Сцена на брега на язовир Копринка ще представи класическото изкуство с впечатляващи оперни спектакли

Румънска сбирка от исторически документи е сред най-добрите доказателства че ВМРО беше българска организация!
От книгата "Cadrilaterul. Politica bulgarilor fata de Romania. Otomanii" (=Четириъгълникът [тоест Южна Добруджа]. Политиката на България спрямо Румъния. Османците),
Това е том 10 от серията "Dezvaluiri. Fata necunoscuta a istoriei Romaniei" (=Разкрития. Непознатото лице на историята на Румъния) с автор Mircea Valcu-Mehedinti (Мирча Вълку-Мехединци), ISBN: 978-973-88703-9-0
Например този доклад на шпионин, вероятно влах, родом от Македония, заседнал да живее в Румъния (тоест: преместил се в Румъния), която беше българоезичен и враг на българите, така на македонските, както и на добруджанските българи (и на другите българи от другите краища на Румъния). Вероятно в Македония той беше натиснат и дискриминиран понеже беше влах от тамошните българи, а когато се е преместил да живее в Румъния той е започнал да се отмъсти на румънските българи, а и на македонските.

стр. 41
Цитат:

"10/2. Directiunea Politiei si Sigurantei Generale
17 Octombrie 1913. Secret.
D-lui Director al Politiei si Sigurantei Generale
Achitandu-ma de insarcinarea ce ati binevoit a-mi da in Bulgaria, am onoare a va comunica rezultatul cercetarilor mele: in ziua de 28 Septembrie am fost in Rusciuk unde am intalnit pe inginerul Nicola Tufeccieff, inginer la atelierele pentru repararea locomotivelor C.F.B. din Rusciuk, membru marcant al Comitetului central revolutionar MACEDO-BULGAR din Sofia.
[...]
Acest Nicola Tufeccieff este frate cu Naum Tufeccieff, amestecat in afacerea vasului "Zora", naufragiat pe coastele romanesti, care era incarcat cu arme si cartuse destinate de comitetul revolutionar macedo-bulgar din Sofia, sa fie introduse in Dobrogea si distribuite populatiunei bulgare de acolo. In Rusciuk am mai intalnit pe Voivodul Gh. Ciausoff care mi-a spus ca se afla cu intreaga banda pe care o comanda in Rusciuk, unde asteapta ordine de la Sofia pentru a trece in Quadrilater spre a opera conform instructiunilor ce va primi.
El mi-a spus ca la Sistov se afla in asteptare tot in acest scop Voivodul Petco Spirof cu banda lui precum si Voivodul Ivan Pasata din BITOLIA, care lucreaza impreuna cu ceilalti doi. Toti acesti Voivozi mi-au spus ca pana la primavara se vor ocupa cu introducerea de arme si bombe in Quadrilater, cu depozitarea lor in locuri sigure, cu gasirea de gazde si apoi vor incepe sa opereze bandele. In ziua de 30 Septembrie am fost in Sofia si prima intalnire pe care am avut-o aci a fost cu D-r TATARCEF HRISTU, vicepresedintele comitetului central revolutionar MACEDO-BULGAR care m-a invitat la el acasa, spunandu-mi ca acolo va fi o adunare interesanta.
Am doua zi la 1 Octombrie am fost acasa la dr., unde am avut intalnire cu urmatorii sefi revolutionari: V. PROTOGHEROF, presedintele comitetului, fost capitan in armata bulgara, Vasile Atanasof, Voivod din CUMANOVO, cu domiciliul la Osman-Pazar in Bulgaria; Tanea Nicolof din Melnik, Voivod; Cernopeief, Voivod vestit si Donciu, Voivod din Melnik. Cum ne-am intalnit toti acestia la Tatarcef, au sosit urmatoarele persoane din Quadrilater: 4 notabili din Balcik, 5 notabili din Dobrici, 2 notabili din Turtukaia, 3 notabili din Silistra."

