"Пазители на дивата природа" Част 1: Варненският зоопарк като образователен център

"История на румънците", а не "История на Румъния", от автори "историци"-членове на Румънската "Академия":
Том 9
https://www.universenciclopedic.ro/istoria-romanilor-vol-ix?srsltid=AfmBOorlyfcSjQsBicTZGqyWvt3hURFUDVCjkEUzakRQV0emMmxjLiHi


1)

За хората които днес се декларират етнически румънци в българските преброявания:
Случай
а) става дума за румъно-езични цигани.
При румънското преброяване от 1930 г. (единственото във времето на Велика Румъния) техните предци бяха преброени като цигани, понеже имат тъмна кожа и не изглеждат като румънци; независимо че някои от тях (може би повечето?) бяха се декларирали етнически румънци.
Когато беше направена размяната на населението между България и Румъния през 1940-1941 г., по сила на Крайовската спогодба, тя беше извършена върху данните на румънското преброяване (доколкото ми е известно), следователно онези не-румънци не бяха предмет на размяната на населението и са останали да живеят в Южна Добруджа.
Вината че тези цигани все още живеят в Южна Добруджа, тоест в областите Добрич и Силистра принадлежи на румънските власти (правителство, институтът за статистика) които са записали тези хора като "цигани".
Важно е че фашистка Румъния е депортирала през Втората Световна Война част от циганите в Приднестровието, включително и част от румъно-езичните цигани.
В том 9 от История на Румъния пише че онези румъно-езични цигани са помолили румънските власти да не ги депортират там понеже те не са говорили цигански (родният им език беше румънски) и, поради тази причина, те са румънци.
б) става дума за румънци които през 1940 г. са добили разрешение да останат да живеят в Южна Добруджа и след размяната на населението, като те бяха "принудени" да подпишат документ чрез който се декларираха етнически българи.
Онези от тях които понастоящем се декларират етнически румънци пред българските преброители нарушават документа, подписан от предците им, и също нарушават закона.
в) става дума за румънци, които през 1940 г. бяха членове в смесени българо-румънски семейства. Доколкото ми е известно, тези хора не бяха принудени да подпишат никакъв документ, а просто им се е разрешило да продължат да живеят в Южна Добруджа.
Понастоящем, през 2025 г., след 85 години от К. спогодба, повечето от потомците им са поне на 75% българи, тоест само един от 4-те им деди е бил румънец. В други случаи те са на 87,5% българи (само 1 от 8-те им прадеди е бил румънец) и т.н.
Тези хора също нарушават закона ако се декларират етнически румънци пред българските преброители.
Хората от всичките 3 категории са, по-моему, годни да им бъде отнето българското гражданство и да са изгонени в Румъния.

2)

Македонист-"журналист":

Врските на Полска со Македонија се долгогодишни, повеќедецениски. Од каде тој интерес во Полска на седум универзитети да се изучува македонскиот јазик?
Полски "езиковед" Влоджимеж Пянка (Wlodzimierz Pianka):
- Многу е важно тоа што прв лингвист во светот кој собрал материјали од македонски дијалекти првпат во светот беше Мјечислав Малецки, кој објави книга под наслов „Два македонски дијалекта - Сухо и Висока во Солунско“. Тој беше доцент на Јагјелонскиот универзитет од Краков и ги објави двете книшки во 1932 и 1934 година, значи уште пред војната. Го сторил тоа кога други научници во околината и светот сметале дека тоа се дијалекти на бугарскиот јазик, на српскиот јазик, а никој не кажал јасно дека станува збор за посебни, македонски дијалекти.

БУГАРСКИТЕ ТВРДЕЊА ЗА МАКЕДОНСКИОТ ЖАЗИК НЕМААТ НИКАКВА ЛОГИКА
http://www.makedonika.org/NarodnaVolja/stat_link9.html

От 1978 до 1908 г. Русия, Сърбия и незначителната Черна Гора бяха единствените независими славянски страни.
Доколкото ми е известно поляците в края на 19. век, след като Сърбия беше станала независима държава, са я подкрепили с надежда че ще им помогне да възстановят независима Полша. По онова време днешната полска територия беше в състав на Германия, Австро-Унгария и Русия. Ако не сгреша имаше и полски имигранти в Сърбия, повечето от тях интелектуалци-патриоти.
Това приятелство вероятно е продължило и след края на Първата Световна Война, когато Полша вече беше независима държава. през междувоенното време, тоест и през 1932 и 1934 г.

Например, Стоян Новакович, сръбският основател на македонизма:
Пише стихове и разкази, превежда от руски, ПОЛСКИ, немски и френски.
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%BE%D1%8F%D0%BD_%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87

1)

В македонистки вестник "Народна Воля" имаше много сепаратистки статии където изрично пишеше: Пиринска Македоний е под окупация на България; Един ден в бъдеще ние, [етническите] македонците ще се освободим от България и т.н.
Тези македонисти вероятно си въображиха че имат подкрепа на Запада срещу про-руската България и че ще могат всичко да направят безнаказани и без техните партии/вестници/сдружения да бъдат закрити поради пропаганда против териториалната цялост на България.
"Етническата македонка" Радмила Шекеринска е стигнала до длъжността на заместник генерален секретар на НАТО, вероятно пак с поддръжка на Запада.
Тази поддръжка вероятно има като главна причина факта че България доскоро беше смятана за про-руска държава.

Статия от сепаратисткия вестник Народна Воля съдържаща инвервю с полски "езиковед" Влоджимеж Пянка (Wlodzimierz Pianka):

Това че човека не е бил истински езиковед личи от факта че той смята босненски, хърватски и сръбски за различни езици!

http://www.makedonika.org/NarodnaVolja/stat_link9.html

<<БУГАРСКИТЕ ТВРДЕЊА ЗА МАКЕДОНСКИОТ ЖАЗИК НЕМААТ НИКАКВА ЛОГИКА
Полскиот професор Влоѓимјеж Пјанка е автор на десетина авторски книги и околу стотина статии, речиси сите од потесна македонистичка област.
[...]
Вљубеник во македонската народна музика и ора.
Минатонеделната изјава на полскиот претседател Лех Качињски дека Македонија има непоколебливо право за името и дека Полска никогаш нема да ги прифати ставовите на Грција предизвика големо внимание во македонската јавност.
[...]
- Има некои чудни луѓе. Во Полска знам само еден човек, автор на еден етимолошки речник, кој настапува со чудни теории и кој и во 2000 година зборуваше за постоење на српскохрватскиот јазик, за него нема српски, хрватски и босански јазик, за него има бугарски и дури македонско-бугарски јазик. Но, излезе тоа што излезе, толку години поминаа и нема ништо ново, бидејќи има општа критика на ставовите на овој човек во Полска.
[...]
Што е она што е типично македонско, бидејќи јас се занимавам со споредбена граматика на словенските јазици. Тројниот член што го има во македонскиот јазик никаде го нема, само во еден дел од родопските говори и тоа во друга форма.
Второ, удвоениот објект во некои бугарски дијалекти може да се слушне, но, сепак, тоа е одлика на македонскиот литературен јазик. И трето, минатите времиња со глаголската форма „има“. Тие, исто така, дијалектно можат да се слушнат во Бугарија, но во цела Македонија тие се нашироко познати, како и во повеќето македонски дијалекти. Тие се трите главни одлики на македонскиот јазик. И сите тие се среќаваат единствено во македонскиот јазик, ниту во еден друг словенски јазик ги нема.>>

Значи поляк, който принадлежи на народ (полски) който векове наред е потиснал братски славянски народ и език (кашубски), а и силезците критикува българските езиковеди за това че не признават несъществуващ език.
Полякът вероятно е мразил българите понеже в миналото, когато той изучаваше северномакедонски "език", тоест през 1950-те или 1960-те години българите бяха про-руски настроен народ, докато Югославия се беше скарака със Съветска Съюз.

Аргументите му са напълно несъстоятелни:
Троен член има и в родопските говори на български език, обаче "во друга форма".
Двойно допълнение ("удвоен објект") и минали времена, образувани с глагол "има" има и в диалекти на български език, обаче не и в стандартния/литературния български.
Като че ли тези "аргументи" били достатъчни за доказване че български и северномакедонски са отделни езици.
Като че ли това че хърватите казват "рйечник, сух", а сърбите "речник, сув" (=речник, сух) ги прави различни езици.

(По "логиката" на този полски "лингвистичар" съществува бразилски език, отделен от португалския, понеже има фонетични разлика (изоглоси).
Brazilian Portuguese
https://en.wikipedia.org/wiki/Brazilian_Portuguese
Another major set of differences is the BP usage of ô or ê in many words where EP has ó or é, such as BP neurônio / EP neurónio ("neuron") and BP arsênico / EP arsénico ("arsenic"). These spelling differences are due to GENUINELY DIFFERENT PRONUNCIATIONS. In EP, the vowels e and o may be open (é or ó) or closed (ê or ô) when they are stressed before one of the nasal consonants m, n followed by a vowel, but in BP they are always closed in this environment.)

Това че хърватски и сръбски са по-близки помежду си от български и северномакедонски, обаче това не означава че български и северномакедонски са отделни езици.
Освен това, част от диалектите, говорени на територията на историческа област Македония са по-близки до стандартен български отколкото до стандартен северномакедонски.
За северномакедонските "езиковеди" всичките славянски диалекти, говорени в Пиринска + Вардарска + Егейска Македония са "македонски", с изключение на (уж) сръбските торлашки говори (районът на гр. Куманово)
(Тези говори са преходни от български/северномакедонски към сръбски език. Те обаче са повече български от сръбски. Това показва северномакедонските "езиковеди" уважават само сръбските "езиковеди", сръбската "наука", докато те презират българските. Кавички понеже торлашките говор също са български.)
Тоест на територията на "Обединетата Македония" могат да съществуват сръбски говори, докато български не, според македонските "езиковеди".

Maleševo-Pirin dialect
https://en.wikipedia.org/wiki/Male%C5%A1evo-Pirin_dialect

Word stress
Standard Macedonian Fixed antepenultim. — ˈдобиток, ˈпере
Blagoevgrad-Petrich dialect Dynamic — доˈбиток, пеˈре
Standard Bulgarian Dynamic — доˈбитък, пеˈре

Old Church Slavonic x (x)
Macedonian Lost or replaced by ф/в (f/v) — бев, убаво
B-P dialect Mixed — бех, убаво[16]
Bulgarian Preserved — бях, хубаво

Definite article
Macedonian Triple definite article — момчето/момчево/момчено
B-P dialect Single definite article — момчето
Bulgarian Single definite article — момчето

и т.н.

As shown by the table, the Maleshevo and the Blagoevgrad-Petrich dialect show mixed Bulgarian and Macedonian phonological traits and mostly Bulgarian grammatical traits (several instead of one conjugation, single definite article, formation of past perfect tense with бeх, etc.), with the Maleshevo dialect ranging mostly towards Macedonian and the Blagoevgrad-Petrich dialect ranging mostly towards Bulgarian (cf. table). The transitional nature of the dialect is further demonstrated by the reflexes of the Proto-Slavic *t/*d: from the typically Bulgarian щ/жд in the Blagoevgrad-Petrich dialect and the far East of the Maleshevo dialect, along the border with Bulgaria, through the transitional шч/жџ in the central parts, and to the typically Macedonian ќ/ѓ in the western parts of the Maleshevo dialect[11]

Ser-Drama-Lagadin-Nevrokop dialect
https://en.wikipedia.org/wiki/Ser-Drama-Lagadin-Nevrokop_dialect

The Ser-Drama-Lagadin-Nevrokop dialect is closely related to the neighbouring dialects. It is closer to all Eastern Bulgarian dialects than to all Western.[7] Macedonian shares much less features with the dialect than it does with the Maleševo-Pirin dialect of Macedonian[8][9] and Bulgarian.
[...]
Relationship to standard Bulgarian and standard Macedonian
The Serres-Nevrokop dialect possesses features (cf. table) which are typical for the Eastern Bulgarian dialects, including я/е reflexes of Old Church Slavonic ѣ,[15][20] щ/жд reflexes of Proto-Slavic *t/*d,[20] ъ (ə) reflex of Old Church Slavonic (yus) and ъ,[20][21] ръ (rə)/лъ (lə) reflexes of Old Church Slavonic ръ/рь and лъ/ль,[20][21] retention of h in the stem,[8][9][21] strong vowel reduction, etc. and none of those typical for Macedonian. The following is a table of the main phonological and grammatical features which differentiate standard Bulgarian and standard Macedonian, compared with the corresponding features of the Serres-Nevrokop dialect, as well as two Western Bulgarian dialects.

Proto-Slavic *t/*d—Old Church Slavonic щ/жд (ʃt/ʒd)
Standard Macedonian ќ/ѓ —леќа/меѓу
Standard Bulgarian + Serres-Nevrokop dialect щ/жд (ʃt/ʒd)—леща/между

Proto-Slavic *ɡt/kt—Old Church Slavonic щ (ʃt)
Macedonian ќ - ноќ
Bulgarian + Serres-Nevrokop dialect щ (ʃt)—нощ

и т.н.

Бележка: Гр. Неврокоп понастоящем се казва гр. Гоце Делчев.

Българска диалектология
Ст. Стойков
ЗАПАДНИ РУПСКИ ГОВОРИ
Западните рупски говори обхващат земите на запад от родопските говори до ятовата граница. Тук влизат Юндола, Разложко и Гоцеделчевско (Неврокопско). По своите особености тия говори представят преход към западните и македонските говори.
Някои диалектолози отделят разложкия и гоцеделчевския говор от останалите български говори и заедно с благоевградския и петричкия ги причисляват към македонските говори или пък ги обособяват в особена група „македонски говори в пределите на България”. Трябва обаче да се вземе под внимание фактът, че разложкият и особено гоцеделчевският говор са типични източни български говори и затова няма никакви л и н г в и с т и ч н и основания те да се отделят в самостойна група и да се откъсват от рупските говори. Трябва също така да се изтъкне, че всички български диалектолози отнасят разложкия и гоцеделчевския говор към източните говори и ги включват в западните рупски.
http://www.promacedonia.org/jchorb/st/st_2_b_izt_3.htm#zapadni_rupski
http://www.promacedonia.org/jchorb/st/st_2_b_izt_3.htm#razlozhki
http://www.promacedonia.org/jchorb/st/st_2_b_izt_3.htm#gocedelchevski

МАЛАШЕВСКИ ГОВОР
http://www.promacedonia.org/jchorb/st/st_2_b_maked.htm#malashevski

ЗАПАДНОРУПСКИ ГОВОРИ
http://www.promacedonia.org/jchorb/st/st_2_b_maked.htm#zapadnorupski


2)

Сравнителен-съпоставителен разбор: Германия-люксембургски език с България-северномакедонски "език".

Признава ли Германия люксембургски и съществуването на люксембургско национално малцинство на нейна територия?
Не: немските езиковеди, историци а и политици претендират че в Германия се говорят мозелфранконски наречия, обаче единствено от етнически немци и не само това, те твърдят че люксембургски език първоначално е бил мозелфранконски (под)говор, тоест (под)говор на немски език с носители етнически немци, който твърде късно, през 20. век, е станал отделен литературен език, а носителите му са се превърнали в етнически люксембуржци (в рамките на Люксембург). Само в рамките на държава Люксембург, това не е засягало, според тях, територията на Германия, въпреки че в Германия, в пограничния с Люксембург район се говори същия диалект.
Единствената разлика е че в Люксембург люксембургският език е пълен с французисми, докато в Германия, същия люксембургски език (наричан мозелфранконски от немците) има твърде по-малко французисми.
Това е сравнимо с носителите на малешевски говор (наричан малешевско-пирински от "езиковедите" в РСМ). Той се говори и в България където носителите му са с българско етническо/национално самосъзнание и при които няма сърбизми, а и в РСМ където носителите му са със северномакедонско етническо/национално самосъзнание и те използват много сърбизми, навлезли в техния говор, а и в стандартен северномакедонски през последните десетилетия.
Така че, според тях, ни дума не може да стане за етнически люксембуржци в Германия (с изключение на имигранти, родени в Люксембург, разбира се)
Признава ли Германия съществуването на люксембургски народ (като отделен и различен от немския) извън нейните предели (например: в самия Люксембург)?
Да.
Признава ли България съществуването на северномакедонски език на нейна територия, тоест че славяните в Благоевград, Гоце Делчев и т.н. били етнически северномакедонци и че родните им говори са говори на северномакедонски език? (Тук не става дума за имигранти, родени в РСМ, които са се заселвали в България.)
Не.
Признава ли България съществуването на северномакедонски език извън нейните предели, например в РСМ?
Да.
Признава ли България съществуването на северномакедонски народ като отделен и различен от българския, извън нейните предели, например в РСМ?
Да.
Някой може да възрази че в България има към 500, може би към 1000 етнически северномакедонци, докато в Германия няма нито един етнически люксембуржец (разбира се, с изключение на имигранти, родени в Люксембург).
Да, обаче:
а) много от онези "етнически северномакедонци" или "етнически македонци" са всъщност власи.
б) Всички не-власи сред тях, тоест всички славяни, "истинските етнически македонци" са били в миналото етнически българи, редом до "етническите македонци" в РСМ.
За това има огромно количество доказателства, включително свидетелства от сърби, про-сърби (например: Ст. Веркович: "Народи песни на македонските българи"; Вук Караджич в книгата си „Додатак к санктпетербургским сравнитељним рјечницима свију језика и нарјечја с особитим огледом Бугарског језика” отбелязва: „Ове бугарске ријечи мени је писао и казивао прави бугарин из Разлога.”), румънци , гърци, турци (всички тези народи са или са били врагове на българите).
Има огромно количество свидетелства и доказателства и от самите славяни, родени в днешна страна РСМ или в Пиринска Македония и т.н.:
Български народни песни, събрани от братя Миладинови, писмата на Гоце Делчев ("Отцепленията и разцепленията никак да не ни плашат. Действително жалко е, но що можем да правим, когато си сме българи[...]") и т.н.
в) 500 или 1000 или 2000 "етнически северномакедонци" (сред които много са власи) не означава нищо в сравнение с мнозинството от 251 000 етнически българи (данни на преброяването от 2011 г.)
Това че нямало нито един етнически немец, роден в района на Германия който граничи с държава Люксембург и в който се говори същия език с люксембругския, наричан в Германия мозелфранконски диалект, за разлика от Пиринска Македония (тоест област Благоевград), където има 500 или 1000 самоопределяващи се "етнически македонци", това няма никакво значение.
г) Освен това, в България (а и в Гърция, Франция) няма национални малцинства, за разлика от Германия.

Германия не само че не признава люксембургски език, етнически люксембуржци, люксембургско национално малцинство на нейна територия, тя не признавва и лимбургски език, за разлика от Нидерландия, въпреки че част от носителите на този говор живеят в Германия (провинция Северен Рейн-Вестфалия) и тук не става дума за имигранти от Нидерландия или Белгия.

Limburgish
https://en.wikipedia.org/wiki/Limburgish
In the Netherlands, Limburgish has been officially recognized as a regional language by the Dutch government since 1997.[6] In Belgium and Germany, Limburgish dialects have no formal legal status.
[...]
In Germany, dialect awareness is lowest, and speakers there do not use any overarching term (“Limburgish” or otherwise) for the dialects that could linguistically be seen as Limburgish.[70] By contrast, dialect awareness is relatively high in Dutch Limburg, although even there most people identify the term “Limburgish” primarily with their own local dialect.[10]

Low Franconian
https://en.wikipedia.org/wiki/Low_Franconian
In historical and comparative linguistics, Low Franconian is a linguistic category used to classify a number of historical and contemporary West Germanic varieties closely related to, and including, the Dutch language.
[...]
Old Low Franconian is, on its turn, divided into two subgroups: Old West Low Franconian (spoken in Flanders, Brabant and Holland) and Old East Low Franconian (spoken in Limburg and the Rhineland).[15] Old West Low Franconian "is the ancestor ultimately of Dutch".[16]
[...]
Low Franconian includes:
[...]
-West Low Franconian
-South Low Franconian (Zuidnederfrankisch, Sudniederfränkisch; also: East Low Franconian (Oostnederfrankisch)). In Belgium and the Netherlands commonly referred to as Limburgs (Limburgish), although this term is rarely applied to varieties of this group spoken in Germany.

Освен лимбургски, Нидерландия признава като регионален или малцинствен език и долно-немски език, като че ли имаше етнически долно-немци, различни от етнически горно-немци на този свят или като че ли имаше долно-немски литературен и стандартен език.
Германия не признава люксембургски език (всъщност нито една страна не го признава), не признава лимбургски език, само признава долно-немски език, под името долно-саксонски.
Лимбургски принадлежа на същата под-група говори като стандартен нидерландски език: долно-франконски говори. Литературен немски език е смес от среднонемски и южнонемски, като долно-франконски е съвсем отделна група говори, не е нито среднонемски, нито южнонемски.
Въпреки това, Нидерландия признава този "език", докато Германия не.

Верхненемецкие языки
https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B5%D1%80%D1%85%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D1%86%D0%BA%D0%B8%D0%B5_%D1%8F%D0%B7%D1%8B%D0%BA%D0%B8
"Делится на две крупные зоны — южнонемецкую и средненемецкую."

Южнонемецкие диалекты
https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%AE%D0%B6%D0%BD%D0%BE%D0%BD%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D1%86%D0%BA%D0%B8%D0%B5_%D0%B4%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%82%D1%8B

Средненемецкие диалекты
https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D1%86%D0%BA%D0%B8%D0%B5_%D0%B4%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%82%D1%8B


Полша има проблеми с непризнаването на кашубски народ и език и на кашубско национално малцинство, а и с претопяването, асимилацията на кашубите. Едва през 2005 г. Полша е признала съществуването на кашубски език.
Също важи и за силезците.
През 2011 г. (полско преброяване) имаше 809 000 етнически силезци в Полша, докато през 2021 г. (най-новото полско преброяване) само 585 700.
Това фалшиви данни ли са или става дума за претопяването на силезците (и кашубите) сред и от поляците?
Ако те са претопени, това вероятно се случва поради факта че нямат достатъчни малцинствени права, а не заради "престижа" на поляците и на стремежа на силезците и кашубите и те да станат част от този "престижен народ".

Kashubians
https://en.wikipedia.org/wiki/Kashubians
When integrated into Poland, those envisioning Kashubian autonomy faced a Communist regime striving for ethnic homogeneity and presenting Kashubian culture as merely folklore.[50] Kashubians were sent to Silesian mines, where they met Silesians facing similar problems.[50]
[...]
As a result of political mistrust and coercion to declare Polish identity many Kashubians turned away from Poland and chose opting for Germany.
[...]
Since 2005 Kashubian enjoys legal protection in Poland as an official regional language.
[...]
In the 2011 census, 233,000 people in Poland declared their identity as Kashubian, 216,000 declaring it together with Polish and 16,000 as their only national-ethnic identity.[21] Kaszëbskô Jednota is an association of people who have the latter view.
According to the 2021 census, 179 685 people declared Kashubian identity but only 11 961 (6,7% of total) people declared it as their only identity. A vast majority of 166 839 (92,9% of total) declared it together with Polish identity.[68]

Silesians
https://en.wikipedia.org/wiki/Silesians
According to the last census in Poland (2021), some 467,145[39] people declared Silesian to be their native language; however, as many as 596,224 people declared themselves to be of Silesian nationality, not necessarily speaking Silesian, even though the Silesian nationality has not been recognized by Polish governments since its creation in 1945.
There is some contention over whether Silesian is a dialect or a language in its own right. Most Polish linguists consider Silesian to be a prominent regional dialect of Polish. However, many Silesians regard it to be a separate language belonging to the West Slavic branch of Slavic languages, together with Polish and other Lechitic languages, such as Upper and Lower Sorbian, Czech and Slovak.

Ślązacy
https://pl.wikipedia.org/wiki/%C5%9Al%C4%85zacy
W 2011 r. podczas Narodowego Spisu Powszechnego, narodowość śląską lub przynależność do śląskiej wspólnoty etnicznej w polskiej części Śląska zadeklarowało 809 000 osób[...]
W 2021 r. podczas polskiego Narodowego Spisu Powszechnego śląską identyfikację narodowo-etniczną zadeklarowało 585 700 osób (spadek o 30,9% wobec spisu z 2011 roku).

