По стъпките на бащата на хорото

Автор: Диана Славчева slavcheva@desant.net

Дори не съм подозирала, че съществуват над 20 вида български хора. Аз си знам правото. Но и то имало няколко разновидности в начина си на игра – смесено, мъжко, женско и дори общо право хоро...

Преди повече от половин век, през 1956 г. Държавното издателство за физкултурна и спортно-техническа литература обнародва учебника „Български народни хора и рученици” на пионера на българската фолклорна хореография Борис Цонев.

Неговите близо 300 страници са изпълнени с терминология и хорописни знаци, представящи нашите народни танци. Ето и „научната” дефиниция за това какво е хорото: „Група хороигралци, заловени един за друг за дланите на ръцете в затворен или отворен кръг, полукръг, витообразно или в права линия и изпълняващи едновременно и в такт еднакви движения, жестове и хороводни стъпки под определена хороводна мелодия”.

Изглежда сложно, но само на пръв поглед. Защото всеки вид от нашите фолклорни танци е онагледен с красива графична илюстрация.

За съжаление името на първия български хореограф и автор на тази безценна „библия” на нашите хора и ръченици днес е малко популярно. Младите поколения, които кършат тела под хаотичните ритми на модните рап и фолк маанета, дори не ги интересува, че Борис Цонев е и създател на първата българска танцова трупа „Българска китка“, която основава в далечната 1928 г. Те едва ли могат да си представят какво титанично родолюбиво дело е да запишеш около 2650 народни хора и ръченици!

Борис Топалов Цонев е роден на 23 март 1900 г. в Плевен. Дядо му е известен в района хороводец, а баща му е популярен в цяла Северна България с песните, танците и свирнята си. От него Борис първи чува над 500 български народни песни.

Още като ученик в първи клас той вече играе ръченица на сцената, а по-късно организира седенки и програми с изпълнението на народни танци. По време на Балканските войни момчето ходи да танцува в близката казарма, където му се отплащат с... паница чорба.

След като завършва гимназия Борис Цонев става директор на училище в село в Никополска област, където формира първата си танцова група. След това се премества в Оряхово, където е учител по гимнастика в местната гимназия. Там той се запознава и с бъдещата си съпруга Мара Йосифова Белопитова. Двамата с нея се заемат с нелеката задача да популяризират на сцена българското фолклорно наследство като танцово изкуство.

Тогава той сформира и първата специализирана танцова група в България – „Българска китка”. Първите 8 танцьори са самият той и жена му, заедно с още няколко ентусиасти, четирима от които са от Врачанския край. Носиите закупува със заем от Популярната банка, за който залага две свои учителски заплати. Музикалният съпровод на трупата осъществява прочутият в онези времена гайдар Генчо Крушовенски от с. Букьовци.

През 1927-28 г. „Българска китка” обикаля цяла България, като основателят й задлъжнява с полица, за да  тръгнат на път. Изявява се и на световна сцена, като печели първа награда на Международния конгрес за народни танци в Унгария, много златни купи и медали на фестивали и олимпиади в Англия, Германия, Сърбия, Австрия, Белгия и т.н. През 1933 г. в двореца Шьонбрун във Виена се провежда Първият международен конкурс по народни танци.

България е поканена да участва с неговата танцова трупа, редом с други участващи в конкурса представители на 38 нации от целия свят. Представянето на страната ни е триумфално. Неравноделните тактове на кръшните български хора и ръченици в съпровод на гайда и кавал омагьосват многохилядната публика и „Българска китка” получава първа награда. По време на шествието на участниците в национални носии по виенските улици, нашата трупа, предвождана от гайдаря и Болис Цонев, развява българския флаг, а журналисти и любители фотографи се надпреварват да снимат красивите български танцьори.

През 1936 г. в Цариград е организиран Балкански фолклорен фестивал. От българска страна във фестивала отново участва „Българска китка". В кореспонденция за българската преса Ст. Д. Кятибов разказва: „На 2 септември 1936 г. в двореца „Бейлер бей",  в присъствието на Кемал Ататюрк, министри, дипломати и др. всички чуждестранни групи изпълняват свои програми, като концертите продължават до 12 ч. през нощта.

След това, по предложение на председателя на републиката, тържеството продължава в парка на двореца. Там българската танцова група изнася още един концерт. Кемал Ататюрк стана и пожела да вземе лично участие в ръченицата. За партньорка той избра нашата танцьорка г-ца Адриана и с нея игра ръченица до умора... Публиката непрекъснато и бурно акламираше играта на Председателя и неговата партньорка... След ръченицата започна българско хоро. Председателят на републиката пак стана и поведе хорото".

Въпреки тези авторитетни успехи, у нас танцовата трупа на места е посрещана дори враждебно. Пътят й е труден и често съставът изпитва финансови трудности и преживява в мизерия и недоимък. И макар че във вестниците излизат и похвални отзиви за тях, Борис Цонев е уволнен от гимназията в Оряхово. В същото време в. „Камбана” в броя си от 20 август 1928 г. пише: „Кои са тези смелчаци, тези непоправими идеалисти, тия донкихотовци на българщината, които със своите танци и песни са се наели да разбудят заспалото народно чувство...”

Но невежите чиновници в Министерството на просвещението са на мнение, че танцовите изяви излагат престижа на българския учител! Цонев обаче упорито продължава мисията си, за което в течение на 17 години е уволняван цели 10 пъти като учител! В допълнение на тегобите, които минават през главата му, губи и 2 от обичаните си деца.

След време той отново е преподавател по физкултура в V и VІ мъжка гимназия в София. А през 1945 г. е назначен първоначално за лектор, а после и за асистент по българска народна хореография в Държавното висше училище за телесно възпитание – днес Национална спортна академия.

Същевременно Борис Цонев и неговият ансамбъл, който вече наброява 120 души, взимат участие и при заснемането на българските филми „Най-вярната стража” (1928 г.) и „Песента на Балкана” (1933 г.) и поставя битовия балет „Под нашето небе” в 4 картини по музика на Христо Манолов. Либретото е написано от самия Цонев. Заедно с прочутата навремето „Бистришка четворка” – един от първите български състави, свирещ с характерните ни народни инструменти, трупата изнася много запомнящи се концерти зад граница.

С помощта на специална графична танцописна система той създава хореографска азбука, която използва за описването на различни хора. Благодарение на това той оставя внушително  книжовно наследство с подробни описания на хиляди български народни танци. Написва също и редица статии по проблемите на българската народна хореография.

Заслужено признание в родината си получава на 24 май 1963 г., когато е удостоен със званието „заслужил артист” и е награден с орден „Кирил и Методий” І-ва степен – златен. Само 10 месеца след това вълнуващо събитие в неговия живот, той напуска този свят на 30 март 1964 г.

През 2000 г. децата на Борис и Мара Цоневи – Лиляна и Иван, издават книгата „Бащата на българското хоро. Хорото бе моят живот”, в която описват живота и дейността на именития си родител, а също и цялата история на трупата „Българска китка” – една безценна антология за драматичната летопис на българската хорография, богато илюстрирана със снимков материал. За съжаление в твърде ограничен тираж.

Независимо че знаменитият танцьор днес е забравен от масовата публика, делото му намира признание сред неговите последователи, които и до днес ползват трудовете му, оценяйки по достойнство тяхната висока познавателна, художествена и практическа стойност. Истинска съкровищница за всеки фотограф и безценен принос в богатото ни фолклорно наследство.




В категории: История , Горещи новини