Именно в морския град поетът завършва средното си образование и публикува първите си стихове
Автор: Десант
Поетът Паруш Парушев ще представи на 15 май от 18:30 ч. в зала „Георги Баев“ на Културен център „Морско казино“ в Бургас своята най-нова книга – „Привечер“. В морския град поетът завършва средното си образование и публикува първите си стихове.
Ето какво пише за него и новата му антология литературният критик Панко Анчев:
„Едва ли има поет, роден или живеещ в Бургас, който да не пише за морето и за своя град. На в никой друг български град на морето не са посвещавани толкова стихотворения и поеми. И никъде българското море не е било толкова възпявано и обичано, колкото в Бургас.
Поетите са тези, които създават атмосферата в един град и образуват духовната му общност, която да възпира посредствеността, неграмотността, завистта и дори всемогъщото зло. През 60-те години на ХХ век в Бургас се роди такава общност и тя определи мястото на града и на морето в естетическия български свят.
Един от най-значимите, характерни и вдъхновени представители на тази история, който обаче най-малко е шумял и напомнял за себе си, а и може би най-малко са го хвалили и са потвърждавали заслугите му за българската литература, е Паруш Парушев.
Вероятно причината е както в неговата скромност и непоносимост към шума около името му, така и в особената и неповторима любов на истински поет към морето и родния град. Затова и неговите думи са по-различни от думите на останалите прославени творци на града. Те звучат по-тихо и затова читатели и критици се заслушват повече в другите, а неговите пропускат без да искат.
Идва обаче време и литературните явления, факти и имена се пренареждат, озвучават се по друг начин и придобиват истинските стойности, които никой не е в състояние да оспори или поправи.
Поетът обича по природа своя град и своето море, принадлежи им изцяло и изразява своята почит и любов към тях чрез вдъхновеното от тях слово.
Паруш Парушев също е в тази първопричина, в която са поетите на Бургас. Но големият му талант придава на гласа и думите му особено окраска, смисъл, вдъхновение, каквито неговите връстници не притежават.
Това обаче е тежка участ, защото изисква много старателна, вдъхновена и продължителна работа, докато този глас укрепне и зазвучи неповторимо и завладяващо. И така гласът да се докаже, че е различен и хората да могат да го различават наистина. А не да го оприличават на нечии други гласове и по сходствата му с тях да го оценяват и възприемат.
Как е ставало това, можем да проследим по тази забележителна книга с избрани творби с красивото и просто заглавие „Привечер“, илюстрирана с репродукции на три великолепни картини на големия художник от Бургас Георги Баев.
„Привечер“ събира почти всички стихотворения на Паруш Парушев, писани по различно време – от най-ранната му младост до зрелите му години. Той я определя като „антология“, понеже не е съвсем обикновено томче с избрани творби, а по-скоро със събрани стихотворения.
Затова тук са включени и творби, които не са за морето и Бургас. Паруш Парушев мисли широко и открива темите си в различни сфери на живота. Впечатляващи са стихотворенията му за любовта и семейството, за творчеството като откровение и друг тип мислене. Мисля че няколкото стихотворения с историческа тематика са едни от най-високите постижения в българската философска поезия. Толкова ярка и дълбока е мисълта в тях, а аналогиите, които можем да изведем от тях със съвременността ни, е впечатляваща.
Този род книги са важни за всеки поет, достигнал до такава възраст, защото не са като механичен сбор, а нови книги с известни стихотворения, които, подредени по определен начин, звучат наистина като нови и изразяват нови за автора идеи. Това е нещо като автопортрет на художник, който рисува себе си не за да съхранява образа си или да се направи известен сред публиката си, а защото със собствения си образ ще добави нещо много важно към цялото си творчество.
Морето в поезията обикновено е символ на безкрая, далечното пътуване, необятния свят и красотата на вечността. Но така го изобразяват тези, които живеят далеч от него и го виждат веднъж в годината и от плажа. Истинското море на тези, които живеят на неговия бряг, е дълбоко преживяване на вечността, осмислянето ѝ чрез далечното, което съдържа в себе си водната шир.
Пред себе си поетът вижда не само това, което е пред очите му, а много повече могъщата стихия, която е в дълбочината на водата, във вълните, които са много повече от вода, в неговия шум, чиято тайнственост те кара да трепериш и да се молиш на Вседържителя да ти даде някаква опора – невидима и духовна, за да станеш част от това безсмъртие, което я вцепенява.
Морето за живеещия край него е трудът на много хора, които са техни близки, приятели, роднини. То е в пристанището като поле на труда и приют на дошли от далеко хора – пак на труда и изпитанията.
В крайна сметка сам не знаеш какво е морето и какъв е неговия живот, проявяващ се във видимото надигане на водата или в нейното кротко съществуване. Но това не е плажът, не е туризмът.
И все пак, морето е свят, история, въплътено време. То е онова всичко, което само хората живеещи на неговия бряг знаят какво е. Макар не винаги да умеят да го определят точно.
Затова и привидно спокойната, кротка дори поезия на Паруш Парушев е титанично напрегната, задъхваща се от вълнение и изпълнена с преклонение и благодарност, че лирическият персонаж има щастието да живее в духа на морето.
Тази поезия е драматична до крайност, а не е романтична – макар при първия ѝ прочит да звучи романтично-лирично. Не, тук е разположено цялото мироздание, а то е прекалено голямо и всемогъщо, за да бъде означавано с думи на чувства и симпатия.
Морето е една тайна, която често се профанира, когато човек го олицетворява в плажа и топлината на слънцето. То идва пред очите ни като последно преживяване на стихията. Понякога е кротко, а друг път гневно и бурно. Но навътре в безкрая то диша, гневи се или е снизходително към човешките амбиции да го укроти, подчини и използва.
Морето е жив организъм и по това, което виждаме от брега, трябва да можем да разбираме думите, които ни казва открито или с метафори и символи, с притчи и истории. Колкото поетът е по-сроден с него, толкова по-навътре в тези думи ще навлезе и ще може да намери свои думи, за да опише и изрази духа на морето.
Ето, тази книга ни среща с поет, който притежава тези умения и поезията му е не само вдъхновена, но и много съдържателна, смислена, проникновена. Авторът ѝ е поет от висок ранг, майстор на словото, човек умен и съкровен.“
