ПРЕДИ 100 ГОДИНИ: Над Града на розите прелита директорът на въздухоплаването, за да избере място за летище

Доколкото ми е известно, през 2012 г. Румъния е обвинила Бг. в преместването на шамандурите които служат за обозначаване на морска граница в нейна полза през 1950-те години!!!
Значи, едва през 2012 г. Румъния си е дала сметка че България беше откраднала част от нейната акватория през 1950-те години!!!

България осъжда „териториалните претенции на Румъния“
Bulgaria condamnă "pretenţiile teritoriale ale României"
23.03.2012
https://www.romania-actualitati.ro/stiri/in-lume/bulgaria-condamna-pretentiile-teritoriale-ale-romaniei-id35421.html

Първа точка:
Може би е така, може би България наистина през 1950-те години е преместила шамандурите.
Румъния е подписала Договор за добросъседство, сътрудничество и приятелство с България през далечната 1992 г.
Нека да допуснем и че претенциите на Румъния за част от българска морска територия не са в разрез и противоречие с Договора от 1992 г.!

Втора точка:
Не беше съвпадение че също тогава, през 2012 г., през това парче от "открадналата от България румънска акватория" имаше планове точно там да мине газопровода на Русия Южен Поток, тоест пряко от Русия до България, без да мине през румънските (или турските) териториални води, тоест Румъния (а и Турция) нямаше да получат никакви пари за преминаването на руския газопровод през Черно Море.
Трета точка: Румъния възнамеряваше да даде България под съд пред Международен съд на ООН.
През 2009 г. Румъния беше спечелила делото срещу Украйна и следователно 9700 кв. км. от украинската акватория, около Змийски Остров.

Romania a castigat la Haga procesul cu Ucraina
03.02.2009
https://www.zf.ro/politica/romania-a-castigat-la-haga-procesul-cu-ucraina-3857285

Google Translate:
Румъния спечели процеса срещу Украйна в Хага

Тя беше използвала фалшивия аргумент че Змийски Остров не е остров, а скала или скално образувание и, следователно, не може да служи за морска граница между Украйна и Румъния (според международното право).
Скала или скално образувание означава че въпросната територия няма природни източници (извори) от питейна вода и, следователно, не може да поддържа човешки живот.
По тази "логика" Сингапур не е остров, а скално образувание.
Там има съорежения за почистване/обезсоляване на водата от дъждовете/морето.
Такова нещо може да се построи и на Змийски Остров, ако го няма до сега.
Там има и постоянни жители (село Биле), както има и на "скалното образувание" Сингапур.

Bile, Odesa Oblast
https://en.wikipedia.org/wiki/Bile,_Odesa_Oblast
Bile (Ukrainian: Біле, lit. 'White') is the only settlement on Snake Island,[1] in Izmail Raion in Odesa Oblast, southern Ukraine.[2]

Сингапур
https://www.beesmart.city/en/smart-city-blog/a-water-smart-city-learning-from-singapore
Even though it is surrounded by water, Singapore has no natural water resources.

Четвърта точка:
Вероятно имаше румънско принудване:
или България отстъпва на Румъния "периметър" Хан Аспарух (изобилен в природен газ) от нейната акватория (българска) срещу нищожна цена, или Румъния ще даде България под съд и ще спечели това парче акватория без да плати на България нищо, като това би означавало и унижение на/за България (ако наистина България нелегално се е разширила през 1950-те чрез преместване на шамандурите).
Петта точка:
Равносметка на отношения между България и Румъния:
1)
България е платила обезщетения на Румъния за това че през 1940 г. е успяла да си върне Южна Добруджа.
Румъния не е платила на България нищо през 1913 г. когато е откраднала Южна Добруджа.
2)
Освен това, в Южна Добруджа Румъния е оставила много румъно-езично цигани като демографка бомба срещу Бг.
понеже погрешното извършване на работа от преброителите на румънското преброяване от 1930 г.
Много (може би повечето) от румъно-езичните цигани в Южна Добруджа са се декларирали като "етнически румънци", обаче расистките румънци преброители са знаели по-добре от самите "черни румънци" че това не били румънци, а цигани и са ги записали като цигани.
Размяната на населението между Бг. и Румъния от 1940-1941 г. беше направена на база на тези погрешни данни.
3)
Преди няколко години и вероятно и днес Румъния е обвинила Бг. че не спазила правата на тези "етнически румънци", а и на другите, истинските румънци (не-цигански, тоест бели) и че не признава "националното румънско малцинство".
Повечето от белите "румънци" в България сa всъщност власи, тоест хора с българско етническо и национално съмосъзнание и румънски
роден език.
Част от румъно-езичните цигани на Румъния (познати на румънски под името "rudari/рударь") са били депортирани в Приднестровието през времето на Втората Световна Война (когато Приднестровието беше окупирана от Румъния), заедно с цигано-езични цигани (може би и унгаро-езични и турко-езични, не знам точно), въпреки че са опитвали да се противопоставят с изречения от рода: "Ние сме румънци! Ние не говорим цигански!". Така пише в том 9 на История на румънците - Istoria romanilor/Историа ромынилор - трактат на румънски "историци", членове на Румънската "Академия"
А сега те били "братя-румънци" в "очите" на румънските власти които обвиняват България в непризнаване на национални малцинства и неспазване не малцинствените права на "скъпите мургави братя-румънци".
Румъния не се интересува от белите румънци в България, румънските власти знаят че само 5% от власите имат румънско етническо самосъзнание. Те просто търсят причина да дразнят Бг. с цел подкопаване на нейна териториална цялост.
За това румънските власти опитват да се провипоставят на естествената асимилация на румъно-езичните цигани: те са православни, като българите, живеят в страна на българите и за тях българите са престижен народ.
Те обаче родят много деца, като другите цигани и Румъния се надява в бъдеще те да станат още по-голям проблем за България. Обаче ако румъно-езичните цигани доброволно се българизират...

Istoria romanilor vol. IX
https://www.universenciclopedic.ro/istoria-romanilor-vol-ix?srsltid=AfmBOopvQYyLJKqRidD011bydMLsrhwpJYcl8NQXtLkSzVat9hO8ISWk

Непрекъснато същите глупави ревизионистки обвинения: 2012, 2016, 2022 г.:

2022 г.:
Румънското малцинство в България се оплаква от липса на права
15/09/2022
https://banker.bg/2022/09/15/rumunskoto-malcinstvo-v-bulgariia-se-oplakva-ot-lipsa-na-prava/

2016 г.:
Моника Маковей поиска да признаем румънско малцинство у нас
10 март 2016
https://offnews.bg/politika/monika-makovej-poiska-da-priznaem-rumansko-maltcinstvo-u-nas-625545.html

2012 г.:
Румънски министър поиска спазване на правата на румънското малцинство в България
21 март 2012
https://www.dnevnik.bg/evropa/novini_ot_es/2012/03/21/1792676_rumunski_ministur_poiska_spazvane_na_pravata_na/

Връзка за опитването на румънски емисари дошли специално през 2000 или 2001 г. от Северна Добруджа за да убеждат румънските цигани в Южна Добруджа (тоест: област Добрич + Силистра), а и в област Варна да се декларират етнически румънци в бг. преброявания и да изискват малцинствени права от българското правителство (уроци по румънски език в училища и т.н.). За съжаление онлайн статията изглежда да е изтрита, обаче тя съществува в печатен облик в големите румънски библиотеки.
Става дума за вестник Evenimentul zilei (Евениментул зилей/превод: Събитието на деня), един от броевете от 2000 или 2001 г.
http://www.evz.ro/articole/detalii-articol/576596/Tiganii-din-Cadrilater-lupta-pentru-Romania-Mare/

Нашествието на румънските емисари у нас
24.06.2012
www.desant.net/show-news/24872/
<<Напоследък румънските специални служби определено са засилили вниманието си към копанарите или, както те се наричат още, рудари.
[...]
Вече десетина години емисари от съседна Румъния обикалят Северна България и полагат героични усилия да прикоткат живеещите там копанари да се самоопределят като румънци и респективно да бъдат признати като румънско национално малцинство! То не бяха различни инициативи за примамването им със съблазнителни „благинки“, то не бяха милиони евра, които Департаментът на външните румънци изхарчи покрай миналогодишното преброяване у нас. Но въпреки тези усилия едва 917 лица от българските копанари се писаха румънци.
Нашествието на румънските емисари започна през 90-те години на миналия век, като те умело използваха недопустимата историческа грешка всички по-мургави наши съграждани да бъдат обявени за роми. И когато стана ясно, че копанарите не желаят да бъдат слагани под общ знаменател с циганите от варненския квартал „Максуда” например, любезните представители на северните ни съседи започнаха да ги подучват да казват, че са румънци.
Апетитите на Румъния към Южна Добруджа не са от вчера и връщането на тази част от България официално като наша земя с Крайовската спогодба от 1940 г. така и не затваря завинаги тази страница от териториалните претенции на северните ни съседи. Помните как неотдавна румънският министър на външните работи Кристиан Дяконеску направи изявление по въпроса за морския шелф, припознавайки наши територии за техни и споменавайки също за съществуващо румънско малцинство в България.>>

Трагичната история на Буковина, Бесарабия и района на Херта
https://www.9am.ro/comunitate/forum/view_topic/19679/ISTORIA-TRAGICA-A-BUCOVINEI-BASARABIEI-SI-TINUTULUI-HERTA/ISTORIA-TRAGICA-A-BUCOVINEI-BASARABIEI-SI-TINUTULUI-HERTA-pagina-3.html
11 Aprilie 2009, ora 08:22
marian_bd_rotaru
In 1995 , un grup de patrioti romani din Cadrilater , incep lupta pentru eliberarea de sub jugul bulgaresc . Lupta lor consta in afise prounioniste cu Romania si antibulgaresti , in macularea unor monumante care preamareau ocupatia bulgara . Tembelul guvern al Romaniei declara ca ..... nu are niciun amestec , ca nu - i asa doreste mentinerea relatiilor de buna vecinatate cu hotul de la sud , etc , etc , etc . Gretos !
Google Translate:
През 1995 г. група румънски патриоти от Кадрилатер започват борбата за освобождение от българското иго. Тяхната борба се състои в проунионистки плакати с Румъния и антибългарски, в оскверняване на паметници, прославящи българската окупация. Глупавото румънско правителство заявява, че ..... няма никакво участие, че не иска да поддържа добросъседски отношения с крадеца от юг и т.н., и т.н., и т.н. Отвратително!

4) Румънските власти не искат нови мостове над р. Дунав, изградени заедно с Бг., освен ако такъв нов мост на се прави между Силистра (Южна Добруджа!!!) и рум. гр. Калараш/Кълърашь.
5) Румънските власти не искат изграждане на ВЕЦ заедно с България.
6) Румънските власти подкопават, саботират НАТО И ЕС с непрекъснати обвинения против колежката БЪлгария.
7) Румънските власти, евродепутати са направили голям лоби (заедно с френска компания, ако не сгреша), толкова голям че България беше принудена да затвори 4 реактори на АЕЦ Белене.
8) Румъния има почетно консулство и почетен консул в гр. Силистра (Южна Добруджа!), докато България няма в Северна Добруджа нищо подобно.
Има румънско консулство в гр. Русе, твърде близо до Силистра.
Защо има Рум. нужда от почетен консул в Южна Добруджа, когато през 1940 г., чрез Крайовската Спогодба тя е обещала никога повече да няма териториални претенции спрямо Бг.?
Това включва понятието проявяване никакъв интерес спрямо Южна Добруджа.
Какво прави онзи човек, почетния консул на Румъния в гр. Силистра?

Consulatul Onorific al României la Silistra
https://www.mae.ro/romanian-missions/3319#806

https://www.mae.ro/romanian-missions/3318

9)
Автономия за българите в независима държава Молдова, по подобие/прецедент на гагаузите които си имат автономна територия още от далечната 1994 г.!

10)
Митрополитите на Силистра Иларион и Амброзий са подарили на Румънската Православна Църква части от мощите на древните силистренски светци Емилиян и Дазий, след молба (по-точно: просене) от румънската страна.
Много важно е да се изтъкне че румънците се интересуват само от древните светци родени в Южна Добруджа, останалата част от България не ги интересува!!!

България да изисква от Румъния всичките мощи на Св. Димитър Басарбовски, български светец от днешна област Русе.
През 18 век руската армия ги е взела от България (тогава в състав на Османската Империя) с цел да ги отнесе в Русия, за да не ги унищожат турците.
Български търговец който тогава се беше настанил да в гр. Букурещ е помолил, заедно с румънски митрополит, ръководителя на руската войска да ги остане във Влашко. (тогава нямаше Румъния, Влашко беше автономна христянска област в състав на Осм. Империя, за разлика от България която нямаше никаква автономия. Във Влашко турците нямаха право да се настанят).
Руснаците нямаха право да подарят мощите на румънците, понеже те все още бяха притежание на българска църква и те бяха ги отнели от България уж да ги държат до мига когато България щеше да стане отново независима.

ÎPS Mitropolit Ilarion de Durostorum a trecut la Domnul
Google Translate:
Негово Светейшество митрополит Иларион от Дуросторум почина
27 Octombrie 2009
https://www.edj.ro/octombrie-2010-109347/1231-ips-mitropolit-ilarion-de-durostorum-a-trecut-la-domnul
În anul următor, 2005, la aceeaşi mare sărbătoare a municipiului Galaţi, ÎPS Părinte Ilarion a poposit din nou în cetatea Sfântului Andrei aducând şi dăruind de acestă dată, pentru tezaurul spiritual al eparhiei noastre, părticele din moaştele sfinţilor martiri Dasie şi Emilian de la Durostorum.
Google Translate:
На следващата 2005 година, на същия голям празник на град Галац, Негово Светейшество отец Иларион отново се отбива в крепостта Свети Андрей, като донася и дарява, този път за духовната съкровищница на нашата епархия, части от мощите на светите мъченици Дасий и Емилиан от Дуросторум.

Bucureștenii l-au cinstit pe Sf. Emilian de la Durostorum
Google Translate:
Букурещчани почетоха Свети Емилиан от Дуросторум
18.07.2018
https://basilica.ro/bucurestenii-l-au-cinstit-pe-sf-emilian-de-la-durostorum/
<<Părintele Emilian Cărămizaru a spus că „fragmentul din moaștele Sfântului Emilian a fost dăruit de Mitropolia de Durostorum, prin dărnicia Mitropolitul Ambrozie de Durostorum, cu ocazia sărbătoririi hramului Sfântul Mare Mucenic Gheorghe din acest an”.>>
Google Translate:
Отец Емилиан Къръмзару каза, че „фрагментът от мощите на Свети Емилиан е дарен от Дуросторумската митрополия, чрез щедростта на митрополит Амбрози Дуросторумски, по случай честването на патрона на Свети Великомъченик Георги тази година.“>>

Moaștele Sfântului Emilian de la Durostor
Google Translate:
Мощите на Свети Емилиан от Дуростор
https://doxologia.ro/moastele-sfantului-emilian-de-la-durostor
<<Părticica din sfintele moaște a fost dăruită, cu binecuvântarea Preafericitului Părinte Patriarh Daniel, bisericii „Nașterea Maicii Domnului“ din Drumul Taberei de către Biserica Ortodoxă a Bulgariei, prin grija Înaltpreasfințitului Ilarion, Mitropolit de Silistra (în anul 2008).>>
Google Translate:
<<Фрагментът от светите мощи е дарен, с благословията на Негово Блаженство Патриарх Даниил, на църквата „Рождество Богородично“ на Друмул Таберей от Българската православна църква, чрез грижата на Негово Светейшество Иларион, митрополит Силистренски (през 2008 г.).>>

11)
Ценни исторически предмети които България би следвало да изисква и получи от Румъния.
Тези предмети са открити от румънци по времето на тяхната окупация на Южна Добруджа (1913-1940 г.).

Щом бившите империалистки-колониалистки западни страни: Великобритания, Белгия, Германия, Нидерландия и т.н. са върнали неведнъж исторически/музейни предмети на бившите им колонии, защо Румъния да не върне на България предмети които принадлежат на Южна Добруджа, тоест на България?

Прецедентите като аргумент за Румъния да възвърне откраднатите артефакти:

Germany returns artefacts taken from Africa during colonial rule
27 Jun 2022
https://www.aljazeera.com/news/2022/6/27/germany-returns-artifacts-taken-from-three-african-countries

Belgian king begins return of more than 80,000 artefacts to DRC
Jun 8 2022
https://www.irishtimes.com/world/africa/2022/06/08/belgian-king-begins-return-of-more-than-80000-artefacts-to-drc/
King Philippe of Belgium has handed over a famous “Kakuungu” mask to the National Museum of the Democratic Republic of the Congo (DRC) — marking the return of the first of more than 80,000 artefacts that were looted by Belgium and are now expected to be given back to their country of origin.

The Netherlands returns hundreds of historic artefacts to Indonesia
07/15/2023
https://www.asianews.it/news-en/The-Netherlands-returns-hundreds-of-historic-artefacts-to-Indonesia-58804.html
The treasures had been looted from several Indonesia islands during the colonial period.

UK returns looted Ghana artefacts on loan after 150 years
20 Apr 2024
https://www.aljazeera.com/news/2024/4/20/uk-returns-looted-ghana-artefacts-on-loan-after-150-years

Примери от предмети които Бг. заслужава да й се върнат:

-от книга "Din istoria Dobrogei"/Дин историа Доброджей (Из историята на Добруджа), том 2. (автори Раду Вулпе/Radu Vulpe и Йон Барня/Ion Barnea), Издателство на Академията на Румънската Социалистическа Република, 1968 г.:
страница 294, изображение 2: древна бронзова плоча от с. Брестовене/Сарсънлар, Силистренско
стр. 340, из. 52 и стр. 341, из. 54 - статуи на римски царе, открити в гр. Силистра ("Дуросторум")
стр. 345, из. 60 - надгробен паметник-статуя от Силистра
стр. 360, из. 83 - древна статуя на жена от гр. Балчик ("Дионисополис"), открита в околностите на града
Всички тези предмети през 1968 г. се намираха в гр. Букурещ, в Националния музей за древни неща/древности.
стр. 556, из. 4-5 византийски печати оловни печати из Силистренско (в книгата не пише в кой румънски музей са се съхранили тогава)
Изглежда че Националният музей на древностите повече не съществува, като понастоящем въпросните предмети/артефакти (вероятно) се намират в Сбирката на древности (colectia de antichitati) при Института по Археология "Василе Първан/Vasile Parvan"

Muzeul Național de Antichități
https://ro.wikipedia.org/wiki/Muzeul_Na%C8%9Bional_de_Antichit%C4%83%C8%9Bi

Colecţia de Antichităţi a Institutului de Arheologie „Vasile Pârvan”
http://ghidulmuzeelor.cimec.ro/id.asp?k=1544&-Colectia-de-Antichitati-a-Institutului-de-Arheologie-Vasile-Parvan-BUCURESTI

-ОРИГИНАЛЪТ НА "МАНАСИЕВАТА ХРОНИКА"
От книга "Румънско-български речник" на Иван Пенаков, Желязко Райнов, Георги Паунчев (съставители), Ст. Романски, Ст. Илчев (редактори) (гр. София, 1962 г.), стр. 1226:
<<Богдан Иоан (1862-1919 г.) академик, историк, професор по славистика, автор на важни трудове върху румънско-славянските и българските отношения. ВЗЕЛ Е ОТ БЪЛГ. ЧИТАЛИЩЕ В ГР. ТУЛЧА ОРИГИНАЛА НА "МАНАСИЕВАТА ХРОНИКА" И ВЕЧЕ НЕ ГО ВЪРНАЛ; ИЗДАЛ ГО С КОМЕНТАРИИ>>

-През 2007 г. тогавашния директор на Балчишкия Музей, Дарин Канавров е намерил инвентар, опис на липсващи музейни предмети които през 1940 г. румънците са носили в Румъния. Тогава зам. директорът на музея в гр. Constanta/Констанца/Кюстенджа, Габриел Кустуря/Gabriel Custurea е лъгал като е казал че никога не е видял такива предмети и не знае къде са и че Дарин Канавров си губил времето напразно.

Bulgarii cauta artefactele disparute
Google Translate:
Българи търсят изчезнали артефакти
https://www.ziuaconstanta.ro/stiri/cultura/bulgarii-cauta-artefactele-disparute-216531.html
17 април 2007 г.

<<Directorul Muzeului de Istorie Nationala si Arheologie Constanta respinge acuzatiile omologului sau din Balcic, privind preluarea si detinerea unor artefacte din patrimoniul national bulgar, aduse in tara noastra de armata, in anul 1940. Dr. Gabriel Custurea, directorul adjunct al Muzeului de Istorie Nationala si Arheologie Constanta a declarat ca nu are cunostinta despre piesele la care face referire istoricul Darin Kanavrov, directorul muzeului din Balcic, si nici nu le-a putut identifica. Custurea a calificat orice discutie de acest gen, drept "o incursiune in cautarea timpului pierdut".>>

Google Translate:
Директорът на Музея за национална история и археология в Констанца отхвърля обвиненията на колегата си в Балчик относно изземването и притежанието на някои артефакти от българското национално наследство, донесени в страната ни от армията през 1940 г. Д-р Габриел Кустуря, заместник-директор на Музея за национална история и археология в Констанца, заяви, че няма познания за предметите, посочени от историка Дарин Канавров, директор на музея в Балчик, и не може да ги идентифицира. Кустуря определи всяка дискусия от този вид като „намеса в търсенето на изгубено време“.

Преди няколко години имаше човек на интернет който казваше че, ако България (беше принудена да) даде на Румъния онази част от акваторията си за която Румъния твърди че би трябвало да е нейна и че беше открадната от България (вследствие на преместването на шамандурите), Турция ще стане пряк морски съсед на Румъния и бъдещите газопроводи ще обикалят България.
Не знам дали това е истината, обаче:

-Да не забравим и за "тристранния пакт-че" между Румъния, Полша и Турция, насочен против България (особено що касае Румъния и Турция), Украйна (трите страни имат териториални претенции към Украйна) и Русия (особено Румъния и Полша, може би и Турция)

Trilaterala România – Polonia – Turcia
https://www.mae.ro/node/46833

Trilaterala România-Polonia-Turcia: Odobescu subliniază miza continuării sprijinului pentru Ucraina și consolidarea apărării NATO pe flancul estic
June 27, 2024
https://www.caleaeuropeana.ro/trilaterala-romania-polonia-turcia-odobescu-subliniaza-miza-continuarii-sprijinului-pentru-ucraina-si-consolidarea-apararii-nato-pe-flancul-estic/

Google Translate:
Тристранни преговори Румъния-Полша-Турция: Одобеску подчертава важността на продължаващата подкрепа за Украйна и укрепването на отбраната на НАТО на източния фланг

"подкрепа за Украйна" ли?

При положение че Турция иска да открадне поне Крим от Украйна, уж "изконна татарска земя" (официално Крим принадлежи на Украйна), Полша поне област Лвив/Лвов, Румъния област Чернивци/Черновци, западната част на област Одеса, Змийски Остров и малка украинска част от Делтата на р. Дунав???

-Turcia a început asamblarea blindatelor ușoare COBRA II pentru România. Când vor intra în dotarea armatei noastre
25.04.2025
https://www.digi24.ro/stiri/actualitate/a-inceput-in-turcia-asamblarea-blindatelor-usoare-cobra-ii-pentru-romania-cand-ajung-aici-si-cate-vor-fi-produse-in-tara-noastra-3214303

Google Translate:
Турция започна сглобяването на леки бронирани машини COBRA II за Румъния.

Да се съюзираш (Румъния, Полша) с палачите на християни, а и съ-мюсюлмани (Турция): арменци, гърци, араби, кюрди и т.н. само защото мразиш Русия.
Русия, която ти е спасила от нацистка Германия (Полша) и фашистка Унгария (Румъния), която ти е дала мощите на Св. Димитър Басарбовски и т.н.
Гадни и много заслужаващи омраза страни: Румъния, Полша.