Google Translate:

10/2. Дирекция на полицията и общата сигурност
17 октомври 1913 г. Тайно.
Уважаеми директоре на полицията и общата сигурност
Изпълнявайки задачата, която любезно ми възложихте в България, имам честта да Ви съобщя резултата от моето проучване: на 28 септември бях в Русчук, където се срещнах с инженер Никола Туфечиев, инженер в работилниците за ремонт на локомотиви на Ц.Ф.Б. в Русчук [гр. Русе], виден член на МАКЕДОНСКО-БЪЛГАРСКИЯ революционен централен комитет в София.
[...]
Този Никола Туфекчиев е брат на Наум Туфекчиев, замесен в аферата с кораба „Зора“, разбит на румънския бряг, който е бил натоварен с оръжия и патрони, предназначени от Македоно-българския революционен комитет в София да бъдат внесени в Добруджа и раздадени на българското население там. В Русчук се срещнах и с войвода Г. Чаушов, който ми каза, че е с цялата банда, която командва, в Русчук, където чака заповеди от София да се премести в Четириъгълника да действа според инструкциите, които ще получи.
Той ми каза, че войвода Петко Спиров и неговата банда също чакат в Свиштов за тази цел, както и войвода Иван Пашата от БИТОЛИЯ, който работел с другите двама. Всички тези войводи ми казаха, че до пролетта ще бъдат заети с внасянето на оръжия и бомби в Четириъгълника, складирането им на сигурни места, намирането на домакини и след това ще започнат да действат с бандите. На 30 септември бях в София и първата ми среща там беше с д-р ТАТАРЧЕВ ХРИСТО, заместник-председател на МАКЕДОНСКО-БЪЛГАРСКИЯ революционен централен комитет, който ме покани в дома си, казвайки ми, че там ще има интересна среща.
Два дни след 1 октомври бях вкъщи при д-р, където имах среща със следните революционни водачи: В. ПРОТОГЕРОВ, председател на комитета, бивш капитан в българската армия; Васил Атанасов, войвода на Куманово, живеещ в Осман-Пазар в България; Тане (Таньо/Таню?) Николов от Мелнишки войвода; Чернопеев, прочутият войвода и Дончо, войвода на Мелник. Когато всички се събрахме в Татарчев, от Четириъгълника пристигнаха следните лица: 4 знатни лица от Балчик, 5 знатни лица от Добрич, 2 знатни лица от Туртукая, 3 знатни лица от Силистра.

Cadrilater/Кадрилатер (членувано: Cadrilaterul/Кадрилатерул в именителния и винителния падежи, Cadrilaterului/Кадрилатерулуй в родителния и дателния падежи) = Южна Добруджа, по-точно открадната през 1913 г. от Румъния територия, която не е само Южна Добруджа, а и част от Лудогорието.
Краят или началото на (Южна Добруджа) е гр. Силистра, докато Румъния е успяла да открадне земи и по-на-запад, включително гр. Тутракан. Всъщност съществуват повече мнения за какво точно е Добруджа, кои са нейните (природни или неприродни) предели/граници.
Най-западното населено място откраднато от Румъния през 1913 г. се казваше Тюрксмил, тоест Турски Смил, име което на румънски може да се срещне и като Турксмил, и като Туркшмил. Понастоящем селото се казва Нова Черна.
Това име, Смил, очевидно е славянско/българско, понеже има село Смилево в РСМ и бивше село Смилово в Бг.

Смилово
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BE

"В регистър на войнуците от ливата Кюстендил, съставен през 1486-1490 година от село Исмилова са регистрирани двама войнуци и осем ямаци."

Интересно е че днешният украински град Измаил, на румънски изписан Исмаил (разположен в Южна Бесарабия или Буджак) е имало в миналото "румънското"/"молдовското" име Смил, тоест българско име.

Измаил
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%B7%D0%BC%D0%B0%D0%B8%D0%BB

"През VII век областта на Измаил влиза в състава на Българската държава. На мястото на разрушената римска крепост Сморнис, източнославянските племена тверци и угличи създават славянското селище Смил."


Zi istorică pentru România. Pe 27 noiembrie recuperam de la Bulgaria Cadrilaterul
https://www.youtube.com/watch?v=xeL1ZukjlYI
27 nov. 2020
Google Translate:
Исторически ден за Румъния. На 27 ноември си връщаме Четириъгълника от България.