Европейска харта за регионалните или малцинствените езици
European Charter for Regional or Minority Languages
https://rm.coe.int/november-2022-revised-table-languages-covered-english-/1680a8fef4
https://rm.coe.int/table-languages-covered-german/1680a951f0

Maleševo-Pirin dialect
https://en.wikipedia.org/wiki/Male%C5%A1evo-Pirin_dialect

Jouko Lindstedt also opines that the dividing line between Macedonian and Bulgarian should be defined by the linguistic identity of the speakers, i.e., by the state border:[10]
Macedonian dialectology... considers the dialects of south-western Bulgaria to be Macedonian, DESPITE THE LACK OF ANY WIDESPREAD MACEDONIAN NATIONAL CONSCIOUSNESS in that area. The standard map is provided by Vidoeski.(1998: 32) It would be futile to tell an ordinary citizen of the Macedonian capital, Skopje, that they do not realise that they are actually speaking Bulgarian. It would be equally pointless to tell citizens of the southwestern Bulgarian town of Blagoevgrad that they (or at least their compatriots in the surrounding countryside) do not ‘really’ speak Bulgarian, but Macedonian. In other words, regardless of the structural and linguistic arguments put forth by a majority of Bulgarian dialectologists, as well as by their Macedonian counterparts, they are ignoring one, essential fact – that the present linguistic identities of the speakers themselves in various regions do not always correspond to the prevailing nationalist discourses.

Единството на българския език в миналото и днес
Българска Академия на Науките. Институт за български език (1978)
стр. 21:
<<Интересно е да се изтъкне, че първите образци на българска реч и първата новобългарска граматика, с които българският език бе открит за света и за науката, са на разложки говор. През 1822 г. известният сръбски просветител и книжовен деец Вук Караджич издаде във Виена „Додатак к санктпетербургским сравнитељним рјечницима свију језика и нарјечја с особитим огледом Бугарског језика”, в който помести 273 думи, къса граматика, 27 народни песни и две глави от евангелието. За тях Караджич отбелязва: „Ове бугарске ријечи мени је писао и казивао прави бугарин из Разлога”.>>
https://macedonia.kroraina.com/bugarash/ed/edinstvoto_makedonija_2.htm

Така че, България няма защо да признае съществуването на македонско национално малцинство на нейна територия. В област Благоевград няма и етническа македонска общност, с изключение на имигранти, родени в РСМ, които днес живеят в България.
Германия и другите Западни Велики Сили да си гледат работите и да не оказват натиск върху България за признаване на "етнически македонци".
Също важи и за славянските страни (които не са Велики Сили, с изключение на Русия) които биха могли да се солидаризират с РСМ срещу България Например: Полша, Чехия, Словакия, понеже България е смятана за русофилска страна от тези страни.
Или Словения, Хърватия които са били страни-"колежки" с днешна РСМ в Югославия и там има смесени семейства словенци-северномакедонци или хървати-северномакедонци.
Ако славянските страни искат да подпомагат на РСМ срещу трета държава, нека да й подпомагат срещу Сърбия и/или Русия, а не срещу България.

1)
https://web.archive.org/web/20120205021338/http://www.vlachophiles.net/dobrudja.htm
http://www.vlachophiles.net/dobrudja.htm

Dobrudja: tales of exodus, exile and colonization
Dobrudja is Romania's only maritime province, a beguiling region wedged between the Danube and the Black Sea. It was -and it is- a land at the extreme edge of Europe (at a time when this term made anyway little sense) which touches the sea on the same coast line as Constantinople itself, never too far from it for comfort, and whose imperial shadow, be it Byzantine or Ottoman always kept the province in an ambiguous status of dependency. It was a land which the Roman Emperor found fit enough to raise on it a mausoleum at Tropaeum Traiani -in the wooded country near Adamclisi-proclaiming ephemeral conquests. It was a fringe land where Ottoman Sultans had hunted wild boar, deer and big game birds and buried their saints, where the whirling dervishes found shelter for a while.
And it was, until recently a land of exodus, nomadism, exile and miscegenation. Its stories are those of its people: as multiple and divers as the layers of a fantastic cake whose dough can never be reached no matter how much digging: the spoon will always get stuck in stilt of history. And there were always many stories to be told: from that of the tourist to those of the colonist: one is the story is of the pleasure trip and quest for exotic the other one is the story of the survival, of life or death. When Sir Sacheverel Sitwell visited this province at the peak of its prosperity as part of the kingdom of Romania in the 1930's he wrote:
'The Dobrudja, in fact, especially in this southern part of it represents a mixture of races that is nearly incredible'.
Sitwell goes on to enumerate, apart from the Romanian themselves (who constituted the majority), also the ' Turks, the Raskolniki or Old Believers, Bespovtsi Russians, Tartars, Gagaoutzes Lippovan, Cossacks, Skoptzi' and so forth..
'Even the big port and pleasure resort of Constanta -adds Sitwell- has a few ruined mosques among its smart shops and cafes'
'Constanta -continues Sitwell- , is the Roman Tomi, to which Ovid was exiled, and where he died. From Constanta to the south, down the Black Sea coast, the climate and scenery are that of the Riviera, culminating at Balcic, only a few miles from the Bulgarian frontier. This little town, which faces due south and is protected by the hills at its back, has an exceptional, or sub-tropical climate of its own. Anything will grow there. Since Queen Mary built herself a villa, Balcic has grown into celebrity.
On the other hand there are many relics of Turkey left behind in Dobrudja. On the other side of the Danube Delta from Valcov, but no more than forty miles away, is the Turkish village of Babadag, in beautiful wooded country, with trees and pure waters beloved by the Turks. It has mosques and minarets and the tombs of some Musulman saints.'
The coastal town of Balcic in Southern Dobrudja's Cadrilater painted at a time when it was still a part of the Kingdom of Romania. Together with Bazargic or Pazargic, it was main center of the Caliacra County, one of the two counties (the other being Durostor) constituting the Romanian Cadrilater.. Macedo-Romanians or Vlachs from Greece, Bulgaria and Albania were given lands in 1923 respectively 1926 in this maritime province renowned for its mild climate and fertile soil. (picture courtesy of the Museum of Tulcea)
But the Romanian inhabitants of Dobrudja themselves were quite differentiated: There were the Transylvanian shepherds or Mocani and their scions on one side, and Macedo-Romanians known also as Vlachs (most of them obviously shepherds too) coming up north from Greece and Bulgaria on the other side. To these was added an eclectic segment of Romanian proper of the Old Kingdom (known by the generic name of Regateni)
The Mocani were great owners of substantial flocks of sheep, whose original home was situated in two pastoral pockets in Southern Transylvania.
The first pocket of Mocani lied in the immediate vicinity, just south- east of the town of Brasov or Kronstadt in what is today the market-town of Sacele, place until recently known as Seven Villages or Sapte Sate. These true Mocani had their permanent homes located these seven united villages of quite urban appearance, where their considerable wealth was amassed, while their money safely deposited in in the bank vaults of Brasov/Kronstadt. During the winters, while the senior -already well off- Mocani would remain at home, their flocks, accompanied by younger shepherds would leave Sacele heading south and spend the cold season in regions with a milder climate such as Dobrudja, Cadrilater or sheltered amid the Danube's rich grazing lands bordering these provinces. Though most of them returned -as a rule- back home in Transylvania, some of the more independent minded single shepherds -having in some cases family waiting for them- would remain in Dobrudja and Cadrilater. After Dobrudja (previously an Ottoman province) became Romanian territory in 1877, the Romanian Mocani were actively encouraged to settle permanently in this province, in some cases being offered land by the Government. But the pattern of colonization, of coming-going, returning, remaining and settling was more complex than it is generally assumed.
As Johann Hintz, a Saxon lawyer and author of Brasov-Kronsatdt points out in his book 'Das Wanderne Siebenburgen' published in his hometown in 1878, these Romanian Mocani, as Austrian subjects of Transilvania (province ruled until 1918 by the Habsburg) were jealously protected by the Austrian Consuls in Turkey and Romania while they sojourned on these territories. would offer consular assistance and would represent, (and even bail them off if they were in trouble, which was quite frequent the case) Their special status derived from purely pragmatic purposes: the wool of their sheep was vital for the functioning of substantially wool manufacturing industries using advanced machinery of Brasov/Kronstadt, which was prospering on orders for military uniforms, tents and blankets, products which were then exported throughout the Austrian Empire and beyond it. The uniforms worn by the multiethnic Austrian army which fought the Battle of Solferino -to give only one example- were woven from the thick wool by the of Brasov using hard Mocani sheep wool.
The second pocket of Mocani was equally situated in Transylvania, in the vicinity of Sibiu or Hermanstadt, in an ethnographic area called to this day Marginime (hence the alternative name of Margineni they had). These other Mocani had a third name, that of Tutuienii (caused by the conical shapes of the fur hats they used to wear) and even a fourth one: that of 'Unseres Gebirg Wallachen' ('Our Mountain Vlachs') as they were called by their neighbours the German speaking Saxons of Transylvania or by the Austrian authorities themselves.
The patterns of winter migration of these other Mocani were only partially similar to those of their kin of Sacele. They too would head for Dobrudja and the Danube, sometimes reaching Cape Caliacra and even the outskirts of the Black Sea town of Varna. But as a rule, each village of the Marginime would head for a specific destination. Yet some would shun an overcrowded Dobrudja where competition for the pastures was fierce heading instead for Transdnestria, Crimea, even the Caucasus or the mouth of the Don river.

To these -settled in Dobrudja- Mocani of Marginime, belonged the family of Nicolae M. Nicolae, a son of a Mocan Transylvanian shepherd born in Dobrudja's Cadrilater, who climbed the ladders of the social scale eventually becoming Romania's Ambassador in Washington D.C. In a recently written account titled De la Aidemir la Almalau, Mr.Nicolae describes his place of birth in the eve of the fatidic year 1940, when the Bulgaria -A FIRM NAZI ALLY- was about to wrestle back the the Cadrilater from Romania.
"Silistra, the capital of Durostor county, town where I was born in 1924 had always its life on the normal track: I would even say this was the place where various ETHNICITIES set up a model of PEACEFUL LIVING. The inhabitants of Silistra, numbering 16 000 souls were Romanians, Bulgarians, Turks, Armenians and Jewish. All these ethnicities had their own primary -and even secondary- schools in their own language. The Romanian language was the lingua franca of this living together.
For the Romanians of Silistra, as for all the other Romanians, 1940 was the year of the great disillusions an despair. After the September 1940 Treaty of Vienna, the Romanians of Cadrilater begun to feel deprived of the protection of the Romanian state. The appointing of General Gh. Argesanu as commander of the southern front of Dobrudja, with the concrete task of defending this region, had for a while cheered up the spirits and had an encouraging effect. Unfortunately, everything lasted just a while. By the direct orders of General Antonescu, the arrest of General Argesanu took place in Constanta"
"By October 1st 1940 -continues Mr. Nicolae- the evacuation of the Romanian population of Cadrilater was practically completed. Seven kilometers off Silistra was the village of Aidemir, inhabited principally by the Mocani, scions of the shepherds settled with theirflocks of sheep from the Transylvania's Marginime of Sibiu. My father was part of that first generation of Mocani born in Cadrilater. These Mocani -stubbornly hoping the departed Romanian Armies would soon be back - refused to leave their place of birth and obey the agreement stipulating the exchange of population. In Aidemir, there was a Romanian language school -founded by the -Eforia Scoalelor (the School Directorate)- already in place in 1880. My parents decided to join the inhabitants of Aidemir so we stayed behind in Silistra. The Bulgarian authorities, which took over Cadrilater after October the 1st 1940, were informed by our decision, and apparently agreed to accept our choice.
The Bulgarians' very first move was though to forcibly change our surnames into Bulgarian ones. From Nicolae Marin, my father suddenly became Nicolaef. The second phase consisted in depriving us of the Romanian citizenship and exchanging it into Bulgarian one, measure that was not out of place considering the rules under which we lived in Bulgaria.
After consulting with lawyers, the Romanians of Aidemir decided they cannot accept the new citizenship hence decided to leave for good their homes Cadrilater. We were given a deadline term of three days to pack and the right to fill a single carriage (two carriages for the inhabitants of the towns) with our possessions .
Thus on December 15th 1940, we all crossed the new Bulgarian-Romanian frontier at the Ostrov crossing point. It was a terrible frost outdoors. We still did not know where will we stop or settle. At the border, other miseries were awaiting us. We, as refugees, did not posses any legal authorization to cross the border, so the Romanian sentinels would not permit us to enter the country. They thought that the action called "exchange of population" was completed. The whole convoy of refugees was forced to remain in limbo, in the neutral zone for the next eight hours. Finally, the luck smiled to us. From the fog of the Danube there appeared an officer riding a horse, who, after listening to our plea, ordered the sentinels to let us in. (..)
The convoy of carriages silently crossed the frontier and from here, each of us spread out according to his wish. Most of the villagers of Aidemir settled at Almalau.,near Ostrov, village itself abandoned by the departure of the Bulgarians"

* * *
Apart from the Romanian Mocani - whose tragic glimpses of tales we just saw above, Dobrudja became the home, at various stages of its history, of the Macedo-Romanians, known also by the generic name of Vlachs. The Vlachs were colonized in Romania from what is today Greece, Albania and South-Western Bulgaria into the Dobrudja principally in 1923 and 1926. They were offered by the Romanian Government substantial land, of which they became the sole owners and were encouraged to form villages in the counties of Durostor and Caliacra. The reason of their departure from Greece was the disturbance of the traditional patterns of the Vlach life (of which grazing rights was the most important one) caused by the Greek refugees from Asia minor forcibly settled among the native populations Macedonia and Epirus. Those coming from Albania (mainly from the stronghold of Pleasa where a Romanian school was active already from 1882) had also found themselves difficult to accommodate themselves within the insecure borders of the new Kingdom of Albania, preferring instead to settle instead in Romania.
It is important we dispel the myth that Dobrudja was a "hostile land", a kind of no-man's land Siberia where the unfortunate was " banished", and where subsequently the "honest Vlach" was "tricked", sometimes against his will, by the "wicked" Romanian Government only to be abandoned and later relocated . We saw the fate of the Transylvanian Mocani, who were equally trapped in the quagmires of the unforgiving history.
It became a custom of the Greek historians (not realizing why anyone on earth would have preferred to leave the Greek "paradise") to describe Dobrudja in such grim colors as "a desolate land of steppes" as Asterios Koukoudhis does in his book "Studies on Vlachs".
In fact, not only that the newly founded Vlach vilages of Cadrilater were built -as Matilda Caragiu Marioteanu recollects- "up on the slopes of the hills" and not on some low "desolate steppes". Dobrudja itselef, especially its southern part, was quite a fertile land so that even such a fussy commentator as Sir Sacheverel Sitwell would point out in 1930's that it has "..an exceptional climate ..anything will grow there". We feel we have to reproduce his words again, for the Greek historians need to make an effort to open their eyes and realize beyond the appearances or clichés.. Too often indolent minds become complacent in seeing the Romanian realities through the goggles of the obsolete Cold War propaganda only (something that the Greeks never ceased to do) while Mr. Koukoudhis -though otherwise meticulously competent- never went himself on the ground to check the realities of Dobrudja: its climate, its relief, its architecture or heritage, preferring instead a -reality distorting- pick-and-mix approach.
Nor were the villages of Dobrudja desolate squalid makeshifts. Soon after their arrival in their new home, the Vlachs started to raise for themselves and their families massive stone-houses built in their characteristic solid manner, surrounded by incipient but already orderly fruit-tree orchards, walnut trees and beehives: the signs of prosperity about to come though suddenly interrupted by the shifting of the frontiers.
An account of how really a Vlach village of Cadrilater looked like -as such given below by Matilda Caragiu-Marioteanu) is a must for the reader and for those Greek historian still utterly ignorant of more distant geographies and history.
Matilda Caragiu-Marioteanu belongs to a Vlach family originating in Hrupistea (today Argos Orestikon in Greek Macedonia) and Samarina, and who arrived in Cadrilater just before her birth in 1928. Her brother, the famous Romanian actor Toma Caragiu was himself born in Greece just before the family moved in Romania.
Writes Matilda Cargiu Marioteanu about her Vlach village in Cadrilater:
"The Christmas of my childhood was an absolute fairy tale, a fairy tale lived south of the Danube in the village of Sarsanlar of the Durostor county. This village had a special charm, it was situated, as most of the Vlach villages were, on the slopes of the hills. Several ethnicities lived in a perfect harmony in this village: Turks, Tartars, Bulgarians, Vlachs, Regateni Romanians, there was even an Armenian, Haic was his name, who kept a shop where fabrics and textiles were sold. It was a colourful world where each would celebrate his own festivities and everything was functioning at the right time. At that time, between 1928 and 1940, Sarsanlar was a village where all the gates of the houses were left open, nothing was ever locked, there were no keys, there were no thieves. This detail says a lot about the people living there. When I am thinking back to Sarsanlar I remember about the general feeling of security, about the peace and serenity of the place (…)
The village was inhabited by rich small-holders. It was in fact a very prosperous village, because the people, no matter their nationality, were very hard working. It seems quite extraordinary for a village of the pre-war period to have looked like a small town: it had butcher shops, cafeterias, bakery stores, restaurants etc. It even had a 'convenience store' "La Boris", who was kept by a Bulgar. In Boris' store one could find everything: colonial wares, spices, fruits and sacks of unroasted green coffee, the one my mother liked, tools, railways for carriages and many, many other wares. In his huge yard, that amazed us children, the ploughman found whatever he needed, the butcher the same, it was, in a word, ware on everyone's liking.
Well, this was the village were my family settled, having come from South, from the Pindus Mountains region"
Other Vlachs have arrived in Dobrudja from Greece well before 1923, and they did this uninvited, quite on their own initiative, out of despair, fleeing a volatile land at a time when the Vlach villages were raided by the gruesome Greek anadartes. Agora Rafte, a centenarian Vlach woman (incidentally, still alive three years ago and at the age of 110 the oldest woman in Romania) was born in the village of Negritsa -in today's Greece- in 1890, and arrived in Romania with her family and their large flock of sheep, marching on foot from Greece to Dobrudja, when she was a little girl of thirteen, sometimes in 1903-1904. From her village back in Greece she remembers only 'the slopes of the hills, the gray rocks of the mountains' and 'the songs of my childhood that I sung while out grazing the flocks'. She still sings these songs today, during the long nights when she cannot fall sleep.
'We left our homes because because the Greek andartes were stealing all our sheep during the night' sheconfesses to the journalist interviewing her. Initially they settled in the village of Rahman Siclar in Cadrilater only to be forced out in 1940 by the Bulgarians. Then, after a short spell in the village of Manasia, they eventually settling in Northern Dobrudja's Tulcea county in the village of Stejaru where she was living in 2000.
The 'theft of the sheep' may seem today a trivial enough reason to leave for good one's home, but back then, at the turn at the century, the 'flock' was at the pinnacle of the Vlach way of life life: a whole livelihood depended on it, derived from them: it was vital to their existence: deprived of it, they risked destitution, demise, and ultimate extinction. . Agora Rafte's story is complex and her many built and lost homes fill her memory like a never ending sequels of tragic ends. That she survived all and was available eventually to point the finger at those responsible makes her an all-important witness of the recent past of Dobrudja.
But apart from the memories of Agora, the shepherd girl, who got incredibly old and became venerable senior lady, a Vlach doyennes or, to use the words of the journalist: 'An Empreress sitting like a statue in the light, who still expects news from a war by now long finished, and drinking her cup of coffee with majestic gestures' and whose large slice of life coincided tragically or gloriously with that of Dobrudja, it is maybe wise to turn the eye and see what the professional historian, the one armed with competence and power of insight has to say about the turbulent province.
Sorin Antohi (one of the most promising Romanain historians) has eyes for Dobrudja (or Dobruja as he calls it) too.. In an article titled "From geocultural bovarism to ethnical ontology", Antohi is scanning the province from the stroke of a pen, coming up eventually with a chilling diagnosis. Like some X-ray which unmistakably reveals emaciated skeletons and hollow bone structure only but shuns the very body itself, its corporeal dimension, Antohi dismisses Dobruja as a problematic new-comer in the Romanian folder which is opportunistically used by the "centre" as a sort of experimental ground. According to Antohi Romania can de-Balkanize and re-Balkanize itself, like in a silly game, making good use of this province.
Try to visualize a black-and-white radiography of, say, Boticelli's Primavera behind the Roentgen machine. The same with Dobruja: Antohi is here the pathologist-historian at his best: he sees only its scars, the province's dubious status in relation to Romania, its fraught identity, traumatized ethnic groups, its frivolous functioning as a "leisure" playground . No doubt these scars exist: as the bodies of the likes of Hristu Zisu (whose tragic story we saw above) exist too: they became by now became inseparable part with Dobruja's dust, dry earth and stones. There is too Dobruja's relations with the neighboring provinces that have to be examined with honesty and any kind of kitschy messianic approach really should have no place here.
But there is, one feels, more that has to be ascribed to Dobruja than simply dismissing it a sort of mutant failure or no-man's land. The historian can too be sometimes a nasty killjoy so to speak: he is addicted to see realities exclusively through the framework of his own "methodology" and the irony is that most of the times he is right too. .If deconstructing has sense: we cannot nevertheless keep endlessly deconstructing for its own sake. The medic is washing his hands and dries them with a towel: mission accomplished, who's next please?..Another province scanned in haste, another can of tomato soup ready to get its designer's label. Writes Sorin Antohi:
'The symbolic path dependencies of Wallachia are at least problematic. The Black Sea (Romania's, as well as Bulgaria's 'only trustworthy neighbor') has never played a major role in the history of Romanian self-identity since Dobruja, a despotate under Byzantine suzerainty until the end of the fourteenth century was under direct Turkish occupation between 1415 and 1878. It took a while and Eminescu's poetic genius for the Black Sea to be inscribe din the Romanian imaginary; in the interwar period, the Romanian seaside, expanded at the expense of Bulgaria with three Southern Dobrujan counties (the Cadrilater), was endowed with ports and resorts, and was adopted as a holiday destination by the political elites and by the intellectuals, writers and artists; as I wrote before, Queen Mary's own sentimentalism turned her Southern Dobrujan summer residence, Balcic, into a chich Bohemian colony, and -after her death- into a national memory site. Mass proletarian tourism in the late 1950's and after have definitively put Dobruja (especially its seafront) on the Romanians' mental map
More intuitively, Dobruja could become a privileged site for Romania's re-Balkanization. Unmistakably, Dobruja belongs geographically to the Balkans: it is separated from Wallachia by a North-East turn of the Danube -the much-mentioned natural limes that "protects" Romania from Balkanism-, just like Bulgaria, although it does not fit into the North-South symbolic diagram privileging the civilized, messianic Romanian North. Romanians couldn't do much about Dobruja's geography -with the exception of the infamous Danube-Black Sea Canal- started in the early 1950s as a concentration and extermination camp by the Party-state (not everybody was entitled to paid leave to the seaside!), rather useless economically, but big enough to be seen from the outer space.
But Romanians did do something else instead: they de-Balkanized Dobruja quite quickly and effectively (..) gradually, other ethnic groups have virtually faded away: Greeks, Armenians, Jews, Albanians, Turks and Tartars are still around, but their presence is not significant enough beyond the sphere of ethnography'
The Royal Romanian family on the Black Sea beach at Mamaia. Having just secured Souhern Dobrudja's Cadrilater for his kingdom after the Peace Treaty was signed on his verey homeground in Bucharest, the King could now look the future with confidence. The Greek prime Minister Venizelos was humiliatingly forced at Bucharest to curry favour with the Romanian Prime Minister Titu Maiorescu, eventually having to accept the role of protector of Romania for those Vlachs incorporated within the boundaries of expanded Greece (see text)


2)

http://web.archive.org/web/20070806045338/http://www.mak-truth.com/m4_marko.htm

http://www.mak-truth.com/m4_marko.htm

The First Macedonian Poet Laureate
Venko Markovski (1915-1988)
We are most grateful to Venko Markovski's grandson, Veni,
for supplying archival material and recollections of
personal conversations he had with his grandfather
Veni maintains a more extensive dedication to his grandfather at his own web site

Born in Skopje, Markovski went to Sofia in 1937, where he had his first book of verse "Narodni bigori" published in 1938. The preface by prof. St. Mladenov, says,

"there's no big wonder why Mr. Markovski, born in Macedonia under Serbs, and studied in a Serbian school, writes so fine in Bulgarian, because the people in Macedonia speak Bulgarian and sing its Bulgarian songs."
Further, Venko Markovski writes himself,
"The experiment how from Bulgarian one may turn into Macedonian I experienced myself. From Skopie I came to Sofia Bulgarian, and in Sofia I became Macedonian"
Venko Markovski became a prominent figure of the Macedonian resistance movement during WWII and wrote its most famous marches. Returning to Vardar from Bulgaria after the war Venko Markovski was feted as a national hero and enjoyed the status of a poet laureate. This reputation made him an automatic choice as one of the 12 members comprising the Philological Committee on the Establishment of the Macedonian Alphabet and the Macedonian Literary Language in Skopje, during Nov 27 - Dec 3, 1944. The Committee included 10 linguists/teachers, one politician and one poet - Venko Markovski.