1)

За хората които днес се декларират етнически румънци в българските преброявания:
Случай
а) става дума за румъно-езични цигани.
При румънското преброяване от 1930 г. (единственото във времето на Велика Румъния) техните предци бяха преброени като цигани, понеже имат тъмна кожа и не изглеждат като румънци; независимо че някои от тях (може би повечето?) бяха се декларирали етнически румънци.
Когато беше направена размяната на населението между България и Румъния през 1940-1941 г., по сила на Крайовската спогодба, тя беше извършена върху данните на румънското преброяване (доколкото ми е известно), следователно онези не-румънци не бяха предмет на размяната на населението и са останали да живеят в Южна Добруджа.
Вината че тези цигани все още живеят в Южна Добруджа, тоест в областите Добрич и Силистра принадлежи на румънските власти (правителство, институтът за статистика) които са записали тези хора като "цигани".
Важно е че фашистка Румъния е депортирала през Втората Световна Война част от циганите в Приднестровието, включително и част от румъно-езичните цигани.
В том 9 от История на Румъния пише че онези румъно-езични цигани са помолили румънските власти да не ги депортират там понеже те не са говорили цигански (родният им език беше румънски) и, поради тази причина, те са румънци.
б) става дума за румънци които през 1940 г. са добили разрешение да останат да живеят в Южна Добруджа и след размяната на населението, като те бяха "принудени" да подпишат документ чрез който се декларираха етнически българи.
Онези от тях които понастоящем се декларират етнически румънци пред българските преброители нарушават документа, подписан от предците им, и също нарушават закона.
в) става дума за румънци, които през 1940 г. бяха членове в смесени българо-румънски семейства. Доколкото ми е известно, тези хора не бяха принудени да подпишат никакъв документ, а просто им се е разрешило да продължат да живеят в Южна Добруджа.
Понастоящем, през 2025 г., след 85 години от К. спогодба, повечето от потомците им са поне на 75% българи, тоест само един от 4-те им деди е бил румънец. В други случаи те са на 87,5% българи (само 1 от 8-те им прадеди е бил румънец) и т.н.
Тези хора също нарушават закона ако се декларират етнически румънци пред българските преброители.
Хората от всичките 3 категории са, по-моему, годни да им бъде отнето българското гражданство и да са изгонени в Румъния.

2)

Македонист-"журналист":

Врските на Полска со Македонија се долгогодишни, повеќедецениски. Од каде тој интерес во Полска на седум универзитети да се изучува македонскиот јазик?
Полски "езиковед" Влоджимеж Пянка (Wlodzimierz Pianka):
- Многу е важно тоа што прв лингвист во светот кој собрал материјали од македонски дијалекти првпат во светот беше Мјечислав Малецки, кој објави книга под наслов „Два македонски дијалекта - Сухо и Висока во Солунско“. Тој беше доцент на Јагјелонскиот универзитет од Краков и ги објави двете книшки во 1932 и 1934 година, значи уште пред војната. Го сторил тоа кога други научници во околината и светот сметале дека тоа се дијалекти на бугарскиот јазик, на српскиот јазик, а никој не кажал јасно дека станува збор за посебни, македонски дијалекти.

БУГАРСКИТЕ ТВРДЕЊА ЗА МАКЕДОНСКИОТ ЖАЗИК НЕМААТ НИКАКВА ЛОГИКА
http://www.makedonika.org/NarodnaVolja/stat_link9.html

От 1978 до 1908 г. Русия, Сърбия и незначителната Черна Гора бяха единствените независими славянски страни.
Доколкото ми е известно поляците в края на 19. век, след като Сърбия беше станала независима държава, са я подкрепили с надежда че ще им помогне да възстановят независима Полша. По онова време днешната полска територия беше в състав на Германия, Австро-Унгария и Русия. Ако не сгреша имаше и полски имигранти в Сърбия, повечето от тях интелектуалци-патриоти.
Това приятелство вероятно е продължило и след края на Първата Световна Война, когато Полша вече беше независима държава. през междувоенното време, тоест и през 1932 и 1934 г.

Например, Стоян Новакович, сръбският основател на македонизма:
Пише стихове и разкази, превежда от руски, ПОЛСКИ, немски и френски.
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%BE%D1%8F%D0%BD_%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87

1)
https://web.archive.org/web/20120205021338/http://www.vlachophiles.net/dobrudja.htm
http://www.vlachophiles.net/dobrudja.htm

Dobrudja: tales of exodus, exile and colonization
Dobrudja is Romania's only maritime province, a beguiling region wedged between the Danube and the Black Sea. It was -and it is- a land at the extreme edge of Europe (at a time when this term made anyway little sense) which touches the sea on the same coast line as Constantinople itself, never too far from it for comfort, and whose imperial shadow, be it Byzantine or Ottoman always kept the province in an ambiguous status of dependency. It was a land which the Roman Emperor found fit enough to raise on it a mausoleum at Tropaeum Traiani -in the wooded country near Adamclisi-proclaiming ephemeral conquests. It was a fringe land where Ottoman Sultans had hunted wild boar, deer and big game birds and buried their saints, where the whirling dervishes found shelter for a while.
And it was, until recently a land of exodus, nomadism, exile and miscegenation. Its stories are those of its people: as multiple and divers as the layers of a fantastic cake whose dough can never be reached no matter how much digging: the spoon will always get stuck in stilt of history. And there were always many stories to be told: from that of the tourist to those of the colonist: one is the story is of the pleasure trip and quest for exotic the other one is the story of the survival, of life or death. When Sir Sacheverel Sitwell visited this province at the peak of its prosperity as part of the kingdom of Romania in the 1930's he wrote:
'The Dobrudja, in fact, especially in this southern part of it represents a mixture of races that is nearly incredible'.
Sitwell goes on to enumerate, apart from the Romanian themselves (who constituted the majority), also the ' Turks, the Raskolniki or Old Believers, Bespovtsi Russians, Tartars, Gagaoutzes Lippovan, Cossacks, Skoptzi' and so forth..
'Even the big port and pleasure resort of Constanta -adds Sitwell- has a few ruined mosques among its smart shops and cafes'
'Constanta -continues Sitwell- , is the Roman Tomi, to which Ovid was exiled, and where he died. From Constanta to the south, down the Black Sea coast, the climate and scenery are that of the Riviera, culminating at Balcic, only a few miles from the Bulgarian frontier. This little town, which faces due south and is protected by the hills at its back, has an exceptional, or sub-tropical climate of its own. Anything will grow there. Since Queen Mary built herself a villa, Balcic has grown into celebrity.
On the other hand there are many relics of Turkey left behind in Dobrudja. On the other side of the Danube Delta from Valcov, but no more than forty miles away, is the Turkish village of Babadag, in beautiful wooded country, with trees and pure waters beloved by the Turks. It has mosques and minarets and the tombs of some Musulman saints.'
The coastal town of Balcic in Southern Dobrudja's Cadrilater painted at a time when it was still a part of the Kingdom of Romania. Together with Bazargic or Pazargic, it was main center of the Caliacra County, one of the two counties (the other being Durostor) constituting the Romanian Cadrilater.. Macedo-Romanians or Vlachs from Greece, Bulgaria and Albania were given lands in 1923 respectively 1926 in this maritime province renowned for its mild climate and fertile soil. (picture courtesy of the Museum of Tulcea)
But the Romanian inhabitants of Dobrudja themselves were quite differentiated: There were the Transylvanian shepherds or Mocani and their scions on one side, and Macedo-Romanians known also as Vlachs (most of them obviously shepherds too) coming up north from Greece and Bulgaria on the other side. To these was added an eclectic segment of Romanian proper of the Old Kingdom (known by the generic name of Regateni)
The Mocani were great owners of substantial flocks of sheep, whose original home was situated in two pastoral pockets in Southern Transylvania.
The first pocket of Mocani lied in the immediate vicinity, just south- east of the town of Brasov or Kronstadt in what is today the market-town of Sacele, place until recently known as Seven Villages or Sapte Sate. These true Mocani had their permanent homes located these seven united villages of quite urban appearance, where their considerable wealth was amassed, while their money safely deposited in in the bank vaults of Brasov/Kronstadt. During the winters, while the senior -already well off- Mocani would remain at home, their flocks, accompanied by younger shepherds would leave Sacele heading south and spend the cold season in regions with a milder climate such as Dobrudja, Cadrilater or sheltered amid the Danube's rich grazing lands bordering these provinces. Though most of them returned -as a rule- back home in Transylvania, some of the more independent minded single shepherds -having in some cases family waiting for them- would remain in Dobrudja and Cadrilater. After Dobrudja (previously an Ottoman province) became Romanian territory in 1877, the Romanian Mocani were actively encouraged to settle permanently in this province, in some cases being offered land by the Government. But the pattern of colonization, of coming-going, returning, remaining and settling was more complex than it is generally assumed.
As Johann Hintz, a Saxon lawyer and author of Brasov-Kronsatdt points out in his book 'Das Wanderne Siebenburgen' published in his hometown in 1878, these Romanian Mocani, as Austrian subjects of Transilvania (province ruled until 1918 by the Habsburg) were jealously protected by the Austrian Consuls in Turkey and Romania while they sojourned on these territories. would offer consular assistance and would represent, (and even bail them off if they were in trouble, which was quite frequent the case) Their special status derived from purely pragmatic purposes: the wool of their sheep was vital for the functioning of substantially wool manufacturing industries using advanced machinery of Brasov/Kronstadt, which was prospering on orders for military uniforms, tents and blankets, products which were then exported throughout the Austrian Empire and beyond it. The uniforms worn by the multiethnic Austrian army which fought the Battle of Solferino -to give only one example- were woven from the thick wool by the of Brasov using hard Mocani sheep wool.
The second pocket of Mocani was equally situated in Transylvania, in the vicinity of Sibiu or Hermanstadt, in an ethnographic area called to this day Marginime (hence the alternative name of Margineni they had). These other Mocani had a third name, that of Tutuienii (caused by the conical shapes of the fur hats they used to wear) and even a fourth one: that of 'Unseres Gebirg Wallachen' ('Our Mountain Vlachs') as they were called by their neighbours the German speaking Saxons of Transylvania or by the Austrian authorities themselves.
The patterns of winter migration of these other Mocani were only partially similar to those of their kin of Sacele. They too would head for Dobrudja and the Danube, sometimes reaching Cape Caliacra and even the outskirts of the Black Sea town of Varna. But as a rule, each village of the Marginime would head for a specific destination. Yet some would shun an overcrowded Dobrudja where competition for the pastures was fierce heading instead for Transdnestria, Crimea, even the Caucasus or the mouth of the Don river.

To these -settled in Dobrudja- Mocani of Marginime, belonged the family of Nicolae M. Nicolae, a son of a Mocan Transylvanian shepherd born in Dobrudja's Cadrilater, who climbed the ladders of the social scale eventually becoming Romania's Ambassador in Washington D.C. In a recently written account titled De la Aidemir la Almalau, Mr.Nicolae describes his place of birth in the eve of the fatidic year 1940, when the Bulgaria -A FIRM NAZI ALLY- was about to wrestle back the the Cadrilater from Romania.
"Silistra, the capital of Durostor county, town where I was born in 1924 had always its life on the normal track: I would even say this was the place where various ETHNICITIES set up a model of PEACEFUL LIVING. The inhabitants of Silistra, numbering 16 000 souls were Romanians, Bulgarians, Turks, Armenians and Jewish. All these ethnicities had their own primary -and even secondary- schools in their own language. The Romanian language was the lingua franca of this living together.
For the Romanians of Silistra, as for all the other Romanians, 1940 was the year of the great disillusions an despair. After the September 1940 Treaty of Vienna, the Romanians of Cadrilater begun to feel deprived of the protection of the Romanian state. The appointing of General Gh. Argesanu as commander of the southern front of Dobrudja, with the concrete task of defending this region, had for a while cheered up the spirits and had an encouraging effect. Unfortunately, everything lasted just a while. By the direct orders of General Antonescu, the arrest of General Argesanu took place in Constanta"
"By October 1st 1940 -continues Mr. Nicolae- the evacuation of the Romanian population of Cadrilater was practically completed. Seven kilometers off Silistra was the village of Aidemir, inhabited principally by the Mocani, scions of the shepherds settled with theirflocks of sheep from the Transylvania's Marginime of Sibiu. My father was part of that first generation of Mocani born in Cadrilater. These Mocani -stubbornly hoping the departed Romanian Armies would soon be back - refused to leave their place of birth and obey the agreement stipulating the exchange of population. In Aidemir, there was a Romanian language school -founded by the -Eforia Scoalelor (the School Directorate)- already in place in 1880. My parents decided to join the inhabitants of Aidemir so we stayed behind in Silistra. The Bulgarian authorities, which took over Cadrilater after October the 1st 1940, were informed by our decision, and apparently agreed to accept our choice.
The Bulgarians' very first move was though to forcibly change our surnames into Bulgarian ones. From Nicolae Marin, my father suddenly became Nicolaef. The second phase consisted in depriving us of the Romanian citizenship and exchanging it into Bulgarian one, measure that was not out of place considering the rules under which we lived in Bulgaria.
After consulting with lawyers, the Romanians of Aidemir decided they cannot accept the new citizenship hence decided to leave for good their homes Cadrilater. We were given a deadline term of three days to pack and the right to fill a single carriage (two carriages for the inhabitants of the towns) with our possessions .
Thus on December 15th 1940, we all crossed the new Bulgarian-Romanian frontier at the Ostrov crossing point. It was a terrible frost outdoors. We still did not know where will we stop or settle. At the border, other miseries were awaiting us. We, as refugees, did not posses any legal authorization to cross the border, so the Romanian sentinels would not permit us to enter the country. They thought that the action called "exchange of population" was completed. The whole convoy of refugees was forced to remain in limbo, in the neutral zone for the next eight hours. Finally, the luck smiled to us. From the fog of the Danube there appeared an officer riding a horse, who, after listening to our plea, ordered the sentinels to let us in. (..)
The convoy of carriages silently crossed the frontier and from here, each of us spread out according to his wish. Most of the villagers of Aidemir settled at Almalau.,near Ostrov, village itself abandoned by the departure of the Bulgarians"

* * *
Apart from the Romanian Mocani - whose tragic glimpses of tales we just saw above, Dobrudja became the home, at various stages of its history, of the Macedo-Romanians, known also by the generic name of Vlachs. The Vlachs were colonized in Romania from what is today Greece, Albania and South-Western Bulgaria into the Dobrudja principally in 1923 and 1926. They were offered by the Romanian Government substantial land, of which they became the sole owners and were encouraged to form villages in the counties of Durostor and Caliacra. The reason of their departure from Greece was the disturbance of the traditional patterns of the Vlach life (of which grazing rights was the most important one) caused by the Greek refugees from Asia minor forcibly settled among the native populations Macedonia and Epirus. Those coming from Albania (mainly from the stronghold of Pleasa where a Romanian school was active already from 1882) had also found themselves difficult to accommodate themselves within the insecure borders of the new Kingdom of Albania, preferring instead to settle instead in Romania.
It is important we dispel the myth that Dobrudja was a "hostile land", a kind of no-man's land Siberia where the unfortunate was " banished", and where subsequently the "honest Vlach" was "tricked", sometimes against his will, by the "wicked" Romanian Government only to be abandoned and later relocated . We saw the fate of the Transylvanian Mocani, who were equally trapped in the quagmires of the unforgiving history.
It became a custom of the Greek historians (not realizing why anyone on earth would have preferred to leave the Greek "paradise") to describe Dobrudja in such grim colors as "a desolate land of steppes" as Asterios Koukoudhis does in his book "Studies on Vlachs".
In fact, not only that the newly founded Vlach vilages of Cadrilater were built -as Matilda Caragiu Marioteanu recollects- "up on the slopes of the hills" and not on some low "desolate steppes". Dobrudja itselef, especially its southern part, was quite a fertile land so that even such a fussy commentator as Sir Sacheverel Sitwell would point out in 1930's that it has "..an exceptional climate ..anything will grow there". We feel we have to reproduce his words again, for the Greek historians need to make an effort to open their eyes and realize beyond the appearances or clichés.. Too often indolent minds become complacent in seeing the Romanian realities through the goggles of the obsolete Cold War propaganda only (something that the Greeks never ceased to do) while Mr. Koukoudhis -though otherwise meticulously competent- never went himself on the ground to check the realities of Dobrudja: its climate, its relief, its architecture or heritage, preferring instead a -reality distorting- pick-and-mix approach.
Nor were the villages of Dobrudja desolate squalid makeshifts. Soon after their arrival in their new home, the Vlachs started to raise for themselves and their families massive stone-houses built in their characteristic solid manner, surrounded by incipient but already orderly fruit-tree orchards, walnut trees and beehives: the signs of prosperity about to come though suddenly interrupted by the shifting of the frontiers.
An account of how really a Vlach village of Cadrilater looked like -as such given below by Matilda Caragiu-Marioteanu) is a must for the reader and for those Greek historian still utterly ignorant of more distant geographies and history.
Matilda Caragiu-Marioteanu belongs to a Vlach family originating in Hrupistea (today Argos Orestikon in Greek Macedonia) and Samarina, and who arrived in Cadrilater just before her birth in 1928. Her brother, the famous Romanian actor Toma Caragiu was himself born in Greece just before the family moved in Romania.
Writes Matilda Cargiu Marioteanu about her Vlach village in Cadrilater:
"The Christmas of my childhood was an absolute fairy tale, a fairy tale lived south of the Danube in the village of Sarsanlar of the Durostor county. This village had a special charm, it was situated, as most of the Vlach villages were, on the slopes of the hills. Several ethnicities lived in a perfect harmony in this village: Turks, Tartars, Bulgarians, Vlachs, Regateni Romanians, there was even an Armenian, Haic was his name, who kept a shop where fabrics and textiles were sold. It was a colourful world where each would celebrate his own festivities and everything was functioning at the right time. At that time, between 1928 and 1940, Sarsanlar was a village where all the gates of the houses were left open, nothing was ever locked, there were no keys, there were no thieves. This detail says a lot about the people living there. When I am thinking back to Sarsanlar I remember about the general feeling of security, about the peace and serenity of the place (…)
The village was inhabited by rich small-holders. It was in fact a very prosperous village, because the people, no matter their nationality, were very hard working. It seems quite extraordinary for a village of the pre-war period to have looked like a small town: it had butcher shops, cafeterias, bakery stores, restaurants etc. It even had a 'convenience store' "La Boris", who was kept by a Bulgar. In Boris' store one could find everything: colonial wares, spices, fruits and sacks of unroasted green coffee, the one my mother liked, tools, railways for carriages and many, many other wares. In his huge yard, that amazed us children, the ploughman found whatever he needed, the butcher the same, it was, in a word, ware on everyone's liking.
Well, this was the village were my family settled, having come from South, from the Pindus Mountains region"
Other Vlachs have arrived in Dobrudja from Greece well before 1923, and they did this uninvited, quite on their own initiative, out of despair, fleeing a volatile land at a time when the Vlach villages were raided by the gruesome Greek anadartes. Agora Rafte, a centenarian Vlach woman (incidentally, still alive three years ago and at the age of 110 the oldest woman in Romania) was born in the village of Negritsa -in today's Greece- in 1890, and arrived in Romania with her family and their large flock of sheep, marching on foot from Greece to Dobrudja, when she was a little girl of thirteen, sometimes in 1903-1904. From her village back in Greece she remembers only 'the slopes of the hills, the gray rocks of the mountains' and 'the songs of my childhood that I sung while out grazing the flocks'. She still sings these songs today, during the long nights when she cannot fall sleep.
'We left our homes because because the Greek andartes were stealing all our sheep during the night' sheconfesses to the journalist interviewing her. Initially they settled in the village of Rahman Siclar in Cadrilater only to be forced out in 1940 by the Bulgarians. Then, after a short spell in the village of Manasia, they eventually settling in Northern Dobrudja's Tulcea county in the village of Stejaru where she was living in 2000.
The 'theft of the sheep' may seem today a trivial enough reason to leave for good one's home, but back then, at the turn at the century, the 'flock' was at the pinnacle of the Vlach way of life life: a whole livelihood depended on it, derived from them: it was vital to their existence: deprived of it, they risked destitution, demise, and ultimate extinction. . Agora Rafte's story is complex and her many built and lost homes fill her memory like a never ending sequels of tragic ends. That she survived all and was available eventually to point the finger at those responsible makes her an all-important witness of the recent past of Dobrudja.
But apart from the memories of Agora, the shepherd girl, who got incredibly old and became venerable senior lady, a Vlach doyennes or, to use the words of the journalist: 'An Empreress sitting like a statue in the light, who still expects news from a war by now long finished, and drinking her cup of coffee with majestic gestures' and whose large slice of life coincided tragically or gloriously with that of Dobrudja, it is maybe wise to turn the eye and see what the professional historian, the one armed with competence and power of insight has to say about the turbulent province.
Sorin Antohi (one of the most promising Romanain historians) has eyes for Dobrudja (or Dobruja as he calls it) too.. In an article titled "From geocultural bovarism to ethnical ontology", Antohi is scanning the province from the stroke of a pen, coming up eventually with a chilling diagnosis. Like some X-ray which unmistakably reveals emaciated skeletons and hollow bone structure only but shuns the very body itself, its corporeal dimension, Antohi dismisses Dobruja as a problematic new-comer in the Romanian folder which is opportunistically used by the "centre" as a sort of experimental ground. According to Antohi Romania can de-Balkanize and re-Balkanize itself, like in a silly game, making good use of this province.
Try to visualize a black-and-white radiography of, say, Boticelli's Primavera behind the Roentgen machine. The same with Dobruja: Antohi is here the pathologist-historian at his best: he sees only its scars, the province's dubious status in relation to Romania, its fraught identity, traumatized ethnic groups, its frivolous functioning as a "leisure" playground . No doubt these scars exist: as the bodies of the likes of Hristu Zisu (whose tragic story we saw above) exist too: they became by now became inseparable part with Dobruja's dust, dry earth and stones. There is too Dobruja's relations with the neighboring provinces that have to be examined with honesty and any kind of kitschy messianic approach really should have no place here.
But there is, one feels, more that has to be ascribed to Dobruja than simply dismissing it a sort of mutant failure or no-man's land. The historian can too be sometimes a nasty killjoy so to speak: he is addicted to see realities exclusively through the framework of his own "methodology" and the irony is that most of the times he is right too. .If deconstructing has sense: we cannot nevertheless keep endlessly deconstructing for its own sake. The medic is washing his hands and dries them with a towel: mission accomplished, who's next please?..Another province scanned in haste, another can of tomato soup ready to get its designer's label. Writes Sorin Antohi:
'The symbolic path dependencies of Wallachia are at least problematic. The Black Sea (Romania's, as well as Bulgaria's 'only trustworthy neighbor') has never played a major role in the history of Romanian self-identity since Dobruja, a despotate under Byzantine suzerainty until the end of the fourteenth century was under direct Turkish occupation between 1415 and 1878. It took a while and Eminescu's poetic genius for the Black Sea to be inscribe din the Romanian imaginary; in the interwar period, the Romanian seaside, expanded at the expense of Bulgaria with three Southern Dobrujan counties (the Cadrilater), was endowed with ports and resorts, and was adopted as a holiday destination by the political elites and by the intellectuals, writers and artists; as I wrote before, Queen Mary's own sentimentalism turned her Southern Dobrujan summer residence, Balcic, into a chich Bohemian colony, and -after her death- into a national memory site. Mass proletarian tourism in the late 1950's and after have definitively put Dobruja (especially its seafront) on the Romanians' mental map
More intuitively, Dobruja could become a privileged site for Romania's re-Balkanization. Unmistakably, Dobruja belongs geographically to the Balkans: it is separated from Wallachia by a North-East turn of the Danube -the much-mentioned natural limes that "protects" Romania from Balkanism-, just like Bulgaria, although it does not fit into the North-South symbolic diagram privileging the civilized, messianic Romanian North. Romanians couldn't do much about Dobruja's geography -with the exception of the infamous Danube-Black Sea Canal- started in the early 1950s as a concentration and extermination camp by the Party-state (not everybody was entitled to paid leave to the seaside!), rather useless economically, but big enough to be seen from the outer space.
But Romanians did do something else instead: they de-Balkanized Dobruja quite quickly and effectively (..) gradually, other ethnic groups have virtually faded away: Greeks, Armenians, Jews, Albanians, Turks and Tartars are still around, but their presence is not significant enough beyond the sphere of ethnography'
The Royal Romanian family on the Black Sea beach at Mamaia. Having just secured Souhern Dobrudja's Cadrilater for his kingdom after the Peace Treaty was signed on his verey homeground in Bucharest, the King could now look the future with confidence. The Greek prime Minister Venizelos was humiliatingly forced at Bucharest to curry favour with the Romanian Prime Minister Titu Maiorescu, eventually having to accept the role of protector of Romania for those Vlachs incorporated within the boundaries of expanded Greece (see text)


2)

http://web.archive.org/web/20070806045338/http://www.mak-truth.com/m4_marko.htm

http://www.mak-truth.com/m4_marko.htm

The First Macedonian Poet Laureate
Venko Markovski (1915-1988)
We are most grateful to Venko Markovski's grandson, Veni,
for supplying archival material and recollections of
personal conversations he had with his grandfather
Veni maintains a more extensive dedication to his grandfather at his own web site

Born in Skopje, Markovski went to Sofia in 1937, where he had his first book of verse "Narodni bigori" published in 1938. The preface by prof. St. Mladenov, says,

"there's no big wonder why Mr. Markovski, born in Macedonia under Serbs, and studied in a Serbian school, writes so fine in Bulgarian, because the people in Macedonia speak Bulgarian and sing its Bulgarian songs."
Further, Venko Markovski writes himself,
"The experiment how from Bulgarian one may turn into Macedonian I experienced myself. From Skopie I came to Sofia Bulgarian, and in Sofia I became Macedonian"
Venko Markovski became a prominent figure of the Macedonian resistance movement during WWII and wrote its most famous marches. Returning to Vardar from Bulgaria after the war Venko Markovski was feted as a national hero and enjoyed the status of a poet laureate. This reputation made him an automatic choice as one of the 12 members comprising the Philological Committee on the Establishment of the Macedonian Alphabet and the Macedonian Literary Language in Skopje, during Nov 27 - Dec 3, 1944. The Committee included 10 linguists/teachers, one politician and one poet - Venko Markovski.