Balcic 1943
29 nov. 2023
https://www.youtube.com/watch?v=IryEc9MgeM0
Описание на видеото:
"La 3 ani dupa cedarea Cadrilaterului, în plini ani de război, atmosfera în Balcicul scăldat în soarele verii 1943 e încă serenă, chiar dacă probabil nu mai exista boema de altădată... În cateva scurte cadre, probabil printre primele de la Balcic din arhiva de filme bulgară, se observă casa facută de arhitectul Dimitrie Ghiulamila, ginerele prolificului Paul Smărăndescu."

Google Translate:
3 години след капитулацията на Квадрилатера, в разгара на войната, атмосферата в Балчик, окъпана в лятното слънце на 1943 г., е все още спокойна, дори ако бохемската атмосфера от миналото вероятно вече не съществува... В няколко кратки кадъра, вероятно сред първите от Балчик в българския филмов архив, можем да видим къщата, построена от архитекта Димитрие Гюламила, зет на плодовития Пол Смарандеску.

<<3 години след отстъпването на Южна Добруджа [към България]...>>
Румъснкият "поствач" на видеото не използва "връщането"

От същия румънски поствач Cadrilater:
Silistrie - ville roumaine bâtie sur le bas Danube
7 dec. 2023
https://www.youtube.com/watch?v=UD0j1N2Myyo
Google Translate от френски:
Силистра - румънски вили, построени по долното течение на Дунав

Balcic, Rumania - Royal family joins nation - september 1931
27 nov. 2023
https://www.youtube.com/watch?v=BxYO3Nw4rBw
Описание на видеото:
Various shots of Queen Marie, Crown Prince Michael and King Carol II
Prince Michael and King arrive at Palace, Walking along paths with Queen, All surrounded by retinue greeting populace from balcony, Carol instructing Michael on photography
Google Translate от английски:
Различни снимки на кралица Мария, престолонаследник Майкъл и крал Карол II

Принц Майкъл и кралят пристигат в двореца, разхождат се по пътеки с кралицата, всички заобиколени от свита, поздравяваща населението от балкона, Карол инструктира Майкъл как да снима.

Turtucaia 1930
27 nov. 2023
https://www.youtube.com/watch?v=1aYDNfi5oCI
Превод: Тутракан 1930

Румънският поствач е голям почитател на Велика Румъния.
Той не само че е поствал много видеа за българската част на бившата Велика Румъния (тоест Южна Добруджа), а и от молдовската част на Велика Румъния, например видео за село Cornova/Корнова в независимата държава Молдова (в миналото селото е било в състав на Велика Румъния).

Cornova. Un sat din Basarabia, România (1931)
29 nov. 2023
https://www.youtube.com/watch?v=WXq7t-HxIRY

Cornova, Ungheni
https://ro.wikipedia.org/wiki/Cornova,_Ungheni

21 septembrie 1940 - Debarcarea trupelor bulgare la Balcic
30 nov. 2023
https://www.youtube.com/watch?v=Wi3UzIJi4kI
Описание на видеото:
<<Ca o ironie a sorții, la puțin peste 3 ani de când administrația românească reușise să construiască în 1937, cu eforturi considerabile, primul dig de larg al portului din Balcic, destinat andocării vapoarelor comerciale mari, marina militară bulgară descindea pe acest dig, la 21 septembrie 1940, pentru a lua în stăpânire teritoriul cedat.
"La 7 septembrie 1940, prin tratatul de la Craiova, se punea cruce celor peste două decenii și jumătate de stăpânire românească. S-ar fi putut păstra Balcicul printr-o atitudine intransigentă sau prin tărăgănarea discuțiilor? Greu de spus. Merita poate să se încerce... Ar fi fost și o justificare nu lipsită de temei; prin tot ce se investise și se construise (îndeosebi la Balcic), Cadrilaterul retrocedat la 1940 depașea în valoare Cadrilaterul anexat la 1913".
Sursa text: "Balcic. Micul paradis al României Mari", de Lucian Boia>>

