Роденият в Казанлък тогавашен военен министър генерал Иван Вълков пък предлага да се създаде в родния му град и въздухоплавателно училище
Автор: Диана Славчева
Точно преди един век, през лятото на 1925 г., в. Казанлъшка искра“ съобщава, че с аероплана си в Казанлък пребивава директорът на въздухоплаването подполковник Пеню Попкръстев.
Той пристигнал в Града на розите, за да търси подходящо място за изграждането на аеродрум и евентуално за аеропланна фабрика и въздухоплавателно училище.
Той извършва няколко полета над района, за да проучи въздушните течения. И в края на краищата избира за целта местността Ала баир.
Речено – сторено. През следващата 1926 г., по предложение на тогавашния военен министър генерал Иван Вълков, който е роден в Казанлък, в Града на розите се създава въздухоплавателно училище. По-късно правителството сключва договор с чешка фирма за построяването и на самолетна фабрика в Казанлък.
Апропо, по същото това време (в периода 1925 – 1927 г.) тъкмо министър Вълков премества в родния си град Военната фабрика и така полага основите на бъдещия военнопромишлен комплекс „Арсенал“.
В нея през 1932-33 г. започват да се произвеждат серията български самолети – КБ-1 или Са 113. Извършва се триумфален групов полет от Казанлък до Божурище. През 1943 г. с указ на цар Борис самолетната фабрика става държавна.
Интересна е личността на родения на 27 май 1885 г. в Сухиндол Пеню Попкръстев, избрал мястото за летище в Казанлък. Той се подготвя като пилот във фабриките „Райт” и „Албатрос” в Берлин, кадето се бреветира като пилот на 23 септември 1912 г. в Берлинския аероклуб. Когато се завръща в България, бива назначен за командир на новосформираното 3-то аеропланно отделение, разположено на летище Урша за съдействие на 4-та армия в района на Булаир и Галиполи.
Пеню Попкръстев. Снимка: Музей на авиацията – Крумово
По данни на Музея на авиацията в Крумово, той лети като наблюдател с руския пилот Яков Седов, по-късно с Джовани Сабели на самолет Блерио-ХІ-2. Изпълнява 5 полета като наблюдател за разузнаване и бомбопускане над Булаир и Галиполи. В края на октомври 1915 г. по време на Първата световна война влиза в състава на Аеропланното отделение, действащо от летище София(до жп гарата) в бойните действия срещу Сърбия.
След подписването на Ньойския договор през 1919 г. е уволнен. През 1921 г. е избран за председател на Аероклуба. С Царска заповед ЦЗ №26/1923 г. е назначен за Началник на въздухоплаването. От 15 юли 1924 г. е Началник на Дирекцията на въздухоплаването. Умира през 1942 г.
Летището в Казанлък днес
Днес на територията на Летателна площадка Казанлък се извършват различни дейности и спортове, свързани с леката авиация – полети с ултра леки и леки самолети; мотоделтапланеризъм; безмоторно летене; авиомоделизъм и паратрайк.
Летището в Казанлък предлага също отдаване под наем на хангари или външни площи за престой на всякакви видове въздухоплавателни средства. Дейност развива и „Аероклуб Летище Казанлък“.