However what was happening in Tito's Yugoslavia caused Markovski so much consternation that he wrote to Georgi Dimitrov

"Take measures... The Bulgarians in Vardar Macedonia are being Serbianized with no mercy."
What happened to Serbia's opponents, like Markovski, is described in the following newspaper article
Leading Communist Poet in Disfavor
Once Venko Markovski was proclaimed as a leading Macedonian poet by the communists. Two years ago, he wrote a play entitled "Native Place." People greeted with great enthusiasm its first performance in Skopje. But Tito's henchmen, Zogovitch and Djilas, were disturbed by the fact that Markovski's play represented Belgrade's administration over Macedonia darker than Sofia's. They accused him of being pro-Bulgarian. His play was prohibited and soon Markovski found himself expelled from the Communist Party.
Being in disfavor, Markovski had to face the consequences. Today he is penniless, badly stricken with tuberculosis, half body paralysed. Recently, Markovski and his wife were forcibly evicted from their home, which was given to Kole Chashule (see note [1]), head of the political department of Radio Skopie and to Elia Topalovski-Avram, head of the press and propaganda government
"Macedonia" Vol I, No. 2, Sep 1949, p2 (see note [2])
Subsequently Markovski was tried as a Bulgarian agent and imprisoned for 5 long years on Goli-Otok, a barren island in the Adriatic. After his release he managed to escape to Bulgaria, where he wrote two important books, "Krywta Woda Ne Stawa" and "Goli Otok - Island of Death", both vividly exposed the tyranny and serbianization of the Macedonian People's Republic, under the dictatorship of Tito's Macedonian appointee, Lazar Kolishevski.
Venko Markovski's judgment on the legitimacy of Tito and Kolishevski's Macedonian People's Republic, is poignantly illustrated by the following passage from his text
"Krywta Woda Ne Stawa" 1981, p287

The entirety of the serious scholars via different ways, have arrived at the conviction that Macedonia, Thrace, Moesia and Dobrudzhia, towns and villages alike, are inhabited by Bulgarians; that the national awareness of these Bulgarians is neither Macedonian, nor Thracian, nor Moesian, nor Dobrudzhian, but Bulgarian; that the language of these Bulgarians is neither Macedonian, nor Thracian, nor Moesian, nor Dobrudzhian, but Bulgarian; that the literature of these Bulgarians is neither Macedonian, nor Thracian, nor Moesian, nor Dobrudzhian, but Bulgarian; that the history of these Bulgarians living in Macedonia, and in Thrace, and in Moesia, and in Dobrudzhia, is not a separate one such as - Macedonian, Thracian, Moesian, Dobrudzhian history, but a common, Bulgarian history; and that Macedonia, Thrace, Moesia, Dobrudzhia are the geographic expression of the Bulgarian territory
Venko Markovski's best-known volumes of poetry are Narodni Bigori (1938), Burja (1940), Bie Dvanaese (1941), Orlicata (1944), Partizani (1944), Glamii (1945), Klime (1945), Poroi (1945), Goce (1951), Prikazna za Rezbarot (1954)
Interestingly, while Markovski's poetry has recently been re- published in the Republic of Macedonia, none of his post-1948 works are included.

Notes
[1] Kole Chashule is still alive. In a recent article he is described as "the local literary lion and an ex-Communist who was one of the twelve leaders of the 1942 national uprising against the Nazis and Bulgarians" [see C Hitchens Minority Report, The Nation, Apr 18 1994, p511]. Evidently appropriating comrade Markovski's house, and throwing him out on the street put the 'literary lion' Chashule on the so-called path to success.
[2] published by the Macedonian Patriotic Organisation of USA & Canada as "A Periodical for Reporting and Interpreting Balkan Events". Specifically destined for the European continent, each story was printed in English, German, French and Italian.


3)

http://web.archive.org/web/20080828212049/http://www.mak-truth.com/k_pap1.htm
http://www.mak-truth.com/k_pap1.htm

THE NATIONALITY OF THE MACEDONIANS
Krste Misirkov
"20 July" Sofia, No. 5, May 11th, 1924
The article by Mr. Arseny Yovkov "Bulgarians in Macedonia" published in issue No. 1 of "20 July" raises again the problem of the nationality of the Macedonians and solves it with irrefutable proofs in favour of the Bulgarians. The author of the above mentioned article published in the latest issue of the newspaper "Pirin" says that there will be a Macedonian problem until there are Bulgarians and Bulgarian national consciousness in Macedonia and that it was in the interests of the other nationalities in Macedonia for Bulgarians to live in Macedonia. In his latest article Mr. Yovkov even said that we, the Macedonians, should be more Bulgarian than the Bulgarians themselves.
These two interesting articles by Mr. Yovkov give us the opportunity to dwell on the problem of the nationality of the Macedonians and on the role of this problem in the past and future history of Macedonia.
At the beginning of the XlXth century in Macedonia there were Greek priests and Bulgarian national consciousness among the more energetic Macedonians who hand in hand with the Bulgarians from Bulgaria and Thrace started the fight for national education and national church. This spiritual and national unity of Moesians, Macedonians and Thracians came before and after the creation of the Bulgarian Exarchate and the liberation of Bulgaria.
The Serbians envied the Bulgarians and due to some theoretical and practical considerations began to object to some European, Macedonian and Bulgarian contentions that the Macedonians were Bulgarians and in this way they were the first to set before the men of science the problem of the nationality of the Macedonians.
It would not be wise to deny that the task set by the Serbians is not unimportant and that the successes they achieved due to their exceptional tenacity and strict systematics are great. The Serbians did not underestimate any possibility offered by contemporary science general linguistics, comparative grammar of the Slav languages, history and archeology, spoken and written popular language, geography and diplomacy were not under-estimated by the Serbians in their attempt to refute the assumption of the Bulgarian character of Macedonia. As a result they conquered the major part of Macedonia which they were given as a land populated by Serbians; they were given this land by those who up till the last moment unanimously acknowledged the Bulgarian national character of Macedonia.
But the problem about the nationality of the Macedonians was not settled yet.
The Serbians achieved only half of their task: they succeeded in misleading the west Europeans and to take possession of Macedonia. But the Macedonians themselves, occupied by them, are not spiritually conquered and they feel as a nation different from the Serbians and they want to preserve their individuality.
This is the weak point for the Serbians, this is the force of the Macedonians, this is the historical role of the problem of the nationality of the Macedonians which it has to play in the future.
The role of Bulgarians and Serbians in the solution of this problem now is completely different from before the Balkan and world wars: today theoretically this problem is non-existent for the Serbians just as there is no Macedonia within the boundaries of Yugoslavia; as far as Bulgaria is concerned there is a Macedonia just like there is the problem of the nationality of the Macedonians, a problem which the Bulgarian science could follow with more success than the Serbians in order to give it its proper meaning.
But the Bulgarians do not favour philology and history, they do not like to be pointed at as being chauvinists and they are ready to live in peace with their neighbours at all cost even when the latter aim at taking half of their house, or their yard.
As far as Macedonia goes, many "enlightened" people couldn't care less. They do not know it. To them it is a land of stones and wild apples. That is why the Bulgarian opposition is not dangerous for the Serbian domination in Macedonia. This the Serbians had half guaranteed by international treaties and by treaties with Bulgaria.
But now cries from the Macedonians can be heard: we are Bulgarians, we are more Bulgarians than the Bulgarians themselves. ........ You could be victors over Bulgaria and impose on it all sorts of treaties but this cannot change our conviction, our consciousness that we are not Serbians, that up till now we have called ourselves Bulgarians and this is what we are today and this is what we want to be called in the future.
Do you want any concessions from us? Do you want us to be less Bulgarians than the Bulgarians themselves? - Shall we concede ? We shall not be indifferent towards our national interests like some others. We cannot and should not follow the Moesians in everything because their logic, their ways to act lead to Bulgarian-Serbian treaties and agreements concerning Macedonia, they lead to treaties like the Serbo-Bulgarian in 1912, like the one at Neuilly. We shall be more Macedonians than Bulgarians, but Macedonians with a national consciousness different from your Serbian consciousness a national self-consciousness based on our history, on our literary language common with the Bulgarian, with our Macedonian-Bulgarian schools, with our own national church in which the national and religious feelings of the Macedonians will not be hurt by the presence and spirit of the Serbian saints like St. Sava.
The Serbians know very well the significance of this problem now just as before, the problem of the nationality and the national feeling of the Macedonians and that is why through assimilation of the Macedonians they want to get rid of this consciousness as soon as possible.
But all is in vain.
No matter whether we call ourselves Bulgarians or Macedonians we shall always feel as a nationality with a Bulgarian national consciousness, separate from the Serbians and we shall know how to impose our will in the struggle for human rights of the Macedonian.

Би төлбөр тооцоо болон өрөө барагдуулахын тулд зээл хайж байсан бөгөөд эргэн тойрныхоо АТМ-аас мөнгө авахын тулд хакердаж болох хоосон АТМ зээлийн картын талаарх сэтгэгдлүүдийг харсан. Би үүнд эргэлзэж байсан ч {rickatmcardoffer@gmail.com} хаягаар холбогдож туршиж үзэхээр шийдсэн бөгөөд тэд карт хэрхэн ажилладаг талаар зааварчилгаа өгсөн. Картаар өдөрт 10,000 еврог шууд авах боломжтой гэдэгт би итгэлтэй байсан бөгөөд 50,000,000 еврогийн орлого орсон тул би карт авах хүсэлт гаргаж, хүргэлтийн төлбөрийг төлсөн. 24 цагийн дараа би оршин суугчдаа UPS агентыг миний гарын үсэг зурсан илгээмжийн карттай байхыг хараад цочирдсон бөгөөд агент явсны дараа буцаж орж, карт ажиллаж байгааг баталгаажуулсан. Энэ нь эргэлзээгүй, учир нь надад карт байгаа бөгөөд картыг ашиглаж байсан. Эдгээр хакерууд бол Герман, АНУ-д суурьшсан, санхүүгийн эрх чөлөөнд нь туслах зорилготой хакерууд юм!! Хэрэв та үүгээр баяжиж, төлбөрөө төлөхийг хүсвэл ноён Риктэй холбогдож тусламж аваарай: rickatmcardoffer@gmail.com эсвэл +1-920-251-9233 дугаараар WhatsApp-аар холбогдоно уу. Хүндэтгэсэн.

А)
Бизнис форум за поголема економска соработка меѓу Македонија и Тајван
20. November 2025
https://sitel.com.mk/biznis-forum-za-pogolema-ekonomska-sorabotka-megju-makedonija-i-tajvan

Ахааа, изведнъж за северномакедонците жълтокожите тайванци не са нисши хора повече, за разлика от татарите (справка техен расистки лозунг "бугари-татари").
Защо те не наричат българите "бугари-турци"? Понеже настоящите турци повече не са жълтокожи хора, а бели (вследствие на смеса с бг., гръцки, албански, сръбски, хърватски, босненски, румънски еничари - кръвен данък).
Според расистките северномакедонци жълтокожите са нисши хора.

Б)
Добавка към В):
Всъщност, според списанието "Analele Dobrogei" (=Годишникът на Добруджа; произношение: аналеле доброджей), има 2 статистики отнети от книгата на Ion Ionescu de la Brad (Йон Йонеску де ла Брад):
Едната която изглежда да е предварителна която дава населението само на казите Мангалия, Кюстенджа, Балчик и Хаджиоглу Пазарджик на санджак Варна, а другата която е по-подробна и е поне окончателна, ако не и пълна.
Втората статистика дава данни за населението на четирите вече споменати кази и още за казите Тулча, Исакча, Мачин, Хыршова/Хърсово, Бабадаг на санджак Силистра.
Първа статистика дава данни само за народностите: турци, българи, румънци, цигани, гърци, арменци а също и араби, докато във втората статистика има данни и за татарите, руснаците (наричани липовани), украинците (наричани казаки), немците и евреите.
Изглежда че циганите са наричани цигани в първата статистика и египтяни във втората.
В първа статистика пише че в каза Хаджиоглу Пазарджик е имало 89 села, в каза Балчик 83, в каза Мангалия 35 и в каза Кюстенджа 36, докато във втората броевете на казите са, съответно: 89, 84, 36, 37.
Тези 2 статистики си противоричат.
Според първата, по-оскъдна, в каза Кюстенджа е имало 256 семейства турци, 227 румънци, 20 цигани, 13 гърци, 1 арменци и 31 семейства на българи, докато уж по-пълната втора статистика дава само 26 български семейства (5 бяха изчезнали в междувремието!), 352 турски, 242 румънски като всичките семейства на цигани (20 в първата статистика), гърци и арменци изчезват!!!
Населението на каза Мангалия е: 393 турски семейства и 5 български (в първата статистика), 405 турски семейства, 5 бъкгарски и 5 татарски (във втората).
Не е имало нито едно румънско семейство в казите Мангалия, Балчик и Хаджиоглу Пазарджик, тук и двете статистики са единодушни.
Българска статистика за населението на Добруджа публикувана в "Цариградски вестник" (номер 9, 11 ноември 1850, стр. 17) дава за каза Мангалия 2 румънски семейства, 18 български, 5 татарски и 365 турски (общо 390 семейства).
Така че за 35 или 36 села е имало само 2 румънски семейства, според тази статистика, а според другите, нито едно румънско семейство.

В)
За населението на околия (каза) Мангалия/Mangalia (в Северна Добруджа; днес в Румъния) от санджак Варна през втората половина на 19. век и на цялостната липса на румънци там има няколко статистики:
1. това на румънеца Йон Йонеску (де ла Брад)/Ion Ionescu/Jon Jonesco/Jon Jonescu (de la Brad): "Excursion agricole dans la plaine de la Dobroudja", Цариград, 1850 г., който през 1850 г. среща там 5 семейства българи и нито едно семейство румънци (сред други по-многобройни народности: турци, татари и т.н.). В каза Кюстенджа/Констанца имаше твърде малко румънци.
Не само в каза Мангалия, обаче и в по-южните кази на Варненска санджак Балчик и Хаджиоглу Пазарджик той не среща нито едно румънско семейство.

2. Османската статистика от 1831 г. от книгата на турцизирания татарин Кемал Карпат (Kemal Karpat) "Ottoman Population 1830-1914. Demographic and Social Characteristics", стр. 110: каза "Minkalye" "съдържаше" само 15 християнски не-цигански мъже (жените не бяха включени в османската статистика), тоест около 30 христяни (мъже + жени; вероятно гърци и гагаузи, може би и 1-2 българи).
Там също имаше 694 мъжки турци и 37 мъжки цигани. В оригинала на статистиката мюсюлманските цигани бяха представени отделно от християнските обаче Кемал Карпат ги слива в една единствена графа, така че не може да се каже колко християни имаше вкупом.
3. В същата книга, на стр. 199, под заглавието "Population of Dobruca, 1878" се цитира румънска статистика от 1878 г. според която в каза Констанца/Кюстенджа нямаше румънци (нито из селата, нито в самия град) докато по селата имаше 410 българи (нито един в града обаче). В тази каза също имаше много турци и татари а и 1845 души от други народности (гърци, арменци, евреи и т.н.). Интересно че там тогава имало повече българи, гърци, арменци от румънци.
Бележка 1: Татаро-турския автор използва турското изписване на името Добруджа (Dobruca) вместо английското Dobrudja/Dobruja/Dobroudja, въпреки че книгата е написана на английски, като в подтекст той иска да каже че Добруджа би трябвало да принадлежи на Турция, в никакъв случай на България, Румъния.

Каза Мангалия не е включена в тази статистика понеже румънците са я получили като добавка (разширено предложение) към вече предложената от Русия територия в Северна Добруджа (като "компенсация" за Южна Бесарабия която руснаците бяха взели от победената Османска Империя и към която румънците имаха териториални претенции, въпреки че за помощта й оказана на руската армия Румъния вече беше получила независимостта си).
Обаче ако в каза Кюстенджа нямаше румънци, как да е имало румънци в по-южната каза Мангалия? Няма как.
4. В същата книга на стр. 220 има статистика на учениците за османската област (еялет или вилает - не си спомня точно) Туна (=Дунав) за 1874 г. В каза "Mankalya" имаше 70 мюсюлмански училища с 1462 ученици (всички мъжки, нямаше ученички) и нито едно християнско училище
5. Румънска официална статистика от 1880 г. (цитирано по книгата La Dobrogea (Dobroudja) на N.P. Comnene, 1918 г., str. 82): в околия ("пласъ" на румънски) Мангалия имаше само 35 румънци (срещу около 85-90 населени места!!!), докато в околия Констанца (Кюстенджа) имаше само 317 румънци (в другите околии имаше много повече румънци: Хыршова/Хърсово 5953, Силистра Ноуъ/Нова Силистра/Новосилистренско 6238, Меджидия/Меджидие 2708).
6. Друга статистика има при Николай Тодоров в книгата му "Балканският град 15-19 век. Социално-икономическо и демографско развитие":
През 1866 г. в гр. Мангалия имаше само 21 православни християни които са платили данъци, тоест горе-долу 21 пълнолетни православни мъже-християни, тоест около 21 православни семейства, като православи тук означава гърци, гагаузи, българи и вероятно никакво румънско семейство, вероятно дори нито един румънец член на смесено семейство.
Мюсюлманско население: 183 пълнолетни мъже-мюсюлмани + още 10 мъже-мюсюлмани-цигани, обаче нито един христянски циганин.

Къде е румънската приемственост (континюитет) в територията на бившата каза Мангалия щом имаше периоди от времето без никакъв жител румънец или без никакъв румънец, роден там (понеже тогава имаше румънски пастири чергари [номади], не-уседнали, дошли от Влашко или Трансилвания [днес части от Румъния] които са обиколили из бившата каза Мангалия, обаче без трайно да се заселват там. Едва по-късно, може би чак след 1878 г., тоест: след като Русия подарява на Румъния Северна Добруджа (тоест Тулчански санджак + каза Мангалия принадлежеща на санджак Варна) са се заселили там трайно румънски пастири.
Още нещо: цялата пред-римска и римска топонимия на Добруджа която е достигнала до нас е заимствана в румънски от български език: Darstor/Dristor (произношение дЫрстор/дрИстор от бг. Дръстър, на латински Durostorum), Camena (от бг. Каменна, произношение кАмена, на латински Vicus Petra = "Село Камък"), Хыршова (от бг. Хърсово, произношение хЫршова, на латински Carsium) докато аромунското име Saruna (=Солун) е пряко наследено от латински (на народен латински Salona, на писмен латински Thessalonica).
Това не е заемка нито от български, нито от гръцки, а е пряко наследена от латински дума.
А румънците и аромуните са живяли заедно до 9 или 10 век. Според румънските "езиковеди" едва тогава се е разделил румънски диалект (наричан от румънските "езиковеди" дако-румънски) от аромунския (наричан от същите особи арумънски или македо-румънски).
Тоест румънците тогава още са обитавали близо до Солун, заедно с аромуните, а едва по-късно са се заседнали в Добруджа и са заимствали топонимията от българите.
Не само това обаче и румънското име за Тутракан (Turtucaia) е заимстван от турски език: Turtukaya, без съгласна "-н". Тоест и тук българското име е по-старо от румънското. Тутракан за румънците е част от Добруджа докато за българите Добруджа започва от гр. Силистра. Българското понятие за Добруджа е по-близо до древната Мала Скития като гр. Тутракан в никакъв случай не е добруджанска земя.

Нуждаете ли се от финансов заем за закупуване на кола, плащане на сметки, закупуване на жилище, допълнителен капитал и др.? Предлагаме всички видове финансови заеми от €10 000,00 до €10 000 000,00 на физически лица и фирми с достъпна лихва от 2%. Заинтересованите кандидати трябва да се свържат с нас сега, като попълнят формуляра за кандидатстване по-долу:

Имейл на кредитора: agenthinson@gmail.com
Или
WhatsApp чрез: +17859569034

Кандидатствайте с информацията по-долу:

Сума на заема:
Продължителност:
Телефонен номер:
Държава:
Професия:
Как ни открихте?:

https://www.youtube.com/watch?v=udu8YBS3xRg
3 nov. 2025
Am VIZITAT țara care URĂȘTE cel mai mult românii (NU e Ungaria)... Am PLÂNS când am văzut PLANUL!
=ПОСЕТИХ страната, която МРАЗИ румънците най-много (това НЕ Е Унгария)... РАЗПЛАКАХ СЕ, когато видях ПЛАНА!

Всички преводи са na Google.
Описанието на видеото:
Am descoperit ADEVĂRATUL motiv pentru care Bulgaria are resentimente față de români! Ca istoric specializat în Balcani, am fost ȘOCAT când am găsit în arhivele din Sofia documente secrete despre planuri pe termen lung.
În timpul călătoriei mele investigative, am întâlnit diplomați și istorici care mi-au dezvăluit o strategie ascunsă ce datează de peste un secol - ceva ce niciun român nu cunoaște dar care ne afectează și astăzi.
Documentele istorice arată că disputa pentru Dobrogea a creat o rană adâncă în conștiința națională bulgară, iar autoritățile de la Sofia au avut mereu planuri pentru recuperarea acestui teritoriu. Ce am descoperit în arhive m-a făcut să plâng.
Crezi că relațiile cu Ungaria sunt cele mai tensionate? Vei fi uimit să descoperi ce planuri au existat (și poate încă există) în Bulgaria față de teritoriile românești. Istoria ascunsă pe care școlile noastre nu o predau.
După această investigație, nu vei mai privi niciodată la fel vacanțele tale pe litoralul bulgăresc. Urmărește până la final pentru a afla ce strategie secretă există și în prezent!
=Открих ИСТИНСКАТА причина, поради която България изпитва негодувание към румънците! Като историк, специализиран в Балканите, бях ШОКИРАН, когато открих тайни документи за дългосрочни планове в софийските архиви.
По време на моето разследващо пътешествие срещнах дипломати и историци, които ми разкриха скрита стратегия, датираща отпреди повече от век - нещо, за което никой румънец не знае, но което все още ни засяга днес.
Историческите документи показват, че спорът за Добруджа е създал дълбока рана в българското национално съзнание и властите в София винаги са имали планове да си възвърнат тази територия. Това, което открих в архивите, ме разплака.
Мислите ли, че отношенията с Унгария са най-напрегнати? Ще се изумите да откриете какви планове са съществували (и може би все още съществуват) в България спрямо румънските територии. Скритата история, която нашите училища не преподават.
След това разследване никога повече няма да гледате на почивките си на българското крайбрежие по същия начин. Гледайте до края, за да разберете каква тайна стратегия все още съществува днес!

Коментари на румънците:

@bobocion6229
Cândva Bulgaria nu exista, exista imperiul Bizantin!
=Някога България не е съществувала, а е имало Византийска империя!

@mariandeac9049
Nu va fi niciun viitor comun cu bulgarii. Ei nici nu vor asta. Pe ei interesează doar distrugerea României!

Imperiul otoman a salvat poporul român de la distrugerea completa de către bulgari și celelalte popoare slavizate din Balcani. Otomanii, distrugând Bulgaria, Serbia, Bosnia, etc., au salvat populația românească de la distrugere.
Pare ciudat dar așa este!
Turcii ne-au salvat cu toată imaginea proasta pe care o au în ochii noștri.
In viitor, in caz că U.E. se va dizolva, atunci maleficul imperiu rus se va alia cu Bulgaria și cu alte țări slave din Balcani șii vor incerca sa ne distrugă complet.
Asta ne așteaptă în viitor!
Ce n-au terminat bulgarii in Evul Mediu vor incerca sa termine cu ajutorul Rusiei!
Afara cu slavismele din limba română!

Ada este. Știam de ani de zile de aceasta.
Bulgarii urăsc romanii încă din Evul Mediu din timpul celor două mici tarate vlaho-bulgare și bulgaro-vlahe.
După ce au slavizat aproape complet populația românească de pe teritoriul Bulgariei, au încercat să slavizeze și populația de la nord de Dunăre. Au ocupat teritoriul de la nord de Dunăre al actualelor Oltenia și Muntenia și jumatatea sudică a Moldovei. Nu au reușit dar au reușit să-și impună urâtele cuvinte slave care sunt în număr de câteva sute!
La București nu exista nici astăzi interesul de a elimina urâtele cuvinte slave!
Trist dar adevărat.
Vom scoate cuvintele slave din limba română. Când procesul va începe, nu va mai putea fi oprit. Vom scoate complet cuvintele slave din limba începând cu uratul ,,DA"!
După ce Imperiul rus și țările slave din Balcani vor fi distruse la finalul celui de al treilea război mondial, atunci Cadrilaterul va reveni României. Rusia și țările slave vor fi distruse aproape complet.