However what was happening in Tito's Yugoslavia caused Markovski so much consternation that he wrote to Georgi Dimitrov

"Take measures... The Bulgarians in Vardar Macedonia are being Serbianized with no mercy."
What happened to Serbia's opponents, like Markovski, is described in the following newspaper article
Leading Communist Poet in Disfavor
Once Venko Markovski was proclaimed as a leading Macedonian poet by the communists. Two years ago, he wrote a play entitled "Native Place." People greeted with great enthusiasm its first performance in Skopje. But Tito's henchmen, Zogovitch and Djilas, were disturbed by the fact that Markovski's play represented Belgrade's administration over Macedonia darker than Sofia's. They accused him of being pro-Bulgarian. His play was prohibited and soon Markovski found himself expelled from the Communist Party.
Being in disfavor, Markovski had to face the consequences. Today he is penniless, badly stricken with tuberculosis, half body paralysed. Recently, Markovski and his wife were forcibly evicted from their home, which was given to Kole Chashule (see note [1]), head of the political department of Radio Skopie and to Elia Topalovski-Avram, head of the press and propaganda government
"Macedonia" Vol I, No. 2, Sep 1949, p2 (see note [2])
Subsequently Markovski was tried as a Bulgarian agent and imprisoned for 5 long years on Goli-Otok, a barren island in the Adriatic. After his release he managed to escape to Bulgaria, where he wrote two important books, "Krywta Woda Ne Stawa" and "Goli Otok - Island of Death", both vividly exposed the tyranny and serbianization of the Macedonian People's Republic, under the dictatorship of Tito's Macedonian appointee, Lazar Kolishevski.
Venko Markovski's judgment on the legitimacy of Tito and Kolishevski's Macedonian People's Republic, is poignantly illustrated by the following passage from his text
"Krywta Woda Ne Stawa" 1981, p287

The entirety of the serious scholars via different ways, have arrived at the conviction that Macedonia, Thrace, Moesia and Dobrudzhia, towns and villages alike, are inhabited by Bulgarians; that the national awareness of these Bulgarians is neither Macedonian, nor Thracian, nor Moesian, nor Dobrudzhian, but Bulgarian; that the language of these Bulgarians is neither Macedonian, nor Thracian, nor Moesian, nor Dobrudzhian, but Bulgarian; that the literature of these Bulgarians is neither Macedonian, nor Thracian, nor Moesian, nor Dobrudzhian, but Bulgarian; that the history of these Bulgarians living in Macedonia, and in Thrace, and in Moesia, and in Dobrudzhia, is not a separate one such as - Macedonian, Thracian, Moesian, Dobrudzhian history, but a common, Bulgarian history; and that Macedonia, Thrace, Moesia, Dobrudzhia are the geographic expression of the Bulgarian territory
Venko Markovski's best-known volumes of poetry are Narodni Bigori (1938), Burja (1940), Bie Dvanaese (1941), Orlicata (1944), Partizani (1944), Glamii (1945), Klime (1945), Poroi (1945), Goce (1951), Prikazna za Rezbarot (1954)
Interestingly, while Markovski's poetry has recently been re- published in the Republic of Macedonia, none of his post-1948 works are included.

Notes
[1] Kole Chashule is still alive. In a recent article he is described as "the local literary lion and an ex-Communist who was one of the twelve leaders of the 1942 national uprising against the Nazis and Bulgarians" [see C Hitchens Minority Report, The Nation, Apr 18 1994, p511]. Evidently appropriating comrade Markovski's house, and throwing him out on the street put the 'literary lion' Chashule on the so-called path to success.
[2] published by the Macedonian Patriotic Organisation of USA & Canada as "A Periodical for Reporting and Interpreting Balkan Events". Specifically destined for the European continent, each story was printed in English, German, French and Italian.


3)

http://web.archive.org/web/20080828212049/http://www.mak-truth.com/k_pap1.htm
http://www.mak-truth.com/k_pap1.htm

THE NATIONALITY OF THE MACEDONIANS
Krste Misirkov
"20 July" Sofia, No. 5, May 11th, 1924
The article by Mr. Arseny Yovkov "Bulgarians in Macedonia" published in issue No. 1 of "20 July" raises again the problem of the nationality of the Macedonians and solves it with irrefutable proofs in favour of the Bulgarians. The author of the above mentioned article published in the latest issue of the newspaper "Pirin" says that there will be a Macedonian problem until there are Bulgarians and Bulgarian national consciousness in Macedonia and that it was in the interests of the other nationalities in Macedonia for Bulgarians to live in Macedonia. In his latest article Mr. Yovkov even said that we, the Macedonians, should be more Bulgarian than the Bulgarians themselves.
These two interesting articles by Mr. Yovkov give us the opportunity to dwell on the problem of the nationality of the Macedonians and on the role of this problem in the past and future history of Macedonia.
At the beginning of the XlXth century in Macedonia there were Greek priests and Bulgarian national consciousness among the more energetic Macedonians who hand in hand with the Bulgarians from Bulgaria and Thrace started the fight for national education and national church. This spiritual and national unity of Moesians, Macedonians and Thracians came before and after the creation of the Bulgarian Exarchate and the liberation of Bulgaria.
The Serbians envied the Bulgarians and due to some theoretical and practical considerations began to object to some European, Macedonian and Bulgarian contentions that the Macedonians were Bulgarians and in this way they were the first to set before the men of science the problem of the nationality of the Macedonians.
It would not be wise to deny that the task set by the Serbians is not unimportant and that the successes they achieved due to their exceptional tenacity and strict systematics are great. The Serbians did not underestimate any possibility offered by contemporary science general linguistics, comparative grammar of the Slav languages, history and archeology, spoken and written popular language, geography and diplomacy were not under-estimated by the Serbians in their attempt to refute the assumption of the Bulgarian character of Macedonia. As a result they conquered the major part of Macedonia which they were given as a land populated by Serbians; they were given this land by those who up till the last moment unanimously acknowledged the Bulgarian national character of Macedonia.
But the problem about the nationality of the Macedonians was not settled yet.
The Serbians achieved only half of their task: they succeeded in misleading the west Europeans and to take possession of Macedonia. But the Macedonians themselves, occupied by them, are not spiritually conquered and they feel as a nation different from the Serbians and they want to preserve their individuality.
This is the weak point for the Serbians, this is the force of the Macedonians, this is the historical role of the problem of the nationality of the Macedonians which it has to play in the future.
The role of Bulgarians and Serbians in the solution of this problem now is completely different from before the Balkan and world wars: today theoretically this problem is non-existent for the Serbians just as there is no Macedonia within the boundaries of Yugoslavia; as far as Bulgaria is concerned there is a Macedonia just like there is the problem of the nationality of the Macedonians, a problem which the Bulgarian science could follow with more success than the Serbians in order to give it its proper meaning.
But the Bulgarians do not favour philology and history, they do not like to be pointed at as being chauvinists and they are ready to live in peace with their neighbours at all cost even when the latter aim at taking half of their house, or their yard.
As far as Macedonia goes, many "enlightened" people couldn't care less. They do not know it. To them it is a land of stones and wild apples. That is why the Bulgarian opposition is not dangerous for the Serbian domination in Macedonia. This the Serbians had half guaranteed by international treaties and by treaties with Bulgaria.
But now cries from the Macedonians can be heard: we are Bulgarians, we are more Bulgarians than the Bulgarians themselves. ........ You could be victors over Bulgaria and impose on it all sorts of treaties but this cannot change our conviction, our consciousness that we are not Serbians, that up till now we have called ourselves Bulgarians and this is what we are today and this is what we want to be called in the future.
Do you want any concessions from us? Do you want us to be less Bulgarians than the Bulgarians themselves? - Shall we concede ? We shall not be indifferent towards our national interests like some others. We cannot and should not follow the Moesians in everything because their logic, their ways to act lead to Bulgarian-Serbian treaties and agreements concerning Macedonia, they lead to treaties like the Serbo-Bulgarian in 1912, like the one at Neuilly. We shall be more Macedonians than Bulgarians, but Macedonians with a national consciousness different from your Serbian consciousness a national self-consciousness based on our history, on our literary language common with the Bulgarian, with our Macedonian-Bulgarian schools, with our own national church in which the national and religious feelings of the Macedonians will not be hurt by the presence and spirit of the Serbian saints like St. Sava.
The Serbians know very well the significance of this problem now just as before, the problem of the nationality and the national feeling of the Macedonians and that is why through assimilation of the Macedonians they want to get rid of this consciousness as soon as possible.
But all is in vain.
No matter whether we call ourselves Bulgarians or Macedonians we shall always feel as a nationality with a Bulgarian national consciousness, separate from the Serbians and we shall know how to impose our will in the struggle for human rights of the Macedonian.

А)
Бизнис форум за поголема економска соработка меѓу Македонија и Тајван
20. November 2025
https://sitel.com.mk/biznis-forum-za-pogolema-ekonomska-sorabotka-megju-makedonija-i-tajvan

Ахааа, изведнъж за северномакедонците жълтокожите тайванци не са нисши хора повече, за разлика от татарите (справка техен расистки лозунг "бугари-татари").
Защо те не наричат българите "бугари-турци"? Понеже настоящите турци повече не са жълтокожи хора, а бели (вследствие на смеса с бг., гръцки, албански, сръбски, хърватски, босненски, румънски еничари - кръвен данък).
Според расистките северномакедонци жълтокожите са нисши хора.

Б)
Добавка към В):
Всъщност, според списанието "Analele Dobrogei" (=Годишникът на Добруджа; произношение: аналеле доброджей), има 2 статистики отнети от книгата на Ion Ionescu de la Brad (Йон Йонеску де ла Брад):
Едната която изглежда да е предварителна която дава населението само на казите Мангалия, Кюстенджа, Балчик и Хаджиоглу Пазарджик на санджак Варна, а другата която е по-подробна и е поне окончателна, ако не и пълна.
Втората статистика дава данни за населението на четирите вече споменати кази и още за казите Тулча, Исакча, Мачин, Хыршова/Хърсово, Бабадаг на санджак Силистра.
Първа статистика дава данни само за народностите: турци, българи, румънци, цигани, гърци, арменци а също и араби, докато във втората статистика има данни и за татарите, руснаците (наричани липовани), украинците (наричани казаки), немците и евреите.
Изглежда че циганите са наричани цигани в първата статистика и египтяни във втората.
В първа статистика пише че в каза Хаджиоглу Пазарджик е имало 89 села, в каза Балчик 83, в каза Мангалия 35 и в каза Кюстенджа 36, докато във втората броевете на казите са, съответно: 89, 84, 36, 37.
Тези 2 статистики си противоричат.
Според първата, по-оскъдна, в каза Кюстенджа е имало 256 семейства турци, 227 румънци, 20 цигани, 13 гърци, 1 арменци и 31 семейства на българи, докато уж по-пълната втора статистика дава само 26 български семейства (5 бяха изчезнали в междувремието!), 352 турски, 242 румънски като всичките семейства на цигани (20 в първата статистика), гърци и арменци изчезват!!!
Населението на каза Мангалия е: 393 турски семейства и 5 български (в първата статистика), 405 турски семейства, 5 бъкгарски и 5 татарски (във втората).
Не е имало нито едно румънско семейство в казите Мангалия, Балчик и Хаджиоглу Пазарджик, тук и двете статистики са единодушни.
Българска статистика за населението на Добруджа публикувана в "Цариградски вестник" (номер 9, 11 ноември 1850, стр. 17) дава за каза Мангалия 2 румънски семейства, 18 български, 5 татарски и 365 турски (общо 390 семейства).
Така че за 35 или 36 села е имало само 2 румънски семейства, според тази статистика, а според другите, нито едно румънско семейство.

В)
За населението на околия (каза) Мангалия/Mangalia (в Северна Добруджа; днес в Румъния) от санджак Варна през втората половина на 19. век и на цялостната липса на румънци там има няколко статистики:
1. това на румънеца Йон Йонеску (де ла Брад)/Ion Ionescu/Jon Jonesco/Jon Jonescu (de la Brad): "Excursion agricole dans la plaine de la Dobroudja", Цариград, 1850 г., който през 1850 г. среща там 5 семейства българи и нито едно семейство румънци (сред други по-многобройни народности: турци, татари и т.н.). В каза Кюстенджа/Констанца имаше твърде малко румънци.
Не само в каза Мангалия, обаче и в по-южните кази на Варненска санджак Балчик и Хаджиоглу Пазарджик той не среща нито едно румънско семейство.

2. Османската статистика от 1831 г. от книгата на турцизирания татарин Кемал Карпат (Kemal Karpat) "Ottoman Population 1830-1914. Demographic and Social Characteristics", стр. 110: каза "Minkalye" "съдържаше" само 15 християнски не-цигански мъже (жените не бяха включени в османската статистика), тоест около 30 христяни (мъже + жени; вероятно гърци и гагаузи, може би и 1-2 българи).
Там също имаше 694 мъжки турци и 37 мъжки цигани. В оригинала на статистиката мюсюлманските цигани бяха представени отделно от християнските обаче Кемал Карпат ги слива в една единствена графа, така че не може да се каже колко християни имаше вкупом.
3. В същата книга, на стр. 199, под заглавието "Population of Dobruca, 1878" се цитира румънска статистика от 1878 г. според която в каза Констанца/Кюстенджа нямаше румънци (нито из селата, нито в самия град) докато по селата имаше 410 българи (нито един в града обаче). В тази каза също имаше много турци и татари а и 1845 души от други народности (гърци, арменци, евреи и т.н.). Интересно че там тогава имало повече българи, гърци, арменци от румънци.
Бележка 1: Татаро-турския автор използва турското изписване на името Добруджа (Dobruca) вместо английското Dobrudja/Dobruja/Dobroudja, въпреки че книгата е написана на английски, като в подтекст той иска да каже че Добруджа би трябвало да принадлежи на Турция, в никакъв случай на България, Румъния.

Каза Мангалия не е включена в тази статистика понеже румънците са я получили като добавка (разширено предложение) към вече предложената от Русия територия в Северна Добруджа (като "компенсация" за Южна Бесарабия която руснаците бяха взели от победената Османска Империя и към която румънците имаха териториални претенции, въпреки че за помощта й оказана на руската армия Румъния вече беше получила независимостта си).
Обаче ако в каза Кюстенджа нямаше румънци, как да е имало румънци в по-южната каза Мангалия? Няма как.
4. В същата книга на стр. 220 има статистика на учениците за османската област (еялет или вилает - не си спомня точно) Туна (=Дунав) за 1874 г. В каза "Mankalya" имаше 70 мюсюлмански училища с 1462 ученици (всички мъжки, нямаше ученички) и нито едно християнско училище
5. Румънска официална статистика от 1880 г. (цитирано по книгата La Dobrogea (Dobroudja) на N.P. Comnene, 1918 г., str. 82): в околия ("пласъ" на румънски) Мангалия имаше само 35 румънци (срещу около 85-90 населени места!!!), докато в околия Констанца (Кюстенджа) имаше само 317 румънци (в другите околии имаше много повече румънци: Хыршова/Хърсово 5953, Силистра Ноуъ/Нова Силистра/Новосилистренско 6238, Меджидия/Меджидие 2708).
6. Друга статистика има при Николай Тодоров в книгата му "Балканският град 15-19 век. Социално-икономическо и демографско развитие":
През 1866 г. в гр. Мангалия имаше само 21 православни християни които са платили данъци, тоест горе-долу 21 пълнолетни православни мъже-християни, тоест около 21 православни семейства, като православи тук означава гърци, гагаузи, българи и вероятно никакво румънско семейство, вероятно дори нито един румънец член на смесено семейство.
Мюсюлманско население: 183 пълнолетни мъже-мюсюлмани + още 10 мъже-мюсюлмани-цигани, обаче нито един христянски циганин.

Къде е румънската приемственост (континюитет) в територията на бившата каза Мангалия щом имаше периоди от времето без никакъв жител румънец или без никакъв румънец, роден там (понеже тогава имаше румънски пастири чергари [номади], не-уседнали, дошли от Влашко или Трансилвания [днес части от Румъния] които са обиколили из бившата каза Мангалия, обаче без трайно да се заселват там. Едва по-късно, може би чак след 1878 г., тоест: след като Русия подарява на Румъния Северна Добруджа (тоест Тулчански санджак + каза Мангалия принадлежеща на санджак Варна) са се заселили там трайно румънски пастири.
Още нещо: цялата пред-римска и римска топонимия на Добруджа която е достигнала до нас е заимствана в румънски от български език: Darstor/Dristor (произношение дЫрстор/дрИстор от бг. Дръстър, на латински Durostorum), Camena (от бг. Каменна, произношение кАмена, на латински Vicus Petra = "Село Камък"), Хыршова (от бг. Хърсово, произношение хЫршова, на латински Carsium) докато аромунското име Saruna (=Солун) е пряко наследено от латински (на народен латински Salona, на писмен латински Thessalonica).
Това не е заемка нито от български, нито от гръцки, а е пряко наследена от латински дума.
А румънците и аромуните са живяли заедно до 9 или 10 век. Според румънските "езиковеди" едва тогава се е разделил румънски диалект (наричан от румънските "езиковеди" дако-румънски) от аромунския (наричан от същите особи арумънски или македо-румънски).
Тоест румънците тогава още са обитавали близо до Солун, заедно с аромуните, а едва по-късно са се заседнали в Добруджа и са заимствали топонимията от българите.
Не само това обаче и румънското име за Тутракан (Turtucaia) е заимстван от турски език: Turtukaya, без съгласна "-н". Тоест и тук българското име е по-старо от румънското. Тутракан за румънците е част от Добруджа докато за българите Добруджа започва от гр. Силистра. Българското понятие за Добруджа е по-близо до древната Мала Скития като гр. Тутракан в никакъв случай не е добруджанска земя.

Нуждаете ли се от финансов заем за закупуване на кола, плащане на сметки, закупуване на жилище, допълнителен капитал и др.? Предлагаме всички видове финансови заеми от €10 000,00 до €10 000 000,00 на физически лица и фирми с достъпна лихва от 2%. Заинтересованите кандидати трябва да се свържат с нас сега, като попълнят формуляра за кандидатстване по-долу:

Имейл на кредитора: agenthinson@gmail.com
Или
WhatsApp чрез: +17859569034

Кандидатствайте с информацията по-долу:

Сума на заема:
Продължителност:
Телефонен номер:
Държава:
Професия:
Как ни открихте?:

https://www.youtube.com/watch?v=udu8YBS3xRg
3 nov. 2025
Am VIZITAT țara care URĂȘTE cel mai mult românii (NU e Ungaria)... Am PLÂNS când am văzut PLANUL!
=ПОСЕТИХ страната, която МРАЗИ румънците най-много (това НЕ Е Унгария)... РАЗПЛАКАХ СЕ, когато видях ПЛАНА!

Всички преводи са na Google.
Описанието на видеото:
Am descoperit ADEVĂRATUL motiv pentru care Bulgaria are resentimente față de români! Ca istoric specializat în Balcani, am fost ȘOCAT când am găsit în arhivele din Sofia documente secrete despre planuri pe termen lung.
În timpul călătoriei mele investigative, am întâlnit diplomați și istorici care mi-au dezvăluit o strategie ascunsă ce datează de peste un secol - ceva ce niciun român nu cunoaște dar care ne afectează și astăzi.
Documentele istorice arată că disputa pentru Dobrogea a creat o rană adâncă în conștiința națională bulgară, iar autoritățile de la Sofia au avut mereu planuri pentru recuperarea acestui teritoriu. Ce am descoperit în arhive m-a făcut să plâng.
Crezi că relațiile cu Ungaria sunt cele mai tensionate? Vei fi uimit să descoperi ce planuri au existat (și poate încă există) în Bulgaria față de teritoriile românești. Istoria ascunsă pe care școlile noastre nu o predau.
După această investigație, nu vei mai privi niciodată la fel vacanțele tale pe litoralul bulgăresc. Urmărește până la final pentru a afla ce strategie secretă există și în prezent!
=Открих ИСТИНСКАТА причина, поради която България изпитва негодувание към румънците! Като историк, специализиран в Балканите, бях ШОКИРАН, когато открих тайни документи за дългосрочни планове в софийските архиви.
По време на моето разследващо пътешествие срещнах дипломати и историци, които ми разкриха скрита стратегия, датираща отпреди повече от век - нещо, за което никой румънец не знае, но което все още ни засяга днес.
Историческите документи показват, че спорът за Добруджа е създал дълбока рана в българското национално съзнание и властите в София винаги са имали планове да си възвърнат тази територия. Това, което открих в архивите, ме разплака.
Мислите ли, че отношенията с Унгария са най-напрегнати? Ще се изумите да откриете какви планове са съществували (и може би все още съществуват) в България спрямо румънските територии. Скритата история, която нашите училища не преподават.
След това разследване никога повече няма да гледате на почивките си на българското крайбрежие по същия начин. Гледайте до края, за да разберете каква тайна стратегия все още съществува днес!

Коментари на румънците:

@bobocion6229
Cândva Bulgaria nu exista, exista imperiul Bizantin!
=Някога България не е съществувала, а е имало Византийска империя!

@mariandeac9049
Nu va fi niciun viitor comun cu bulgarii. Ei nici nu vor asta. Pe ei interesează doar distrugerea României!

Imperiul otoman a salvat poporul român de la distrugerea completa de către bulgari și celelalte popoare slavizate din Balcani. Otomanii, distrugând Bulgaria, Serbia, Bosnia, etc., au salvat populația românească de la distrugere.
Pare ciudat dar așa este!
Turcii ne-au salvat cu toată imaginea proasta pe care o au în ochii noștri.
In viitor, in caz că U.E. se va dizolva, atunci maleficul imperiu rus se va alia cu Bulgaria și cu alte țări slave din Balcani șii vor incerca sa ne distrugă complet.
Asta ne așteaptă în viitor!
Ce n-au terminat bulgarii in Evul Mediu vor incerca sa termine cu ajutorul Rusiei!
Afara cu slavismele din limba română!

Ada este. Știam de ani de zile de aceasta.
Bulgarii urăsc romanii încă din Evul Mediu din timpul celor două mici tarate vlaho-bulgare și bulgaro-vlahe.
După ce au slavizat aproape complet populația românească de pe teritoriul Bulgariei, au încercat să slavizeze și populația de la nord de Dunăre. Au ocupat teritoriul de la nord de Dunăre al actualelor Oltenia și Muntenia și jumatatea sudică a Moldovei. Nu au reușit dar au reușit să-și impună urâtele cuvinte slave care sunt în număr de câteva sute!
La București nu exista nici astăzi interesul de a elimina urâtele cuvinte slave!
Trist dar adevărat.
Vom scoate cuvintele slave din limba română. Când procesul va începe, nu va mai putea fi oprit. Vom scoate complet cuvintele slave din limba începând cu uratul ,,DA"!
După ce Imperiul rus și țările slave din Balcani vor fi distruse la finalul celui de al treilea război mondial, atunci Cadrilaterul va reveni României. Rusia și țările slave vor fi distruse aproape complet.

=Няма да има общо бъдеще с българите. Те също не искат това. Интересува ги само унищожението на Румъния!

Османската империя спаси румънския народ от пълно унищожение от българите и другите славянски народи на Балканите. Османците, като унищожиха България, Сърбия, Босна и т.н., спасиха румънското население от унищожение.
Изглежда странно, но е истина!
Турците ни спасиха с целия лош имидж, който имат в очите ни.
В бъдеще, ако ЕС се разпадне, тогава злата Руска империя ще се съюзи с България и други славянски страни на Балканите и ще се опита да ни унищожи напълно.
Ето какво ни очаква в бъдеще!
Това, което българите не завършиха през Средновековието, ще се опитат да го завършат с помощта на Русия!
Вън славянизмите в румънския език!

