Икона с частица от чудотворните мощи на св. Никифор Прокажения, която се пази в съседна Гърция, тези дни бива излагана за поклонение в различни населени места у нас.
На 23 юни пред нея се преклониха миряни в Митрополитския храм „Св. Николай“ във Враца. На 25 юни светинята ще бъде изложена в храм „Св. Параскева“ в Бяла Слатина, на 26 юни – в храм „Св. Троица“ в Кнежа, на 27 юни – в храм „Св. Троица“ в Козлодуй, а на 28 юни – в храм „Св. Троица“ в Галиче.
Във всяко от тези населени места се представя и книгата „Свети Никифор Прокажения Чудотворец“.
Инициатор на богоугодното дело е Ангел Бончев – журналист в БНТ и издател, с благословението на Негово Високопреосвещенство Врачанския митрополит Григорий.
Свети Никифор (в света Николаос Цанакакис) е роден през 1890 г. в благочестиво семейство в планинското село Сирикари, префектура Ханя на остров Крит. Още в много ранна възраст губи и двамата си родители. Когато е на тринадесет години, дядо му го изпратил да работи в бръснарница в Ханя. Тези, които го познавали, го обичали, защото бил смирен и кротък, трудолюбив, мил и сладкодумен.
Бог обаче му бил отредил много труден и мъчителен живот, който започнал с появата на първите признаци на болестта на Хансен – лепра, познатата като проказа. За да не бъде открит от властите и затворен на безлюдния остров Спиналонга, едва на шестнадесет години той избягал в Александрия, Египет. Там се запознал с процъфтяващата тогава гръцка общност и йерарсите на патриаршеския престол и много бързо става обичан от всички.
След няколко години, когато признаците на болестта станали много очевидни, той бил принуден да напусне Александрия. Но къде да отиде? Не познавал никого никъде. Тогава един епископ, на когото Николаос доверил проблема си, го изпратил при отец Антим Вагианос, основател и духовен ръководител на храма „Св. Богородица Помощ“ в Хиос и викарий на тамошния манастир. След три години Николаос бил постриган за монах и получил името Никифор.
Блаженият Никифор живял монашески живот със строг аскетизъм и съвършено послушание. Близък до отец Антим, който по-късно е обявен за светец, отец Никифор достигнал големи степени на добродетел.
Когато хосписът на Хиос бил затворен, отец Антим го изпратил в станцията за борба с проказата в Атина с препоръчително писмо, в което писал на отец Евмений да се грижи за „съкровището, което Дева Мария му изпраща“, защото има много полза от него.
Там отец Никифор прекарал остатъка от живота си. Отец Евмений се грижел за него с голяма любов и го смятал за свой духовен баща. Една нощ, след като приготвил отец Никифор, той легнал да спи. Отец Евмений обаче се притеснил, че може би не е изключил печката. Върнал се в килията, отворил вратата бавно, за да не го събуди. Тогава видял светеца пред себе си, носещ се на метър над земята, с вдигнати за молитва ръце. Лицето му сияело по-ярко от слънцето.
Успението на св. Никифор става на 4 януари 1964 г., в навечерието на Богоявление. Той вече бил правил чудеса през живота си и извършва още много след смъртта си, както признават много хора, благословени от него.
Със Синодален акт от 3 декември 2012 г. Вселенската патриаршия включва св. Никифор Прокажения и Чудотворец в Агиографията на Православната църква. Паметта на светеца се почита молитвено на 4 януари.