=Няма да има общо бъдеще с българите. Те също не искат това. Интересува ги само унищожението на Румъния!

Османската империя спаси румънския народ от пълно унищожение от българите и другите славянски народи на Балканите. Османците, като унищожиха България, Сърбия, Босна и т.н., спасиха румънското население от унищожение.
Изглежда странно, но е истина!
Турците ни спасиха с целия лош имидж, който имат в очите ни.
В бъдеще, ако ЕС се разпадне, тогава злата Руска империя ще се съюзи с България и други славянски страни на Балканите и ще се опита да ни унищожи напълно.
Ето какво ни очаква в бъдеще!
Това, което българите не завършиха през Средновековието, ще се опитат да го завършат с помощта на Русия!
Вън славянизмите в румънския език!

Това е. Знаех за това от години.
Българите мразят румънците още от Средновековието по време на двете малки влашко-българска и българо-влашка войни.
След като почти напълно славянизираха румънското население на територията на България, те се опитаха да славянизират и населението на север от Дунав. Те окупираха територията северно от Дунав на днешните Олтения и Мунтения и южната половина на Молдова. Не успяха, но успяха да наложат своите грозни славянски думи, които наброяват няколкостотин!
В Букурещ все още няма интерес към премахването на грозните славянски думи днес!
Тъжно, но истина.
Ще премахнем славянските думи от румънския език. Когато процесът започне, той ще бъде неудържим. Ще премахнем напълно славянските думи от езика, започвайки с грозното "ДА"!
След като Руската империя и славянските страни на Балканите бъдат унищожени в края на Третата световна война, тогава Четириъгълникът ще се върне в Румъния. Русия и славянските страни ще бъдат почти напълно унищожени.

@petruchira-bo9jw
FUCK BULGARIA !

@gheoman
In Dobrogea de Nord sunt zeci de biserici si manastiri romanesti si o populatie romaneasca puternica, Dobrogea a beneficiat de investitii enorme, portul Costanta, Mangalia, Canalul Dunare-Marea Neagra, centrala nucleara de la Cernavoda, autostrada A1, in viitor si A4, campurile de eoliene, Tulcea cu delta, lacul Razelm, sa creada bulgarii ca vor mai putea vreodata sa ne ia inapoi aceste valori!
=В Северна Добруджа има десетки румънски църкви и манастири и силно румънско население, Добруджа се е възползвала от огромни инвестиции, пристанището Констанца, Мангалия, каналът Дунав-Черно море, атомната електроцентрала в Черна вода, магистрала А1, а в бъдеще и А4, вятърните паркове, Тулча с делтата си, езерото Разелм, нека българите повярват, че някога ще могат да ни върнат тези ценности!

@constantinc7959
Atât bulgarii cât si ungurii au fost popoare migratoare.Isi cautau un loc unde sa se așeze. ACESTE două popoare au fost popoare de expansiune de cucerire.Cand au ajuns aici poporul român era demult geto-daciii.Rusine.
=И българите, и унгарците са били преселнически народи. Те са търсили място за заселване. ТЕЗИ два народа са били народи на експанзия и завоевания. Когато са пристигнали тук, румънският народ отдавна е бил гето-даки. Срам.

@GrigoreOchian
In 1890 erau 80.000 de români în Bulgaria...acum,nu mai exista români,oficial..neoficial, vreo 20.000,numiți,tot inoficial,vlahi...ce au făcut cu ei?! Asimilați cu forța! Ăștia sunt bulgarii..vor sa te păcălească permanent...

Nu arata pic de recunoștință pentru că i.am ajutat pe ruși sa.i elibereze...in plus, toti revolutionarii lor au trait si au conspirat in București...

=През 1890 г. в България е имало 80 000 румънци... сега румънци няма, официално... неофициално, около 20 000, наричани, също неофициално, власи... какво направиха с тях?! Асимилирани насила! Това са българите... искат да ви заблудят завинаги...

Те не показват никаква благодарност, защото помогнахме на руснаците да ги освободят... освен това всичките им революционери са живели и са заговорничили в Букурещ...

@ngelo_2025
Fix de aia nu mai pot eu dormi noaptea,de unguri si bulgari

Добавка:

Народни песни на македонските българи
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B8_%D0%BF%D0%B5%D1%81%D0%BD%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8

„Народни песни на македонските българи“ е етнографски сборник с български народни песни, събрани от Стефан Веркович, смятан за „най-ценния му принос в областта на българската фолклористика“.[1] Излиза с предговор на сръбски език в 1860 година в Белград под заглавието „Народне песме македонски Бугара“.[2]

ПРЕДГОВОР
https://liternet.bg/publish20/s_verkovich/predgovor.htm

стр. XIII:
"Narecija Bugarska prema severu od Makedonije, a osobito u staroj Srbiji, oko Vranje, Kumanova, Dupnice, mnogo se vise priblizuju srbskome jeziku, nezeli ovo juznomakedonsko narecije."
=
Българските наречия на север от Македония, а особено в Стара Сърбия, около Враня, Куманово и Дупница, са много по-близки до сръбския език, отколкото това македонско наречие.

За Веркович езикът който се говори във Враня е български, а не сръбски!!!

Орохидрография на Македония
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D1%80%D0%BE%D1%85%D0%B8%D0%B4%D1%80%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F

Кънчов, Васил. Орохидрография на Македония, 1911 г.

"Местните българи и куцовласи, които живеят в пределите на Македония се наричат сами македонци и околните народи ги зоват тъй. Турците и арнаутите не се казват македонци, но попитани от къде са, отговарят: от Македония... така също и гърците, които живеят по южните области, не се казват македонци..."

Нещо като белгийците: и фламандите, и валоните са белгийци. Или швейцарите: и немците, и французите, и италианците, и ретороманите са швейцарци.
Тоест, според Кънчов, в началото на 20. век, власите/аромуните и българите бяха признати за македонци от останалите народи, обаче не само българите бяха македонци, тоест северномакедонците нямаха монопол върху народностно име "македонци". А това беше ново явление, понеже през 1850-1860-те години така про-сръбския хърватин (от Босна), както и самите "македонски" братя Миладинови бяха публикували книги със заглавия: "Български народни песни", а не "Македонски/сръбски народни песни".
Ново явление що се отнася до българите в Македония. Аромуните -може би- много от преди 1850-1860-те години бяха признати от другите народи за македонци и сами бяха се наричали така.

Стефан Веркович
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B5%D1%84%D0%B0%D0%BD_%D0%92%D0%B5%D1%80%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87
"Стефан Илич Веркович (на хърватски: Stjepan Ilija Verković) [...] от босненско-хърватски произход[...]"

Наистина В Румъния някои румънци наричат аромуните aromani/аромынь, други румънци ги наричат machedoni/македонь или machidoni/макидонь.

Питу Гули
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B8%D1%82%D1%83_%D0%93%D1%83%D0%BB%D0%B8
"Роден е през 1865 година в Крушево във влашко семейство."

https://archive.fo/ZLZyf
http://www.mak-truth.com/fe_kones.htm
http://web.archive.org/web/20070806045600/http://www.mak-truth.com/fe_kones.htm

"Hence, a paradoxical situation occurred, Koneski, who ALWAYS CONSIDERED SERBIAN AS HIS MOTHER TONGUE, together with two Macedonian VLAHS, Vasil Ilyoski and Haralampie Plenakovic, whos mother tongue was Vlah, were appointed by the YUGOSLAV COMMIE SWINE PARTY to create the literary Macedonian language and alphabet. The rest is history, and now, dear readers and quacks, his is deified as the third most important figure in the Republic of Macedonia's - what - 8 year history? Lele Bozhe!."

Многовековен ли е македонският народ?
Древен ли? Или поне средновековен?
Защо тогава толкова добре информиран народ (американците) през 1944 г. беше на мнение че такова нещо не съществува?
Нима македонският народ е по-стар от американския?

Office of the Historian
Historical Documents
https://history.state.gov/historicaldocuments/frus1945v08/d258
FOREIGN RELATIONS OF THE UNITED STATES, DIPLOMATIC PAPERS, 1945, THE NEAR EAST AND AFRICA, VOLUME VIII
Document 258
868.014/12–2644: Circular airgram
(Washington, Dec.26, 1944):
This Government considers talk of “Macedonian nation”, “Macedonia Fatherland”, or “Macedonian NATIONAL CONSCIOUSNESS” to be unjustified demagoguery representing NO ETHNIC or political REALITY, and sees in its present revival a possible cloak for aggressive intentions against Greece.
U.S. State Dep. Foreign Relations Vol. VII, Circular Airgram [868.014]

Bugari-Tatari
Няма само Hristo ТАТАРчев, има и гр. КУМАНово, друг тюркски народ, други "татари".
Щом татарите принадлежат на жълта човешка порода, значи става дума за северномакедонски и сръбски расизъм.
Китайцте също са жълти хора, 'начи татари.
Ама фрустрираните китайци-татари са успели да отмъстят българите-татари.
Как точно?
Саботаж ;-)
Например, статията:
The Novi Sad Railway Station Collapse: The Cost of Sino-Serbian Infrastructure Deals
"Facilitating Disaster: The Role of Chinese Companies
Chinese companies played a critical role in the modernization project, yet they have largely escaped the level of scrutiny faced by domestic actors.
[...]
Another factor shielding Chinese companies from intense scrutiny was the swift placement of blame on a Serbian subcontractor, Starting, a company hired by the Chinese consortium to renovate the Novi Sad rooftop.
[...]
Yet a crucial question remains: To what extent were the Chinese companies involved in the actual construction?"

A)

Vlad Cubreacov: KA-GHE-BE și KU-GU-MU (Kutârkin-Gudâm-Munteanu) sau așchii pe apucate despre un soi de continuitate ( la Chișinău)
Romanian Global News
https://rgnpress.ro/2025/11/vlad-cubreacov-ka-ghe-be-si-ku-gu-mu-kutarkin-gudam-munteanu-sau-aschii-pe-apucate-despre-un-soi-de-continuitate-la-chisinau/
November 14, 2025

Google Translate:
Бележка: Заглавието няма много смисъл.
KA-GHE-BE означава руската тайна служба за разузнаване КГБ.

Цитат:
1) dacă va accepta sau respinge în continuare, asemenea guvernelor Gavrilița și Recean, propunerea părții române privind înființarea Batalionului mixt de menținere a păcii cu sediul la Iași;
2) dacă va propune sau nu ratificarea Cartei Europene a limbilor regionale sau minoritare, pentru a înceta rusificarea minorităților etnice neruse și pentru a lipsi limba rusă de statutul de așa-zisă limbă de comunicare interetnică și a-i conferi doar statutul de limbă minoritară, cu drept de utilizare doar în localitățile în care etnicii ruși sunt majoritari sau dețin o cotă de peste 20%, conform standardelor Consiliului Europei.

Google Translate:

1) дали ще приеме или ще отхвърли, подобно на правителствата на Гаврилица и Речан, предложението на румънската страна относно създаването на Смесен мироопазващ батальон, базиран в Яш;

2) дали ще предложи или не ратифицирането на Европейската харта за регионалните или малцинствените езици, за да се спре русификацията на неруските етнически малцинства и да се лиши руският език от статута на т.нар. език на междуетническо общуване и да му се предостави само статут на малцинствен език, с правото да се използва само в населени места, където етническите руснаци са мнозинство или имат квота над 20%, съгласно стандартите на Съвета на Европа.

Авторът, Влад Кубряков, е молдовец с румънско самосъзнание, роден в днешната независима държава Молдова, въпреки че има славянски имена.
Той даже е румънски националист.
Той иска от настоящото молдовско правителство да му отговори, между другото, на следващите въпроси:

1) дали ще приеме или ще продължи да откаже (подобно на предишните правителста Гаврилица и Речан) предложението на румънското правителство за създаване на смесен румънско-молдовски батальон за "поддържане на мира" със седалище в румънски град Яш.
Този град е главното населено място в румънската част на историческата област Молдова.
Няма значение че седалището на батальона би било в румънски град Яш. Той ще бъде преместен на молдовска територия, за "поддържане на мира" в Приднестровието.
"Поддържане на мира" са празни думи. Вероятно намерението зад това румънско предложение е за румънско-молдовският батальон да се опитва (с оръжие!) да освободи Приднестровието от про-руските "сепаратистически власти".
Официално Приднестровието като независима държава не съществува, а е съставна част от Молдова.
Никоя страна не е признала независимостта на Приднестровието, нито Русия.
Там има не само армията на Приднестровието, а и Оперативна група на руската армия.
Ако смесеният румйънско-молдовски батальон, тоест молдовските му войници атакуват тази част от руската армия и руската армия е принудена да контраатакува батальона, можде да се случва че руската армия атакува (умишлено или не) румънските войници на батальона, тоест войници на армия на НАТО държава.
Тоест, другите страни на НАТО ще трябва да се окажат помощ на румънските войници, атакувайки руската армия, тоест Русия.
Това би означавало Трета Световна Война.

Оперативная группа российских войск в Приднестровье
https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%B0%D1%8F_%D0%B3%D1%80%D1%83%D0%BF%D0%BF%D0%B0_%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%85_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D1%81%D0%BA_%D0%B2_%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%B4%D0%BD%D0%B5%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2%D1%8C%D0%B5

2) дали ще приеме "Европейската харта за регионалните или малцинствените езици" за да се сложи край на "русификацията на не-руските етнически малцинства" и на статуса на руски като "език на между-етническо общуване".
Това касае предимно гагаузите, повечето от които, доколкото ми е известно, не говорят гагаузки като роден език, а руски.
Това е голям проблем за Румъния, румънците и румънизираните молдовци като Кубряков, понеже гагаузите си имат собствена автономна област.
Молдова е в пълен процес на румънизация и вероятно в бъдеще ще бъде погълната от Румъния ("ще се обедини с Румъния", според румънските националисти).
Това ще доведе и до (пре)създаване на Унгарска Автономна Област, за унгарците да са дискриминирани отрицателно в сравнение с гагаузите.
(Отменяването на автономния статус на гагаузката област не е мислимо, в условията на правата на малцинствата. Западните страни биха застхтили гагаузките права на национално/етническо малцинство)
Разбира се, ако гагаузите в бъдеще ще си върнат гагаузки език като роден език, те ще имат дори повече основания да притежават атвономно-териториален статус, тоест автономна географска област.
Става дума обаче за омразата на румънците спрямо руски език и руснаците.
Румънците искат принудително да върнат гагаузки език на гагаузите.
"Защо родният ви език е руски ако сте гагаузи?"
Според румънските "историци" гагаузите били част от изконните румънци от Добруджа които са били само езиково турцизирани или тюркизирани, обаче са си запазили православната вяра. Другата част, чистите изконни румънци, били съмнителните "дичани".

B)

Уточнение:
<<Също така, според тази "логика" и тези данни, босненците почти нямат славянски гени в сравнение с "гето-дакийските" (хаплогрупът I2a1b-L621).>>
Под славянски гени разбирам славянски хаплогруп R1a.


Fake news genetic – românii ar avea gene majoritar slave. O nouă minciună pan-slavonă de la Belgrad și Sofia, preluată rapid și de Budapesta
https://timpul.md/articol/fake-news-genetic-romanii-ar-avea-gene-majoritar-slave-o-noua-minciuna-pan-slavona-de-la-belgrad-si-sofia-preluata-rapid-si-de-budapesta.html
23 decembrie 2023

Google Translate:
Генетични фалшиви новини – румънците имат предимно славянски гени. Нова панславянска лъжа от Белград и София, бързо подета от Будапеща

"Din cele de mai sus se vede cât se poate de evident că procentul de gene mezolitice I2a din România, cu alte cuvinte prezente aici chiar de dinaintea formării populațiilor geto-dacice, chiar de dinaintea invaziei indo-europene, este de circa 28%. Cu alte cuvinte, dintre toți bărbații din România, circa unul din trei ar avea strămoși în acest spațiu încă de dinaintea formării populațiilor dacice sau chiar de dinaintea venirii indo-europenilor. Pentru că tot vorbeau ziarele maghiare despre continuitate. Ceea ce este un lucru într-adevăr remarcabil, ținând loc de locația geografică a României. În schimb, în România ar fi doar 18% gene probabil slavone R1a în populația masculină."
[...]
"Dar în afară de aceasta, ce i-a făcut pe cercetători să afirme că românii ar avea circa 50-60% gene slave? Un indiciu ne apare din acest paragraf din Data set 1 al cercetării, p. 55, unde se afirmă că „În setul nostru de date, I2a-L621 și R1a-Z282 apar abia după anul 700 d.Hr. (Figura 5 de mai jos; Date S2, Tabelul 1), întotdeauna asociate cu ascendența înrudită cu cea est-europeană în genomul autozomal, ceea ce susține ideea că aceste linii genetice au fost introduse în Balcani de către migranții est-europeni în perioada medievală timpurie. Linia R1a-Z282 prezintă cele mai înalte frecvențe în grupurile de limbă slavă din Europa Centrală și de Est [160]. Linia I2a-L621 atinge cele mai înalte frecvențe în populațiile actuale din Bosnia-Herțegovina, Croația și Serbia [161] și este prezentă și în alte grupuri vorbitoare de slavă, cum ar fi rușii sau ucrainenii.”
Dar haplogrupul I2a nu este sub nicio formă de origine slavonă, ci există în această zonă cu mult înaintea formării populației dacice și cu mult mai mult înaintea formării populațiilor slavone, după cum am citat mai sus. Iar din tabelele de mai sus am văzut cât de mic este procentul de I2a în Ucraina (20%, față de 28% în România), iar în Rusia este mult mai mic (10%). Și dacă ne uităm și la concentrațiile atinse de acest haplogrup pe o hartă, observăm cum ele par că emană din Peninsula Balcanică și spațiul românesc, ceea ce susține mărturiile istorice despre populații de origine românească ce s-ar fi stabilit în diferite momente în acele zone estice din Ucraina și chiar Rusia, dar și despre extensia Culturii Cucuteni, de acum peste 5.000 de ani, în care se spune că ar fi predominat tot haplogrupul I2a. Cu cât ne îndepărtăm de România și de Peninsula Balcanică, unde, după cum arătăm mai jos, haplogrupul I2a era autohton, acesta scade în frecvență."
[...]
"Genele acestor oameni dezvăluie ceea ce s-a întâmplat și s-a atestat și istoric în țările sud-dunărene. Autohtonii sud-dunăreni și românii („vlahi”) constituiau la un moment dat, după invaziile slavilor, circa jumătate din populația Bulgariei actuale, după cum o atestă numeroase mărturii istorice și chiar Imperiul Vlaho-Bulgar al Asăneștilor, care între timp au fost asimilați lingvistic prin diverse mijloace de slavi. În Serbia de astăzi și în Bosnia-Herțegovina au fost de asemenea multe „vlahii” medievale, care de asemenea au fost aproape toate asimilate lingvistic de slavi. Dar urmele genetice au rămas."
[...]
"Chiar și în Sardinia, una dintre cele mai conservatoare zone din punct de vedere genetic, există o variantă de I2a (I2a1a1). Aceasta îi face slavi și pe sarzi? Absurd.[...]"

„От гореизложеното е съвсем очевидно, че процентът на мезолитните I2a гени в Румъния, с други думи, присъстващи тук още преди формирането на гето-дакийските популации, дори преди индоевропейската инвазия, е около 28%. С други думи, от всички мъже в Румъния, около един на всеки трима би имал предци в това пространство още преди формирането на дакийските популации или дори преди пристигането на индоевропейците. Защото унгарските вестници непрекъснато говореха за приемственост. Което е наистина забележително нещо, като се има предвид географското местоположение на Румъния. За разлика от това, в Румъния би имало само 18% вероятно славянски R1a гени в мъжкото население.“
[...]
„Но освен това, какво накара изследователите да твърдят, че румънците имат около 50-60% славянски гени? Подсказка идва от този параграф в набор от данни 1 от изследването, стр. 55, където се посочва, че „В нашия набор от данни I2a-L621 и R1a-Z282 се появяват едва след 700 г. сл. Хр. (Фигура 5 по-долу; Данни S2, Таблица 1), винаги свързани с източноевропейски произход в автозомния геном, което подкрепя идеята, че тези генетични линии са били въведени на Балканите от източноевропейски мигранти в ранния средновековие. Линията R1a-Z282 показва най-високите честоти в славяноговорящите групи в Централна и Източна Европа [160]. Линията I2a-L621 достига най-високите честоти в настоящите популации на Босна и Херцеговина, Хърватия и Сърбия [161] и присъства и в други славяноговорящи групи, като руснаци или украинци.“
Но хаплогрупа I2a по никакъв начин не е от славянски произход, а съществува в тази област много преди формирането на дакийското население и много по-дълго преди формирането на славянските популации, както цитирахме по-горе. И от таблиците по-горе видяхме колко малък е процентът на I2a в Украйна (20%, в сравнение с 28% в Румъния), а в Русия е много по-нисък (10%). И ако разгледаме и концентрациите, достигнати от тази хаплогрупа на карта, забелязваме как те сякаш произлизат от Балканския полуостров и румънското пространство, което подкрепя историческите свидетелства за популации от румънски произход, които биха се заселили по различно време в тези източни райони на Украйна и дори Русия, но също и за разпространението на културата Кукутени отпреди над 5000 години, в която се казва, че хаплогрупа I2a също би преобладавала. Колкото повече се отдалечаваме от Румъния и Балканския полуостров, където, както показваме по-долу, хаплогрупа I2a е била автохтонна, толкова по честота тя намалява.
„Гените на тези хора разкриват какво се е случило и е било исторически потвърдено в южнодунавските страни. Южнодунавските автохтони и румънците („власи“) в един момент, след славянските нашествия, са съставлявали около половината от населението на днешна България, както е видно от множество исторически свидетелства и дори от Влашко-българската империя на Асанестите, които междувременно са били езиково асимилирани от славяните чрез различни средства. В днешна Сърбия и Босна и Херцеговина също е имало много средновековни „власи“, които също почти всички са били езиково асимилирани от славяните. Но генетичните следи са останали.“
[...]

„Дори в Сардиния, една от най-генетично консервативните области, има вариант на I2a (I2a1a1). Това прави ли сардинците също славяни? Абсурдно. [...]“

Друга статия (този път на английски език):

Haplogroup I2
https://www.eupedia.com/europe/Haplogroup_I2_Y-DNA.shtml

Цитат от тази статия (по-пълен цитат има по-долу):
"The high concentration of I2a1b-L621 in north-east Romania, Moldova and central Ukraine[...]"
+
"Nowadays northern Slavic countries have between 9% (Poland, Czech republic) and 21% (Ukraine) of I2a-L621, while southern Slavs have between 20% (Bulgaria) and 50% (Bosnia)."
"The higher percentage of I2a-Din in the south is probably just due [...] South Slavs originated in western Ukraine[...]"
+
"Haplogroup I2 [...] Its maximum frequencies are observed in Bosnia (55%, including 71% in Bosnian Croats), Sardinia (39.5%), Croatia (38%), Serbia (33%), Montenegro (31%), Romania (28%), Moldova (24%), Macedonia (24%), Slovenia (22%), Bulgaria (22%), Belarus (18.5%), Hungary (18%), Slovakia (17.5%), Ukraine (13.5%), and Albania (13.5%)."

Хаплогруп И2 наистина не е славянски.
Площта на по-интензивното разпространение на хаплогруп И2а1б в Румъния е разположена в югоизточна Румъния, далече от границата със Сърбия, въпреки че този хаплогруп е най-често разпространен в Сърбия, Хърватия и Босна!!!
Няма обяснение за това.
Както няма обяснение защо в славянска държава Полша има само 9% от населението при което има този хаплогруп, докато в Румъния има 28%.
Славянска Украйна 13%. Славянските България и Словения 22%. Румъния 28%.
В Сардиния има малко по-различен вид от хаплогруп И2 (за разлика от по-горе споменатите страни), тоест И2а1а1.

Пълен цитат:

"Haplogroup I2 is the most common paternal lineage in former Yugoslavia, Romania, Bulgaria and Sardinia, and a major lineage in most Slavic countries. Its maximum frequencies are observed in Bosnia (55%, including 71% in Bosnian Croats), Sardinia (39.5%), Croatia (38%), Serbia (33%), Montenegro (31%), Romania (28%), Moldova (24%), Macedonia (24%), Slovenia (22%), Bulgaria (22%), Belarus (18.5%), Hungary (18%), Slovakia (17.5%), Ukraine (13.5%), and Albania (13.5%). It is found at a frequency of 5 to 10% in Germanic countries.
I2a2 (S33/M436/P214, P216/S30, P217/S23, P218/S32, L35/S150, L37/S153, L181) was known as I1c until 2005 and I2b until 2010. It is associated with the pre-Celto-Germanic people of north-Western Europe, such as the megaliths builders (5000-1200 BCE). Its age has been estimated between 21,000 and 13,000 years old, which corresponds to the Epipaleolithic period.