Това е. Знаех за това от години.
Българите мразят румънците още от Средновековието по време на двете малки влашко-българска и българо-влашка войни.
След като почти напълно славянизираха румънското население на територията на България, те се опитаха да славянизират и населението на север от Дунав. Те окупираха територията северно от Дунав на днешните Олтения и Мунтения и южната половина на Молдова. Не успяха, но успяха да наложат своите грозни славянски думи, които наброяват няколкостотин!
В Букурещ все още няма интерес към премахването на грозните славянски думи днес!
Тъжно, но истина.
Ще премахнем славянските думи от румънския език. Когато процесът започне, той ще бъде неудържим. Ще премахнем напълно славянските думи от езика, започвайки с грозното "ДА"!
След като Руската империя и славянските страни на Балканите бъдат унищожени в края на Третата световна война, тогава Четириъгълникът ще се върне в Румъния. Русия и славянските страни ще бъдат почти напълно унищожени.

@petruchira-bo9jw
FUCK BULGARIA !

@gheoman
In Dobrogea de Nord sunt zeci de biserici si manastiri romanesti si o populatie romaneasca puternica, Dobrogea a beneficiat de investitii enorme, portul Costanta, Mangalia, Canalul Dunare-Marea Neagra, centrala nucleara de la Cernavoda, autostrada A1, in viitor si A4, campurile de eoliene, Tulcea cu delta, lacul Razelm, sa creada bulgarii ca vor mai putea vreodata sa ne ia inapoi aceste valori!
=В Северна Добруджа има десетки румънски църкви и манастири и силно румънско население, Добруджа се е възползвала от огромни инвестиции, пристанището Констанца, Мангалия, каналът Дунав-Черно море, атомната електроцентрала в Черна вода, магистрала А1, а в бъдеще и А4, вятърните паркове, Тулча с делтата си, езерото Разелм, нека българите повярват, че някога ще могат да ни върнат тези ценности!

@constantinc7959
Atât bulgarii cât si ungurii au fost popoare migratoare.Isi cautau un loc unde sa se așeze. ACESTE două popoare au fost popoare de expansiune de cucerire.Cand au ajuns aici poporul român era demult geto-daciii.Rusine.
=И българите, и унгарците са били преселнически народи. Те са търсили място за заселване. ТЕЗИ два народа са били народи на експанзия и завоевания. Когато са пристигнали тук, румънският народ отдавна е бил гето-даки. Срам.

@GrigoreOchian
In 1890 erau 80.000 de români în Bulgaria...acum,nu mai exista români,oficial..neoficial, vreo 20.000,numiți,tot inoficial,vlahi...ce au făcut cu ei?! Asimilați cu forța! Ăștia sunt bulgarii..vor sa te păcălească permanent...

Nu arata pic de recunoștință pentru că i.am ajutat pe ruși sa.i elibereze...in plus, toti revolutionarii lor au trait si au conspirat in București...

=През 1890 г. в България е имало 80 000 румънци... сега румънци няма, официално... неофициално, около 20 000, наричани, също неофициално, власи... какво направиха с тях?! Асимилирани насила! Това са българите... искат да ви заблудят завинаги...

Те не показват никаква благодарност, защото помогнахме на руснаците да ги освободят... освен това всичките им революционери са живели и са заговорничили в Букурещ...

@ngelo_2025
Fix de aia nu mai pot eu dormi noaptea,de unguri si bulgari

От книга "Istoria romanilor" (=История на румънците), том 1, ISBN 978-973-45-0609-5 (издание под егидата на Румънската "Академия"):
https://www.universenciclopedic.ro/istoria-romanilor-vol-i
страница 400:
"Delimitarea grupului de popoare trace se poate face mai ales prin confruntarea izvoarelor literare grecesti despre datele etno-geografice referitoare la traci cu putinele resturi de limba, in special toponime, antroponime sau glose (cuvinte disparate), pastrate in sursele antice in general. Datele arheologice nu sunt ele singure de mare folos, deoarece nu exista nici un element care sa fie specific doar grupului tracic."

Превод: Отъждествяването, обособяването на група тракийски народи се осъществява чрез съпоставяне на писмените древни гръцки източници касаещи се на етно-географските данни за траките с малкото остатъци от тракийски език, особено топоними (имена на географски места), антропоними (имена на хора) и отделни думи които са се съхранили в древните източници. Археологичните данни не са подходящи за използване понеже няма никакъв елемент който да е характерен само за траките.


Това означава че няма и археологични елементи които да обособяват гетите от даки, гетите/даките от южните траки и т.н.
Също така, генетичните проучвания са поне твърде спорни, по-точно напълно безполезни.
Например, преди няколко години швейцарската фирма iGenea която (уж) беше проучила генетично хора от Балкански полуостров, твърдеше че българите от Република Северна Македония бяха наистина потомци на древните македонци.

Така че румънците няма как да докажат че били потомци на даките/гетите или, по-точно, че те били по-тракийски (генетично, понеже езиково те говорят романски език, произходил от латински) от която да е друга народност (включително българи).


страница 404:

"Strabo (VII, 3, 10) afirma ca getii au aceeasi limba cu tracii: [...], iar mai jos (VII, 3, 13) ca dacii au aceeasi limba cu getii [...]."

Превод: Страбо твърди че гетите имат един и същ език с траките, и, по-долу, че даките имат един и същ език с гетите.

"Vladimir Georgiev distingea, mai ales pe baza cercetarii toponimelor, o arie tracica propriu-zisa si una daco-mysiana, in forma a doua limbi diferite. Astfel de ipoteze au totusi o valoare relativa in stadiul extrem de lacunar al datelor concrete."

Превод: [Българският езиковед] Владимир Георгиев е твърдил, след като е проучил селищните имена, че имаше 2 отделни езика и територии, един тракийски и другият дако-мизийски. Такива хипотези са с малка стойност понеже твърде малко се знае за въпросните езици (има малко конкретни данни за тях).

Така е, има прекалено малко езиков материал от тракийски, мизийски, дакийски и гетски за да може да се направят изводи дали те бяха диалекти на един и същ езики или отделни езици.

str. 420:
"Cat priveste apropierea dintre daco-geta si daco-misiana, cum se mai spune, si limbile sau limba tracilor din sud, aceasta a fost evaluata in mod diferit de linvgisti. Oricum va fi fost, grecii, inca de pe vremea lui Herorot, au avut constiinta ca toate aceste neamuri vorbeau idiomuri inrudite, getii fiind desemnati in mod direct ca neam tracic (vezi si Strabon, VII, 3, 2 [...] "Grecii i-au socotit pe geti drept traci"; Dromichaites este infatisat cand rege al tracilor, cand get, chiar si de acelasi autor" [..] iar Burebista, "cel mai de seama dintre regii din Tracia." [...]

Превод: Колко за с ходността между дако-гетски/дако-мизийски и езикът или езиците на южните траки, това беше различно преценен от езиковедите. Както и да е, гърците, още от времето на Херодот, бяха под впечатлението че всичките тези народи говореха сродни езици, като зе гетите изрично беше казано че са от тракийски род. Страбо също казва че "гърците са считали гетите за траки". Дромихетес е представен и като крал на траките, и като гетски крал, понякога това се случва в делото на един и същия древен автор, като Буребиста е представен за "най-важният от кралете в Тракия" [в Румъния той е представен като крал на дако-гетите/гето-даките, тоест: като крал на предците на румънците.
Аз мога да добавя че името на дакийският крал Котисо много прилича на името Котис на много крале на южните траки, по-точно на одрисите.

https://en.wikipedia.org/wiki/Cotiso

Cotiso, Cotish or Cotison (flourished c. 30 BC) was a Dacian king who apparently ruled the mountains between Banat and Oltenia (modern-day Romania). Horace calls him king of the Dacians.[1] Suetonius calls him king of the Getae.[1] He is mentioned also by Florus, who wrote that Cotiso and his armies used to attack towards south when the Danube froze.

https://en.wikipedia.org/wiki/Cotys_I_(Odrysian)

Cotys I or Kotys I (Ancient Greek: [...] Kotys) was a king of the Odrysians in Thrace from 384 BC to his murder in 360 BC.

Така че, ако се съди по изказванията на древните историци и географи, наистина изглежда че даките и гетите не са били нищо друго, освен "съставна част" от траките. Древните историци и географи са единственият източник на достоверни информации за тях, понеже езиковият материал е твърде оскъден.
Даките и гетите (наричани дако-гети или гето-даки) са смятани за румънските "историци" за предци на румънците, като те рядко говорят за дако-мизите (за разлика от българските езиковеди като Владимир Георгиев), понеже мизите не обитаваха Южна Добруджа (а само гетите), а румънските "историци" имат териториални претенции единствено към Южна Добруджа от всичките български земи. Те умишлено пренебрегват факта че гетите са обитавали и територия, разположена извън открадната от Румъния през 1913 г., като едно известно гетско археологично находище е при днешното българско село Свещари.

Снимка на тома тук:
https://www.universenciclopedic.ro/istoria-romanilor-vol-i

Strabo: "fifty thousand persons from among the Getae, a tribe with the same tongue as the Thracians."

https://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Strab.+7.3.10&fromdoc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0198

[10]
It is but fair, too, to ask Apollodorus to account for the Mysians that are mentioned in the verses of Homer, whether he thinks that these too are inventions1 (when the poet says, ““and the Mysians, hand-to-hand fighters and the proud Hippenlolgi”
”2), or takes the poet to mean the Mysians in Asia. Now if he takes the poet to mean those in Asia, he will misinterpret him, as I have said before,3 but if he calls them an invention, meaning that there were no Mysians in Thrace, he will contradict the facts; for at any rate, even in our own times, Aelius Catus4 transplanted from the country on the far side of the Ister into Thrace5 fifty thousand persons from among the Getae, a tribe with the same tongue as the Thracians.6 And they live there in Thrace now and are called “Moesi”—whether it be that their people of earlier times were so called and that in Asia the name was changed to “Mysi,”7 or (what is more apposite to history and the declaration of the poet) that in earlier times their people in Thrace were called “Mysi.” Enough, however, on this subject. I shall now go back to the next topic in the general description.

https://www.journals.uchicago.edu/doi/abs/10.1086/462655?journalCode=hr

Румънецът Mircea Eliade / Мирча Елиаде (историк на религиите) в книгата си "Zalmoxis: The Vanishing God" на страница 257 пише: "The Getae, says Herodotus, 'are the bravest and most law-abinding of all Thracians' (4.93)."

Според руската и украинската википедиа, районът на днешния сръбски град Пирот беше населен от траки, а не илири, преди да бъде заво юван от Римската Империя.

Пирот

https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B8%D1%80%D0%BE%D1%82

До римского завоевания район современного Пирота населяли фракийцы. Первые упоминания о Пироте относятся ко II веку н. э., когда город назывался Туррес (лат. Turres) или Квимедава (лат. Quimedava).

Пирот

https://uk.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B8%D1%80%D0%BE%D1%82

До римського завоювання район сучасного Пирота населяли фракійці. Перші згадки про Пирот належать до II століття, коли місто мало назву Туррес (лат. Turres) або Квімедава (лат. Quimedava).

The Language of the Thracians, Ivan Duridanov
VIII. The Thracian, Dacian and Paeonian languages

https://groznijat.tripod.com/thrac/thrac_8.html

Според тази карта, дако-мизийска територия на юг от р. Дунав (където градовете имаха имена свърващи на "-дава") не беше само в Южна Добруджа а стигаше до р. Янтра и даже до р. Искър (Скайдава или Скаидава; Гиридава). Изключвам от тази територия, населените места на "-даба" и "-деба". Цялата тази територия би следвало да принадлежи на Румъния?

Какво означава факта, че даките и гетите са били траки и са говорили тракийски език (а не отделен от него "дако-мизийски") и че източната Сърбия е била тракийска територия?
Според румънските "историци" в такъв случай цяла България би следвало да принадлежи на Румъния (+ източна Сърбия), а не само Южна Добруджа.
Това служи да покаже колко са абсурдни тезите на румънските "историци".
Румънците не говорят тракийски език, а романски. Единствените така наречени "субстратни думи" в румънски език (например mos/мош, copil/копил) за които румънските "езиковеди" твърдят че са от дакийски (тоест: от тракийски) имат съответствия в албански език, като албански не е тракийски, а (потомък на) илирийски. Никой не може да докаже че това са тракийски заемки в илирийски/албански, а не илирийски думи. За илирийски език се знае още по-малко от тракийски. Наистина съществуват и езиковеди които твърдят че албански е тракийски обаче болшинството са на мнение че албански е илирийски. Ако албански беше тракийски, то тогава щеше да може да се твърди че албанците са истинските траки (не-асимилирани от римляните, тоест те са си запазили езика, за разлика от румънците които говорят език, който произлиза от латински). В такъв случай, цялата Румъния би следвало да принадлежи на албанците. Онези думи наистина са загадъчни, понеже албанците никога не са били съседи на румънците, за да могат румънците да ги заемат в езика им.
Освен това, не съществуват особени дакийски/тракийски гени (нито илирийски) за да може да се докаже, чрез генетиката, че румънците са потомци на даките/траките. Доколкото ми е известно, не съществуват нито особени гръцки гени.
Като "субстратни думи", тоест "гето-дакийски" част от румънските "езиковеди" смятат не само румънските думи които имат подобни съответствия в албански език (като албанците са илири, а не даки/гети/мизи/траки), а и думите с непознат произход (въпреки че няма подобни древни гето-дакийски думи които да са "раждали" днешните румънски думи с непознат произход). Щом те са с непознат произход, те трябвало да са гето-дакийски или тракийски, поне по "логиката" на някои от румънските "езиковеди".

Fake news genetic – românii ar avea gene majoritar slave. O nouă minciună pan-slavonă de la Belgrad și Sofia, preluată rapid și de Budapesta

https://timpul.md/articol/fake-news-genetic-romanii-ar-avea-gene-majoritar-slave-o-noua-minciuna-pan-slavona-de-la-belgrad-si-sofia-preluata-rapid-si-de-budapesta.html

23 decembrie 2023

Google Translate:
Генетични фалшиви новини – румънците имат предимно славянски гени. Нова панславянска лъжа от Белград и София, бързо подета от Будапеща

"Din cele de mai sus se vede cât se poate de evident că procentul de gene mezolitice I2a din România, cu alte cuvinte prezente aici chiar de dinaintea formării populațiilor geto-dacice, chiar de dinaintea invaziei indo-europene, este de circa 28%. Cu alte cuvinte, dintre toți bărbații din România, circa unul din trei ar avea strămoși în acest spațiu încă de dinaintea formării populațiilor dacice sau chiar de dinaintea venirii indo-europenilor. Pentru că tot vorbeau ziarele maghiare despre continuitate. Ceea ce este un lucru într-adevăr remarcabil, ținând loc de locația geografică a României. În schimb, în România ar fi doar 18% gene probabil slavone R1a în populația masculină."
[...]
"Dar în afară de aceasta, ce i-a făcut pe cercetători să afirme că românii ar avea circa 50-60% gene slave? Un indiciu ne apare din acest paragraf din Data set 1 al cercetării, p. 55, unde se afirmă că „În setul nostru de date, I2a-L621 și R1a-Z282 apar abia după anul 700 d.Hr. (Figura 5 de mai jos; Date S2, Tabelul 1), întotdeauna asociate cu ascendența înrudită cu cea est-europeană în genomul autozomal, ceea ce susține ideea că aceste linii genetice au fost introduse în Balcani de către migranții est-europeni în perioada medievală timpurie. Linia R1a-Z282 prezintă cele mai înalte frecvențe în grupurile de limbă slavă din Europa Centrală și de Est [160]. Linia I2a-L621 atinge cele mai înalte frecvențe în populațiile actuale din Bosnia-Herțegovina, Croația și Serbia [161] și este prezentă și în alte grupuri vorbitoare de slavă, cum ar fi rușii sau ucrainenii.”
Dar haplogrupul I2a nu este sub nicio formă de origine slavonă, ci există în această zonă cu mult înaintea formării populației dacice și cu mult mai mult înaintea formării populațiilor slavone, după cum am citat mai sus. Iar din tabelele de mai sus am văzut cât de mic este procentul de I2a în Ucraina (20%, față de 28% în România), iar în Rusia este mult mai mic (10%). Și dacă ne uităm și la concentrațiile atinse de acest haplogrup pe o hartă, observăm cum ele par că emană din Peninsula Balcanică și spațiul românesc, ceea ce susține mărturiile istorice despre populații de origine românească ce s-ar fi stabilit în diferite momente în acele zone estice din Ucraina și chiar Rusia, dar și despre extensia Culturii Cucuteni, de acum peste 5.000 de ani, în care se spune că ar fi predominat tot haplogrupul I2a. Cu cât ne îndepărtăm de România și de Peninsula Balcanică, unde, după cum arătăm mai jos, haplogrupul I2a era autohton, acesta scade în frecvență."
[...]
"Genele acestor oameni dezvăluie ceea ce s-a întâmplat și s-a atestat și istoric în țările sud-dunărene. Autohtonii sud-dunăreni și românii („vlahi”) constituiau la un moment dat, după invaziile slavilor, circa jumătate din populația Bulgariei actuale, după cum o atestă numeroase mărturii istorice și chiar Imperiul Vlaho-Bulgar al Asăneștilor, care între timp au fost asimilați lingvistic prin diverse mijloace de slavi. În Serbia de astăzi și în Bosnia-Herțegovina au fost de asemenea multe „vlahii” medievale, care de asemenea au fost aproape toate asimilate lingvistic de slavi. Dar urmele genetice au rămas."
[...]
"Chiar și în Sardinia, una dintre cele mai conservatoare zone din punct de vedere genetic, există o variantă de I2a (I2a1a1). Aceasta îi face slavi și pe sarzi? Absurd.[...]"

„От гореизложеното е съвсем очевидно, че процентът на мезолитните I2a гени в Румъния, с други думи, присъстващи тук още преди формирането на гето-дакийските популации, дори преди индоевропейската инвазия, е около 28%. С други думи, от всички мъже в Румъния, около един на всеки трима би имал предци в това пространство още преди формирането на дакийските популации или дори преди пристигането на индоевропейците. Защото унгарските вестници непрекъснато говореха за приемственост. Което е наистина забележително нещо, като се има предвид географското местоположение на Румъния. За разлика от това, в Румъния би имало само 18% вероятно славянски R1a гени в мъжкото население.“
[...]
„Но освен това, какво накара изследователите да твърдят, че румънците имат около 50-60% славянски гени? Подсказка идва от този параграф в набор от данни 1 от изследването, стр. 55, където се посочва, че „В нашия набор от данни I2a-L621 и R1a-Z282 се появяват едва след 700 г. сл. Хр. (Фигура 5 по-долу; Данни S2, Таблица 1), винаги свързани с източноевропейски произход в автозомния геном, което подкрепя идеята, че тези генетични линии са били въведени на Балканите от източноевропейски мигранти в ранния средновековие. Линията R1a-Z282 показва най-високите честоти в славяноговорящите групи в Централна и Източна Европа [160]. Линията I2a-L621 достига най-високите честоти в настоящите популации на Босна и Херцеговина, Хърватия и Сърбия [161] и присъства и в други славяноговорящи групи, като руснаци или украинци.“
Но хаплогрупа I2a по никакъв начин не е от славянски произход, а съществува в тази област много преди формирането на дакийското население и много по-дълго преди формирането на славянските популации, както цитирахме по-горе. И от таблиците по-горе видяхме колко малък е процентът на I2a в Украйна (20%, в сравнение с 28% в Румъния), а в Русия е много по-нисък (10%). И ако разгледаме и концентрациите, достигнати от тази хаплогрупа на карта, забелязваме как те сякаш произлизат от Балканския полуостров и румънското пространство, което подкрепя историческите свидетелства за популации от румънски произход, които биха се заселили по различно време в тези източни райони на Украйна и дори Русия, но също и за разпространението на културата Кукутени отпреди над 5000 години, в която се казва, че хаплогрупа I2a също би преобладавала. Колкото повече се отдалечаваме от Румъния и Балканския полуостров, където, както показваме по-долу, хаплогрупа I2a е била автохтонна, толкова по честота тя намалява.
„Гените на тези хора разкриват какво се е случило и е било исторически потвърдено в южнодунавските страни. Южнодунавските автохтони и румънците („власи“) в един момент, след славянските нашествия, са съставлявали около половината от населението на днешна България, както е видно от множество исторически свидетелства и дори от Влашко-българската империя на Асанестите, които междувременно са били езиково асимилирани от славяните чрез различни средства. В днешна Сърбия и Босна и Херцеговина също е имало много средновековни „власи“, които също почти всички са били езиково асимилирани от славяните. Но генетичните следи са останали.“
[...]

„Дори в Сардиния, една от най-генетично консервативните области, има вариант на I2a (I2a1a1). Това прави ли сардинците също славяни? Абсурдно. [...]“

Друга статия (този път на английски език):

Haplogroup I2
https://www.eupedia.com/europe/Haplogroup_I2_Y-DNA.shtml

Цитат от тази статия (по-пълен цитат има по-долу):
"The high concentration of I2a1b-L621 in north-east Romania, Moldova and central Ukraine[...]"
+
"Nowadays northern Slavic countries have between 9% (Poland, Czech republic) and 21% (Ukraine) of I2a-L621, while southern Slavs have between 20% (Bulgaria) and 50% (Bosnia)."
"The higher percentage of I2a-Din in the south is probably just due [...] South Slavs originated in western Ukraine[...]"
+
"Haplogroup I2 [...] Its maximum frequencies are observed in Bosnia (55%, including 71% in Bosnian Croats), Sardinia (39.5%), Croatia (38%), Serbia (33%), Montenegro (31%), Romania (28%), Moldova (24%), Macedonia (24%), Slovenia (22%), Bulgaria (22%), Belarus (18.5%), Hungary (18%), Slovakia (17.5%), Ukraine (13.5%), and Albania (13.5%)."

Хаплогруп И2 наистина не е славянски.
Площта на по-интензивното разпространение на хаплогруп И2а1б в Румъния е разположена в югоизточна Румъния, далече от границата със Сърбия, въпреки че този хаплогруп е най-често разпространен в Сърбия, Хърватия и Босна!!!
Няма обяснение за това.
Както няма обяснение защо в славянска държава Полша има само 9% от населението при което има този хаплогруп, докато в Румъния има 28%.
Славянска Украйна 13%. Славянските България и Словения 22%. Румъния 28%.
В Сардиния има малко по-различен вид от хаплогруп И2 (за разлика от по-горе споменатите страни), тоест И2а1а1.

Пълен цитат:

"Haplogroup I2 is the most common paternal lineage in former Yugoslavia, Romania, Bulgaria and Sardinia, and a major lineage in most Slavic countries. Its maximum frequencies are observed in Bosnia (55%, including 71% in Bosnian Croats), Sardinia (39.5%), Croatia (38%), Serbia (33%), Montenegro (31%), Romania (28%), Moldova (24%), Macedonia (24%), Slovenia (22%), Bulgaria (22%), Belarus (18.5%), Hungary (18%), Slovakia (17.5%), Ukraine (13.5%), and Albania (13.5%). It is found at a frequency of 5 to 10% in Germanic countries.
I2a2 (S33/M436/P214, P216/S30, P217/S23, P218/S32, L35/S150, L37/S153, L181) was known as I1c until 2005 and I2b until 2010. It is associated with the pre-Celto-Germanic people of north-Western Europe, such as the megaliths builders (5000-1200 BCE). Its age has been estimated between 21,000 and 13,000 years old, which corresponds to the Epipaleolithic period.

Haplogroup I2a1 is by far the largest branch of I2 and the one most strongly linked to Neolithic cultures in south-east, south-west and north-west Europe.
Distribution of haplogroup I2a1 (formerly I2a) in Europe

Haplogroup I2a1a1 (M26)
I2a1a (M26, L158, L159.1/S169.1) was known as I1b2 until 2005, I1b1b in 2006-7, and I2a1 from 2008 to 2010. It is found in all Western Europe, and reaches maximum frequencies among the Sardinians (37.5%) and the Basques (5%), two population isolates. M26 is geographically restricted to the British Isles, the Low Countries, France, western Germany, Switzerland, Sardinia, Sicily, the west coast of Italy, Iberia and the Mediterranean coast of the Maghreb. The only M26 negative for the L160 mutation are confined to Ireland.
I2a1a-M26 was probably one of the main paternal lineages of the Megalithic cultures of western Europe during the Neolithic and Chalcolithic periods. I2a1a1a (L672) was already found in Mesolithic Sweden, which implies that I2a1a had a very wide distribution from Iberia to Scandinavia during the Mesolithic period. Later, they would have adopted agriculture by intermixing with Near Eastern newcomers.