Google Translate:
Като ирония на съдбата, малко повече от 3 години след като румънската администрация успява да построи през 1937 г., със значителни усилия, първия офшорен кей на пристанището Балчик, предназначен за акостиране на големи търговски кораби, българският военноморски флот слиза на този кей на 21 септември 1940 г., за да завладее отстъпената територия.
„На 7 септември 1940 г., чрез Крайовския договор, е сложен край на над две десетилетия и половина румънско управление. Можеше ли Балчик да бъде запазен чрез непримиримо отношение или чрез протакане на дискусиите? Трудно е да се каже. Може би си е струвало да се опита... Това би било оправдание, което не е без основание; с всичко, което е било инвестирано и построено (особено в Балчик), Четириъгълникът, отстъпен през 1940 г., надхвърля по стойност Четириъгълника, анексиран през 1913 г.“.
Източник на текста: „Балчик. Малкият рай на Велика Румъния“, от Лучиан Боя


<<pentru a lua în stăpânire teritoriul cedat>> = да завладее отстъпената територия
вместо:
pentru a lua în stăpânire teritoriul RETROcedat = да започне да притежава/владее (въз)върната територия

Румънският поствач е и сърбофил, значи предател на румънците които живеят в Сърбия, които са почти цялостно претопени като онези които все още се чувстват румънци и искат малцинствени права са тормозени и мачкани, подобно на българите в Сърбия.
Той е още една жертва на румънското образование по "история", според което Сърбия е единствената страна-прияте на Румъния.
Това се дължи и на факта че Румъния и Сърбия имат 2 общи врага: България и Унгария.
Той е поствал видео за православен манастир в Косово:

Under the Yugoslav skies, 1934 Gracanica Monastery on the Kosovo field build in 1310
30 nov. 2023
https://www.youtube.com/watch?v=vrx2dDoSMs0

Според румънският глупак-"историк" Л. Боя Румъния заслужаваше да остане поне с гр. Балчик след връщането на Южна Добруджа на България, понеже, според него "Румъния беше инвестирала/вложила повече пари в Балчик отколкото беше стойността на цяла Южна Добруджа през 1913 г" (!!!). "Логика" на румънски "историк".

Румъния беше вложила пари понеже тогава Южна Добруджа беше част от нея, понеже Румъния я беше откраднала от снагата на България.
През 1913 г. Румъния не е платила нищо на България за кражбата на Южна Добруджа, обаче бившия външен министър на България, Соломон Паси се е съгласил, в името на България (!) да плъти "обезщетения" на Румъния, като България след това е платила повече от 1 милиард евро на Румъия!!!

А този "историк" си иска Румъния да не е "отстъпила" цялата Южна Добруджа през 1940 г.

За онзи милиард евро платил от Бг. на Румъния същият поствач е поствал видеото:

DIN|INTERIOR. Despăgubirile pentru refugiați, o afacere de milioane de euro
11 dec. 2023
https://www.youtube.com/watch?v=EU6KqoofqAU
Google Translate:
Обезщетения за бежанци, бизнес за милиони евро

Ако използвате субтитрите на английски ще разберете повече.
например на мин. 2:33 влах-аромунин (роден в днешна РСМ, колонизиран от властите на Велика Румъния в Южна Добруджа за да я румънизира, от 1940 г. насам "бежанец" от Южна в Северна Добруджа) казва:
"Noi acolo in Macedonia, bulgarii erau toti slugile noastre. Si turcii erau slugi."
Превод:
Ние там в Македония... българите бяха всички наши слуги. Турците също бяха слуги.

на мин. 3:03
"Isi aminteste ca viata in Golebina/Ceatalgea nu era usoara din cauza bandelor de comitagii bulgari care ii terorizau pe localnici.
Превод:
Той си спомня, че животът в Голебина/Чеаталгея не е бил лесен заради бандите на българските комитаги, които са тероризирали местните.

Според румъснкия журналист "местните" били твърде скорошните румънски колонисти, а не наистина местните българи, тоест по-старите, по-отдавна заседналите български жители.