Haplogroup I2a1 is by far the largest branch of I2 and the one most strongly linked to Neolithic cultures in south-east, south-west and north-west Europe.
Distribution of haplogroup I2a1 (formerly I2a) in Europe

Haplogroup I2a1a1 (M26)
I2a1a (M26, L158, L159.1/S169.1) was known as I1b2 until 2005, I1b1b in 2006-7, and I2a1 from 2008 to 2010. It is found in all Western Europe, and reaches maximum frequencies among the Sardinians (37.5%) and the Basques (5%), two population isolates. M26 is geographically restricted to the British Isles, the Low Countries, France, western Germany, Switzerland, Sardinia, Sicily, the west coast of Italy, Iberia and the Mediterranean coast of the Maghreb. The only M26 negative for the L160 mutation are confined to Ireland.
I2a1a-M26 was probably one of the main paternal lineages of the Megalithic cultures of western Europe during the Neolithic and Chalcolithic periods. I2a1a1a (L672) was already found in Mesolithic Sweden, which implies that I2a1a had a very wide distribution from Iberia to Scandinavia during the Mesolithic period. Later, they would have adopted agriculture by intermixing with Near Eastern newcomers.

Haplogroup I2a1b (M423)
I2a1b (M423, L178) was known as I1b until 2007, and I2a2 from 2008 to 2010. The main subclade, representing over 90% of all M423 lineages is L621 and its subclade L147.2. The other subclades are L41.2 (very rare) and L161.1 (found mostly in Germany and the British Isles).
Haplogroup I2a1b-L621
This branch is found overwhelmingly in Slavic countries. Its maximum frequencies are observed among the Dinaric Slavs (Slovenes, Croats, Bosniaks, Serbs, Montenegrins and Macedonians) as well as in Bulgaria, Romania, Moldavia, western Ukraine and Belarus. It is also common to a lower extent in Albania, Greece, Hungary, Slovakia, Poland, and south-western Russia. I2-L621 (L147.2+) is also known as as I2a-Din (for Dinaric).
The high concentration of I2a1b-L621 in north-east Romania, Moldova and central Ukraine reminds of the maximum spread of the Cucuten > Trypillian culture (4800-3000 BCE). No Y-DNA sample from this culture has been tested to date, but as it evolved as an offshoot from the Starčevo–Kőrös–Criş culture, it is likely that I2a was one of its main paternal lineages, and a founder effect could have increased considerably its frequency. The Cucuten > Trypillian culture was the most advanced Neolithic culture in Europe before the Indo-European invasions in the Bronze Age and seems to have had intensive contacts with the Steppe culture before the expansion of Yamna to the Balkans and Central Europe (see histories of R1a and R1b). From 3500 BCE, at the onset of the Yamna period in the Pontic-Caspian Steppe, the Cucuten > Trypillian people started expanding east into the steppe of what is now western Ukraine, leaving their towns (the largest in the world at the time), and adopting an increasingly nomadic lifestyle like their Yamna neighbours. It can easily be imagined that Cucuten > Trypillian people became assimilated by the Yamna neighbours and that they spread as a minority lineage alongside haplogroups R1a and R1b as they advanced toward the Baltic with the Corded Ware expansion. Alternatively, I2-L621 lineages could have lived in relative isolation from the mainstream Proto-Indo-European society somewhere around Ukraine, Poland or Belarus, then as the centuries and millennia passed, would have blended with the predominantly R1a populations around them. The resulting amalgam would have become the ancestors of the Proto-Slavs.
After the Germanic tribes living in eastern Germany and Poland, like the Goths, the Vandals and the Burgundians, invaded the Roman Empire, the Slavs living further east filled the vacuum. Following the collapse of the Western Roman Empire in 476, the Slavs moved in the Dinaric Alps and the Balkans. By the 9th century, the Slavs occupied all modern Slavic-speaking territories, apart from the eastern Balkans under the control of the Turkic-speaking Bulgars.
Nowadays northern Slavic countries have between 9% (Poland, Czech republic) and 21% (Ukraine) of I2a-L621, while southern Slavs have between 20% (Bulgaria) and 50% (Bosnia). The higher percentage of I2a-Din in the south is probably just due to another founder effect due to the fact that the South Slavs originated in western Ukraine, where the ratio of I2a to R1a was higher. Virtually all Dinaric I2a falls under the L147.2 branch, and the majority to the S17250 ramification, who descend from a common patrilinear ancestor who lived only 1,800 years ago."

Румънският автор на статията се опитва обаче да докаже че хаплогруп I2a1b-L621, ако не целия хаплогруп I2 произхожда от румънците и е стигнало до Хърватия, Босна и Сърбия понеже там имало румънци в Средновековието, тоест че този хаплогруп е гето-дакийски (или дако-гетски) и е преди всичко румънски, като румънците "са" единствените потомци на древните даки и гети.
В Румъния обаче този хаплогруп присъства само при 22% от населението, докато в Босна при 55%, в Хърватия при 38%, в Сърбия при 33%, докато в Румъния само при 28% от населението.
Това би означавало че днешните босненци, хървати, сърби са по-дакийски, по-гетски и също по-румънски от самите румънци!!!
Също така, според тази "логика" и тези данни, босненците почти нямат славянски гени в сравнение с "гето-дакийските" (хаплогрупът I2a1b-L621).

А)

Ценни исторически предмети които България би следвало да изисква и получи от Румъния.
Тези предмети са открити от румънци по времето на тяхната окупация на Южна Добруджа (1913-1940 г.).

Щом бившите империалистки-колониалистки западни страни: Великобритания, Белгия, Германия, Нидерландия и т.н. са върнали неведнъж исторически/музейни предмети на бившите им колонии, защо Румъния да не върне на България предмети които принадлежат на Южна Добруджа, тоест на България?

Снимките с предметите от българското културно наследство които Румъния следва и трябва да върне на България са на следващите страници на книгата "Din istoria Dobrogei" (Дин историа Доброджей = Из историята на Добруджа), том 2. (автори Radu Vulpe/Раду Вулпе и Ion Barnea/Йон Барня), Издателство на Академията на Румънската Социалистическа Република, 1968 г. и на електронния файл:

страница 297, тоест страница 294 на хартийната книга - изображение 2: древна бронзова плоча от с. Брестовене/Сарсънлар (Sarsanlar на "румънски", просто турското име важи и за румънско, понеже няма чисто румънско име), Силистренско
страници 343 и 344, тоест стр. 340 изображение 52 и стр. 341, изображение 54 - статуи на римски царе, открити в гр. Силистра ("Durostorum"/"Дуросторум")
страница 348, тоест стр. 345 на хартийната книга изображение 60 - надгробен паметник-статуя от Силистра
страница 363, тоест стр. 360, изображение 83 - древна статуя на жена от гр. Балчик ("Dionysopolis"/"Дионисополис"), открита в околностите на града
Всички тези предмети през 1968 г. се намираха в гр. Букурещ, в Националния музей за древни неща/древности.
страница 563, тоест стр. 556, изображения 4-5 - византийски оловни печати из Силистренско: върху единия печат се споменава тракиецът "Zarmos"/Зармос и върху другия, римския патриций и консул "Petru"/Петру (това е "Петър" на румънски). Вероятно името от надписа на печата е "Petrus"/Петрус ("Петър" на латински); в книгата не пише в кой румънски музей са се съхранили тогава

Книга "Din istoria Dobrogei"/Дин историа Доброджей (=Из историята на Добруджа), том 2 е достъпна за изтеглзане тук:
https://biblioteca-digitala.ro/?pub=6744-din-istoria-dobrogei
Натиснете върху "Descarca", тоест: Изтегляй:

Изглежда че Националният музей на древностите повече не съществува, като понастоящем въпросните предмети/артефакти (вероятно) се намират в Сбирката на древности (colectia de antichitati) при Института по Археология "Василе Първан" (Institutul de Arheologie "Vasile Parvan"):

Muzeul Național de Antichități
https://ro.wikipedia.org/wiki/Muzeul_Na%C8%9Bional_de_Antichit%C4%83%C8%9Bi

Colecţia de Antichităţi a Institutului de Arheologie „Vasile Pârvan”
http://ghidulmuzeelor.cimec.ro/id.asp?k=1544&-Colectia-de-Antichitati-a-Institutului-de-Arheologie-Vasile-Parvan-BUCURESTI

Прецедентите като аргумент за Румъния да възвърне откраднатите артефакти:

Germany returns artefacts taken from Africa during colonial rule
27 Jun 2022
https://www.aljazeera.com/news/2022/6/27/germany-returns-artifacts-taken-from-three-african-countries

Belgian king begins return of more than 80,000 artefacts to DRC
Jun 8 2022
https://www.irishtimes.com/world/africa/2022/06/08/belgian-king-begins-return-of-more-than-80000-artefacts-to-drc/
King Philippe of Belgium has handed over a famous “Kakuungu” mask to the National Museum of the Democratic Republic of the Congo (DRC) — marking the return of the first of more than 80,000 artefacts that were looted by Belgium and are now expected to be given back to their country of origin.

The Netherlands returns hundreds of historic artefacts to Indonesia
07/15/2023
https://www.asianews.it/news-en/The-Netherlands-returns-hundreds-of-historic-artefacts-to-Indonesia-58804.html
The treasures had been looted from several Indonesia islands during the colonial period.

UK returns looted Ghana artefacts on loan after 150 years
20 Apr 2024
https://www.aljazeera.com/news/2024/4/20/uk-returns-looted-ghana-artefacts-on-loan-after-150-years

Б)

Митрополитите на Силистра Иларион и Амброзий са подарили на Румънската Православна Църква части от мощите на древните силистренски светци Емилиян и Дазий, след молба (по-точно: просене) от румънската страна.
Много важно е да се изтъкне че румънците се интересуват само от древните светци родени в Южна Добруджа, останалата част от България не ги интересува!!!
Казусът с Преподобния Димитър Басарбовски е различен. Той се намира в гр. Букурещ от 18. век, много преди Румъния да започне да жадува за Добруджа.
Междувременно той е станал Светец Покровител на Букурещ.
Освен това, селото където се е родил, Басарбово, има връзка със първата династия на Влашко, Басарабите.

ÎPS Mitropolit Ilarion de Durostorum a trecut la Domnul
Google Translate:
Негово Светейшество митрополит Иларион от Дуросторум почина
27 Octombrie 2009
https://www.edj.ro/octombrie-2010-109347/1231-ips-mitropolit-ilarion-de-durostorum-a-trecut-la-domnul
În anul următor, 2005, la aceeaşi mare sărbătoare a municipiului Galaţi, ÎPS Părinte Ilarion a poposit din nou în cetatea Sfântului Andrei aducând şi dăruind de acestă dată, pentru tezaurul spiritual al eparhiei noastre, părticele din moaştele sfinţilor martiri Dasie şi Emilian de la Durostorum.
Google Translate:
На следващата 2005 година, на същия голям празник на град Галац, Негово Светейшество отец Иларион отново се отбива в крепостта Свети Андрей, като донася и дарява, този път за духовната съкровищница на нашата епархия, части от мощите на светите мъченици Дасий и Емилиан от Дуросторум.

Bucureștenii l-au cinstit pe Sf. Emilian de la Durostorum
Google Translate:
Букурещчани почетоха Свети Емилиан от Дуросторум
18.07.2018
https://basilica.ro/bucurestenii-l-au-cinstit-pe-sf-emilian-de-la-durostorum/
<<Părintele Emilian Cărămizaru a spus că „fragmentul din moaștele Sfântului Emilian a fost dăruit de Mitropolia de Durostorum, prin dărnicia Mitropolitul Ambrozie de Durostorum, cu ocazia sărbătoririi hramului Sfântul Mare Mucenic Gheorghe din acest an”.>>
Google Translate:
Отец Емилиан Къръмзару каза, че „фрагментът от мощите на Свети Емилиан е дарен от Дуросторумската митрополия, чрез щедростта на митрополит Амбрози Дуросторумски, по случай честването на патрона на Свети Великомъченик Георги тази година.“>>

Moaștele Sfântului Emilian de la Durostor
Google Translate:
Мощите на Свети Емилиан от Дуростор
https://doxologia.ro/moastele-sfantului-emilian-de-la-durostor
<<Părticica din sfintele moaște a fost dăruită, cu binecuvântarea Preafericitului Părinte Patriarh Daniel, bisericii „Nașterea Maicii Domnului“ din Drumul Taberei de către Biserica Ortodoxă a Bulgariei, prin grija Înaltpreasfințitului Ilarion, Mitropolit de Silistra (în anul 2008).>>
Google Translate:
<<Фрагментът от светите мощи е дарен, с благословията на Негово Блаженство Патриарх Даниил, на църквата „Рождество Богородично“ на Друмул Таберей от Българската православна църква, чрез грижата на Негово Светейшество Иларион, митрополит Силистренски (през 2008 г.).>>

В)

Примери от други предмети които Бг. заслужава да й се върнат:

ОРИГИНАЛЪТ НА "МАНАСИЕВАТА ХРОНИКА"
От книга "Румънско-български речник" на Иван Пенаков, Желязко Райнов, Георги Паунчев (съставители), Ст. Романски, Ст. Илчев (редактори) (гр. София, 1962 г.), стр. 1226:
<<Богдан Иоан (1862-1919 г.) академик, историк, професор по славистика, автор на важни трудове върху румънско-славянските и българските отношения. ВЗЕЛ Е ОТ БЪЛГ. ЧИТАЛИЩЕ В ГР. ТУЛЧА ОРИГИНАЛА НА "МАНАСИЕВАТА ХРОНИКА" И ВЕЧЕ НЕ ГО ВЪРНАЛ; ИЗДАЛ ГО С КОМЕНТАРИИ>>

Г)

През 2007 г. тогавашния директор на Балчишкия Музей, Дарин Канавров е намерил инвентар, опис на липсващи музейни предмети които през 1940 г. румънците са носили в Румъния. Тогава зам. директорът на музея в гр. Constanta/Констанца/Кюстенджа, Габриел Кустуря/Gabriel Custurea е лъгал като е казал че никога не е видял такива предмети и не знае къде са и че Дарин Канавров си губил времето напразно.

Bulgarii cauta artefactele disparute
Google Translate:
Българи търсят изчезнали артефакти
https://www.ziuaconstanta.ro/stiri/cultura/bulgarii-cauta-artefactele-disparute-216531.html
17 април 2007 г.

<<Directorul Muzeului de Istorie Nationala si Arheologie Constanta respinge acuzatiile omologului sau din Balcic, privind preluarea si detinerea unor artefacte din patrimoniul national bulgar, aduse in tara noastra de armata, in anul 1940. Dr. Gabriel Custurea, directorul adjunct al Muzeului de Istorie Nationala si Arheologie Constanta a declarat ca nu are cunostinta despre piesele la care face referire istoricul Darin Kanavrov, directorul muzeului din Balcic, si nici nu le-a putut identifica. Custurea a calificat orice discutie de acest gen, drept "o incursiune in cautarea timpului pierdut".>>

Google Translate:
Директорът на Музея за национална история и археология в Констанца отхвърля обвиненията на колегата си в Балчик относно изземването и притежанието на някои артефакти от българското национално наследство, донесени в страната ни от армията през 1940 г. Д-р Габриел Кустуря, заместник-директор на Музея за национална история и археология в Констанца, заяви, че няма познания за предметите, посочени от историка Дарин Канавров, директор на музея в Балчик, и не може да ги идентифицира. Кустуря определи всяка дискусия от този вид като „намеса в търсенето на изгубено време“.

Нова крайно анти-българска, обаче и глупава статия в румънския националистичен сайт rgnpress.ro (Romanian Global News):

Membri ai delegației Comisiei românilor de pretutindeni a Senatului, prezenți la Vidin, la românii din Bulgaria, cer aducerea acasă a ambasadorului român de la Sofia. “Nimic nu face pentru românii din Bulgaria”

Гугъл Транслейт:

Членове на делегацията на Комисията по румънците в чужбина към Сената, присъстваща във Видин, до румънците в България, искат връщането на румънския посланик от София. „Той не прави нищо за румънците в България“

https://rgnpress.ro/2025/10/membri-ai-delegatiei-comisiei-romanilor-de-pretutindeni-a-senatului-prezenti-la-vidin-la-romanii-din-bulgaria-cer-aducerea-acasa-a-ambasadorului-roman-de-la-sofia-nimic-nu-face-pentru-rom/
October 21, 2025

<<“Vrem și noi aceleași drepturi pe care bulgarii le au în țara noastră. În România trăiesc aproximativ 7.500 de cetățeni de etnie bulgară, care se bucură de reprezentare parlamentară prin domnul deputat Gheorghe Nakov, precum și de sprijin financiar consistent din partea statului român. Vorbim de peste 2 milioane de euro în anul 2024. În acest context, la nivel minimal, se impune înființarea unui lăcaș de cult și de rugăciune în apropierea mormântului Sfintei Cuvioase Teofana Basarab, loc de mare încărcătură spirituală și istorică pentru românii din această regiune.>>

Гугъл Транслейт:

Искаме и [ние] същите права, които имат българите в нашата страна. В Румъния живеят приблизително 7500 етнически българи, които се радват на парламентарно представителство чрез г-н депутата Георге Наков, както и на постоянна финансова подкрепа от румънската държава. Говорим за над 2 милиона евро през 2024 г. В този контекст, на минимално ниво, е необходимо да се създаде място за поклонение и молитва близо до гроба на Свети благочестив Теофан Басараб, място с голямо духовно и историческо значение за румънците в този регион.

<<În timp ce România este un exemplu în respectarea drepturilor minorităților naționale, inclusiv cea bulgară, Bulgaria nici măcar nu recunoaște statutul de minoritate națională românilor din Bulgaria.
Minoritatea bulgară are garantată, prin lege, posibilitatea de a fi reprezentată în Parlament. Reprezentantul său în Parlamentul României, din 1 februarie 2021, este Gheorghe Nakov, din partea Uniunii Bulgare din Banat – România (UBBR) .
Învățământul în limba bulgară: Populația școlară aparținând minorității bulgare poate studia în limba bulgară, literatura bulgară, istoria și tradițiile minorității bulgare și educația muzicală specifică (3-4 ore/ săptămână), în școli cu predare în limba română. Reprezentativ este Liceul Teoretic „Sfinții Kiril și Metodie” (Dudeștii Vechi, Timiș), care asigură predarea limbii bulgare ca limbă maternă la toate ciclurile de învățământ: preșcolar, primar, gimnazial și liceal. În total, 6 cadre didactice predau limba bulgară ca limbă maternă: 1 profesor în județul Arad, 4 în județul Timiș și 1 profesor în București.
Începând cu anul școlar 1999-2000, funcționează Liceul teoretic bulgar „Hristo Botev” din București, cu un post de profesor de limba bulgară (titular) cu o normă de predare de 18 ore, ocupat de un cadru didactic din România, și o catedră pentru 6 ore de predare a limbii bulgare și de activități extra-școlare pentru un cadru didactic din Bulgaria, delegat de Ministerul Educației și Științei din Bulgaria.
Pe lângă toate aceste drepturi, minoritatea bulgară din România se bucură și de un buget serios de peste un milion două sute de mii de euro pentru a-și finanța activitățile, altele decât cele de sus, legate de păstrarea identității naționale.>>

Гугъл Транслейт:

Докато Румъния е пример за зачитане на правата на националните малцинства, [???] включително и на българското, България дори не признава статута на национално малцинство за румънците в България.
На българското малцинство е гарантирана по закон възможността да бъде представено в парламента. Негов представител в румънския парламент от 1 февруари 2021 г. е Георге Наков от Българския съюз Банат – Румъния (УББР).
Образование на български език: Учениците, принадлежащи към българското малцинство, могат да изучават български език, българска литература, история и традиции на българското малцинство и специфично музикално образование (3-4 часа седмично) в УЧИЛИЩА С ПРЕПОДАВАНЕ НА РУМЪНСКИ ЕЗИК [!!!].
<<Представител е Теоретическа гимназия „Свети Кирил и Методий“ (Дудещий Веки, Тимиш), която осигурява преподаването на български като майчин език на всички нива на образование: предучилищно, начално, средно и гимназиално. Общо 6 учители преподават български като майчин език: 1 учител в окръг Арад, 4 в окръг Тимиш и 1 учител в Букурещ.
От учебната 1999-2000 година функционира Българска теоретична гимназия „Христо Ботев“ в Букурещ, с длъжност учител по български език (щатна) с учебна норма от 18 часа, заета от учител от Румъния, и катедра за 6 часа преподаване на български език и извънкласни дейности за учител от България, делегиран от Министерството на образованието и науката на Република България.
В допълнение към всички тези права, българското малцинство в Румъния се радва и на сериозен бюджет от над един милион и двеста хиляди евро за финансиране на своите дейности, извън горепосочените, свързани със запазването на националната идентичност.>>

Коментар2:

Румънците искат реципрочни/взаимни равни, тоест равни права за етничските румънци в България с правата които етническите българи имат в Румъния.
1. В България няма национални малцинства (точно както в Франция и Гърция). В Румъния има национални малцинства. В България има румънска общност, обаче няма румънско национално малцинство.
Тоест няма как правата на етническите румънци в България да са равни на правата на етническите българи в Румъния.
2. Румъния не платила нищо като компенсации за кражбата на Южна Добруджа, нито през 1913 г. (годината на кражбата), нито по-късно.
България обаче е платила на Румъния. компенсации за това че е успяла да си върне Южна Добруджа.
Това равни права ли са? Защо България да няма права на компенсации от страна на Румъния?
Румъния плаща пари на сдруженията които представят българското малцинство, плаща заплатата на румънски депутат които е етнически българин.
България не платила нищо, според румънците.
Може и да е така, Румъния плаща онези пари понеже не е платила обезщетения за кражбата на Южна Добруджа.
3. Въпреки че Румъния плаща пари на сдруженията на етническите българи, резултати от това няма.
Българското национално малцинство става все по-малобройно от година на година, от румънско преброяване до рум. преброяване.
4. Румънските "историци" чрез техните учебници по "история", одобрени от официална Румъния (чрез Министерството на Образованието), "проповядват" говора на омраза спрямо българите, като те обвиняват България в кражбата на Южна Добруджа от 1940 г.
Може би и българските учебници по история да съдържат твърдения от рода: "През 1878 Румъния е получила от Русия изконната бг. територия Северна Добруджа."
Няма значение. Румъния има по-голямо население, по-силна армия от България. В Румъния има само няколко хиляди етнически българи, докато в Бг. има много повече румънци, особено ако румънските власти успяват да убедят румъно-езичните цигани че те били румънци тогава ще има повече от 100 000 етнически румънци в България. Тези цигани са с висока раждаемост, както цигано-езичните цигани, въпреки че родният им език е румънски и че те са християни.
Така че опасността която Румъния представлява за териториалната цялост на Бг. е много по-вискова от опасността която Бг. представлява за териториалната цялост на Румъния.
5. Румъно-езичните цигани, тоест т.н. рудари (познати под името "влашки цигани") не са румънци, независимо че родният им език е румънски.
6. В Украйна има много училища и даже гимназии където всичките предмети се преподават на румънски. Предполагам че това важи и за унгарското, полското, българското и т.н. малцинства. Докато в Румъния.
В Румъния такива огромни права няма, нито за българското национално малцинство, нито за украинското, нито за каквото и да е национално малцинство.
Има 2 училища, тоест 1 гимназия v okrwg Timish и още едно училище в окръг Арад където малка част от предеметите се преподават на български, обаче цели училища/гимназии където да се преподадат всичките предмети на езици на националните малцинства няма в Румъния.
Етнически българи в Румъния няма само в окръзите Тимиш и Арад, а и в окръзите Дымбовица (българско име: Дъбовица), Илфов (пак бг. име: Елхово), Джурджу (Гюргево) и т.н.
До 2000 г. българи имаше и в окръг Долж, обаче от 2000 г. Румъния признава онези българи за "етнически македонци".
Доколкото ми е известно онези българи бяха се смятали за българи до 2000 г., обаче тогава началникът (или началничката) им се е скарал(а) с представителите на българите от други части на Румъния и е решил(а) да убеди тамошните българи че те били "етнически македонци" и че трябва да станат отделно национално малцинство на Румъния. Така вероятно получават повече пари от румънското правителство.
Българите от Дымбовица, Илфов, Джурджу обаче нямат поне 1 основно училище където на български език да се преподаде 1 училищен предемет.
Равни права ли или румънско лицемерие?