Haplogroup I2a1b (M423)
I2a1b (M423, L178) was known as I1b until 2007, and I2a2 from 2008 to 2010. The main subclade, representing over 90% of all M423 lineages is L621 and its subclade L147.2. The other subclades are L41.2 (very rare) and L161.1 (found mostly in Germany and the British Isles).
Haplogroup I2a1b-L621
This branch is found overwhelmingly in Slavic countries. Its maximum frequencies are observed among the Dinaric Slavs (Slovenes, Croats, Bosniaks, Serbs, Montenegrins and Macedonians) as well as in Bulgaria, Romania, Moldavia, western Ukraine and Belarus. It is also common to a lower extent in Albania, Greece, Hungary, Slovakia, Poland, and south-western Russia. I2-L621 (L147.2+) is also known as as I2a-Din (for Dinaric).
The high concentration of I2a1b-L621 in north-east Romania, Moldova and central Ukraine reminds of the maximum spread of the Cucuten > Trypillian culture (4800-3000 BCE). No Y-DNA sample from this culture has been tested to date, but as it evolved as an offshoot from the Starčevo–Kőrös–Criş culture, it is likely that I2a was one of its main paternal lineages, and a founder effect could have increased considerably its frequency. The Cucuten > Trypillian culture was the most advanced Neolithic culture in Europe before the Indo-European invasions in the Bronze Age and seems to have had intensive contacts with the Steppe culture before the expansion of Yamna to the Balkans and Central Europe (see histories of R1a and R1b). From 3500 BCE, at the onset of the Yamna period in the Pontic-Caspian Steppe, the Cucuten > Trypillian people started expanding east into the steppe of what is now western Ukraine, leaving their towns (the largest in the world at the time), and adopting an increasingly nomadic lifestyle like their Yamna neighbours. It can easily be imagined that Cucuten > Trypillian people became assimilated by the Yamna neighbours and that they spread as a minority lineage alongside haplogroups R1a and R1b as they advanced toward the Baltic with the Corded Ware expansion. Alternatively, I2-L621 lineages could have lived in relative isolation from the mainstream Proto-Indo-European society somewhere around Ukraine, Poland or Belarus, then as the centuries and millennia passed, would have blended with the predominantly R1a populations around them. The resulting amalgam would have become the ancestors of the Proto-Slavs.
After the Germanic tribes living in eastern Germany and Poland, like the Goths, the Vandals and the Burgundians, invaded the Roman Empire, the Slavs living further east filled the vacuum. Following the collapse of the Western Roman Empire in 476, the Slavs moved in the Dinaric Alps and the Balkans. By the 9th century, the Slavs occupied all modern Slavic-speaking territories, apart from the eastern Balkans under the control of the Turkic-speaking Bulgars.
Nowadays northern Slavic countries have between 9% (Poland, Czech republic) and 21% (Ukraine) of I2a-L621, while southern Slavs have between 20% (Bulgaria) and 50% (Bosnia). The higher percentage of I2a-Din in the south is probably just due to another founder effect due to the fact that the South Slavs originated in western Ukraine, where the ratio of I2a to R1a was higher. Virtually all Dinaric I2a falls under the L147.2 branch, and the majority to the S17250 ramification, who descend from a common patrilinear ancestor who lived only 1,800 years ago."

Румънският автор на статията се опитва обаче да докаже че хаплогруп I2a1b-L621, ако не целия хаплогруп I2 произхожда от румънците и е стигнало до Хърватия, Босна и Сърбия понеже там имало румънци в Средновековието, тоест че този хаплогруп е гето-дакийски (или дако-гетски) и е преди всичко румънски, като румънците "са" единствените потомци на древните даки и гети.
В Румъния обаче този хаплогруп присъства само при 22% от населението, докато в Босна при 55%, в Хърватия при 38%, в Сърбия при 33%, докато в Румъния само при 28% от населението.
Това би означавало че днешните босненци, хървати, сърби са по-дакийски, по-гетски и също по-румънски от самите румънци!!!
Също така, според тази "логика" и тези данни, босненците почти нямат славянски гени в сравнение с "гето-дакийските" (хаплогрупът I2a1b-L621).

А)

Ценни исторически предмети които България би следвало да изисква и получи от Румъния.
Тези предмети са открити от румънци по времето на тяхната окупация на Южна Добруджа (1913-1940 г.).

Щом бившите империалистки-колониалистки западни страни: Великобритания, Белгия, Германия, Нидерландия и т.н. са върнали неведнъж исторически/музейни предмети на бившите им колонии, защо Румъния да не върне на България предмети които принадлежат на Южна Добруджа, тоест на България?

Снимките с предметите от българското културно наследство които Румъния следва и трябва да върне на България са на следващите страници на книгата "Din istoria Dobrogei" (Дин историа Доброджей = Из историята на Добруджа), том 2. (автори Radu Vulpe/Раду Вулпе и Ion Barnea/Йон Барня), Издателство на Академията на Румънската Социалистическа Република, 1968 г. и на електронния файл:

страница 297, тоест страница 294 на хартийната книга - изображение 2: древна бронзова плоча от с. Брестовене/Сарсънлар (Sarsanlar на "румънски", просто турското име важи и за румънско, понеже няма чисто румънско име), Силистренско
страници 343 и 344, тоест стр. 340 изображение 52 и стр. 341, изображение 54 - статуи на римски царе, открити в гр. Силистра ("Durostorum"/"Дуросторум")
страница 348, тоест стр. 345 на хартийната книга изображение 60 - надгробен паметник-статуя от Силистра
страница 363, тоест стр. 360, изображение 83 - древна статуя на жена от гр. Балчик ("Dionysopolis"/"Дионисополис"), открита в околностите на града
Всички тези предмети през 1968 г. се намираха в гр. Букурещ, в Националния музей за древни неща/древности.
страница 563, тоест стр. 556, изображения 4-5 - византийски оловни печати из Силистренско: върху единия печат се споменава тракиецът "Zarmos"/Зармос и върху другия, римския патриций и консул "Petru"/Петру (това е "Петър" на румънски). Вероятно името от надписа на печата е "Petrus"/Петрус ("Петър" на латински); в книгата не пише в кой румънски музей са се съхранили тогава

Книга "Din istoria Dobrogei"/Дин историа Доброджей (=Из историята на Добруджа), том 2 е достъпна за изтеглзане тук:
https://biblioteca-digitala.ro/?pub=6744-din-istoria-dobrogei
Натиснете върху "Descarca", тоест: Изтегляй:

Изглежда че Националният музей на древностите повече не съществува, като понастоящем въпросните предмети/артефакти (вероятно) се намират в Сбирката на древности (colectia de antichitati) при Института по Археология "Василе Първан" (Institutul de Arheologie "Vasile Parvan"):

Muzeul Național de Antichități
https://ro.wikipedia.org/wiki/Muzeul_Na%C8%9Bional_de_Antichit%C4%83%C8%9Bi

Colecţia de Antichităţi a Institutului de Arheologie „Vasile Pârvan”
http://ghidulmuzeelor.cimec.ro/id.asp?k=1544&-Colectia-de-Antichitati-a-Institutului-de-Arheologie-Vasile-Parvan-BUCURESTI

Прецедентите като аргумент за Румъния да възвърне откраднатите артефакти:

Germany returns artefacts taken from Africa during colonial rule
27 Jun 2022
https://www.aljazeera.com/news/2022/6/27/germany-returns-artifacts-taken-from-three-african-countries

Belgian king begins return of more than 80,000 artefacts to DRC
Jun 8 2022
https://www.irishtimes.com/world/africa/2022/06/08/belgian-king-begins-return-of-more-than-80000-artefacts-to-drc/
King Philippe of Belgium has handed over a famous “Kakuungu” mask to the National Museum of the Democratic Republic of the Congo (DRC) — marking the return of the first of more than 80,000 artefacts that were looted by Belgium and are now expected to be given back to their country of origin.

The Netherlands returns hundreds of historic artefacts to Indonesia
07/15/2023
https://www.asianews.it/news-en/The-Netherlands-returns-hundreds-of-historic-artefacts-to-Indonesia-58804.html
The treasures had been looted from several Indonesia islands during the colonial period.

UK returns looted Ghana artefacts on loan after 150 years
20 Apr 2024
https://www.aljazeera.com/news/2024/4/20/uk-returns-looted-ghana-artefacts-on-loan-after-150-years

Б)

Митрополитите на Силистра Иларион и Амброзий са подарили на Румънската Православна Църква части от мощите на древните силистренски светци Емилиян и Дазий, след молба (по-точно: просене) от румънската страна.
Много важно е да се изтъкне че румънците се интересуват само от древните светци родени в Южна Добруджа, останалата част от България не ги интересува!!!
Казусът с Преподобния Димитър Басарбовски е различен. Той се намира в гр. Букурещ от 18. век, много преди Румъния да започне да жадува за Добруджа.
Междувременно той е станал Светец Покровител на Букурещ.
Освен това, селото където се е родил, Басарбово, има връзка със първата династия на Влашко, Басарабите.

ÎPS Mitropolit Ilarion de Durostorum a trecut la Domnul
Google Translate:
Негово Светейшество митрополит Иларион от Дуросторум почина
27 Octombrie 2009
https://www.edj.ro/octombrie-2010-109347/1231-ips-mitropolit-ilarion-de-durostorum-a-trecut-la-domnul
În anul următor, 2005, la aceeaşi mare sărbătoare a municipiului Galaţi, ÎPS Părinte Ilarion a poposit din nou în cetatea Sfântului Andrei aducând şi dăruind de acestă dată, pentru tezaurul spiritual al eparhiei noastre, părticele din moaştele sfinţilor martiri Dasie şi Emilian de la Durostorum.
Google Translate:
На следващата 2005 година, на същия голям празник на град Галац, Негово Светейшество отец Иларион отново се отбива в крепостта Свети Андрей, като донася и дарява, този път за духовната съкровищница на нашата епархия, части от мощите на светите мъченици Дасий и Емилиан от Дуросторум.

Bucureștenii l-au cinstit pe Sf. Emilian de la Durostorum
Google Translate:
Букурещчани почетоха Свети Емилиан от Дуросторум
18.07.2018
https://basilica.ro/bucurestenii-l-au-cinstit-pe-sf-emilian-de-la-durostorum/
<<Părintele Emilian Cărămizaru a spus că „fragmentul din moaștele Sfântului Emilian a fost dăruit de Mitropolia de Durostorum, prin dărnicia Mitropolitul Ambrozie de Durostorum, cu ocazia sărbătoririi hramului Sfântul Mare Mucenic Gheorghe din acest an”.>>
Google Translate:
Отец Емилиан Къръмзару каза, че „фрагментът от мощите на Свети Емилиан е дарен от Дуросторумската митрополия, чрез щедростта на митрополит Амбрози Дуросторумски, по случай честването на патрона на Свети Великомъченик Георги тази година.“>>

Moaștele Sfântului Emilian de la Durostor
Google Translate:
Мощите на Свети Емилиан от Дуростор
https://doxologia.ro/moastele-sfantului-emilian-de-la-durostor
<<Părticica din sfintele moaște a fost dăruită, cu binecuvântarea Preafericitului Părinte Patriarh Daniel, bisericii „Nașterea Maicii Domnului“ din Drumul Taberei de către Biserica Ortodoxă a Bulgariei, prin grija Înaltpreasfințitului Ilarion, Mitropolit de Silistra (în anul 2008).>>
Google Translate:
<<Фрагментът от светите мощи е дарен, с благословията на Негово Блаженство Патриарх Даниил, на църквата „Рождество Богородично“ на Друмул Таберей от Българската православна църква, чрез грижата на Негово Светейшество Иларион, митрополит Силистренски (през 2008 г.).>>

В)

Примери от други предмети които Бг. заслужава да й се върнат:

ОРИГИНАЛЪТ НА "МАНАСИЕВАТА ХРОНИКА"
От книга "Румънско-български речник" на Иван Пенаков, Желязко Райнов, Георги Паунчев (съставители), Ст. Романски, Ст. Илчев (редактори) (гр. София, 1962 г.), стр. 1226:
<<Богдан Иоан (1862-1919 г.) академик, историк, професор по славистика, автор на важни трудове върху румънско-славянските и българските отношения. ВЗЕЛ Е ОТ БЪЛГ. ЧИТАЛИЩЕ В ГР. ТУЛЧА ОРИГИНАЛА НА "МАНАСИЕВАТА ХРОНИКА" И ВЕЧЕ НЕ ГО ВЪРНАЛ; ИЗДАЛ ГО С КОМЕНТАРИИ>>

Г)

През 2007 г. тогавашния директор на Балчишкия Музей, Дарин Канавров е намерил инвентар, опис на липсващи музейни предмети които през 1940 г. румънците са носили в Румъния. Тогава зам. директорът на музея в гр. Constanta/Констанца/Кюстенджа, Габриел Кустуря/Gabriel Custurea е лъгал като е казал че никога не е видял такива предмети и не знае къде са и че Дарин Канавров си губил времето напразно.

Bulgarii cauta artefactele disparute
Google Translate:
Българи търсят изчезнали артефакти
https://www.ziuaconstanta.ro/stiri/cultura/bulgarii-cauta-artefactele-disparute-216531.html
17 април 2007 г.

<<Directorul Muzeului de Istorie Nationala si Arheologie Constanta respinge acuzatiile omologului sau din Balcic, privind preluarea si detinerea unor artefacte din patrimoniul national bulgar, aduse in tara noastra de armata, in anul 1940. Dr. Gabriel Custurea, directorul adjunct al Muzeului de Istorie Nationala si Arheologie Constanta a declarat ca nu are cunostinta despre piesele la care face referire istoricul Darin Kanavrov, directorul muzeului din Balcic, si nici nu le-a putut identifica. Custurea a calificat orice discutie de acest gen, drept "o incursiune in cautarea timpului pierdut".>>

Google Translate:
Директорът на Музея за национална история и археология в Констанца отхвърля обвиненията на колегата си в Балчик относно изземването и притежанието на някои артефакти от българското национално наследство, донесени в страната ни от армията през 1940 г. Д-р Габриел Кустуря, заместник-директор на Музея за национална история и археология в Констанца, заяви, че няма познания за предметите, посочени от историка Дарин Канавров, директор на музея в Балчик, и не може да ги идентифицира. Кустуря определи всяка дискусия от този вид като „намеса в търсенето на изгубено време“.

Нова крайно анти-българска, обаче и глупава статия в румънския националистичен сайт rgnpress.ro (Romanian Global News):

Membri ai delegației Comisiei românilor de pretutindeni a Senatului, prezenți la Vidin, la românii din Bulgaria, cer aducerea acasă a ambasadorului român de la Sofia. “Nimic nu face pentru românii din Bulgaria”

Гугъл Транслейт:

Членове на делегацията на Комисията по румънците в чужбина към Сената, присъстваща във Видин, до румънците в България, искат връщането на румънския посланик от София. „Той не прави нищо за румънците в България“

https://rgnpress.ro/2025/10/membri-ai-delegatiei-comisiei-romanilor-de-pretutindeni-a-senatului-prezenti-la-vidin-la-romanii-din-bulgaria-cer-aducerea-acasa-a-ambasadorului-roman-de-la-sofia-nimic-nu-face-pentru-rom/
October 21, 2025

<<“Vrem și noi aceleași drepturi pe care bulgarii le au în țara noastră. În România trăiesc aproximativ 7.500 de cetățeni de etnie bulgară, care se bucură de reprezentare parlamentară prin domnul deputat Gheorghe Nakov, precum și de sprijin financiar consistent din partea statului român. Vorbim de peste 2 milioane de euro în anul 2024. În acest context, la nivel minimal, se impune înființarea unui lăcaș de cult și de rugăciune în apropierea mormântului Sfintei Cuvioase Teofana Basarab, loc de mare încărcătură spirituală și istorică pentru românii din această regiune.>>

Гугъл Транслейт:

Искаме и [ние] същите права, които имат българите в нашата страна. В Румъния живеят приблизително 7500 етнически българи, които се радват на парламентарно представителство чрез г-н депутата Георге Наков, както и на постоянна финансова подкрепа от румънската държава. Говорим за над 2 милиона евро през 2024 г. В този контекст, на минимално ниво, е необходимо да се създаде място за поклонение и молитва близо до гроба на Свети благочестив Теофан Басараб, място с голямо духовно и историческо значение за румънците в този регион.

<<În timp ce România este un exemplu în respectarea drepturilor minorităților naționale, inclusiv cea bulgară, Bulgaria nici măcar nu recunoaște statutul de minoritate națională românilor din Bulgaria.
Minoritatea bulgară are garantată, prin lege, posibilitatea de a fi reprezentată în Parlament. Reprezentantul său în Parlamentul României, din 1 februarie 2021, este Gheorghe Nakov, din partea Uniunii Bulgare din Banat – România (UBBR) .
Învățământul în limba bulgară: Populația școlară aparținând minorității bulgare poate studia în limba bulgară, literatura bulgară, istoria și tradițiile minorității bulgare și educația muzicală specifică (3-4 ore/ săptămână), în școli cu predare în limba română. Reprezentativ este Liceul Teoretic „Sfinții Kiril și Metodie” (Dudeștii Vechi, Timiș), care asigură predarea limbii bulgare ca limbă maternă la toate ciclurile de învățământ: preșcolar, primar, gimnazial și liceal. În total, 6 cadre didactice predau limba bulgară ca limbă maternă: 1 profesor în județul Arad, 4 în județul Timiș și 1 profesor în București.
Începând cu anul școlar 1999-2000, funcționează Liceul teoretic bulgar „Hristo Botev” din București, cu un post de profesor de limba bulgară (titular) cu o normă de predare de 18 ore, ocupat de un cadru didactic din România, și o catedră pentru 6 ore de predare a limbii bulgare și de activități extra-școlare pentru un cadru didactic din Bulgaria, delegat de Ministerul Educației și Științei din Bulgaria.
Pe lângă toate aceste drepturi, minoritatea bulgară din România se bucură și de un buget serios de peste un milion două sute de mii de euro pentru a-și finanța activitățile, altele decât cele de sus, legate de păstrarea identității naționale.>>

Гугъл Транслейт:

Докато Румъния е пример за зачитане на правата на националните малцинства, [???] включително и на българското, България дори не признава статута на национално малцинство за румънците в България.
На българското малцинство е гарантирана по закон възможността да бъде представено в парламента. Негов представител в румънския парламент от 1 февруари 2021 г. е Георге Наков от Българския съюз Банат – Румъния (УББР).
Образование на български език: Учениците, принадлежащи към българското малцинство, могат да изучават български език, българска литература, история и традиции на българското малцинство и специфично музикално образование (3-4 часа седмично) в УЧИЛИЩА С ПРЕПОДАВАНЕ НА РУМЪНСКИ ЕЗИК [!!!].
<<Представител е Теоретическа гимназия „Свети Кирил и Методий“ (Дудещий Веки, Тимиш), която осигурява преподаването на български като майчин език на всички нива на образование: предучилищно, начално, средно и гимназиално. Общо 6 учители преподават български като майчин език: 1 учител в окръг Арад, 4 в окръг Тимиш и 1 учител в Букурещ.
От учебната 1999-2000 година функционира Българска теоретична гимназия „Христо Ботев“ в Букурещ, с длъжност учител по български език (щатна) с учебна норма от 18 часа, заета от учител от Румъния, и катедра за 6 часа преподаване на български език и извънкласни дейности за учител от България, делегиран от Министерството на образованието и науката на Република България.
В допълнение към всички тези права, българското малцинство в Румъния се радва и на сериозен бюджет от над един милион и двеста хиляди евро за финансиране на своите дейности, извън горепосочените, свързани със запазването на националната идентичност.>>

Коментар2:

Румънците искат реципрочни/взаимни равни, тоест равни права за етничските румънци в България с правата които етническите българи имат в Румъния.
1. В България няма национални малцинства (точно както в Франция и Гърция). В Румъния има национални малцинства. В България има румънска общност, обаче няма румънско национално малцинство.
Тоест няма как правата на етническите румънци в България да са равни на правата на етническите българи в Румъния.
2. Румъния не платила нищо като компенсации за кражбата на Южна Добруджа, нито през 1913 г. (годината на кражбата), нито по-късно.
България обаче е платила на Румъния. компенсации за това че е успяла да си върне Южна Добруджа.
Това равни права ли са? Защо България да няма права на компенсации от страна на Румъния?
Румъния плаща пари на сдруженията които представят българското малцинство, плаща заплатата на румънски депутат които е етнически българин.
България не платила нищо, според румънците.
Може и да е така, Румъния плаща онези пари понеже не е платила обезщетения за кражбата на Южна Добруджа.
3. Въпреки че Румъния плаща пари на сдруженията на етническите българи, резултати от това няма.
Българското национално малцинство става все по-малобройно от година на година, от румънско преброяване до рум. преброяване.
4. Румънските "историци" чрез техните учебници по "история", одобрени от официална Румъния (чрез Министерството на Образованието), "проповядват" говора на омраза спрямо българите, като те обвиняват България в кражбата на Южна Добруджа от 1940 г.
Може би и българските учебници по история да съдържат твърдения от рода: "През 1878 Румъния е получила от Русия изконната бг. територия Северна Добруджа."
Няма значение. Румъния има по-голямо население, по-силна армия от България. В Румъния има само няколко хиляди етнически българи, докато в Бг. има много повече румънци, особено ако румънските власти успяват да убедят румъно-езичните цигани че те били румънци тогава ще има повече от 100 000 етнически румънци в България. Тези цигани са с висока раждаемост, както цигано-езичните цигани, въпреки че родният им език е румънски и че те са християни.
Така че опасността която Румъния представлява за териториалната цялост на Бг. е много по-вискова от опасността която Бг. представлява за териториалната цялост на Румъния.
5. Румъно-езичните цигани, тоест т.н. рудари (познати под името "влашки цигани") не са румънци, независимо че родният им език е румънски.
6. В Украйна има много училища и даже гимназии където всичките предмети се преподават на румънски. Предполагам че това важи и за унгарското, полското, българското и т.н. малцинства. Докато в Румъния.
В Румъния такива огромни права няма, нито за българското национално малцинство, нито за украинското, нито за каквото и да е национално малцинство.
Има 2 училища, тоест 1 гимназия v okrwg Timish и още едно училище в окръг Арад където малка част от предеметите се преподават на български, обаче цели училища/гимназии където да се преподадат всичките предмети на езици на националните малцинства няма в Румъния.
Етнически българи в Румъния няма само в окръзите Тимиш и Арад, а и в окръзите Дымбовица (българско име: Дъбовица), Илфов (пак бг. име: Елхово), Джурджу (Гюргево) и т.н.
До 2000 г. българи имаше и в окръг Долж, обаче от 2000 г. Румъния признава онези българи за "етнически македонци".
Доколкото ми е известно онези българи бяха се смятали за българи до 2000 г., обаче тогава началникът (или началничката) им се е скарал(а) с представителите на българите от други части на Румъния и е решил(а) да убеди тамошните българи че те били "етнически македонци" и че трябва да станат отделно национално малцинство на Румъния. Така вероятно получават повече пари от румънското правителство.
Българите от Дымбовица, Илфов, Джурджу обаче нямат поне 1 основно училище където на български език да се преподаде 1 училищен предемет.
Равни права ли или румънско лицемерие?