Коментар1:
От статията: България не признала "румънското национално малцинство".
Бележка 1: Това "соработка"/"сътрудничество" ли е с РСМ и Сърбия?
И РСМ "атакува" тези дни България за това че не признала "мк." "национално малцинство".
Разбира се че в Бг. няма национални малцинства, като Бг. не е единствената страна в ЕС/НАТО където такива малцинства няма: Франция, Гърция са други примери.
Пак от статията: Румъния дава 800 000 евро годишно на българските сдружения. Българското национално малцинство в Румъния има депутат в рум. Парламент.
Бележка 2:
Така и следва/трябва, понеже през 1913 г. Румъния не е платила на Бг. компенсация за кражбата на Южна Добруджа докато България, чрез бившия външен министър Соломон Паси, се е съгласила да плати компенсации за това че е успяла да си върне Южна Добруджа и ги е платила.
Гагаузите в Молдова има статут на автономия още от 1994 г., докато българите в Тараклия са дискриминирани от молдовските власти и не са получили автономия. В Румъния в миналото даже е съществувала Унгарска Автономна Област, това се е случило по време на социализма! Днес, по времето на "демокрацията", румънските власти отказват да върнат на унгарците автономията, въпреки че унгарците много пъти са изисквали това от официална Румъния!!!
Молдова е в пълен процес на румънизация и вероятно ще бъде поглъщана от Румъния в близкото бъдеще.
Бележка 3:
Българското население в Румъния почти е изчезнал, от преброяване на преброяване те стават по-малко, въпреки че Румъния призава национални малцинства, в това число и българското.
Бележка 4:
Румънските цигани (тоест: рударите) не са румънци, независимо колко от тях се смятат себе си за румънци.
Физическият/външният им вид доказва че те не са румънци. Черните в Ямайка не са англичани понеже външният им вид ясно ги различава от англичаните, въпреки че родният език и на ямаците, и на англичаните е английски.
Бележка 5:
В Добричко и Силистренско (тоест: в Южна Добруджа) румъно-езичните цигани (=рудари) не са били принудени да се преместят в Румъния през 1940 г., след Крайовската Спогодба, понеже както българските власти, така и румънските ги смятаха за цигани, а не за румънци (независимо че няколко от тях вероятно са се декларирали румънци при румънското преброяване от 1930 г.)
Бележка 6:
Някои от рударите са били депортирани от фашисткото правителство на Румъния в Приднестровие, редом до част от цигано-езичните цигани въпреки че те са оптивали да се противопоставят като са казали: "Ние не сме цигани! Ние сме румънци! Ние изобщо не говорим цигански, а румънски!".
Това лично съм чел в том 9 от История на румънците (Istoria romanilor), трактат по "история" на "историци"-"академици" (тоест: членове на Румънската "Академия"). Нямам повече книгата, така че не мога да посочвам точната страница.
Томът е издаден през 2008 г.
ISBN 978-973-45-0565-4
Istoria romanilor vol. IX
https://www.universenciclopedic.ro/istoria-romanilor-vol-ix?srsltid=AfmBOooXUbHdlh--K4BpUr5cpvht90UToi7UD_bdBjnB_pGLIp3nIN_4
Бележка 7:
От 2000 г. насам Румъния признава македонското й национално малцинство, като различно и отделно от българското.
Бележка 8:
States Parties to the European Charter for Regional or Minority Languages and their regional or minority languages
https://rm.coe.int/november-2022-revised-table-languages-covered-english-/1680a8fef4
Хърватия признава 2 отделни малцинствени или регионали езика от теоретичен интерес за Румъния: бояшо-румънски и истро-румънски.
Бояшо-румънски език е (архаичен) румънски език на румъно-езичните цигани в Хърватия (там те се наричат бояши или баяши, а не рудари).
Т.н. "истро-румънски" който има за собствени имена "истро-влашки" и "жеянски" не е румънски език. Той е почти наъплно неразбираем за румънци, а и румънски език е напълно неразбираем за тези власи.
Ocuvanje vlaskog i zejanskog jezika
https://www.vlaski-zejanski.com/hr/
По-скоро португалски език не съществувал и бил диалект на испански отколкото истро-влашки да е диалект на румънски.
Румъния обаче е задоволна с тази езикова политика на Хърватия като никога не е протестирала срещу нея и не е помолила Хърватия да признае само един румънски език.
Унгария също признава 2 отделни малцинствени или регионални езика от теоретичен интерес за Румъния: бояшки език и румънски език, като "бояшки език" е същия с признатия от Хърватско под име "бояшо-румънски" език. Бояшки език наистина е (архаичен) румънски език, така че Унгария всъщност признава 2 пъти един и същ език.
Румъния никога не се е възмутила за това че Унгария смята бояшки говор на румънски за отделен/различен от румънски език.
Защо?
Понеже официална Румъния, а и обикновените румънци са на мнение че България притежава румънска изконна земя (Южна Добруджа), част от бившата Велика Румъния, докато Унгария и Хърватия не притежават територии които са били в състав на Велика Румъния (=територии за които Румъния има териториални претенции).
"Разбира се", за румънците Велика Румъния повече не е достатъчна, понеже Приднестровието е официално част от независимата държава Молдова (а неофициално е част от Русия) и тази територия не е била в състав на Велика Румъния (с изключение на градче Бендер/Тигина което е разположено на запад от река Днестър). Това градче е било в състав на Велика Румъния понеже източната й граница е била река Днестър.
Така че Румъния има териториални претенции и за Приднестровието като част от "Румъния номер 2" (тоест: Молдова).
Румъния е притежала цялото Приднестровие (цялата територия от р. Днестър до р. Буг) през Втората Световна Война, обаче това вече не е било Велика Румъния, като по време на завоюването/кражбата на Приднестровието, Велика Румъния вече беше престанала да съществува. "Крадливите" съседи Съветски Съюз, Унгария и България бяха сложили край на Велика Румъния и тя беше станала твърде малка. Днешното Приднестровие е само тънка ивица, малка част от територията между р. Днестър и р. Буг.
Бележка 8:
Бг. да изисква от Румъния всичките мощи на Свети Димитър Басарбовски който е светец-покровител на румънската столица, Букурещ и е живял целия си живот в България, в Русенско, даже извън "изконна румънска земя" Южна Добруджа.

За въпроса защо при някои шопски говори и при торлашките говори вместо "жд" и "щ" има "дж" и "ч" обаче няма типично сръбските " ђ " и " ћ "?

(Под шопски говори се разбира преходните българо-сръбски говори чиито носители са българи, тоест говорите в сръбски Шоплук: Босилеград, Димитровград + български Шоплук: Враца, Перник и т.н.
Под торлашки говори се разбира преходните българо-сръбски говори чиито носители днес са сърби: тоест говорите в Пиротско, Нишко, Вранско, Лесковашко и т.н.)
Доколкото ми е известно "щ" винаги е съществувал в сърбски език (може би и "жд").

Не само при българизми като "опщи", "свещеник" и т.н. където хърватският облик на сърбо-хърватски език има " ћ ", а и при други, изконно сърбо-хърватски думи: селиште, градиште, позориште (сръбска дума за "театър"), казалиште (хърватска дума за "театър"), штит (=щит).
На словенски "театър" се казва гледалишче, с наставка "-ишче", на "щит" се казва шчит.
Защо обаче за "леща" в шопски/торлашки се казва леча, различно от сръпски лећа?
Това за мене показва че първоначално шопите и торлаците са имали "жд" и "щ" и поради това че не са могли да произнесат характерно сръбските съгласни " ђ " и " ћ " са успели само да произнесат приблизителните съгласни "дж" и "ч".
Това означава че първоначално шопите и торлаците са били българи които после са се сърбизирали, като не са успели напълно да произнесат онези 2 типични сръбски съгласни и българските "жд" и "щ" са направили "дж" и "ч".
Обратното не ми се струва възможно. Ако първоначално са имали онези 2 типични сърбо-хърватски съгласни, тоест ако първоначално те бяха сърби, обаче те са имали и "щ" и "жд", а после са се българизирали защо да не си останат с "щ" и "жд", а да започнат да произнесат "ч" и "дж"???
Защо торлаците и шопите, ако първоначално бяха сърби и после са се българизирали, защо от "лећа" да не са минали пряко да българското произношение "леща", а да започнат да употребят междинното произношение "леча"???
Защо е важна разликата "щ/жд" в български срещу "ћ/ђ" в сръбски?
Доколкото ми е известно през 6-7. век когато славяните трайно се заселват в Балкански полуостров, единствената фонетична черта която различаваше сръбски от български беше "щ"/"жд" срещу "ћ/ђ".
Тоест, при сърбите най-старите текстове в старобългарски език (международно познато като староцърковнославянски) бяха със същата фонетика както при българите с една единствена разлика.

Здравейте скъпи всички.
Бих искал да благодаря на всички, които свидетелстват за истинността в социалните мрежи по отношение на кредиторите. Защото ако успях да се усмихна отново благодарение на това. Г-жа Шарлот ми даде заем от 23 000 евро. Свидетелствам също, че имах заема си от нея. Честно казано, обслужиха ме за по-малко от 72 часа. Съветвам ви само един адрес, скъпи братя и сестри, ако искате да избегнете измамите. имейл:pastermorganethaischarlotte@ gmail.com

Здравейте скъпи всички.
Бих искал да благодаря на всички, които свидетелстват за истинността в социалните мрежи по отношение на кредиторите. Защото ако успях да се усмихна отново благодарение на това. Г-жа Шарлот ми даде заем от 23 000 евро. Свидетелствам също, че имах заема си от нея. Честно казано, обслужиха ме за по-малко от 72 часа. Съветвам ви само един адрес, скъпи братя и сестри, ако искате да избегнете измамите. имейл:pastermorganethaischarlotte@gmail.com

Фрустрисани румуни, на сърбеж-ски език

Cadrilater/Кадрилатер (членувано: Cadrilaterul/Кадрилатерул в именителния и винителния падежи, Cadrilaterului/Кадрилатерулуй в родителния и дателния падежи) = Южна Добруджа, по-точно открадната през 1913 г. от Румъния територия, която не е само Южна Добруджа, а и част от Лудогорието.
Краят или началото на (Южна Добруджа) е гр. Силистра, докато Румъния е успяла да открадне земи и по-на-запад, включително гр. Тутракан. Всъщност съществуват повече мнения за какво точно е Добруджа, кои са нейните (природни или неприродни) предели/граници.
Най-западното населено място откраднато от Румъния през 1913 г. се казваше Тюрксмил, тоест Турски Смил, име което на румънски може да се срещне и като Турксмил, и като Туркшмил. Понастоящем селото се казва Нова Черна.
Това име, Смил, очевидно е славянско/българско, понеже има село Смилево в РСМ и бивше село Смилово в Бг.

Смилово
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BE

"В регистър на войнуците от ливата Кюстендил, съставен през 1486-1490 година от село Исмилова са регистрирани двама войнуци и осем ямаци."

Интересно е че днешният украински град Измаил, на румънски изписан Исмаил (разположен в Южна Бесарабия или Буджак) е имало в миналото "румънското"/"молдовското" име Смил, тоест българско име.

Измаил
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%B7%D0%BC%D0%B0%D0%B8%D0%BB

"През VII век областта на Измаил влиза в състава на Българската държава. На мястото на разрушената римска крепост Сморнис, източнославянските племена тверци и угличи създават славянското селище Смил."


Zi istorică pentru România. Pe 27 noiembrie recuperam de la Bulgaria Cadrilaterul
https://www.youtube.com/watch?v=xeL1ZukjlYI
27 nov. 2020
Google Translate:
Исторически ден за Румъния. На 27 ноември си връщаме Четириъгълника от България.


Balcic 1943
29 nov. 2023
https://www.youtube.com/watch?v=IryEc9MgeM0
Описание на видеото:
"La 3 ani dupa cedarea Cadrilaterului, în plini ani de război, atmosfera în Balcicul scăldat în soarele verii 1943 e încă serenă, chiar dacă probabil nu mai exista boema de altădată... În cateva scurte cadre, probabil printre primele de la Balcic din arhiva de filme bulgară, se observă casa facută de arhitectul Dimitrie Ghiulamila, ginerele prolificului Paul Smărăndescu."

Google Translate:
3 години след капитулацията на Квадрилатера, в разгара на войната, атмосферата в Балчик, окъпана в лятното слънце на 1943 г., е все още спокойна, дори ако бохемската атмосфера от миналото вероятно вече не съществува... В няколко кратки кадъра, вероятно сред първите от Балчик в българския филмов архив, можем да видим къщата, построена от архитекта Димитрие Гюламила, зет на плодовития Пол Смарандеску.

<<3 години след отстъпването на Южна Добруджа [към България]...>>
Румъснкият "поствач" на видеото не използва "връщането"

От същия румънски поствач Cadrilater:
Silistrie - ville roumaine bâtie sur le bas Danube
7 dec. 2023
https://www.youtube.com/watch?v=UD0j1N2Myyo
Google Translate от френски:
Силистра - румънски вили, построени по долното течение на Дунав

Balcic, Rumania - Royal family joins nation - september 1931
27 nov. 2023
https://www.youtube.com/watch?v=BxYO3Nw4rBw
Описание на видеото:
Various shots of Queen Marie, Crown Prince Michael and King Carol II
Prince Michael and King arrive at Palace, Walking along paths with Queen, All surrounded by retinue greeting populace from balcony, Carol instructing Michael on photography
Google Translate от английски:
Различни снимки на кралица Мария, престолонаследник Майкъл и крал Карол II

Принц Майкъл и кралят пристигат в двореца, разхождат се по пътеки с кралицата, всички заобиколени от свита, поздравяваща населението от балкона, Карол инструктира Майкъл как да снима.

Turtucaia 1930
27 nov. 2023
https://www.youtube.com/watch?v=1aYDNfi5oCI
Превод: Тутракан 1930

Румънският поствач е голям почитател на Велика Румъния.
Той не само че е поствал много видеа за българската част на бившата Велика Румъния (тоест Южна Добруджа), а и от молдовската част на Велика Румъния, например видео за село Cornova/Корнова в независимата държава Молдова (в миналото селото е било в състав на Велика Румъния).

Cornova. Un sat din Basarabia, România (1931)
29 nov. 2023
https://www.youtube.com/watch?v=WXq7t-HxIRY

Cornova, Ungheni
https://ro.wikipedia.org/wiki/Cornova,_Ungheni

21 septembrie 1940 - Debarcarea trupelor bulgare la Balcic
30 nov. 2023
https://www.youtube.com/watch?v=Wi3UzIJi4kI
Описание на видеото:
<<Ca o ironie a sorții, la puțin peste 3 ani de când administrația românească reușise să construiască în 1937, cu eforturi considerabile, primul dig de larg al portului din Balcic, destinat andocării vapoarelor comerciale mari, marina militară bulgară descindea pe acest dig, la 21 septembrie 1940, pentru a lua în stăpânire teritoriul cedat.
"La 7 septembrie 1940, prin tratatul de la Craiova, se punea cruce celor peste două decenii și jumătate de stăpânire românească. S-ar fi putut păstra Balcicul printr-o atitudine intransigentă sau prin tărăgănarea discuțiilor? Greu de spus. Merita poate să se încerce... Ar fi fost și o justificare nu lipsită de temei; prin tot ce se investise și se construise (îndeosebi la Balcic), Cadrilaterul retrocedat la 1940 depașea în valoare Cadrilaterul anexat la 1913".
Sursa text: "Balcic. Micul paradis al României Mari", de Lucian Boia>>

Google Translate:
Като ирония на съдбата, малко повече от 3 години след като румънската администрация успява да построи през 1937 г., със значителни усилия, първия офшорен кей на пристанището Балчик, предназначен за акостиране на големи търговски кораби, българският военноморски флот слиза на този кей на 21 септември 1940 г., за да завладее отстъпената територия.
„На 7 септември 1940 г., чрез Крайовския договор, е сложен край на над две десетилетия и половина румънско управление. Можеше ли Балчик да бъде запазен чрез непримиримо отношение или чрез протакане на дискусиите? Трудно е да се каже. Може би си е струвало да се опита... Това би било оправдание, което не е без основание; с всичко, което е било инвестирано и построено (особено в Балчик), Четириъгълникът, отстъпен през 1940 г., надхвърля по стойност Четириъгълника, анексиран през 1913 г.“.
Източник на текста: „Балчик. Малкият рай на Велика Румъния“, от Лучиан Боя


<<pentru a lua în stăpânire teritoriul cedat>> = да завладее отстъпената територия
вместо:
pentru a lua în stăpânire teritoriul RETROcedat = да започне да притежава/владее (въз)върната територия

Румънският поствач е и сърбофил, значи предател на румънците които живеят в Сърбия, които са почти цялостно претопени като онези които все още се чувстват румънци и искат малцинствени права са тормозени и мачкани, подобно на българите в Сърбия.
Той е още една жертва на румънското образование по "история", според което Сърбия е единствената страна-прияте на Румъния.
Това се дължи и на факта че Румъния и Сърбия имат 2 общи врага: България и Унгария.
Той е поствал видео за православен манастир в Косово:

Under the Yugoslav skies, 1934 Gracanica Monastery on the Kosovo field build in 1310
30 nov. 2023
https://www.youtube.com/watch?v=vrx2dDoSMs0

Според румънският глупак-"историк" Л. Боя Румъния заслужаваше да остане поне с гр. Балчик след връщането на Южна Добруджа на България, понеже, според него "Румъния беше инвестирала/вложила повече пари в Балчик отколкото беше стойността на цяла Южна Добруджа през 1913 г" (!!!). "Логика" на румънски "историк".

Румъния беше вложила пари понеже тогава Южна Добруджа беше част от нея, понеже Румъния я беше откраднала от снагата на България.
През 1913 г. Румъния не е платила нищо на България за кражбата на Южна Добруджа, обаче бившия външен министър на България, Соломон Паси се е съгласил, в името на България (!) да плъти "обезщетения" на Румъния, като България след това е платила повече от 1 милиард евро на Румъия!!!

А този "историк" си иска Румъния да не е "отстъпила" цялата Южна Добруджа през 1940 г.

За онзи милиард евро платил от Бг. на Румъния същият поствач е поствал видеото:

DIN|INTERIOR. Despăgubirile pentru refugiați, o afacere de milioane de euro
11 dec. 2023
https://www.youtube.com/watch?v=EU6KqoofqAU
Google Translate:
Обезщетения за бежанци, бизнес за милиони евро

Ако използвате субтитрите на английски ще разберете повече.
например на мин. 2:33 влах-аромунин (роден в днешна РСМ, колонизиран от властите на Велика Румъния в Южна Добруджа за да я румънизира, от 1940 г. насам "бежанец" от Южна в Северна Добруджа) казва:
"Noi acolo in Macedonia, bulgarii erau toti slugile noastre. Si turcii erau slugi."
Превод:
Ние там в Македония... българите бяха всички наши слуги. Турците също бяха слуги.

на мин. 3:03
"Isi aminteste ca viata in Golebina/Ceatalgea nu era usoara din cauza bandelor de comitagii bulgari care ii terorizau pe localnici.
Превод:
Той си спомня, че животът в Голебина/Чеаталгея не е бил лесен заради бандите на българските комитаги, които са тероризирали местните.

Според румъснкия журналист "местните" били твърде скорошните румънски колонисти, а не наистина местните българи, тоест по-старите, по-отдавна заседналите български жители.

на мин. 7:20 друг влах казва:
"Ce-o sa faci? O sa vii sa le iei [de] aicea? Dar poate sa punem cate o mana, barem, in sacosa, sa ducem acasa, sa stim ca am luat, ca-i PAMANTUL NOSTRU."

Превод:
[Сега] какво да направим? Да идваме тук [= в България, в Южна Добрдужа] за да ги вземем и отнесем в Румъния [има предвид имотите които са били принудени да оставят в Южна Добруджа през 1940 г., тоест български земи и къщи преди кражбата на Румъния от 1913 г., които след това румънските правителства са дали на румънските и аромунските колонисти и които през 1940 г. отново са станали български площи и къщи].
"Поне да вземем по една шепа земя/пръст за да я сложим в торбичка за да я отнесем вкъщи, понеже това е НАША ЗЕМЯ."

Тези колонисти и потомците им са много сърдити понеже Румъния е предоставила на колонистите огромни площи земя, не само извън селата, тоест не само земеделска земя, а и вътре в селата, тоест дворове на къщи с огромна площ, тоест земя за колонисти за да си правят къщи, градини и дворове. След 1940 г., когато колонистите бяха принудени да се преместят в Северна Добруджа, румънските власти са им дали твърде по-малки имоти.


Comitagiii din Dobrogea - Război de gherilă în România Mare
22 dec. 2024
https://www.youtube.com/watch?v=d3rXMcyJtCA
Превод:
Добруджанските комитаджии - Партизанска война във Велика Румъния

Коментари на румънците:

@radaniculescu6761
Va multumim mult pentru aceste relatari! Scriu un articol stiintific despre Peninsula Balcanica, in care voi contesta si legitimitatea Tratatului de la Craiova! Indiferent de ce parte a baricadei erau lucrurile, nu trebuia cedat niciun teritoriu fara referendum. Ne-am grabit sa satisfacem cererile naziste, ca sa ramanem la sfarsit cu nimic. Balcicul are pentru noi o valoare inestimabila...

Google Превод:
Благодаря ви много за тези репортажи! Пиша научна статия за Балканския полуостров, в която ще оспоря и легитимността на Крайовския договор! Независимо от коя страна на барикадата стояха нещата, никоя територия не трябваше да бъде отстъпвана без референдум. Бързахме да удовлетворим нацистките искания, само за да не получим нищо. Балчик има безценна стойност за нас...

@andreicosmin9703
Dar Silistra trebuia să rămână a României. Avem acolo cetatea lui Mircea cel Bătrân. Oricum, primii invadatori au fost bulgarii, veniți pe pe Volga ...

Google Превод:
Но Силистра трябваше да остане румънска. Там се намира крепостта Мирча Стари. Както и да е, първите нашественици са били българите, дошли от Волга...

[Става дума за несъществуващата крепост на румънския/влашкия средновековен войвода Мирчо Стари. Има крепост в гр. Силистра обаче не беше създадена по времето на Мирчо Стари.]

@VictorVapirovschi-kk8yv
TOT CADRILATERUL TREBUIE SA REVINA ROMANIEI. NU EXISYA, SI NU POAYE EXISTA ALT CRITERIU DE STABILIRE A GRANITEI ROMÂNO BULGARE DECAT EGALITATEA INTRE CELE DOUA TARI, ASTA E POZITIA ROMÂNIEI CARE NU POATE FI CONTESYATA NICIODATĂ DE LA INCEPUTUL TIMPULUI SI PANA LA SFARSITUL LUI (ȘI LE FACEM NOI CONCESIE PRIN ASTA).
PRIN URMARE CADRILATERUL NE REVINE NOUA CA IESIRILE LA MARE ALE CELOR 2 TARI SA FIE EGALE.
ORICE ALTA SOLUTIE ESYE ILEGALA, IMORALA SI INFRACTOARE DIN PARTEA BULGARIEI CAREIA I-AM OBTINUT INDEPENDENTA CA SA NE NEGE UN DREPT LA EGALITATE? ASTA E SYRIGATOR LA CER SI PATRIARHIA BULGARIEI ESTE IN CULPA. NU ARE DREPT DE SEDERE LA ATHOS, SI NU ARE DREPT LA LUMINA SFANTA PANA IN MOMENTUL IN CARE CADRILATERUL NU E PARTE A ROMÂNIEI. NU E POSIBIL ALTCEVA. AR FI TRADARE A ORTODOXIEI ROMÂNE DACA NU IMPUNE ASTA.

Google Превод:
ЦЕЛИЯТ КВАДРИЛАТЪР ТРЯБВА ДА СЕ ВЪРНЕ В РУМЪНИЯ. НЯМА И НЕ МОЖЕ ДА ИМА ДРУГ КРИТЕРИЙ ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА РУМЪНСКО-БЪЛГАРСКАТА ГРАНИЦА ОСВЕН РАВЕНСТВОТО МЕЖДУ ДВЕТЕ СТРАНИ. ТОВА Е ПОЗИЦИЯТА НА РУМЪНИЯ, КОЯТО НИКОГА НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ОСПОРЕНА ОТ НАЧАЛОТО НА ВРЕМЕТО ДО КРАЯ МУ (И НИЕ ПРАВИМ ОТСТЪПКА С ТОВА).
СЛЕДОВАТЕЛНО КВАДРИЛАТЪРЪТ СЕ ВРЪЩА ПРИ НАС, ЗА ДА БЪДАТ РАВНИ МОРСКИ ИЗЛАЗИ НА ДВЕТЕ СТРАНИ.
ДАЛИ ВСЯКО ДРУГО РЕШЕНИЕ Е НЕЗАКОННО, НЕРАВНО И ПРЕСТЪПНО ОТ СТРАНА НА БЪЛГАРИЯ, КОЯТО ПОЛУЧИХМЕ НЕЗАВИСИМОСТ, ЗА ДА НИ ОТКАЖЕ ПРАВОТО НА РАВЕНСТВО? ТОВА Е НАПРАВО И БЪЛГАРСКАТА ПАТРИАРХИЯ Е ВИНОВА. ТОЙ НЯМА ПРАВО ДА ОСТАВА НА АТОНС И НЯМА ПРАВО НА СВЕТАТА СВЕТЛИНА, ДОКАТО ЧЕТИРИЪГЪТНИЯТ НЕ Е ЧАСТ ОТ РУМЪНИЯ. ВСИЧКО ДРУГО Е ВЪЗМОЖНО. БИ БИЛО ПРЕДАДАТЕЛСТВО НА РУМЪНСКОТО ПРАВОСЛАВИЕ, АКО НЕ НАЛОЖИ ТОВА.

@ferdinanddepaoli1599
Noi am fost mereu distrusi si pe teritoriul nostru s-au format alte popoare ,Poate si cu Cadrilaterul a fost de fapt la fel . românii din România am suferit de doua ori in cincizeci de ani genocid , câti mai vorbesc româneste la Kiev , pentru casi kievul a fost oras Românesc ,,asa poatesi Cadrilaterul , Bulgarii transmiteau emisiuni de muzica populara in limba lor si la un moment dat au fost transmise câteva cântece si dansuri populare românesti din Bulgaria , de la românii din Bulgaria , erau din zona de granita , noi suntem un popor usor de distru si asimilat pentru ca cei din jur nu au avut nici un scrupulecând era vorba sa ne distruga , ,Nu au avut cei din tara nici un scrupule sa ne faca viata harcea -parcea ,darami-te cei din strainatate ?

Google Превод:
Винаги сме били унищожавани и на наша територия са се формирали други народи, Може би всъщност е било същото и с Четириъгълника. Румънците в Румъния са претърпели геноцид два пъти за петдесет години, колко все още говорят румънски в Киев, защото Киев също е бил румънски град, може би така е било и с Четириъгълника, българите са излъчвали народни музикални програми на своя език и в един момент са били излъчвани няколко румънски народни песни и танци от България, от румънците в България, те са били от граничната зона, ние сме народ, лесно унищожаван и асимилиран, защото тези около нас нямаха скрупули, когато ставаше въпрос за нашето унищожаване, Дали тези в страната нямаха скрупули да ни превърнат в борба - защото, камо ли тези в чужбина?

@mitrosbutrosgalhi
Prin această încercare de a aduce la lumină o latură ascunsă a istoriei plină de patimi și de grele suferințe a românilor în relațiile cu acești ingrați de bulgari, "Nefiltrat " deschide un capitol nescris sau nepublicat al istoriei plină de suferință a poporului român oropsit de către toți vecinii săi.
Tot la acest capitol al suferinței provocate poporului român de către bulgari , trebuie menționate și atrocitățile comise de forțele armatei bulgare pe teritoriul de sud al României, dar mai ales în Dobrogea , în timpul primului război mondial , atunci când au fost aliați ai Germaniei.
Jafuri, violuri , distrugeri de arhive au produs armata bulgară prin toate localitățile prin care au trecut și ocupat. Aur,bani de argint, animale erau luate cu japca și duse în Bulgaria. A fost nevoie de intervenția lui Von Makensen, comandatul armatei germane de ocupație a Țării Românești pentru ca acești invadatori rămași cu deprinderile lor de migratori să își înceteze , prăduirea. Armata germană nu mai avea de unde să își ia hrana.
În Dobrogea , bulgarii au distrus tot ce era românesc , arhive, statui. Aici s- au dedat până la a ucide și copiii românilor prin aruncarea de bomboane otrăvite in curțile românilor unde vedeau că sunt copii.
Spre finalul documentarului se spune că după cel de-al doilea război mondial între români și bulgari nu au mai fost neînțelegeri.
În numele ,, frăției comuniștilor " , comuniștii români treceau cu vederea sau i- a lăsat de izbeliște pe românii ( vlahii) de la Sud de Dunăre, vlahii , vlăsciori care au locuit compact în toate localitățile limitrofe malului drept al fluviului Dunărea.
Continuând procesul de deznaționalizare și asimilare îndreptat împotriva românilor de la Sud de Dunăre- proces început încă din anul 1888 , atunci când la referendumul populației făcut de către noul principat autonom bulgar creat după războiul ruso-turc - român dintre anii 1877- 1878 , sub conducerea unui principe german , ( 13 iulie 1878- Tratatul de pace de la Berlin) , românii ( vlahii ) nu au mai fost înregistrați la rubrica privitoare la etnie- comuniștii bulgari au desăvârșit acest proces . Toate numele de familie românești au fost bulgarizate, în nici o localitate nu mai figurează că ar mai locui vreun român sau vlah, iar limba maternă românească o mai vorbesc doar cei mai in vârstă.
Exista și o lege care prevedea că aceia care erau prinși că vorbesc românește , erau amendați cu 101 leva bulgărească și amenințați că în cazul recidivei vor fi deportați în România.
Chiar și după ce Bulgaria a fost admisă în UE, românii din Bulgaria nu sunt recunoscuți ca etnie națională.
La recensământul populației făcut de către statul bulgar în anul 2011, în nici o localitate de pe Valea Dunării , pe malul drept al fluviului, nu figurează că ar locui nici un român sau vlah ( vlăsciori) deși acolo cei mai in vârstă vorbesc românește și se consideră români ( vlăsciori).
Un alt mijloc de a îi face pe românii de la Sud de Dunăre să își uite limba și rădăcinile, pe lângă faptul că nu au dreptul să învețe și în limba maternă românească , l- a constituit și faptul că posturile românești de radio și televiziune erau bruiate. Până când transmisia TV s- a făcut cu relee , canalul 6 alocat TV Române , în sudul țării era bruiat in toate localitățile limitrofe Dunării. Televiziunea bulgară se putea prinde și cu bucățică de sârmă introdusă în mufa de antenă a televizorului.
Și astăzi ,în aceste localități limitrofe Dunării, posturile de radio bulgărești prevalează asupra celor românești care nu se pot prinde în modul de căutare automat , în afară de Radio România Actualități.
În mediul academic al istoriografiei bulgărești circulă și astăzi teorii despre originea românilor din Bulgaria și nu numai ,de care te crucești .
Deasemenea sunt istorici bulgari care susțin că Dobrogea trebuie să treacă la Bulgaria , conform prevederilor Tratatului de pace de la Berlin din 13 iulie 1878. Conform acestor bulgari în acel tratat de pace s- ar specifica faptul că Dobrogea era atribuită României doar pentru o sută de ani.
Spionajul bulgar a acționat fără ferire imediat după ,, revoluția" din 1989 .
Organizația bulgarilor catolici din Banat au cerut atunci chiar alipirea zonei din Banat unde locuiesc la Ungaria .
În satele din sudul țării spioni bulgari cu sprijinul unor bulgari din România au încercat să atragă foarte mulți locuitori ca să se declare bulgari.
Prin unii profesori universitari de origine bulgară se lansau in diferite conferințe teorii despre originea românilor ( vlahilor) în concepția cărora românii din Oltenia, Teleorman, ar fi de fapt de origine etnică bulgară.

Google Превод:
Чрез този опит да се извади наяве скрита страна от историята, изпълнена със страсти и тежки страдания на румънците в отношенията им с тези неблагодарни българи, „Нефилтрирано“ отваря една неписана или непубликувана глава от историята, изпълнена със страдания на румънския народ, потискан от всички свои съседи.

И в тази глава за страданията, причинени на румънския народ от българите, трябва да споменем и зверствата, извършени от българските армейски сили в южната територия на Румъния, но особено в Добруджа, по време на Първата световна война, когато те са съюзници на Германия.

Грабежи, изнасилвания, унищожаване на архиви са били извършвани от българската армия във всички местности, през които са преминавали и са окупирали. Злато, сребърни пари, животни са били взети с япца и откарани в България. Необходима е била намесата на Фон Макензен, командващият германската армия, окупираща Влахия, за да спрат тези нашественици, които са запазили миграционните си навици, грабежите си. Германската армия нямала откъде да се храни.

В Добруджа българите унищожили всичко румънско - архиви, статуи. Тук те стигнаха дотам, че убиха румънски деца, като хвърляха отровни бонбони в румънските дворове, където видяха, че има деца.
Към края на документалния филм се казва, че след Втората световна война вече няма недоразумения между румънци и българи.
В името на „братството на комунистите“, румънските комунисти пренебрегваха или пренебрегваха румънците (власите) от южната част на Дунав, власите, които живееха компактно във всички населени места, граничещи с десния бряг на река Дунав. Продължавайки процеса на денационализация и асимилация, насочен срещу румънците от южната част на Дунав - процес, започнал през 1888 г., когато при референдума на населението, направен от новото автономно българско княжество, създадено след Руско-турско-румънската война между 1877-1878 г., под ръководството на немски принц (13 юли 1878 г. - Берлински мирен договор), румънците (власите) вече не са регистрирани в секцията за етническа принадлежност - българските комунисти завършиха този процес. Всички румънски фамилни имена са били побългаризирани, в нито едно населено място не изглежда да има румънци или власи, живеещи там, и само възрастните хора са говорили родния си румънски език.
Имало е и закон, който е постановявал, че тези, които бъдат хванати да говорят румънски, са глобявани със 101 български лева и са заплашвани, че ако го направят отново, ще бъдат депортирани в Румъния.
Дори след приемането на България в ЕС, румънците в България не са признати за национална етническа група.
При преброяването на населението, проведено от българската държава през 2011 г., в нито едно населено място в Дунавската равнина, на десния бряг на реката, не е имало румънци или власи, живеещи там, въпреки че възрастните хора там говорят румънски и се смятат за румънци.
Друг начин румънците от южната част на Дунав да забравят езика и корените си, освен факта, че нямат право да учат на родния си румънски език, е бил фактът, че румънските радиостанции и телевизия са били заглушавани. Докато телевизионното предаване не се осъществяваше с релета, канал 6, разпределен на TV Romane, в южната част на страната, беше заглушен във всички населени места, граничещи с Дунав. Българска телевизия можеше да бъде хваната и с парче тел, поставено в антенния контакт на телевизора.
И днес, в тези населени места, граничещи с Дунав, българските радиостанции преобладават над румънските, които не могат да бъдат хванати в режим на автоматично търсене, с изключение на Radio România Actualități.
В академичната среда на българската историография днес циркулират теории за произхода на румънците в България и не само, за които можете да стискате палци.
Има и български историци, които твърдят, че Добруджа трябва да премине към България, съгласно разпоредбите на Берлинския мирен договор от 13 юли 1878 г. Според тези българи, в този мирен договор би било уточнено, че Добруджа е предоставена на Румъния само за сто години.
Българският шпионаж действа без колебание веднага след „революцията“ от 1989 г.

Организацията на католическите българи в Банат дори поиска анексирането на района на Банат, където живеят, към Унгария.

В селата в южната част на страната, български шпиони с подкрепата на някои българи в Румъния се опитаха да привлекат много жители да се обявят за българи.

Чрез някои университетски професори от български произход, на различни конференции бяха лансирани теории за произхода на румънците (власите), според които румънците в Олтения, Телеорман, всъщност биха били от етнически български произход.

@mariangaureanu
Armata de ocupație din Dobrogea era formată din bulgari, greci, austrieci, germani. Toate comandaturile erau deținute de germani, ei conduceau peste tot. Harta prezentată este incorectă - românii erua prezenți în toată Dobrogea, dar într-adevăr nu erau majoritari. În Cadrilater lucrurile stăteau similar, existau comunități importante de români însă zonal nu erau majoritar. și astăzi există sate de români dincolo de Dunre și nu doar în Cadrilater.

Google Translate:
Окупационната армия в Добруджа е била съставена от българи, гърци, австрийци, германци. Всички командвания са били държани от германци, те са управлявали навсякъде. Представената карта е неправилна - румънци са присъствали в цяла Добруджа, но не са били мнозинство. В Кадрилатер нещата са били подобни, е имало важни общности от румънци, но те не са били в района с мнозинство. Дори днес има румънски села отвъд Дунав, а не само в Кадрилатер.

@stefanalexandrucojocaru1789
români din Dobrogea sunt cei mai vechi locuitori ai zonei, sunt urmași ai geto-dacilor

Google Translate:
Румънците от Добруджа са най-старите жители на района, те са потомци на гето-даките

@stefanalexandrucojocaru1789

Google Translate:
Преди пристигането на татарите в Добруджа, броят на румънците е бил равен на този на турците. Всъщност много от турците са били румънци, които са приели исляма и са приели турски имена. След завладяването на Крим през 1783 г. от руснаците, много татари намират убежище в Добруджа, част от Османската империя, и в други области.

@VictorVapirovschi-kk8yv
Nu mai spunem ca a avut loc o politica de stat in Bulgaria de deznationalizare a popolatiei vlahe. Trebuie sa li se redea drepturile prin pravile.

Google Translate:
Преди пристигането на татарите в Добруджа, броят на румънците е бил равен на този на турците. Всъщност много от турците са били румънци, които са приели исляма и са приели турски имена. След завладяването на Крим през 1783 г. от руснаците, много татари намират убежище в Добруджа, част от Османската империя, и в други области.

@williamgabrielmortianu9873
@diadiamisha3725 nu mai sunt de mult din Asia. Istoricii maghiari recunosc că 60 % din unguri sunt români, 25 % germani și in cei 15 % rămași sunt restul etniilor: slavi, țigani si unguri cu 6% . Numai limba îi ține la un loc. Viktor Orban este român la origine, Orban vine de la orb , că și noi avem Orbanii noștri. In limba maghiară se zice vok pentru orb . Practic sunt frații noștri. Și sârbii tot la fel. Croații sunt 70 % români, iar bulgarii 80 % români.

Google Translate:
те вече не са от Азия. Унгарските историци признават, че 60% от унгарците са румънци, 25% германци, а останалите 15% са останалите етнически групи: славяни, цигани и унгарци с по 6%. Само езикът ги държи заедно. Виктор Орбан е румънец по произход, Орбан идва от orb, защото и ние си имаме Орбани. На унгарски казват vok за orb. Те на практика са наши братя. И сърбите са същите. Хърватите са 70% румънци, а българите 80% румънци.

@mr.peanut
In Cadrilater nu prea erau bulgari in 1913, erau majoritatea o populatie turco-tatara, venita din zona Crimeii din secolul XVIII, din timpul Ecaterinei cea Mare a Rusiei

Google Translate:
През 1913 г. в Кадрилатер не е имало много българи, те са били предимно тюрко-татарско население, дошло от района на Крим през 18 век, по времето на руската императрица Екатерина Велика.

@generaldhautpoul8388
Majoritatea locuitorilor erau turci nu bulgari

Google Translate:
Повечето от жителите са били турци, а не българи.

A)
Ценни исторически предмети които България би следвало да изисква и получи от Румъния.
Тези предмети са открити от румънци по времето на тяхната окупация на Южна Добруджа (1913-1940 г.).

Щом бившите империалистки-колониалистки западни страни: Великобритания, Белгия, Германия, Нидерландия и т.н. са върнали неведнъж исторически/музейни предмети на бившите им колонии, защо Румъния да не върне на България предмети които принадлежат на Южна Добруджа, тоест на България?

Прецедентите като аргумент за Румъния да възвърне откраднатите артефакти:

Germany returns artefacts taken from Africa during colonial rule
27 Jun 2022
https://www.aljazeera.com/news/2022/6/27/germany-returns-artifacts-taken-from-three-african-countries

Belgian king begins return of more than 80,000 artefacts to DRC
Jun 8 2022
https://www.irishtimes.com/world/africa/2022/06/08/belgian-king-begins-return-of-more-than-80000-artefacts-to-drc/
King Philippe of Belgium has handed over a famous “Kakuungu” mask to the National Museum of the Democratic Republic of the Congo (DRC) — marking the return of the first of more than 80,000 artefacts that were looted by Belgium and are now expected to be given back to their country of origin.

The Netherlands returns hundreds of historic artefacts to Indonesia
07/15/2023
https://www.asianews.it/news-en/The-Netherlands-returns-hundreds-of-historic-artefacts-to-Indonesia-58804.html
The treasures had been looted from several Indonesia islands during the colonial period.

UK returns looted Ghana artefacts on loan after 150 years
20 Apr 2024
https://www.aljazeera.com/news/2024/4/20/uk-returns-looted-ghana-artefacts-on-loan-after-150-years

Митрополитите на Силистра Иларион и Амброзий са подарили на Румънската Православна Църква части от мощите на древните силистренски светци Емилиян и Дазий, след молба (по-точно: просене) от румънската страна.
Много важно е да се изтъкне че румънците се интересуват само от древните светци родени в Южна Добруджа, останалата част от България не ги интересува!!!
Казусът с Преподобния Димитър Басарбовски е различен. Той се намира в гр. Букурещ от 18. век, много преди Румъния да започне да жадува за Добруджа.
Междувременно той е станал Светец Покровител на Букурещ.
Освен това, селото където се е родил, Басарбово, има връзка със първата династия на Влашко, Басарабите.

ÎPS Mitropolit Ilarion de Durostorum a trecut la Domnul
Google Translate:
Негово Светейшество митрополит Иларион от Дуросторум почина
27 Octombrie 2009
https://www.edj.ro/octombrie-2010-109347/1231-ips-mitropolit-ilarion-de-durostorum-a-trecut-la-domnul
În anul următor, 2005, la aceeaşi mare sărbătoare a municipiului Galaţi, ÎPS Părinte Ilarion a poposit din nou în cetatea Sfântului Andrei aducând şi dăruind de acestă dată, pentru tezaurul spiritual al eparhiei noastre, părticele din moaştele sfinţilor martiri Dasie şi Emilian de la Durostorum.
Google Translate:
На следващата 2005 година, на същия голям празник на град Галац, Негово Светейшество отец Иларион отново се отбива в крепостта Свети Андрей, като донася и дарява, този път за духовната съкровищница на нашата епархия, части от мощите на светите мъченици Дасий и Емилиан от Дуросторум.

Bucureștenii l-au cinstit pe Sf. Emilian de la Durostorum
Google Translate:
Букурещчани почетоха Свети Емилиан от Дуросторум
18.07.2018
https://basilica.ro/bucurestenii-l-au-cinstit-pe-sf-emilian-de-la-durostorum/
<<Părintele Emilian Cărămizaru a spus că „fragmentul din moaștele Sfântului Emilian a fost dăruit de Mitropolia de Durostorum, prin dărnicia Mitropolitul Ambrozie de Durostorum, cu ocazia sărbătoririi hramului Sfântul Mare Mucenic Gheorghe din acest an”.>>
Google Translate:
Отец Емилиан Къръмзару каза, че „фрагментът от мощите на Свети Емилиан е дарен от Дуросторумската митрополия, чрез щедростта на митрополит Амбрози Дуросторумски, по случай честването на патрона на Свети Великомъченик Георги тази година.“>>

Moaștele Sfântului Emilian de la Durostor
Google Translate:
Мощите на Свети Емилиан от Дуростор
https://doxologia.ro/moastele-sfantului-emilian-de-la-durostor
<<Părticica din sfintele moaște a fost dăruită, cu binecuvântarea Preafericitului Părinte Patriarh Daniel, bisericii „Nașterea Maicii Domnului“ din Drumul Taberei de către Biserica Ortodoxă a Bulgariei, prin grija Înaltpreasfințitului Ilarion, Mitropolit de Silistra (în anul 2008).>>
Google Translate:
<<Фрагментът от светите мощи е дарен, с благословията на Негово Блаженство Патриарх Даниил, на църквата „Рождество Богородично“ на Друмул Таберей от Българската православна църква, чрез грижата на Негово Светейшество Иларион, митрополит Силистренски (през 2008 г.).>>

Примери от предмети които Бг. заслужава да й се върнат:

1.
от книга "Din istoria Dobrogei"/Дин историа Доброджей (Из историята на Добруджа), том 2. (автори Раду Вулпе/Radu Vulpe и Йон Барня/Ion Barnea), Издателство на Академията на Румънската Социалистическа Република, 1968 г.:
страница 294, изображение 2: древна бронзова плоча от с. Брестовене/Сарсънлар, Силистренско
стр. 340, из. 52 и стр. 341, из. 54 - статуи на римски царе, открити в гр. Силистра ("Дуросторум")
стр. 345, из. 60 - надгробен паметник-статуя от Силистра
стр. 360, из. 83 - древна статуя на жена от гр. Балчик ("Дионисополис"), открита в околностите на града
Всички тези предмети през 1968 г. се намираха в гр. Букурещ, в Националния музей за древни неща/древности.
стр. 556, из. 4-5 византийски печати оловни печати из Силистренско (в книгата не пише в кой румънски музей са се съхранили тогава)
Изглежда че Националният музей на древностите повече не съществува, като понастоящем въпросните предмети/артефакти (вероятно) се намират в Сбирката на древности (colectia de antichitati) при Института по Археология "Василе Първан/Vasile Parvan"

Muzeul Național de Antichități
https://ro.wikipedia.org/wiki/Muzeul_Na%C8%9Bional_de_Antichit%C4%83%C8%9Bi

Colecţia de Antichităţi a Institutului de Arheologie „Vasile Pârvan”
http://ghidulmuzeelor.cimec.ro/id.asp?k=1544&-Colectia-de-Antichitati-a-Institutului-de-Arheologie-Vasile-Parvan-BUCURESTI

2.
ОРИГИНАЛЪТ НА "МАНАСИЕВАТА ХРОНИКА"
От книга "Румънско-български речник" на Иван Пенаков, Желязко Райнов, Георги Паунчев (съставители), Ст. Романски, Ст. Илчев (редактори) (гр. София, 1962 г.), стр. 1226:
<<Богдан Иоан (1862-1919 г.) академик, историк, професор по славистика, автор на важни трудове върху румънско-славянските и българските отношения. ВЗЕЛ Е ОТ БЪЛГ. ЧИТАЛИЩЕ В ГР. ТУЛЧА ОРИГИНАЛА НА "МАНАСИЕВАТА ХРОНИКА" И ВЕЧЕ НЕ ГО ВЪРНАЛ; ИЗДАЛ ГО С КОМЕНТАРИИ>>

3.
През 2007 г. тогавашния директор на Балчишкия Музей, Дарин Канавров е намерил инвентар, опис на липсващи музейни предмети които през 1940 г. румънците са носили в Румъния. Тогава зам. директорът на музея в гр. Constanta/Констанца/Кюстенджа, Габриел Кустуря/Gabriel Custurea е лъгал като е казал че никога не е видял такива предмети и не знае къде са и че Дарин Канавров си губил времето напразно.

Bulgarii cauta artefactele disparute
Google Translate:
Българи търсят изчезнали артефакти
https://www.ziuaconstanta.ro/stiri/cultura/bulgarii-cauta-artefactele-disparute-216531.html
17 април 2007 г.

<<Directorul Muzeului de Istorie Nationala si Arheologie Constanta respinge acuzatiile omologului sau din Balcic, privind preluarea si detinerea unor artefacte din patrimoniul national bulgar, aduse in tara noastra de armata, in anul 1940. Dr. Gabriel Custurea, directorul adjunct al Muzeului de Istorie Nationala si Arheologie Constanta a declarat ca nu are cunostinta despre piesele la care face referire istoricul Darin Kanavrov, directorul muzeului din Balcic, si nici nu le-a putut identifica. Custurea a calificat orice discutie de acest gen, drept "o incursiune in cautarea timpului pierdut".>>

Google Translate:
Директорът на Музея за национална история и археология в Констанца отхвърля обвиненията на колегата си в Балчик относно изземването и притежанието на някои артефакти от българското национално наследство, донесени в страната ни от армията през 1940 г. Д-р Габриел Кустуря, заместник-директор на Музея за национална история и археология в Констанца, заяви, че няма познания за предметите, посочени от историка Дарин Канавров, директор на музея в Балчик, и не може да ги идентифицира. Кустуря определи всяка дискусия от този вид като „намеса в търсенето на изгубено време“.