Коментар1:
От статията: България не признала "румънското национално малцинство".
Бележка 1: Това "соработка"/"сътрудничество" ли е с РСМ и Сърбия?
И РСМ "атакува" тези дни България за това че не признала "мк." "национално малцинство".
Разбира се че в Бг. няма национални малцинства, като Бг. не е единствената страна в ЕС/НАТО където такива малцинства няма: Франция, Гърция са други примери.
Пак от статията: Румъния дава 800 000 евро годишно на българските сдружения. Българското национално малцинство в Румъния има депутат в рум. Парламент.
Бележка 2:
Така и следва/трябва, понеже през 1913 г. Румъния не е платила на Бг. компенсация за кражбата на Южна Добруджа докато България, чрез бившия външен министър Соломон Паси, се е съгласила да плати компенсации за това че е успяла да си върне Южна Добруджа и ги е платила.
Гагаузите в Молдова има статут на автономия още от 1994 г., докато българите в Тараклия са дискриминирани от молдовските власти и не са получили автономия. В Румъния в миналото даже е съществувала Унгарска Автономна Област, това се е случило по време на социализма! Днес, по времето на "демокрацията", румънските власти отказват да върнат на унгарците автономията, въпреки че унгарците много пъти са изисквали това от официална Румъния!!!
Молдова е в пълен процес на румънизация и вероятно ще бъде поглъщана от Румъния в близкото бъдеще.
Бележка 3:
Българското население в Румъния почти е изчезнал, от преброяване на преброяване те стават по-малко, въпреки че Румъния призава национални малцинства, в това число и българското.
Бележка 4:
Румънските цигани (тоест: рударите) не са румънци, независимо колко от тях се смятат себе си за румънци.
Физическият/външният им вид доказва че те не са румънци. Черните в Ямайка не са англичани понеже външният им вид ясно ги различава от англичаните, въпреки че родният език и на ямаците, и на англичаните е английски.
Бележка 5:
В Добричко и Силистренско (тоест: в Южна Добруджа) румъно-езичните цигани (=рудари) не са били принудени да се преместят в Румъния през 1940 г., след Крайовската Спогодба, понеже както българските власти, така и румънските ги смятаха за цигани, а не за румънци (независимо че няколко от тях вероятно са се декларирали румънци при румънското преброяване от 1930 г.)
Бележка 6:
Някои от рударите са били депортирани от фашисткото правителство на Румъния в Приднестровие, редом до част от цигано-езичните цигани въпреки че те са оптивали да се противопоставят като са казали: "Ние не сме цигани! Ние сме румънци! Ние изобщо не говорим цигански, а румънски!".
Това лично съм чел в том 9 от История на румънците (Istoria romanilor), трактат по "история" на "историци"-"академици" (тоест: членове на Румънската "Академия"). Нямам повече книгата, така че не мога да посочвам точната страница.
Томът е издаден през 2008 г.
ISBN 978-973-45-0565-4
Istoria romanilor vol. IX
https://www.universenciclopedic.ro/istoria-romanilor-vol-ix?srsltid=AfmBOooXUbHdlh--K4BpUr5cpvht90UToi7UD_bdBjnB_pGLIp3nIN_4
Бележка 7:
От 2000 г. насам Румъния признава македонското й национално малцинство, като различно и отделно от българското.
Бележка 8:
States Parties to the European Charter for Regional or Minority Languages and their regional or minority languages
https://rm.coe.int/november-2022-revised-table-languages-covered-english-/1680a8fef4
Хърватия признава 2 отделни малцинствени или регионали езика от теоретичен интерес за Румъния: бояшо-румънски и истро-румънски.
Бояшо-румънски език е (архаичен) румънски език на румъно-езичните цигани в Хърватия (там те се наричат бояши или баяши, а не рудари).
Т.н. "истро-румънски" който има за собствени имена "истро-влашки" и "жеянски" не е румънски език. Той е почти наъплно неразбираем за румънци, а и румънски език е напълно неразбираем за тези власи.
Ocuvanje vlaskog i zejanskog jezika
https://www.vlaski-zejanski.com/hr/
По-скоро португалски език не съществувал и бил диалект на испански отколкото истро-влашки да е диалект на румънски.
Румъния обаче е задоволна с тази езикова политика на Хърватия като никога не е протестирала срещу нея и не е помолила Хърватия да признае само един румънски език.
Унгария също признава 2 отделни малцинствени или регионални езика от теоретичен интерес за Румъния: бояшки език и румънски език, като "бояшки език" е същия с признатия от Хърватско под име "бояшо-румънски" език. Бояшки език наистина е (архаичен) румънски език, така че Унгария всъщност признава 2 пъти един и същ език.
Румъния никога не се е възмутила за това че Унгария смята бояшки говор на румънски за отделен/различен от румънски език.
Защо?
Понеже официална Румъния, а и обикновените румънци са на мнение че България притежава румънска изконна земя (Южна Добруджа), част от бившата Велика Румъния, докато Унгария и Хърватия не притежават територии които са били в състав на Велика Румъния (=територии за които Румъния има териториални претенции).
"Разбира се", за румънците Велика Румъния повече не е достатъчна, понеже Приднестровието е официално част от независимата държава Молдова (а неофициално е част от Русия) и тази територия не е била в състав на Велика Румъния (с изключение на градче Бендер/Тигина което е разположено на запад от река Днестър). Това градче е било в състав на Велика Румъния понеже източната й граница е била река Днестър.
Така че Румъния има териториални претенции и за Приднестровието като част от "Румъния номер 2" (тоест: Молдова).
Румъния е притежала цялото Приднестровие (цялата територия от р. Днестър до р. Буг) през Втората Световна Война, обаче това вече не е било Велика Румъния, като по време на завоюването/кражбата на Приднестровието, Велика Румъния вече беше престанала да съществува. "Крадливите" съседи Съветски Съюз, Унгария и България бяха сложили край на Велика Румъния и тя беше станала твърде малка. Днешното Приднестровие е само тънка ивица, малка част от територията между р. Днестър и р. Буг.
Бележка 8:
Бг. да изисква от Румъния всичките мощи на Свети Димитър Басарбовски който е светец-покровител на румънската столица, Букурещ и е живял целия си живот в България, в Русенско, даже извън "изконна румънска земя" Южна Добруджа.

За въпроса защо при някои шопски говори и при торлашките говори вместо "жд" и "щ" има "дж" и "ч" обаче няма типично сръбските " ђ " и " ћ "?

(Под шопски говори се разбира преходните българо-сръбски говори чиито носители са българи, тоест говорите в сръбски Шоплук: Босилеград, Димитровград + български Шоплук: Враца, Перник и т.н.
Под торлашки говори се разбира преходните българо-сръбски говори чиито носители днес са сърби: тоест говорите в Пиротско, Нишко, Вранско, Лесковашко и т.н.)
Доколкото ми е известно "щ" винаги е съществувал в сърбски език (може би и "жд").

Не само при българизми като "опщи", "свещеник" и т.н. където хърватският облик на сърбо-хърватски език има " ћ ", а и при други, изконно сърбо-хърватски думи: селиште, градиште, позориште (сръбска дума за "театър"), казалиште (хърватска дума за "театър"), штит (=щит).
На словенски "театър" се казва гледалишче, с наставка "-ишче", на "щит" се казва шчит.
Защо обаче за "леща" в шопски/торлашки се казва леча, различно от сръпски лећа?
Това за мене показва че първоначално шопите и торлаците са имали "жд" и "щ" и поради това че не са могли да произнесат характерно сръбските съгласни " ђ " и " ћ " са успели само да произнесат приблизителните съгласни "дж" и "ч".
Това означава че първоначално шопите и торлаците са били българи които после са се сърбизирали, като не са успели напълно да произнесат онези 2 типични сръбски съгласни и българските "жд" и "щ" са направили "дж" и "ч".
Обратното не ми се струва възможно. Ако първоначално са имали онези 2 типични сърбо-хърватски съгласни, тоест ако първоначално те бяха сърби, обаче те са имали и "щ" и "жд", а после са се българизирали защо да не си останат с "щ" и "жд", а да започнат да произнесат "ч" и "дж"???
Защо торлаците и шопите, ако първоначално бяха сърби и после са се българизирали, защо от "лећа" да не са минали пряко да българското произношение "леща", а да започнат да употребят междинното произношение "леча"???
Защо е важна разликата "щ/жд" в български срещу "ћ/ђ" в сръбски?
Доколкото ми е известно през 6-7. век когато славяните трайно се заселват в Балкански полуостров, единствената фонетична черта която различаваше сръбски от български беше "щ"/"жд" срещу "ћ/ђ".
Тоест, при сърбите най-старите текстове в старобългарски език (международно познато като староцърковнославянски) бяха със същата фонетика както при българите с една единствена разлика.

1.
Istoria nespusă a unicului Imperiu Românesc – Imperiul Asăneștilor. Am stăpânit Balcanii peste 100 de ani
October 14, 2025
https://rgnpress.ro/2025/10/istoria-nespusa-a-unicului-imperiu-romanesc-imperiul-asanestilor-am-stapanit-balcanii-peste-100-de-ani/

Превод на заглавието:
Неразказаната история на единствената румънска империя – Империята на Асеневците. Управлявахме Балканите повече от 100 години

Глупава АНТИ-БЪЛГАРСКА статия на румънци които твърдят че Второто Българско Царство било румънска държава, даже румънска империя/румънско царство, "единствената румънска империя" на историята:


2.
Familia Ortodoxă: ”Vede Dumnezeu” – Sfânta Magdalena (Măndălina) Cătălinici de la Mălainița († 2/15 octombrie 1962)
October 16, 2025
https://rgnpress.ro/2025/10/familia-ortodoxa-vede-dumnezeu-sfanta-magdalena-mandalina-catalinici-de-la-malainita-%e2%80%a0-2-15-octombrie-1962/

Превод на заглавието:
Православно семейство: „Бог вижда“ – Света Магдалена (Мандалина) Каталинич от Малайница († 2/15 октомври 1962 г.)

Друга скорошна АНТИ-БЪЛГАРСКА статия от румънци-идиоти-националисти, предатели на румънците в Сърбия, които се преструват че са румънски патриоти. Трябва да се знае че Румъния и румънците в Румъния винаги са изоставили румънците в Сърбия на произвола на сърбите, за разлика от българите и България. Поне понякога, официална България, българските власти, са оказали помощ на българите в Западните Покрайнини.
Румъния има 5 чуждни съседни страни: Украйна, България и Унгария са й врагове, Молдова за румънците не е чужда страна, а Румъния номер 2. Освен това, Молдова изглежда да е в процес на румънизация. Преди официалният език там беше молдовския. От няколко години насам, официалният език на Молдова е румънския.
От наистина чуждите съседни страни на Румъния, само Сърбия никога не е била във война срещу Румъния.
За това в Румъния се казва че тя има само един приятелски съсед: Черно Море, като понякога се казва: "Румъния има само 2 приятели-съседи: Черно Море и Сърбия".
Статия за една уж светица от Поморавието, наполовина сръбкиня, наполовина влахиня/румънка.
В нея глупави българофобски изказвания:

Цитат:
A urmat apoi o altă dramă – ocupația bulgară dintre 1915 și 1918. Bulgarii au arestat și deportat toți preoții ortodocși din zonă. Niciunul nu s-a mai întors. Biserica din Șciubic a rămas fără păstor. Atunci, ca într-o mănăstire de maici fără preot, Măndălina a început să țină utreniile și vecerniile. Astfel, a păstrat vie flacăra credinței ortodoxe într-un loc unde totul părea stins.

Гугъл превод:
След това последва друга драма – българската окупация между 1915 и 1918 г. Българите арестуваха и депортираха всички православни свещеници в района. Никой от тях не се завърна. Църквата в Шчубич остана без пастор. Тогава, като в манастир без свещеник, Мандалина започна да отслужва утрени и вечерни служби. Така тя поддържаше пламъка на православната вяра жив на място, където всичко изглеждаше угаснало.

Става дума за сръбски свещеници.
Те бяха депортирани не поради православието си, а поради това че бяха сърби.

Статията е добронамерена, даже приятелска спрямо сърбите, въпреки тормоза на които са подложени румънците в Поморавието от сърбите от 1833 г. до днес днешен.
Например:

"La doar șapte luni după căsătorie, soțul ei, în vârstă de 21 de ani, a fost mobilizat pe frontul Primului Război Mondial. A luptat pentru armata sârbă, așa cum făceau toți românii timoceni de dincoace de Drina. Ironia tragică a istoriei făcea însă ca alți sârbi, aflați sub Imperiul Austro-Ungar, să lupte împotriva sârbilor, în timp ce românii luptau pentru sârbi."

Гугъл превод:
Само седем месеца след брака им, 21-годишният ѝ съпруг е мобилизиран на фронтовата линия на Първата световна война. Той се е сражавал за сръбската армия, както и всички румънци от Тимок от тази страна на Дрина. Трагичната ирония на историята обаче е довела до това, че други сърби, под Австро-Унгарската империя, са се сражавали срещу сърбите, докато румънците са се сражавали за сърбите.

Бележка 1: Грешка на глупавата авторка на статия: не всички румънци-тимочани "от тази стана на Дрина" са воювали в Първата Световна Война за Сърбия. Румънците-тимочани в България, тоест във Видинско са воювали за България.
Бележка 2: Трагичната ирония е накарала сърбите в тогавашната Австро-Унгарска Империя да воюват срещу сърбите в Сърбия, според авторката. А какво е трагично в това? Единственото трагично нещо е че тя е предателка на румънците в Сърбия като се изказва положително за сърбите: уж жертви на уж трагичната им история.

Гугъл превод:
"Important este să înțelegem contextul: din anul 1833, Biserica Ortodoxă Română nu mai avea nicio jurisdicție în zonă. Românii nu mergeau la școală, nu cunoșteau limba sârbă, iar slujbele săvârșite în biserici nu le spuneau nimic. Atunci au început să caute alinare în altă parte. Așa au înflorit vrăjitoarele și descântătoarele românce, pentru că ele vorbeau pe înțelesul poporului. Era „magia vlahă”, așa cum aveau să o numească autoritățile iugoslave mai târziu.
Dar Măndălina, care știa ambele limbi, a fost puntea dintre popoare."

Гугъл превод:
Важно е да се разбере контекстът: от 1833 г. Румънската православна църква вече няма никаква юрисдикция в района. Румънците не са ходили на училище, не са знаели сръбски език и службите, извършвани в църквите, не са означавали нищо за тях. Тогава те са започнали да търсят утеха другаде. Така процъфтяват румънските вещици и магьосници, защото говорят по начин, разбираем за хората. Това е „влашка магия“, както по-късно ще я нарекат югославските власти.
Но Мандалина, която е знаела и двата езика, е била мостът между народите.

Бележка 3: мост на приятелство или, поне, на разбирателство между двата народа (?!)

"Cu discernământ și putere lăuntrică, Măndălina a păstrat vie credința și rânduiala în Timocul uitat de lume."

Гугъл превод:
С проницателност и вътрешна сила, Мандалина поддържаше вярата и реда живи в Тимока, забравен от света.

Бележка 4:
Този път, идиотската авторка признава че "Тимокът" е забравен от всички, като, след 2-3 изречения отново да пише добри неща за сърбите.
("Timocul/Тимокът" (с определителен член "-ul" на румънски), наречен още "Тимошката долина" (Valea Timocului/Валя Тимокулуй) на румънски е територията където румънците са мнозинството от населението.)
Какво означава "забравен"? Изоставен от румънските власти, даже и от румънците в Румъния + пренебрегван, даже дискриминиран и тормозен от сръбските власти. Става дума за тамошните румънци, а не за областта, разбира се.

"Moaștele ei se află astăzi în biserica mănăstirii Mălainița, fiind cinstite cu evlavie de credincioșii români și sârbi."

Гугъл превод:
Мощите й днес се намират в църквата на манастира Malainita/Малайница, почитани с благоговение от румънски и сръбски вярващи.

Бележка 5:
Сега, изведнъж сърбите не тормозят повече етническите румънци в Сърбия, а били благочестиви.

Много непризнателна статия от румънската авторка Татяна Петраке/Tatiana Petrache.
Българската "окупация" в Поморавието е имала като резултат между други неща и една книжка + една статия за тамошните румънци, от същия автор, българския учен Стоян Романски:
1) Разпространение на власите между Тимок и Морава и на цинцарите в Македония, 1917 г.
2) Ромъните между Тимок и Морава, статия в Македонски преглед : Г. ИИ, Кн. 1, 1926 г.

3.
Статия за скорошната българско-румънската научна конференция по темата на Южна Добруджа:

Daniel Cain: Istoriografia română și bulgară deopotrivă sunt deja suficient de mature pentru a discuta împreună subiectul dobrogean
https://friendshipbridge.eu/ro/2025/09/21/daniel-cain-conferinta-2025-ro/

Гугъл превод:
Даниел Кейн: Румънската и българската историография вече са достатъчно зрели, за да обсъждат заедно въпроса за Добруджа

"În perioada 19-20 septembrie 2025, la Sofia a avut loc o conferință internațională dedicată Tratatului de la Craiova și problemei Dobrogei, la care au participat cercetători de renume din Bulgaria, România și Italia."

Гугъл превод:
На 19-20 септември 2025 г. в София се проведе международна конференция, посветена на Крайовския договор и въпроса за Добруджа, в която участваха известни изследователи от България, Румъния и Италия.

Румънският "историк" Даниел Каин/Daniel Cain, въпреки че беше попитан от българин и въпреки че Румъния няма никакви исторически права спрямо Южна Добруджа се отнася арогантно и не може да признае истината като все изговаря лъжи и отрицателни неща за българите и България.
Българският журналист не отбелязва нищо и е много радостен заради отговорите на румънския историчар и че Румъния и България станали "вечни приятели" след 1940 г.
Например:

"Cadrilaterul a fost o zonă de graniță și, în același timp, o zonă în care a existat o spirală a violențelor în perioada 1913-1940."

Гугъл превод:
Четириъгълникът беше гранична зона и същевременно зона, където имаше спирала на насилие в периода 1913-1940 г.

Бележка 1:
Той иска да каже че имаше насилие в Южна Добруджа през 1913-1940 г., понеже там имаше българи-терористи които са направили много "терористични атаки". Иначе всичко щеше да е тихо, ако ги нямаше онези българи-терористи, нецивилизовани изроди, които не са позволили на официална Румъния да повтори процеса на румънизация, както тя беше прокарала в Северна Добруджа, процес който беше вървил успешно от 1878 до 1913 г. и вече беше осъществен (горе-долу) през 1913 г.

"Mă refer aici la politica internă, la viața politică din Bulgaria. Dar lucrurile care se întâmplă de câțiva ani încoace au dus la o estompare a acestei memorii din punctul de vedere al criticii la adresa statului român și la adresa prezenței românești în Cadrilater."

Гугъл превод:
Тук говоря за вътрешната политика, за политическия живот в България. Но нещата, които се случват от няколко години насам, доведоха до размиване на този спомен от гледна точка на критиката към румънската държава и румънското присъствие в Четириъгълника.

Бележка 2:
Значи, според него критиките на българските политици спрямо Румъния не били оправдани.
Освен това, той се прави че не знае за "критиките" на румънски политици и други общественици които се изказват непрекъснато в Румъния, до ден днешен.
Или че не знае за учебниците по "история", одобрени от официална Румъния, тоест от рум. Министерство на Образованието където пише че през "трагичната 1940 г." крадливите съседки на Велика Румъния, Бг., Унгария и Съветски Съюз са откраднали парчета от нея.

"Este o poveste tragică a acelor vremuri, la rândul lor foarte tragice, inclusiv pentru istoria statului român, mă refer la anul 1940, un an negru în istoria României."

Гугъл превод:
Това е трагична история от онези времена, от своя страна много трагична, включително за историята на румънската държава. Визирам 1940 г., черна година в историята на Румъния.

Бележка 3:
Защо е черна годината 1940 за Румъния? Само защото Унгария и Съветски Съюз "отраднали" уж румънски изконни земи?
Сигурен съм че румънският "историк" смята възвръщането на Южна Добруджа към България като още една териториална кражба на година 1940 за Румъния, тоест още една част от румънската "трагедия" от 1940 г.

1.
Magla padnala v dolina": Da li je ovo "pesma nad pesmama" srpske narodne muzike?
https://www.telegraf.rs/jetset/muzicka-apoteka/3553299-magla-padnala-v-dolina-da-li-je-ovo-pesma-nad-pesmama-srpske-narodne-muzike

"Magla padnala v dolina,

od njuma se ništo ne vidi,

samo eden grm zelen,

pod njim mi sedi terziče,

terziče, mlado komšiče.

Terziče, mlado komšiče,

da mi sašiješ elečeto,

so aršin da go ne meriš,

so noškiti da go ne režeš,

so igla da go ne bodeš,

od oko da go sašiješ!

Božano, momo ubava, Božano,

će ti sašijem elečeto,

al' da mi umesiš pogača:

kroz trepki brašno da seješ,

so s'zi da go zamesiš,

na grudi da go razviješ,

so duša da go ispesčeš!"

Коментар по текста:
"Магла паднала в долина" - Не би следвало да бъде "маглаТА паднала в долина"?
Не знам сигурно обаче "маглата паднала" звучи по-добре.
Може би сърбите са изоставили членуването понеже в сръбски език няма граматически член.
Този врански говор обаче има такова нещо, което личи от думата "елечето".
Разбира се че има, понеже става дума за български говор, а не за сръбски.
На български се казва "мъгла паднала в долина" обаче на северномакедонски "език" се казва точно така: "магла паднала в долина" докато на сръбски хората се изказват много по-различно "магла пала у долини".

Както личи, чрез "кодификацията"/"нормирането" на северномакедонски "език", торлашките говори са престанали да са "сръбски", а са станали "северномакедонски". Тоест, според мене, повечето пъти думите и изреченията, изказани на торлашки са най-близки като облик/звучене до северномакедонските им преводи отколкото до сръбските/българските. На второ място е стандартен/литературен български, а едва на трето място стандартен/литературен сръбски.
Сърбизмите които са навлезли в северномакедонски "език" след създаването му през 1944 г. до днес или са присъствали в северномакедонски вече от кодификацията му присъстват и в торлашки, обаче липсват в български.
Както северномакедонски стандартен "език", така и торлашките говори нямат съгласна "х" (с малко изключения при северномакедонски "език"), както северномакедонски, така и торлашки, а и сръбски имат гласна "р" (редом до съгласна "р"), докато в български език присъства само съгласна "р", "р" като гласна я няма.

2.
Няма само Hristo ТАТАРчев, има и гр. КУМАНово, друг тюркски народ, други "татари".
Щом татарите принадлежат на жълта човешка порода, значи става дума за северномакедонски и сръбски расизъм.
Китайцте също са жълти хора, 'начи татари.
Ама фрустрираните китайци-татари са успели да отмъстят българите-татари.
Как точно?
Саботаж ;-)
Например, статията:
The Novi Sad Railway Station Collapse: The Cost of Sino-Serbian Infrastructure Deals
"Facilitating Disaster: The Role of Chinese Companies
Chinese companies played a critical role in the modernization project, yet they have largely escaped the level of scrutiny faced by domestic actors.
[...]
Another factor shielding Chinese companies from intense scrutiny was the swift placement of blame on a Serbian subcontractor, Starting, a company hired by the Chinese consortium to renovate the Novi Sad rooftop.
[...]
Yet a crucial question remains: To what extent were the Chinese companies involved in the actual construction?"

3.
сърбите, когато не обиждат пиротчаните че са българи/бугараши, те ги обиждат че били селяндури и говорят селяшки/селяндурски.
А пиротчаните искат да са/станат сърбки толковва много, те не искат обиди от "братя-сърби", те просто искат да бъдат възприети като сърби от "другите сърби". Те са правили всичко за това, включително да си предадат дедите и прадедите които в края на 19. век още бяха българи.
Само да получат, вместо благодарност, обиди от сърбите.
:(

4.
Единството на българския език в миналото и днес
Българска Академия на Науките. Институт за български език (1978)

https://macedonia.kroraina.com/bugarash/ed/edinstvoto_makedonija_2.htm

Интересно е да се изтъкне, че първите образци на българска реч и първата новобългарска граматика, с които българският език бе открит за света и за науката, са на разложки говор. През 1822 г. известният сръбски просветител и книжовен деец Вук Караджич издаде във Виена „Додатак к санктпетербургским сравнитељним рјечницима свију језика и нарјечја с особитим огледом Бугарског језика”, в който помести 273 думи, къса граматика, 27 народни песни и две глави от евангелието. За тях Караджич отбелязва:

„Ове бугарске ријечи мени је писао и казивао прави бугарин из Разлога”

5.

Magla padnala v dolina": Da li je ovo "pesma nad pesmama" srpske narodne muzike?
https://www.telegraf.rs/jetset/muzicka-apoteka/3553299-magla-padnala-v-dolina-da-li-je-ovo-pesma-nad-pesmama-srpske-narodne-muzike

https://lyricstranslate.com/sr/gusta-mi-magla-padnala-gusta-mi-magla-pala.html

Leskovački govor s jednim padežom
https://www.youtube.com/watch?v=D-y99AFB2zI

JUTARNJI PROGRAM - Vranjski govor
https://www.youtube.com/watch?v=MUagTlxvCj8

Sa vranjske kaldrme u nezaborav - vranjski govor 27 11 2018
https://www.youtube.com/watch?v=O-m3K22JQuo

Pričaj vranjanski da te ceo svet razume
https://www.youtube.com/watch?v=zgCWYx8-s0s

Pirke priča viceve na pirotskom dijalektu
https://www.youtube.com/watch?v=CrIHQ0_gfWE

Južnjački govor
https://www.youtube.com/watch?v=k5ds5wLMUzw

SPECIFIČAN VRANJANSKI NAGLASAK - 300 Čuda
https://www.youtube.com/watch?v=mpVAUhnHlCA
@milans.637
Ja sam vranjanac i bilo bi mi draze da se Vranje pripoji Bugarskoj, bugari bi dobili teritoriju a mi papire evropske unije.

6.
nenad4star
https://www.youtube.com/c/NenadMilosevic1989/videos
Сръбски Youtube/Ютюб ъкаунт с видеа на пиротски:

NI NA TAM, NI NA OVAM - VIBER (Epizoda 15)

https://www.youtube.com/watch?v=Mw7Nrx6EsvM

Veselinko Mitic
2 years ago
Koji je ovo jezik brate mili???

Maja Младеновић
2 years ago
Српски језик,који је толико диван и разновртсан,нарочито кад се посматрају његови дијалекти. Ово је можда и једна од

најстаријих варијанти нашег језика и треба да се негује.

i_am_a_phoney 2
2 years ago
Bugarski.

Vladica Stankovic
2 years ago
Sto onda gledas ako ti se ne svidja.i vredjas ove ljude sto imaju drugaciji dijalekat srbskog jezika i naglasak

ASMR Creative
1 year ago
@i_am_a_phoney 2 jeste Vi nekad culi bugarski?.... Slicno zvuci, logicno, pogranicna mesta. Ali ne, skolovana osobo, ovo nije bugarski.

NI NA TAM, NI NA OVAM - LETOVANJE (Epizoda 1)

https://www.youtube.com/watch?v=tz7RKnim2Pg

Nenad Krstic
3 years ago
Moze prevod za nas koji ne razumemo seljacki?

malicrnivrag 666
3 years ago
Nenad Krstic To nije seljacki, to je pirotski ili kako ga vec ovde zovu "sopski"

NI NA TAM, NI NA OVAM - SANOVNIK (Epizoda 16)

https://www.youtube.com/watch?v=n7-vC8--vas

i_am_a_phoney 2
2 years ago
Koji je ovo jezik? Bugarski?

REDman
2 years ago
Nije ni Srpski ni Bugarski vec Pirotski.

DOBRUJA AND ROMANIA REUNITED

AFTER THE INDEPENDENCE WAR

https://web.archive.org/web/20031205041504/http://www.tomrad.ro/istorie/dobrogea/retroeng.htm
http://www.tomrad.ro/istorie/dobrogea/retroeng.htm

In an epoch marked by the globalization phenomenon, a certain counter-effect is also to be seen: the rebirth of nationalism. The danger implied by this effect – perfectly logical up to a certain point – does not consist in the effort made by a people or an ethnic group to preserve their identity, language, culture, customs and spirituality, but in thriving to surpass their own limits that are drawn by the history itself. When the patriotism is easy to turn into patriotardisme (fr.; tran. false patriotism), when the history course is stifled, turning into plain exchange currency to be used in promoting group interests, then the spirituality of that people or ethnic group could easily turn back to the narrow road opposed to progress, enchained. It is well known the evil that could be done by the radical nationalist representatives; its effects have quaked the end of the millennium Balkans. Unfortunately, a significant "contribution" to that was to be made by those who, by their professional deontology, would have the duty to know and to tell the truth. It is the case of those Bulgarian contemporary history representatives, such as VELKO TONEV, LIUBEN BESKOV, ANTONINA KUZMANOVA, that are thriving to prove the theory – tendentious and unsupported by any historical facts – that, during the Independence War (i.e. The Bulgarian Independence War), "Russian provisory administration in Dobruja allowed - at least in the beginning - the Bulgarian population in the region to take advantage of their historical rights". On the 25th of June 1877, twenty days later after the city of Macin was liberated, the first Administrative Council was elected on the Bulgarian territory. In less than a month, a number of districts, regional committees were set up, in the North of Dobruja.

The above-mentioned Bulgarian historians are trying to prove the theory of "political predestination of the region", in fact that the provisory Russian rule organized the administrative, economical and spiritual life of Dobruja by paying much more attention to Romanians, despite the Bulgarian presence in the region, taking into account that "the idea of restoring the Russian authority over South Basarabia – ceded to Romania in 1856 – and also the fact that a compensation was made to Romania by granting her the right over North Dobruja had appeared in 1879".

Significant are also the preoccupations of PLAMEN PAVLOV, the leader of The Association of Bulgarians Abroad, with the office in Sofia. In this respect, on the Internet site www.bulgary.com, Plamen Pavlov initiated an extended approach tributary to nationalist propaganda, in order to stimulate Bulgarian nationalist positions among his nationals living in Romania, especially in Dobruja, by trying to impose the theory of "the primate of Bulgarian population’ settling in Dobruja, against the Romanian presence there."

Another theory, also lacking the necessary realism, is the one promoted by VELKO TONEV, who is trying to prove the fact that "the number of Bulgarians settled in Dobruja was superior to that of the Romanians existing there". The document referred to as support of this arbitrary theory is "ZAPISKA O DOBRODJA"("Notes on Dobruja)", written by the Russian governor Belucerkovici addressed to the Russian Imperial Administration. According to Belucerkovici’s notes, "the Bulgarian population was about 12150 members in some localities (10000 in Tulcea, 550 in Cernavoda and Harsova, 180 families in Babadag), while the Romanian population was in minority, in the same localities."

The above-mentioned statistics are totally lacking the sense of realism and also that of objectivity, taking into account the fact that there were only 4070 Bulgarians in Tulcea, only 80 Bulgarian families in Babadag and, as of the number of the Romanians living in Cernavoda and Harsova that were in fact 7585.

In addition, many important moments in the war between Russia and Turkey are to prove the fact that Romania was involved in that war only motivated by the need of preserving an important part of her national body. The correspondence between the commander of the Russian troops, the great Duke Nikolai, and Carol I, Prince of Romania, is relevant in this respect. Therefore, after being defeated for several times in Bulgaria, the great Duke Nikolai, commander of the Russian troops, made the decision to wire to Prince Carol of Romania the famous message: "Turkish forces, crowding countless at Plevna, are going to crush us. Please, do take the necessary steps for fusion, demonstration, and - if it’s possible – cross over the Danube, as you wish. This demonstration is necessary between Jiu and Corabia, as the troops could move easier." Then, on the 9th of August, the great Duke Nikolai reverted to this matter: "When will you be able to cross over the Danube? Do it as soon as possible. Turks are bitterly fighting at Sipca. Many of our attacks have been rejected in the morning, on the 9th of August. The fight goes on and on, despite the darkness of the night."

From 11th to 23rd of August, the Romanian troops, led by the 6th and the 5th regiments of Calarasi, crossed over the Danube by Nicopole, effectively getting into that war, aware of the fact that their mission was a historical one. The Romanian soldiers were to be covered by glory at Grivita I-II, Rahova, Plevna, and Smardan, enlivened by Carol’s words of The 26th August’s command, in front of Plevna: "Keep fighting on by our Romanian soul and spirit! May the world judge us by our deeds."

The Russian troops crossed over the Balkans, heading to Adrianopol. Also beaten in Caucasus, Turkey requested an armistice, concluded by the Adrianopol Peace treaty, on the 31.01.1878. This was the end of the war between Russia and Turkey (1877-1878), by the defeat of the Ottoman Empire, but the negotiations were to go on even after the end of the military conflict, involving not only the belligerent states, but also the European powers that were interested in extending their own influence spheres.

At least a brief analysis on this matter would be necessary in order to highlight the future political configuration of the Balkan region, taking into account the fact that some contemporary Bulgarian historicists deliberately misinterpret the negotiating process following the end of the war. After the truce had been reached, the Russian diplomacy prepared the ground for obtaining the most important territorial advantages – territories, provinces etc. – for the Ottoman Empire and, consequently, the occupied states’ expenses.

On a special mission in Bucharest, the Russian representative asked – in the name of the Tsar – for Basarabia to be retro ceded, as Russia had lost it in the Crimean War, in exchange for Dobruja. Prince Carol and the government’s refusal to negotiate on the matter of giving away Basarabia enjoyed the support of the law corps, which gathered on a secret meeting, on the 23rd of December. After the statement made by Kogalniceanu, a motion had been issued, reproducing the 2nd article of the Convention held on the 4th of April, saying that: "It is never to be agreed on giving away of any part of our country, neither for another part of land, nor for any other compensation." Then, in 1878, the Peace Treaty from San Stefano was concluded, but the Romanian delegates weren’t aloud to take part at the negotiations. The treaty foresaw, in the first place, recognition for the independence of Serbia and Montenegro and some territorial acquisitions for those states that didn’t play any important role in the war between 1877-1878. Only in the third place, the treaty stated on Romania’s independence, that Dobruja was to be reunited with her Romanian homeland, but also that Basarabia to be ceded to Russia. The treaty also stipulated that it was to be set up the Great Bulgaria, form the Danube up to the Aegean Sea – consisting of central and meridian Dobruja, the regions of Pirot, Moesia, Macedonia and Thracia, bordering the Aegean Sea at Cavalla -, also the autonomy of Bosnia and Herzegovina and Russia’s gaining few territories in Caucasus, on Ottoman Empire’s expenses. Later on, England and Austro-Hungary declared themselves unsatisfied with the San Stefano Treaty, that’s why England asked the treaty to be revised on an international congress.

In February 1878, the English fleet entered the Marmara Sea, in order to determine Russia to agree on Great Powers’ gathering on a congress, which was to happen later on, by the mission of the Russian ambassador at London. The Romanian prime minister, Ionel Bratianu left for Vienna and Berlin in order to gain support for the political situation of Romania, hoping that the territorial integrity could have been preserved. On that occasion, the German Counselor, OTTO VON BISMARCK, highlighted that "Basarabia is - to Russia - a sine-qua-non condition", consequently recommending that Basarabia "should be traded in exchange of greater advantages".

Bulgarian historiography considered San Stefano Treaty to be an "equitable" one because it was to ensure free development for almost every Balkan people. Due to this treaty, the "Bulgarian people" see themselves almost unified between the national state’s frontiers. To this new Bulgaria was to be attached the entire Moesia less North Dobruja.

Other opinion among contemporary Bulgarian historiographers are much more radical on contesting the legitimacy of Dobruja’s historical right to be united with Romania, considering such a provision to be only the Russian diplomacy’s maneuver of regaining Basarabia in exchange of other territories. Thus, in his paper - "A Brief History of Dobruja"-, appeared in Varna, LIUBEN BESKOV considered that: "The victorious end of the independence war brought Bulgarians about bustle and joy, but the celebration of the event in Dobruja is shattered by the provisions of the 19th article in San Stefano Treaty, according to which the Russian tsar agreed to trade the financial debts of Turkey – 1.410.000 rubles –for the benefit of Russia, as for the war losses, by ceding the Sangeac of Tulcea – Dobruja and the islands in the Danube Delta." The fact that Russia didn’t want to include the above-mentioned territory in the empire gave her the right to trade the part of Dobruja that had been lost under the provisions of the treaty in 1856.

Later, on the Congress of Berlin (1-13 June, 1-13 July 1878), it was to be decided on the Russian-Turkish conflict in 1877-1878. The Romanian mission wasn’t aloud to take part at the congress. German Counselor OTTO VON BISMARCK was the chairman of the congress. Main efforts of the English diplomacy on the congress were aiming against Russian influence in the Balkans and against Russia gaining Bosphorus and Dardanelle straights. From this reason, the British government opposed to the idea of setting up a great Balkan state.

Because Austro-Hungary wanted Bosnia and Herzegovina for expanding her influence sphere over Albania and Macedonia, was against including the Macedonian territories to Bulgaria.

On that congress, the British delegation claimed that the southern frontier of Bulgaria shouldn’t get beyond Stara Planina Mountains and the Austrian representative – that the Western frontier should be limited at the Vardor River Valley.

The congress decided the setting up of an autonomous Bulgarian principality consisting of Moesia, the Department of Sophia and the South of Dobruja – an area of 62772 km2 and 2 mills. inhabitants -; the region between the Balkans and Rodopi, that is the Oriental Rumelia, became autonomous – an area of 35.208 km2 and 900.000 inhabitants; Macedonia, Aegean Turkey (the Occidental Turkey) and Adrianopole area (the Oriental Thracia) have returned to Turkey, and the region of Pirot to Serbia.

Due to the fiery disputes Great Powers got into, determined by their economical, political and military interests – on immediate or long term perspective – many important matters, vitally concerning the Romanian people, had been negotiated on that congress, such as the independence of Romania and the matter of Dobruja returning to Romania. By granting Russia the concessions she asked for, the document was finally signed.

The congress recognized the independence of Romania and, by the provisions stipulated in the 46th article, the right over few territories, such as: "the islands in the Danube Delta, the Sangeac of Tulcea, consisting of the district of Kilia, Sulina, Mahmudia, Isaccea, Tulcea, Macin, Babadag, Harsova, Kustenge, Medgidia, along with the territory situated in the South of Dobruja, following the line starting at the east side of Silistra and getting to the Black Sea, in the south side of Mangalia."

The borderline was to be established, as it was, where it was, by a European Committee for delimitating Bulgaria. As the authors of above-mentioned paper wrote, Romania was offered an ultimate and alternativeness bargain. Despite that, the attitude of some of the Romanian lawmakers representatives, on parliamentary sessions, that of disagreement towards that bargain, is never to be mistaken or reduced to the question "whether they were positive or not in the matter of Dobruja".

Many aspects, of a greater complexity, should be taken into account when it is to explain such an attitude, tendentiously exploited by the Bulgarian historiography. Some of these aspects are:

The opposition’s routine in contesting the actions and decisions made by the political governing forces, without taking into account the negative implications to our state.
Some narrow-minded political representatives, insufficiently informed on the past of this Romanian province or influenced by its precarious economy, which needed great efforts and large investments to achieve the necessary development; by two consecutive motions, Prince DIMITRIE GHICA and V.A.URECHIA strongly refused to accept the bargain offered by the Great Powers’ diplomacy.
The attitude of some political figures that, in good faith, rejected the idea of getting back some national territories by losing others.
On the opposite, among the most important Romanian political figures of that time, I.C. BRATIANU and M. KOGALNICEANU, by historical argumentation and by realizing the great perspectives of developing the economy at the gate of the Black Sea, strongly supported the idea of accepting the provisions of the treaties.

Some Bulgarian historiographers highlighted the so-called "injustice" made towards the Bulgarian people by reuniting Dobruja with Romania, tendentiously reasserting the idea of "historically unlawful right over Dobruja and of the unjust trade of Basarabia in exchange for Dobruja" and, moreover, insisting on the idea of the parliamentary representatives’ so-called "refusal" of gaining an "illegitimate" territory. Thus, it is asserted that: "Romania strongly protested against the solution offered and refused to trade this region (Basarabia) in exchange for Dobruja. The Bulgarians were once again those who paid for the account of the congress’ machinations that became the exchange currency on the Congress of Berlin"(…) "Lacking the necessary support and without any chance in keeping Basarabia together with the national state, Romanians took an unexpected turning and - instead of keeping on claiming that the geographic and ethnographic Dobruja didn’t belong to them - crossed over the Danube River, not to take it over, but asked for the greatest possible territorial compensation: the fact that Romainians claimed the right over the entire Dobruja and a part of North-East Bulgaria, up to Varna-Ruse railway, was far beyond any expectation".

In the end, it is asserted that: "Bulgarian historiography considers that the Congress of Berlin was deeply unjust because it was to shatter the dream of a great, united Bulgaria – once fulfilled due to the Bulgarian revolutionary movement and to the blood shed by the Russian soldiers."

Such irredentist methods of approaching history, based on exclusively unscientific argumentation, are often to become subjects of the papers, conferences and treatises of some contemporary Bulgarian historicists, despite their harmful effect on the traditionally good neighborhood and friendship relationship among the two people and countries.

Cadrilater/Кадрилатер (членувано: Cadrilaterul/Кадрилатерул в именителния и винителния падежи, Cadrilaterului/Кадрилатерулуй в родителния и дателния падежи) = Южна Добруджа, по-точно открадната през 1913 г. от Румъния територия, която не е само Южна Добруджа, а и част от Лудогорието.
Краят или началото на (Южна Добруджа) е гр. Силистра, докато Румъния е успяла да открадне земи и по-на-запад, включително гр. Тутракан. Всъщност съществуват повече мнения за какво точно е Добруджа, кои са нейните (природни или неприродни) предели/граници.
Най-западното населено място откраднато от Румъния през 1913 г. се казваше Тюрксмил, тоест Турски Смил, име което на румънски може да се срещне и като Турксмил, и като Туркшмил. Понастоящем селото се казва Нова Черна.
Това име, Смил, очевидно е славянско/българско, понеже има село Смилево в РСМ и бивше село Смилово в Бг.

Смилово
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BE

"В регистър на войнуците от ливата Кюстендил, съставен през 1486-1490 година от село Исмилова са регистрирани двама войнуци и осем ямаци."

Интересно е че днешният украински град Измаил, на румънски изписан Исмаил (разположен в Южна Бесарабия или Буджак) е имало в миналото "румънското"/"молдовското" име Смил, тоест българско име.

Измаил
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%B7%D0%BC%D0%B0%D0%B8%D0%BB

"През VII век областта на Измаил влиза в състава на Българската държава. На мястото на разрушената римска крепост Сморнис, източнославянските племена тверци и угличи създават славянското селище Смил."


Zi istorică pentru România. Pe 27 noiembrie recuperam de la Bulgaria Cadrilaterul
https://www.youtube.com/watch?v=xeL1ZukjlYI
27 nov. 2020
Google Translate:
Исторически ден за Румъния. На 27 ноември си връщаме Четириъгълника от България.


Balcic 1943
29 nov. 2023
https://www.youtube.com/watch?v=IryEc9MgeM0
Описание на видеото:
"La 3 ani dupa cedarea Cadrilaterului, în plini ani de război, atmosfera în Balcicul scăldat în soarele verii 1943 e încă serenă, chiar dacă probabil nu mai exista boema de altădată... În cateva scurte cadre, probabil printre primele de la Balcic din arhiva de filme bulgară, se observă casa facută de arhitectul Dimitrie Ghiulamila, ginerele prolificului Paul Smărăndescu."

Google Translate:
3 години след капитулацията на Квадрилатера, в разгара на войната, атмосферата в Балчик, окъпана в лятното слънце на 1943 г., е все още спокойна, дори ако бохемската атмосфера от миналото вероятно вече не съществува... В няколко кратки кадъра, вероятно сред първите от Балчик в българския филмов архив, можем да видим къщата, построена от архитекта Димитрие Гюламила, зет на плодовития Пол Смарандеску.

<<3 години след отстъпването на Южна Добруджа [към България]...>>
Румъснкият "поствач" на видеото не използва "връщането"

От същия румънски поствач Cadrilater:
Silistrie - ville roumaine bâtie sur le bas Danube
7 dec. 2023
https://www.youtube.com/watch?v=UD0j1N2Myyo
Google Translate от френски:
Силистра - румънски вили, построени по долното течение на Дунав

Balcic, Rumania - Royal family joins nation - september 1931
27 nov. 2023
https://www.youtube.com/watch?v=BxYO3Nw4rBw
Описание на видеото:
Various shots of Queen Marie, Crown Prince Michael and King Carol II
Prince Michael and King arrive at Palace, Walking along paths with Queen, All surrounded by retinue greeting populace from balcony, Carol instructing Michael on photography
Google Translate от английски:
Различни снимки на кралица Мария, престолонаследник Майкъл и крал Карол II

Принц Майкъл и кралят пристигат в двореца, разхождат се по пътеки с кралицата, всички заобиколени от свита, поздравяваща населението от балкона, Карол инструктира Майкъл как да снима.

Turtucaia 1930
27 nov. 2023
https://www.youtube.com/watch?v=1aYDNfi5oCI
Превод: Тутракан 1930

Румънският поствач е голям почитател на Велика Румъния.
Той не само че е поствал много видеа за българската част на бившата Велика Румъния (тоест Южна Добруджа), а и от молдовската част на Велика Румъния, например видео за село Cornova/Корнова в независимата държава Молдова (в миналото селото е било в състав на Велика Румъния).

Cornova. Un sat din Basarabia, România (1931)
29 nov. 2023
https://www.youtube.com/watch?v=WXq7t-HxIRY

Cornova, Ungheni
https://ro.wikipedia.org/wiki/Cornova,_Ungheni

21 septembrie 1940 - Debarcarea trupelor bulgare la Balcic
30 nov. 2023
https://www.youtube.com/watch?v=Wi3UzIJi4kI
Описание на видеото:
<<Ca o ironie a sorții, la puțin peste 3 ani de când administrația românească reușise să construiască în 1937, cu eforturi considerabile, primul dig de larg al portului din Balcic, destinat andocării vapoarelor comerciale mari, marina militară bulgară descindea pe acest dig, la 21 septembrie 1940, pentru a lua în stăpânire teritoriul cedat.
"La 7 septembrie 1940, prin tratatul de la Craiova, se punea cruce celor peste două decenii și jumătate de stăpânire românească. S-ar fi putut păstra Balcicul printr-o atitudine intransigentă sau prin tărăgănarea discuțiilor? Greu de spus. Merita poate să se încerce... Ar fi fost și o justificare nu lipsită de temei; prin tot ce se investise și se construise (îndeosebi la Balcic), Cadrilaterul retrocedat la 1940 depașea în valoare Cadrilaterul anexat la 1913".
Sursa text: "Balcic. Micul paradis al României Mari", de Lucian Boia>>

Google Translate:
Като ирония на съдбата, малко повече от 3 години след като румънската администрация успява да построи през 1937 г., със значителни усилия, първия офшорен кей на пристанището Балчик, предназначен за акостиране на големи търговски кораби, българският военноморски флот слиза на този кей на 21 септември 1940 г., за да завладее отстъпената територия.
„На 7 септември 1940 г., чрез Крайовския договор, е сложен край на над две десетилетия и половина румънско управление. Можеше ли Балчик да бъде запазен чрез непримиримо отношение или чрез протакане на дискусиите? Трудно е да се каже. Може би си е струвало да се опита... Това би било оправдание, което не е без основание; с всичко, което е било инвестирано и построено (особено в Балчик), Четириъгълникът, отстъпен през 1940 г., надхвърля по стойност Четириъгълника, анексиран през 1913 г.“.
Източник на текста: „Балчик. Малкият рай на Велика Румъния“, от Лучиан Боя


<<pentru a lua în stăpânire teritoriul cedat>> = да завладее отстъпената територия
вместо:
pentru a lua în stăpânire teritoriul RETROcedat = да започне да притежава/владее (въз)върната територия

Румънският поствач е и сърбофил, значи предател на румънците които живеят в Сърбия, които са почти цялостно претопени като онези които все още се чувстват румънци и искат малцинствени права са тормозени и мачкани, подобно на българите в Сърбия.
Той е още една жертва на румънското образование по "история", според което Сърбия е единствената страна-прияте на Румъния.
Това се дължи и на факта че Румъния и Сърбия имат 2 общи врага: България и Унгария.
Той е поствал видео за православен манастир в Косово:

Under the Yugoslav skies, 1934 Gracanica Monastery on the Kosovo field build in 1310
30 nov. 2023
https://www.youtube.com/watch?v=vrx2dDoSMs0

Според румънският глупак-"историк" Л. Боя Румъния заслужаваше да остане поне с гр. Балчик след връщането на Южна Добруджа на България, понеже, според него "Румъния беше инвестирала/вложила повече пари в Балчик отколкото беше стойността на цяла Южна Добруджа през 1913 г" (!!!). "Логика" на румънски "историк".

Румъния беше вложила пари понеже тогава Южна Добруджа беше част от нея, понеже Румъния я беше откраднала от снагата на България.
През 1913 г. Румъния не е платила нищо на България за кражбата на Южна Добруджа, обаче бившия външен министър на България, Соломон Паси се е съгласил, в името на България (!) да плъти "обезщетения" на Румъния, като България след това е платила повече от 1 милиард евро на Румъия!!!