B)
Нашествието на румънските емисари у нас
24.06.2012
www.desant.net/show-news/24872/
<<Напоследък румънските специални служби определено са засилили вниманието си към копанарите или, както те се наричат още, рудари.
[...]
Вече десетина години емисари от съседна Румъния обикалят Северна България и полагат героични усилия да прикоткат живеещите там копанари да се самоопределят като румънци и респективно да бъдат признати като румънско национално малцинство! То не бяха различни инициативи за примамването им със съблазнителни „благинки“, то не бяха милиони евра, които Департаментът на външните румънци изхарчи покрай миналогодишното преброяване у нас. Но въпреки тези усилия едва 917 лица от българските копанари се писаха румънци.
Нашествието на румънските емисари започна през 90-те години на миналия век, като те умело използваха недопустимата историческа грешка всички по-мургави наши съграждани да бъдат обявени за роми. И когато стана ясно, че копанарите не желаят да бъдат слагани под общ знаменател с циганите от варненския квартал „Максуда” например, любезните представители на северните ни съседи започнаха да ги подучват да казват, че са румънци.
Апетитите на Румъния към Южна Добруджа не са от вчера и връщането на тази част от България официално като наша земя с Крайовската спогодба от 1940 г. така и не затваря завинаги тази страница от териториалните претенции на северните ни съседи. Помните как неотдавна румънският министър на външните работи Кристиан Дяконеску направи изявление по въпроса за морския шелф, припознавайки наши територии за техни и споменавайки също за съществуващо румънско малцинство в България.>>

star.dobrichcity.com/index.php/content/view/1050/2/
<<Подобен процес е протекъл, само че малко по-рано и затова е вече приключил, в Кайнарджа. Тази община допреди 30 години беше една от най-чисто българските общини в Добруджа. Сега обаче българите вече са малцинство, а общинският център няма и 1000 души. Най-голямата село, надхвърлящо 1500 души, е Голеш. В него има само 19 българи, другите са турски цигани, които се самопределят като турци. Селото е буквално пренаселено, децата извират отвсякъде, училището и детската градина не могат да поемат демографския взрив тук. От 1500 жители повече от 700 са под 18 години. Тук точката на българския упадък е сложена. От общия брой ученици в общината българчетата са 10 процента. Така е и в една друга община - Летница. От 500 деца там 425 не са българчета, а циганчета. Те пък се самопределят като власи, защото са румъноговорящи копанари. Въобще ситуацията е доволно любопитна. Циганите очевидно не искат (или поне една част от тях) да бъдат цигани, но не се самоопределят като българи, а като турци, власи, румънци, дори и рудари (нов "етнос" измислен от румъноезични цигани във Варненско).>>

Има ли малцинство на румънските цигани в България?
14 март 2016
https://dariknews.bg/regioni/varna/ima-li-malcinstvo-na-rumynskite-cigani-v-bylgariq-1558471

Да оправим нещата в съседство, че оттам ни чакат заплахите.
Румънски националисти си искат Южна Добруджа
https://web.archive.org/web/20070729054720/http://www.sedmica.hit.bg/romania.html

Власите-рудари искат признание на румънско малцинство
24 Януари 2009
https://web.archive.org/web/20130731071059/pozvanete.bg/news.php?id=45865
pozvanete.bg/news.php?id=45865

Емисари искат да превърнат рударите в румънско малцинство
www.standartnews.com/balgariya-regioni/emisari_iskat_da_prevarnat_rudarite_v_rumansko_malcinstvo-153916.html

Сръбското списание "Пиротски зборник" за бившите българи-торлаци пиротчани (днешни сърби) и говора им с многократни признавания че за сърбите пиротски говор звучи български (или "македонски"):

Пиротски зборник, бр. 46, страници 133-176
Горан Николић, Пирот

О мењању и напуштању пиротског говора у другој половини ХХ и почетком XXI века
Changing and abandoning Pirot dialect in the second half of the 20th and the beginning of the 21st century

http://www.nbpi.org.rs/wordpress/wp-content/uploads/2021/11/Goran-Nikolic-O-menjanju-i-napustanju-pirotskog-govora-u-drugoj-polovini-XX-i-pocetkom-XXI-veka.pdf
https://www.nbpi.org.rs/izdavastvo/pirotski-zbornik/pirotski-zbornik-46-2021/

ОМАЛОВАЖАВАЊЕ ПИРОТСКОГ ГОВОРА И ЊЕГОВИ УЗРОЦИ. РЕАГОВАЊЕ ПИРОЋАНАЦА
У настојању да се дође до разлога напуштања пиротског говора траг нас стално води на споразумевање између Пироћанаца и особа из других крајева Србије и некадашње Југославије. У комуникацији толерантних особа језички неспоразуми могу да се реше безболно. Међутим, на просторима Балкана и Југоисточне Европе, толеранција је често на ниском нивоу, па говорници дијалеката или мањинских језика могу да буду извргнути омаловажавању. Многим становницима Србије и других крајева некадашње Југославије пиротски говор личи на бугарски (или македонски). Српска дијалектологија уочила је одређене сличности говора пиротског краја са бугарским језиком, али га сврстава у дијалекат који покрива територију уз садашњу српско-бугарску државну границу и који је назван тимочко-лужничким (под)дијалектом српског језика (Белић, 1905; Ивић, 2009). У практичном животу у Србији, од ставова малобројних дијалектолога много је важнији утисак обичних људи који не само да су коментарисали да им пиротски говор личибугарски, већ су неретко и саме становнике пиротског краја називали Бугарима. То су у пракси доживеле многобројне генерације Пироћанаца у прошлости, али и не само Пироћанаца. Етнолог Дејан Крстић је за потребе израде своје докторске дисертације обишао шири простор на коме се говори тзв. тимочко-лужничким поддијалектом, а то значи не само пиротски крај већ и северно све до близу Зајечара. Од већег броја казивача на целом том терену, Крстић је записао да су у свом животу, приликом боравка у унутрашњости Србије и некадашње Југославије, били у ситуацији да их због говора називају Бугарима (Крстић, 2014). Пред крај XIX и у првој половини XX века српска националистичка елита доживљавала је Бугаре као једне од главних непријатеља. Постојале су јаке међусобне територијалне претензије. Бугарски националисти су тврдили да је бугарско све до Мораве, а српски – да у средачкој (софијској) области живе „чисти Срби“ (Станковић, 1996, стр. 162). С обзиром да је реч Бугарин у дужем периоду могла да асоцира непријатеља, чињеница да су у унутрашњости Србије и Југославије Пироћанци због говора понекад називани Бугарима и није могла да буде баш увек безазлена. После Другог светског рата, када је у оквиру југословенске федерације створена република Македонија на територији која је до тада била највећа јабука раздора између Србије и Бугарске, ривалитет између две земље сплашњава, да би након распада Југославије и формирања независне државе Македоније брзо опао. Истражујући стереотипе српских интелектуалаца, Оливера Милосављевић наводи да је у најновијем периоду пажња српског национализма усмерена према западу и југозападу, а да се „...Bugari doživljavaju kao relativno udaljen sused sa kojim nema većih trzavica, ali koji se mnogo ni ne primećuje niti se o njemu razmišlja“ (Milosavljević, 2002, стр.232-233). Председник Србије Александар Вучић је током сусрета са својим бугарским колегом 2018. године у изјави датој новинарима рекао да су Бугари Србима браћа и да међу Србима нема никога ко не воли Бугаре („Vučić: Kod Srba nema niko ko ne voli Bugare“, Blic, 22. јун 2018, https://www.blic.rs/vesti/politika/vucic-kod-srba-nema-niko-ko-ne-voli-bugare/d40tmzg, приступљено 04.05.2021). С обзиром на искуствa из прошлости када су се копља српско-бугарских анимозитета ломила преко њихових леђа, Пироћанци опрезно примају овакве констатације. Изругивање пиротског и свих других говора јужне и источне Србије може да буде узроковано и нечим што није национално обојено или барем таква обојеност није у првом плану. Овде ћемо истаћи утицај неравномерне економске и свеколике друштвене развијености, односно превелике концентрације важних друштвених и државних активности у неком региону. Уопште гледано, становници мање развијенијих делова неке земље често се унапред перципирају као мање вредни, а уколико се деси да се у тим регионима говори дијалектом који се приметно разликује од стандардног говора, могућност њиховог ниског вредновања је још већа. Управо таква ситуација је у Србији, са великом концентрацијом активности у региону Београда и свеколиким заостајањем рубних подручја.
У ранијим временима Пироћанац се спашавао омаловажавања због свог говора враћањем у завичај. Међутим, с појавом телевизије и касније интернета, омаловажавање су доживљавали и они који ретко путују, гледајући телевизор у сопственој кући. Парадигма за омаловажавање свих јужњачких говора, па и пиротског, јесу филмови и телевизијске серије чији је сценариста Синиша Павић. Већ у сценаријима за филмове из осамдесетих, Лаф у срцу и Тесна кожа, Павић показује склоност да тражи некакву комику у јужњачким говорима, да би пред сам крај XX и на почетку XXI века, у сценаријима његових телевизијских серија као што су Породично благо и Бела лађа, омаловажавање било додатно појачано и јасно се видело да се не односи само на јужњачки говор као такав, већ и на људе који се тим говором служе. Јужњаци у његовим серијама не само да „лоше“ говоре, они су често и људи проблематичних моралних начела и проблематичног укуса (Petrović, 2015, стр. 69, 95, 118).
Најизразитији Павићев карикатурални лик је Срећко Шојић, али ни друге јужњаке овај сценариста не слика у много лепшим бојама. Наравно, овакав однос према људима са југа Србије није само индивидуална особина сценаристе Синише Павића. Сама чињеница да је државна телевизија прихватала његове сценарије, улагала значајна средства у снимање серија, а касније их и много пута репризирала, указује да је омаловажавајући однос према људима са југа широко распрострањен и у Београду и централној Србији.7
7 Сандра Шаре и Станислав Станковић (2011) указују да потцењивачки однос према говорницима са југа Србије постоји и код лингвиста, иако би на први поглед могло да се очекује да језички стручњаци имају већи степен толеранције према језичкој разноликости.
[...]
Зашто је онда толико избегавано ко-ришћење знака за полуглас? Чини се да је проблем је у томе што се знак за полуглас користи и у бугарском правопису. У свему томе није се уважавала чињеница, иако је многима била позната, да знак за полуглас није само бугарски словни знак, већ да се користи и у писању руског и других словенских језика. У ранијем тексту већ смо указали да је у дужем периоду, у касном XIX и у првој половини XX века, доминантна српска националистичка елита доживљавала Бугарску као једног од главних непријатеља, па би онај у Србији ко би користио знак за полуглас (а није научник), могао лако да постане сумњив као Бугарин, Бугараш или бугарофил. Тога су се нарочито пазили људи из источне и јужне Србије, због одређених сличности њихове етнокултуре и говора са бугарском етнокултуром и језиком.
[...]
ЈЕДАН ЈЕЗИК – ЈЕДАН НАРОД – ЈЕДНА ДРЖАВА
У позном XVIII веку у Европи почиње да буја националистичка идеологија која са одређеним закашњењем захвата и становништво Балкана. Крилатица из наслова овог поглавља сажето одређује ову идеологију. У националној држави има места, пре свега, за један, државотворни народ. Остали у таквој држави могу да живе у статусу националне мањине, са прећутном жељом да временом буду асимиловани или да се одселе. Слично је и са језиком – у националној држави има места само за један језик, штавише, и дијалекти тог јединог језика нису превише пожељни и што ли пре нестану из свакодневне употребе – тим боље. Националистичка идеологија постала је доминантна у Србији у првој половини XIХ века и тако је, углавном, све до данас. Само неколико деценија у ХХ веку комунистичка идеологија потиснула је националистичку, али је она опстала и од краја ХХ века поново снажно буја. Пирот је у састав српске кнежевине ушао 1878. када је национализам у њој био у великом успону. Десет година раније, 1868, власт у кнежевини је озаконила источно-херцеговачки дијалекат (говор Вуковог завичаја) за званични државни језик и нимало јој се није допало што су становници пиротског краја говорили прилично различито од тог успостављеног стандарда. На сва места у државном сектору у Пироту (начелство, суд, основне школе, гимназија, пошта, царина, пореско одељење, болница, шумска управа, железница, дувански монопол) довођено је скоро комплетно особље из унутрашњости Србије. Милутин Велимировић (чији је отац такође послат са стране да неко време службује у Пироту као свештеник), у својим успоменама из пиротских гимназијских дана са почетка ХХ века даје податак да су у пиротској гимназији чак и служитељи били са стране (Велимировић, 2015, стр. 39). У значајној мери под снажним утицајем српске националистичке идеологије, ни доведено особље није благонаклоно гледало на говор становника пиротског краја. У писму министру унутрашњих дела Краљевине Србије Стојану Новаковићу од 9. децембра 1884. године, начелник Пиротског округа Тодор Поповић назива пиротски говор „варварским дијалектом“ (Поповић, 1996, стр. 58). Председник учитељског збора пиротских основних школа Владимир Радојичић у једном допису министру просвете као ударни податак наводи „да је говор посве искварен тако да ученици не разумеју скоро сваку трећу реч било из учебника било из говора наставника“ (Историјски архив Пирот, Фонд Илије Николића, кутија 28, фасцикла 16, изворно: Архив Србије, Мпс, ф. XL, р. 59/1895). Временом су и Пироћанци почели да завршавају српске школе и запошљавају се у државној служби, али су у њој, у пиротском крају, постали бројчано домининантнији тек после Другог светског рата. Међутим, много раније пре тога, и становништво пиротског краја схватило је да деловање у складу са доминантном идеологијом (у овом случају – националистичком) може да буде врло корисно за друштвену позицију и каријеру појединца, па су се многи сходно томе и понашали. У овом раду су раније дати неки примери ометања афирмације пиротског говора у јавној сфери, у локалном амбијенту. Проницљивији читалац је и сâм могао да закључи да та ометања нису долазила са стране, из унутрашњости Србије, већ управо од неких Пироћанаца који су процењивали да би и на таласу националистичке језичке политике могли да побољшају или учврсте своју друштвену позицију.
[...]
ЗАВРШНА РАЗМАТРАЊА
Када је Пирот 1877. ослобођен од османлијске власти и при-појен кнежевини Србији, Пироћанци су се суочили са чињеницом да се њихов говор прилично разликује од стандардног српског језика. Пиротски говор је људима са стране личио на бугарски, штавише, често су не само тај говор називали бугарским, већ и саме Пироћанце Бугарима. То је у дугом периоду могао да буде извор сталних фрустрација за Пироћанце имајући у виду да је од краја XIX па до средине ХХ века српска националистичка јавност Бугарску доживљавала као једног од главних непријатеља.

Нови антибългарски статии от румънското онлайн пространство:

1.

Directorul CRSS, Eugen Popescu: statul român își lasă comunitățile istorice românești pradă asimilării
August 14, 2025
https://rgnpress.ro/2025/08/directorul-crss-eugen-popescu-statul-roman-isi-lasa-comunitatile-istorice-romanesti-prada-asimilarii/

Еуджен Попеску (Eugen Popescu), директор на Румънския център за изследвания и стратегии (CRSS) и изпълнителен президент на Националната фондация за румънци в чужбина:

"Noi dăm dreptul minorităţilor care sunt pe teritoriul statului nostru şi bani şi reprezentare parlamentară şi apărarea culturii lor, şi şcoli, dar, în schimb, pentru minorităţile româneşti corespunzătoare statelor respective nu există niciun drept, unele din ele nefiind nici măcar recunoscute ca minoritate naţională”, a adăugat, pentru Agerpres, preşedintele executiv al Fundaţiei Naţionale pentru Românii de Pretutindeni."
[...]
Google Translate:
!!!„Ние даваме на малцинствата, които се намират на територията на нашата държава, правото на пари и парламентарно представителство, както и на защита на тяхната култура и училища, но в замяна за румънските малцинства в съответните държави няма никакви права, някои от тях дори не са признати за национално малцинство“, добави за Agerpres изпълнителният президент на Националната фондация за румънци в чужбина.

Да, точно: в Бг. (както в Гърция и Франция) няма национални малцинства.
И какво от това?

"Comunitățile românești de peste hotare reprezintă, pentru România, nu doar o moștenire culturală și istorică, ci și avanposturi strategice într-o regiune marcată de competiție geopolitică. Ele pot acționa ca punți de legătură între București și zone-cheie din Europa Centrală, de Est și Balcani, consolidând influența României și protejând interesele naționale. Cu toate acestea, Guvernul și Ministerul Afacerilor Externe de la București tratează acest potențial cu indiferență cronică, ignorând faptul că, în lipsa unei implicări active, aceste comunități se sting încet, iar odată cu ele se diminuează și puterea de proiecție a României în regiune."

Google Translate:
!!!Румънските общности в чужбина представляват за Румъния не само културно и историческо наследство, но и стратегически аванпостове в регион, белязан от геополитическа конкуренция. Те могат да действат като мостове между Букурещ и ключови райони в Централна, Източна Европа и Балканите, консолидирайки влиянието на Румъния и защитавайки националните интереси. Правителството и Министерството на външните работи в Букурещ обаче се отнасят към този потенциал с хронично безразличие, игнорирайки факта, че при липса на активно участие тези общности бавно изчезват, а с тях намалява и проекционната сила на Румъния в региона.

2.
Comunicat de presa - Fundatia Nationala pentru Romanii de Pretutindeni
15-08-2025
https://agerpres.ro/comunicate/2025/08/15/comunicat-de-presa---fundatia-nationala-pentru-romanii-de-pretutindeni--1476139

3.
Comunicat de presa - Fundatia Nationala pentru Romanii de Pretutindeni
14-08-2025
https://agerpres.ro/comunicate/2025/08/14/comunicat-de-presa---fundatia-nationala-pentru-romanii-de-pretutindeni--1476004
"Eugen Popescu [...]: Avem in Serbia 335.000 de romani, IN BULGARIA CIRCA 160.000 DE ROMANI [...]. Majoritatea comunitatilor pe care eu vi le-am descris aici nu se bucura nici macar recunoastere ca minoritate nationala."

Google Translate:
!!!„Евген Попеску [...]: В Сърбия имаме 335 000 румънци, В БЪЛГАРИЯ ОКОЛО 160 000 РУМЪНЦИ [...]. Повечето от общностите, които ви описах тук, дори не се ползват с признание като национално малцинство.“

!!!Според този румънски националист, в България имало 160 000 румънци, 95% от които всъщност са етнически роми/цигани с роден език румънски.
Такива румъно-езични цигани има и в Румъния, като много от тях са били депортирани в Приднестровие (територия на Съветски Съ юз, окупирана от Румъния през Втората Световна Война) от правителството на Румъния въпреки че те бяха с румънски роден език.
Тоест, тогава те бяха смятани за цигани от официална Румъния, а сега румъно-езичните роми в Бг. били румънци!
В Румъния и понастоящем румънците не смятат тези цигани за румънци, а за цигани, независимо от родния им език.


Noaptea minții! Autoritățile bulgare vor să arunce în stradă singura instituție de cultură și educație a celor peste 160.000 de români din Bulgaria. Guvernul de la București doarme?
April 7, 2022
https://rgnpress.ro/2022/04/noaptea-mintii-autoritatile-bulgare-vor-sa-arunce-in-strada-singura-institutie-de-cultura-si-educatie-a-celor-peste-160-000-de-romani-din-bulgaria-guvernul-de-la-bucuresti-doarme/

Иво Георгиев, председател на АВЕ - Сдружението на етническите румънци в България:
"Statul român a asigurat, precum și spații de lucru minorității bulgare, așa și o sumă importantă de bani în jur de 1 milion de euro anual. Însă statul bulgar nouă românilor din Bulgaria nu ne-a dat nici un euro."
Google Translate:
Румънската държава дава около 1 милион евро годишно на българското малцинство докато румънското малцинство в Бг. не получава нищо от българската държава.

Не само това, в румънската Камара на депутатите всички национални малцинства имат по един представител (включително българите), обаче в другата камара на румънски Парламент, Сената, няма такова нещо.

В България обаче (точно както в Гърция, Франция) няма национални малцинства.

Кои са резултатите на онзи милион евро годишно и на съществуването на депутат - етнически българин в румънски Парламент?
Българите в Румъния стават все по-малко от преброяване на преброяване:
1956 - 12040
1966 - 11193
1977 - 10372
1992 - 9851
2002 - 8025
2011 - 7336

4.
Litoralul românesc vs litoralul bulgăresc, odiseea unei rivalități fără sfârșit: „Au fost ani când bulgarii pipăiau roțile autocarelor noastre, iar acum ghizii o revendică pe Regina Maria“
16.08.2025
https://adevarul.ro/stiri-locale/constanta/litoralul-romanesc-vs-litoralul-bulgaresc-odiseea-2465026.html

Google Translate:
Румънско крайбрежие срещу българско крайбрежие, одисеята на едно безкрайно съперничество: „Имаше години, когато българите докосваха колелата на автобусите ни, а сега екскурзоводите претендират за кралица Мария“

Цитат:
Fostul ghid care îi însoțea pe turiștii străini își amintește că „bulgarii erau înapoiați rău, rău, rău de tot. Eu mă duceam vara să iau turiștii de la Varna, care erau aduși pe aeroporturile din Bulgaria și de aici în România, pentru că nu mai încăpeau pe avioanele TAROM care decolau de la Londra, Manchester. Eu veneam cu autocarul meu și îi aduceam de la Varna în România. Bulgarii pipăiau roțile de la autocarele noastre și se uitau mirați cum se deschid ușile. Ei aveau niște autocare Karosa cumpărate de la ruși, de-ți era frică să-i duci pe turiști de la aeroport la Nisipurile de Aur, așa erau de șubrezite. Când era cald, mergeau cu ușile din față și din spate deschise ca să intre aerul“.

Google Translate:
Бившият екскурзовод, придружавал чуждестранни туристи, си спомня, че „българите бяха връщани зле, зле, много зле. През лятото ходех да взема туристите от Варна, които бяха докарани до летищата в България и оттук до Румъния, защото вече не се побираха в самолетите на TAROM, които излитаха от Лондон, Манчестър. Идвах с автобуса си и ги докарвах от Варна до Румъния. Българите опипваха колелата на нашите автобуси и гледаха с удивление как се отварят вратите. Имаха едни автобуси „Кароса“, купени от руснаците, страхуваше се да возиш туристите от летището до Златни пясъци, толкова бяха крехки. Когато беше горещо, караха с отворени предни и задни врати, за да влезе въздух.“

Цитат:
Lupta pentru turiști străini se duce și astăzi, chiar și pe locul unde Regina Maria și-a ridicat castelul ei de vis. Constantin Dumitraşcu ne mărturisește că „ghizii de la Balcic nu spun că Regina Maria a fost a României, că a fost soția Regelui Ferdinand, și o revendică ca fiind regina lor, pentru că ei detestă să vorbească de Cadrilater. Bunul meu prieten, reprezentantul companiei TUI de la Burgas, de la Sunny Beach, cea mai însorită plajă a lor, îmi spunea: «Cadrilaterul a fost al nostru, și nu doar el, ci și Dobrogea». Așa au învățat ei la istorie. Eu i-am explicat, dar degeaba, nu vor să audă nimic despre Cadrilater, nici că județele Durostor și Caliacra au fost ale României. Nu spun turiștilor că Regina Maria are palate și în Constanța și Mamaia“.
Pentru a dispărea orice urmă a vechii granițe a României, bulgarii au distrus farul alb, dar și fosta clădire a vămii. A rămas mărturie peste timp o piatră imensă, pe care vecinii noștri de la sud de Dunăre nu au reușit s-o urnească din loc. „Cum urcai de la satul Kranevo muntele și treceai la Nisipurile de Aur, până acolo era granița cu România“, spune el. Dacă bulgarii au distrus și ceea ce mai rămăsese din fosta graniță, nici nu au construit nimic în schimb, de teamă, au mărturisit ei, ca după Revoluția din 1989, România să nu ceară Cadrilaterul. „Nu este o glumă, acest lucru mi l-a spus reprezentantul TUI în Bulgaria: că de la Kranevo până la Vama Veche nu au investit nimic pentru că le-a fost frică că românii vor vrea din nou Cadrilaterul“.

Google Translate:
Борбата за чуждестранни туристи продължава и днес, дори на мястото, където кралица Мария е построила мечтания си замък. Константин Думитрашку ни разказва, че „екскурзоводите в Балчик не казват, че кралица Мария е принадлежала на Румъния, че е била съпруга на крал Фердинанд и я твърдят, че е тяхна кралица, защото мразят да говорят за Кадрилатер. Моят добър приятел, представител на компанията TUI от Бургас, от Слънчев бряг, най-слънчевия им плаж, ми казваше: „Квадрилатерът беше наш, и не само той, но и Добруджа.“ Това са научили от историята. Обясних им го, но напразно, те не искат да чуят нищо за Кадрилатер, нито че окръзите Дуростор и Калиакра са принадлежали на Румъния. Не казват на туристите, че кралица Мария е имала дворци и в Констанца и Мамая.“

За да заличат всяка следа от старата граница на Румъния, българите разрушиха белия фар, както и бившата сграда на митницата. Огромен камък е останал като свидетелство през времето, което нашите съседи на юг от Дунав не са могли да преместят. „Като се изкачите на планината от село Кранево и преминете към Златни пясъци, до там е била границата с Румъния“, казва той. Ако българите са разрушили това, което е останало от бившата граница, те не са построили нищо на нейно място, от страх, признават те, че след Революцията от 1989 г. Румъния ще поиска Четириъгълника. „Не е шега, това ми каза представителят на TUI в България: че от Кранево до Вама Веке не са инвестирали нищо, защото са се страхували, че румънците отново ще искат Четириъгълника.“

I was recently scammed out of $53,000 by a fraudulent Bitcoin investment scheme, which added significant stress to my already difficult health issues, as I was also facing cancer surgery expenses. Desperate to recover my funds, I spent hours researching and consulting other victims, which led me to discover the excellent reputation of Capital Crypto Recover, I came across a Google post It was only after spending many hours researching and asking other victims for advice that I discovered Capital Crypto Recovery’s stellar reputation. I decided to contact them because of their successful recovery record and encouraging client testimonials. I had no idea that this would be the pivotal moment in my fight against cryptocurrency theft. Thanks to their expert team, I was able to recover my lost cryptocurrency back. The process was intricate, but Capital Crypto Recovery's commitment to utilizing the latest technology ensured a successful outcome. I highly recommend their services to anyone who has fallen victim to cryptocurrency fraud. For assistance contact Recoverycapital@fastservice.com and on Telegram OR Call Number +1 (336)390-6684 via email: Capitalcryptorecover@zohomail.com