А този "историк" си иска Румъния да не е "отстъпила" цялата Южна Добруджа през 1940 г.

За онзи милиард евро платил от Бг. на Румъния същият поствач е поствал видеото:

DIN|INTERIOR. Despăgubirile pentru refugiați, o afacere de milioane de euro
11 dec. 2023
https://www.youtube.com/watch?v=EU6KqoofqAU
Google Translate:
Обезщетения за бежанци, бизнес за милиони евро

Ако използвате субтитрите на английски ще разберете повече.
например на мин. 2:33 влах-аромунин (роден в днешна РСМ, колонизиран от властите на Велика Румъния в Южна Добруджа за да я румънизира, от 1940 г. насам "бежанец" от Южна в Северна Добруджа) казва:
"Noi acolo in Macedonia, bulgarii erau toti slugile noastre. Si turcii erau slugi."
Превод:
Ние там в Македония... българите бяха всички наши слуги. Турците също бяха слуги.

на мин. 3:03
"Isi aminteste ca viata in Golebina/Ceatalgea nu era usoara din cauza bandelor de comitagii bulgari care ii terorizau pe localnici.
Превод:
Той си спомня, че животът в Голебина/Чеаталгея не е бил лесен заради бандите на българските комитаги, които са тероризирали местните.

Според румъснкия журналист "местните" били твърде скорошните румънски колонисти, а не наистина местните българи, тоест по-старите, по-отдавна заседналите български жители.

на мин. 7:20 друг влах казва:
"Ce-o sa faci? O sa vii sa le iei [de] aicea? Dar poate sa punem cate o mana, barem, in sacosa, sa ducem acasa, sa stim ca am luat, ca-i PAMANTUL NOSTRU."

Превод:
[Сега] какво да направим? Да идваме тук [= в България, в Южна Добрдужа] за да ги вземем и отнесем в Румъния [има предвид имотите които са били принудени да оставят в Южна Добруджа през 1940 г., тоест български земи и къщи преди кражбата на Румъния от 1913 г., които след това румънските правителства са дали на румънските и аромунските колонисти и които през 1940 г. отново са станали български площи и къщи].
"Поне да вземем по една шепа земя/пръст за да я сложим в торбичка за да я отнесем вкъщи, понеже това е НАША ЗЕМЯ."

Тези колонисти и потомците им са много сърдити понеже Румъния е предоставила на колонистите огромни площи земя, не само извън селата, тоест не само земеделска земя, а и вътре в селата, тоест дворове на къщи с огромна площ, тоест земя за колонисти за да си правят къщи, градини и дворове. След 1940 г., когато колонистите бяха принудени да се преместят в Северна Добруджа, румънските власти са им дали твърде по-малки имоти.


Comitagiii din Dobrogea - Război de gherilă în România Mare
22 dec. 2024
https://www.youtube.com/watch?v=d3rXMcyJtCA
Превод:
Добруджанските комитаджии - Партизанска война във Велика Румъния

Коментари на румънците:

@radaniculescu6761
Va multumim mult pentru aceste relatari! Scriu un articol stiintific despre Peninsula Balcanica, in care voi contesta si legitimitatea Tratatului de la Craiova! Indiferent de ce parte a baricadei erau lucrurile, nu trebuia cedat niciun teritoriu fara referendum. Ne-am grabit sa satisfacem cererile naziste, ca sa ramanem la sfarsit cu nimic. Balcicul are pentru noi o valoare inestimabila...

Google Превод:
Благодаря ви много за тези репортажи! Пиша научна статия за Балканския полуостров, в която ще оспоря и легитимността на Крайовския договор! Независимо от коя страна на барикадата стояха нещата, никоя територия не трябваше да бъде отстъпвана без референдум. Бързахме да удовлетворим нацистките искания, само за да не получим нищо. Балчик има безценна стойност за нас...

@andreicosmin9703
Dar Silistra trebuia să rămână a României. Avem acolo cetatea lui Mircea cel Bătrân. Oricum, primii invadatori au fost bulgarii, veniți pe pe Volga ...

Google Превод:
Но Силистра трябваше да остане румънска. Там се намира крепостта Мирча Стари. Както и да е, първите нашественици са били българите, дошли от Волга...

[Става дума за несъществуващата крепост на румънския/влашкия средновековен войвода Мирчо Стари. Има крепост в гр. Силистра обаче не беше създадена по времето на Мирчо Стари.]

@VictorVapirovschi-kk8yv
TOT CADRILATERUL TREBUIE SA REVINA ROMANIEI. NU EXISYA, SI NU POAYE EXISTA ALT CRITERIU DE STABILIRE A GRANITEI ROMÂNO BULGARE DECAT EGALITATEA INTRE CELE DOUA TARI, ASTA E POZITIA ROMÂNIEI CARE NU POATE FI CONTESYATA NICIODATĂ DE LA INCEPUTUL TIMPULUI SI PANA LA SFARSITUL LUI (ȘI LE FACEM NOI CONCESIE PRIN ASTA).
PRIN URMARE CADRILATERUL NE REVINE NOUA CA IESIRILE LA MARE ALE CELOR 2 TARI SA FIE EGALE.
ORICE ALTA SOLUTIE ESYE ILEGALA, IMORALA SI INFRACTOARE DIN PARTEA BULGARIEI CAREIA I-AM OBTINUT INDEPENDENTA CA SA NE NEGE UN DREPT LA EGALITATE? ASTA E SYRIGATOR LA CER SI PATRIARHIA BULGARIEI ESTE IN CULPA. NU ARE DREPT DE SEDERE LA ATHOS, SI NU ARE DREPT LA LUMINA SFANTA PANA IN MOMENTUL IN CARE CADRILATERUL NU E PARTE A ROMÂNIEI. NU E POSIBIL ALTCEVA. AR FI TRADARE A ORTODOXIEI ROMÂNE DACA NU IMPUNE ASTA.

Google Превод:
ЦЕЛИЯТ КВАДРИЛАТЪР ТРЯБВА ДА СЕ ВЪРНЕ В РУМЪНИЯ. НЯМА И НЕ МОЖЕ ДА ИМА ДРУГ КРИТЕРИЙ ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА РУМЪНСКО-БЪЛГАРСКАТА ГРАНИЦА ОСВЕН РАВЕНСТВОТО МЕЖДУ ДВЕТЕ СТРАНИ. ТОВА Е ПОЗИЦИЯТА НА РУМЪНИЯ, КОЯТО НИКОГА НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ОСПОРЕНА ОТ НАЧАЛОТО НА ВРЕМЕТО ДО КРАЯ МУ (И НИЕ ПРАВИМ ОТСТЪПКА С ТОВА).
СЛЕДОВАТЕЛНО КВАДРИЛАТЪРЪТ СЕ ВРЪЩА ПРИ НАС, ЗА ДА БЪДАТ РАВНИ МОРСКИ ИЗЛАЗИ НА ДВЕТЕ СТРАНИ.
ДАЛИ ВСЯКО ДРУГО РЕШЕНИЕ Е НЕЗАКОННО, НЕРАВНО И ПРЕСТЪПНО ОТ СТРАНА НА БЪЛГАРИЯ, КОЯТО ПОЛУЧИХМЕ НЕЗАВИСИМОСТ, ЗА ДА НИ ОТКАЖЕ ПРАВОТО НА РАВЕНСТВО? ТОВА Е НАПРАВО И БЪЛГАРСКАТА ПАТРИАРХИЯ Е ВИНОВА. ТОЙ НЯМА ПРАВО ДА ОСТАВА НА АТОНС И НЯМА ПРАВО НА СВЕТАТА СВЕТЛИНА, ДОКАТО ЧЕТИРИЪГЪТНИЯТ НЕ Е ЧАСТ ОТ РУМЪНИЯ. ВСИЧКО ДРУГО Е ВЪЗМОЖНО. БИ БИЛО ПРЕДАДАТЕЛСТВО НА РУМЪНСКОТО ПРАВОСЛАВИЕ, АКО НЕ НАЛОЖИ ТОВА.

@ferdinanddepaoli1599
Noi am fost mereu distrusi si pe teritoriul nostru s-au format alte popoare ,Poate si cu Cadrilaterul a fost de fapt la fel . românii din România am suferit de doua ori in cincizeci de ani genocid , câti mai vorbesc româneste la Kiev , pentru casi kievul a fost oras Românesc ,,asa poatesi Cadrilaterul , Bulgarii transmiteau emisiuni de muzica populara in limba lor si la un moment dat au fost transmise câteva cântece si dansuri populare românesti din Bulgaria , de la românii din Bulgaria , erau din zona de granita , noi suntem un popor usor de distru si asimilat pentru ca cei din jur nu au avut nici un scrupulecând era vorba sa ne distruga , ,Nu au avut cei din tara nici un scrupule sa ne faca viata harcea -parcea ,darami-te cei din strainatate ?

Google Превод:
Винаги сме били унищожавани и на наша територия са се формирали други народи, Може би всъщност е било същото и с Четириъгълника. Румънците в Румъния са претърпели геноцид два пъти за петдесет години, колко все още говорят румънски в Киев, защото Киев също е бил румънски град, може би така е било и с Четириъгълника, българите са излъчвали народни музикални програми на своя език и в един момент са били излъчвани няколко румънски народни песни и танци от България, от румънците в България, те са били от граничната зона, ние сме народ, лесно унищожаван и асимилиран, защото тези около нас нямаха скрупули, когато ставаше въпрос за нашето унищожаване, Дали тези в страната нямаха скрупули да ни превърнат в борба - защото, камо ли тези в чужбина?

@mitrosbutrosgalhi
Prin această încercare de a aduce la lumină o latură ascunsă a istoriei plină de patimi și de grele suferințe a românilor în relațiile cu acești ingrați de bulgari, "Nefiltrat " deschide un capitol nescris sau nepublicat al istoriei plină de suferință a poporului român oropsit de către toți vecinii săi.
Tot la acest capitol al suferinței provocate poporului român de către bulgari , trebuie menționate și atrocitățile comise de forțele armatei bulgare pe teritoriul de sud al României, dar mai ales în Dobrogea , în timpul primului război mondial , atunci când au fost aliați ai Germaniei.
Jafuri, violuri , distrugeri de arhive au produs armata bulgară prin toate localitățile prin care au trecut și ocupat. Aur,bani de argint, animale erau luate cu japca și duse în Bulgaria. A fost nevoie de intervenția lui Von Makensen, comandatul armatei germane de ocupație a Țării Românești pentru ca acești invadatori rămași cu deprinderile lor de migratori să își înceteze , prăduirea. Armata germană nu mai avea de unde să își ia hrana.
În Dobrogea , bulgarii au distrus tot ce era românesc , arhive, statui. Aici s- au dedat până la a ucide și copiii românilor prin aruncarea de bomboane otrăvite in curțile românilor unde vedeau că sunt copii.
Spre finalul documentarului se spune că după cel de-al doilea război mondial între români și bulgari nu au mai fost neînțelegeri.
În numele ,, frăției comuniștilor " , comuniștii români treceau cu vederea sau i- a lăsat de izbeliște pe românii ( vlahii) de la Sud de Dunăre, vlahii , vlăsciori care au locuit compact în toate localitățile limitrofe malului drept al fluviului Dunărea.
Continuând procesul de deznaționalizare și asimilare îndreptat împotriva românilor de la Sud de Dunăre- proces început încă din anul 1888 , atunci când la referendumul populației făcut de către noul principat autonom bulgar creat după războiul ruso-turc - român dintre anii 1877- 1878 , sub conducerea unui principe german , ( 13 iulie 1878- Tratatul de pace de la Berlin) , românii ( vlahii ) nu au mai fost înregistrați la rubrica privitoare la etnie- comuniștii bulgari au desăvârșit acest proces . Toate numele de familie românești au fost bulgarizate, în nici o localitate nu mai figurează că ar mai locui vreun român sau vlah, iar limba maternă românească o mai vorbesc doar cei mai in vârstă.
Exista și o lege care prevedea că aceia care erau prinși că vorbesc românește , erau amendați cu 101 leva bulgărească și amenințați că în cazul recidivei vor fi deportați în România.
Chiar și după ce Bulgaria a fost admisă în UE, românii din Bulgaria nu sunt recunoscuți ca etnie națională.
La recensământul populației făcut de către statul bulgar în anul 2011, în nici o localitate de pe Valea Dunării , pe malul drept al fluviului, nu figurează că ar locui nici un român sau vlah ( vlăsciori) deși acolo cei mai in vârstă vorbesc românește și se consideră români ( vlăsciori).
Un alt mijloc de a îi face pe românii de la Sud de Dunăre să își uite limba și rădăcinile, pe lângă faptul că nu au dreptul să învețe și în limba maternă românească , l- a constituit și faptul că posturile românești de radio și televiziune erau bruiate. Până când transmisia TV s- a făcut cu relee , canalul 6 alocat TV Române , în sudul țării era bruiat in toate localitățile limitrofe Dunării. Televiziunea bulgară se putea prinde și cu bucățică de sârmă introdusă în mufa de antenă a televizorului.
Și astăzi ,în aceste localități limitrofe Dunării, posturile de radio bulgărești prevalează asupra celor românești care nu se pot prinde în modul de căutare automat , în afară de Radio România Actualități.
În mediul academic al istoriografiei bulgărești circulă și astăzi teorii despre originea românilor din Bulgaria și nu numai ,de care te crucești .
Deasemenea sunt istorici bulgari care susțin că Dobrogea trebuie să treacă la Bulgaria , conform prevederilor Tratatului de pace de la Berlin din 13 iulie 1878. Conform acestor bulgari în acel tratat de pace s- ar specifica faptul că Dobrogea era atribuită României doar pentru o sută de ani.
Spionajul bulgar a acționat fără ferire imediat după ,, revoluția" din 1989 .
Organizația bulgarilor catolici din Banat au cerut atunci chiar alipirea zonei din Banat unde locuiesc la Ungaria .
În satele din sudul țării spioni bulgari cu sprijinul unor bulgari din România au încercat să atragă foarte mulți locuitori ca să se declare bulgari.
Prin unii profesori universitari de origine bulgară se lansau in diferite conferințe teorii despre originea românilor ( vlahilor) în concepția cărora românii din Oltenia, Teleorman, ar fi de fapt de origine etnică bulgară.

Google Превод:
Чрез този опит да се извади наяве скрита страна от историята, изпълнена със страсти и тежки страдания на румънците в отношенията им с тези неблагодарни българи, „Нефилтрирано“ отваря една неписана или непубликувана глава от историята, изпълнена със страдания на румънския народ, потискан от всички свои съседи.

И в тази глава за страданията, причинени на румънския народ от българите, трябва да споменем и зверствата, извършени от българските армейски сили в южната територия на Румъния, но особено в Добруджа, по време на Първата световна война, когато те са съюзници на Германия.

Грабежи, изнасилвания, унищожаване на архиви са били извършвани от българската армия във всички местности, през които са преминавали и са окупирали. Злато, сребърни пари, животни са били взети с япца и откарани в България. Необходима е била намесата на Фон Макензен, командващият германската армия, окупираща Влахия, за да спрат тези нашественици, които са запазили миграционните си навици, грабежите си. Германската армия нямала откъде да се храни.

В Добруджа българите унищожили всичко румънско - архиви, статуи. Тук те стигнаха дотам, че убиха румънски деца, като хвърляха отровни бонбони в румънските дворове, където видяха, че има деца.
Към края на документалния филм се казва, че след Втората световна война вече няма недоразумения между румънци и българи.
В името на „братството на комунистите“, румънските комунисти пренебрегваха или пренебрегваха румънците (власите) от южната част на Дунав, власите, които живееха компактно във всички населени места, граничещи с десния бряг на река Дунав. Продължавайки процеса на денационализация и асимилация, насочен срещу румънците от южната част на Дунав - процес, започнал през 1888 г., когато при референдума на населението, направен от новото автономно българско княжество, създадено след Руско-турско-румънската война между 1877-1878 г., под ръководството на немски принц (13 юли 1878 г. - Берлински мирен договор), румънците (власите) вече не са регистрирани в секцията за етническа принадлежност - българските комунисти завършиха този процес. Всички румънски фамилни имена са били побългаризирани, в нито едно населено място не изглежда да има румънци или власи, живеещи там, и само възрастните хора са говорили родния си румънски език.
Имало е и закон, който е постановявал, че тези, които бъдат хванати да говорят румънски, са глобявани със 101 български лева и са заплашвани, че ако го направят отново, ще бъдат депортирани в Румъния.
Дори след приемането на България в ЕС, румънците в България не са признати за национална етническа група.
При преброяването на населението, проведено от българската държава през 2011 г., в нито едно населено място в Дунавската равнина, на десния бряг на реката, не е имало румънци или власи, живеещи там, въпреки че възрастните хора там говорят румънски и се смятат за румънци.
Друг начин румънците от южната част на Дунав да забравят езика и корените си, освен факта, че нямат право да учат на родния си румънски език, е бил фактът, че румънските радиостанции и телевизия са били заглушавани. Докато телевизионното предаване не се осъществяваше с релета, канал 6, разпределен на TV Romane, в южната част на страната, беше заглушен във всички населени места, граничещи с Дунав. Българска телевизия можеше да бъде хваната и с парче тел, поставено в антенния контакт на телевизора.
И днес, в тези населени места, граничещи с Дунав, българските радиостанции преобладават над румънските, които не могат да бъдат хванати в режим на автоматично търсене, с изключение на Radio România Actualități.
В академичната среда на българската историография днес циркулират теории за произхода на румънците в България и не само, за които можете да стискате палци.
Има и български историци, които твърдят, че Добруджа трябва да премине към България, съгласно разпоредбите на Берлинския мирен договор от 13 юли 1878 г. Според тези българи, в този мирен договор би било уточнено, че Добруджа е предоставена на Румъния само за сто години.
Българският шпионаж действа без колебание веднага след „революцията“ от 1989 г.

Организацията на католическите българи в Банат дори поиска анексирането на района на Банат, където живеят, към Унгария.

В селата в южната част на страната, български шпиони с подкрепата на някои българи в Румъния се опитаха да привлекат много жители да се обявят за българи.

Чрез някои университетски професори от български произход, на различни конференции бяха лансирани теории за произхода на румънците (власите), според които румънците в Олтения, Телеорман, всъщност биха били от етнически български произход.

@mariangaureanu
Armata de ocupație din Dobrogea era formată din bulgari, greci, austrieci, germani. Toate comandaturile erau deținute de germani, ei conduceau peste tot. Harta prezentată este incorectă - românii erua prezenți în toată Dobrogea, dar într-adevăr nu erau majoritari. În Cadrilater lucrurile stăteau similar, existau comunități importante de români însă zonal nu erau majoritar. și astăzi există sate de români dincolo de Dunre și nu doar în Cadrilater.

Google Translate:
Окупационната армия в Добруджа е била съставена от българи, гърци, австрийци, германци. Всички командвания са били държани от германци, те са управлявали навсякъде. Представената карта е неправилна - румънци са присъствали в цяла Добруджа, но не са били мнозинство. В Кадрилатер нещата са били подобни, е имало важни общности от румънци, но те не са били в района с мнозинство. Дори днес има румънски села отвъд Дунав, а не само в Кадрилатер.

@stefanalexandrucojocaru1789
români din Dobrogea sunt cei mai vechi locuitori ai zonei, sunt urmași ai geto-dacilor

Google Translate:
Румънците от Добруджа са най-старите жители на района, те са потомци на гето-даките

@stefanalexandrucojocaru1789

Google Translate:
Преди пристигането на татарите в Добруджа, броят на румънците е бил равен на този на турците. Всъщност много от турците са били румънци, които са приели исляма и са приели турски имена. След завладяването на Крим през 1783 г. от руснаците, много татари намират убежище в Добруджа, част от Османската империя, и в други области.

@VictorVapirovschi-kk8yv
Nu mai spunem ca a avut loc o politica de stat in Bulgaria de deznationalizare a popolatiei vlahe. Trebuie sa li se redea drepturile prin pravile.

Google Translate:
Преди пристигането на татарите в Добруджа, броят на румънците е бил равен на този на турците. Всъщност много от турците са били румънци, които са приели исляма и са приели турски имена. След завладяването на Крим през 1783 г. от руснаците, много татари намират убежище в Добруджа, част от Османската империя, и в други области.

@williamgabrielmortianu9873
@diadiamisha3725 nu mai sunt de mult din Asia. Istoricii maghiari recunosc că 60 % din unguri sunt români, 25 % germani și in cei 15 % rămași sunt restul etniilor: slavi, țigani si unguri cu 6% . Numai limba îi ține la un loc. Viktor Orban este român la origine, Orban vine de la orb , că și noi avem Orbanii noștri. In limba maghiară se zice vok pentru orb . Practic sunt frații noștri. Și sârbii tot la fel. Croații sunt 70 % români, iar bulgarii 80 % români.

Google Translate:
те вече не са от Азия. Унгарските историци признават, че 60% от унгарците са румънци, 25% германци, а останалите 15% са останалите етнически групи: славяни, цигани и унгарци с по 6%. Само езикът ги държи заедно. Виктор Орбан е румънец по произход, Орбан идва от orb, защото и ние си имаме Орбани. На унгарски казват vok за orb. Те на практика са наши братя. И сърбите са същите. Хърватите са 70% румънци, а българите 80% румънци.

@mr.peanut
In Cadrilater nu prea erau bulgari in 1913, erau majoritatea o populatie turco-tatara, venita din zona Crimeii din secolul XVIII, din timpul Ecaterinei cea Mare a Rusiei

Google Translate:
През 1913 г. в Кадрилатер не е имало много българи, те са били предимно тюрко-татарско население, дошло от района на Крим през 18 век, по времето на руската императрица Екатерина Велика.

@generaldhautpoul8388
Majoritatea locuitorilor erau turci nu bulgari

Google Translate:
Повечето от жителите са били турци, а не българи.

Книга "Din istoria Dobrogei"/Дин историа Доброджей (=Из историята на Добруджа), том 2 е достъпна за изтеглзане тук:

https://biblioteca-digitala.ro/?pub=6744-din-istoria-dobrogei

Натиснете върху "Descarca", тоест: Изтегляй:

от книга "Din istoria Dobrogei"/Дин историа Доброджей (Из историята на Добруджа), том 2. (автори Radu Vulpe/Раду Вулпе и Ion Barnea/Йон Барня), Издателство на Академията на Румънската Социалистическа Република, 1968 г.:

Снимките с предметите от българското културно наследство които Румъния следва и трябва да върне на България са на следващите страници на електронния файл:

страница 297, тоест страница 294 на хартийната книга - изображение 2: древна бронзова плоча от с. Брестовене/Сарсънлар (Sarsanlar на "румънски", просто турското име важи и за румънско, понеже няма чисто румънско име), Силистренско
страници 343 и 344, тоест стр. 340 изображение 52 и стр. 341, изображение 54 - статуи на римски царе, открити в гр. Силистра ("Durostorum"/"Дуросторум")
страница 348, тоест стр. 345 на хартийната книга изображение 60 - надгробен паметник-статуя от Силистра
страница 363, тоест стр. 360, изображение 83 - древна статуя на жена от гр. Балчик ("Dionysopolis"/"Дионисополис"), открита в околностите на града
Всички тези предмети през 1968 г. се намираха в гр. Букурещ, в Националния музей за древни неща/древности.
страница 563, тоест стр. 556, изображения 4-5 - византийски оловни печати из Силистренско: върху единия печат се споменава тракиецът "Zarmos"/Зармос и върху другия, римския патриций и консул "Petru"/Петру (това е "Петър" на румънски). Вероятно името от надписа на печата е "Petrus"/Петрус ("Петър" на латински); в книгата не пише в кой румънски музей са се съхранили тогава
Изглежда че Националният музей на древностите повече не съществува, като понастоящем въпросните предмети/артефакти (вероятно) се намират в Сбирката на древности (colectia de antichitati) при Института по Археология "Василе Първан" (Institutul de Arheologie "Vasile Parvan"):

Muzeul Național de Antichități
https://ro.wikipedia.org/wiki/Muzeul_Na%C8%9Bional_de_Antichit%C4%83%C8%9Bi

Colecţia de Antichităţi a Institutului de Arheologie „Vasile Pârvan”
http://ghidulmuzeelor.cimec.ro/id.asp?k=1544&-Colectia-de-Antichitati-a-Institutului-de-Arheologie-Vasile-Parvan-BUCURESTI