на мин. 7:20 друг влах казва:
"Ce-o sa faci? O sa vii sa le iei [de] aicea? Dar poate sa punem cate o mana, barem, in sacosa, sa ducem acasa, sa stim ca am luat, ca-i PAMANTUL NOSTRU."

Превод:
[Сега] какво да направим? Да идваме тук [= в България, в Южна Добрдужа] за да ги вземем и отнесем в Румъния [има предвид имотите които са били принудени да оставят в Южна Добруджа през 1940 г., тоест български земи и къщи преди кражбата на Румъния от 1913 г., които след това румънските правителства са дали на румънските и аромунските колонисти и които през 1940 г. отново са станали български площи и къщи].
"Поне да вземем по една шепа земя/пръст за да я сложим в торбичка за да я отнесем вкъщи, понеже това е НАША ЗЕМЯ."

Тези колонисти и потомците им са много сърдити понеже Румъния е предоставила на колонистите огромни площи земя, не само извън селата, тоест не само земеделска земя, а и вътре в селата, тоест дворове на къщи с огромна площ, тоест земя за колонисти за да си правят къщи, градини и дворове. След 1940 г., когато колонистите бяха принудени да се преместят в Северна Добруджа, румънските власти са им дали твърде по-малки имоти.


Comitagiii din Dobrogea - Război de gherilă în România Mare
22 dec. 2024
https://www.youtube.com/watch?v=d3rXMcyJtCA
Превод:
Добруджанските комитаджии - Партизанска война във Велика Румъния

Коментари на румънците:

@radaniculescu6761
Va multumim mult pentru aceste relatari! Scriu un articol stiintific despre Peninsula Balcanica, in care voi contesta si legitimitatea Tratatului de la Craiova! Indiferent de ce parte a baricadei erau lucrurile, nu trebuia cedat niciun teritoriu fara referendum. Ne-am grabit sa satisfacem cererile naziste, ca sa ramanem la sfarsit cu nimic. Balcicul are pentru noi o valoare inestimabila...

Google Превод:
Благодаря ви много за тези репортажи! Пиша научна статия за Балканския полуостров, в която ще оспоря и легитимността на Крайовския договор! Независимо от коя страна на барикадата стояха нещата, никоя територия не трябваше да бъде отстъпвана без референдум. Бързахме да удовлетворим нацистките искания, само за да не получим нищо. Балчик има безценна стойност за нас...

@andreicosmin9703
Dar Silistra trebuia să rămână a României. Avem acolo cetatea lui Mircea cel Bătrân. Oricum, primii invadatori au fost bulgarii, veniți pe pe Volga ...

Google Превод:
Но Силистра трябваше да остане румънска. Там се намира крепостта Мирча Стари. Както и да е, първите нашественици са били българите, дошли от Волга...

[Става дума за несъществуващата крепост на румънския/влашкия средновековен войвода Мирчо Стари. Има крепост в гр. Силистра обаче не беше създадена по времето на Мирчо Стари.]

@VictorVapirovschi-kk8yv
TOT CADRILATERUL TREBUIE SA REVINA ROMANIEI. NU EXISYA, SI NU POAYE EXISTA ALT CRITERIU DE STABILIRE A GRANITEI ROMÂNO BULGARE DECAT EGALITATEA INTRE CELE DOUA TARI, ASTA E POZITIA ROMÂNIEI CARE NU POATE FI CONTESYATA NICIODATĂ DE LA INCEPUTUL TIMPULUI SI PANA LA SFARSITUL LUI (ȘI LE FACEM NOI CONCESIE PRIN ASTA).
PRIN URMARE CADRILATERUL NE REVINE NOUA CA IESIRILE LA MARE ALE CELOR 2 TARI SA FIE EGALE.
ORICE ALTA SOLUTIE ESYE ILEGALA, IMORALA SI INFRACTOARE DIN PARTEA BULGARIEI CAREIA I-AM OBTINUT INDEPENDENTA CA SA NE NEGE UN DREPT LA EGALITATE? ASTA E SYRIGATOR LA CER SI PATRIARHIA BULGARIEI ESTE IN CULPA. NU ARE DREPT DE SEDERE LA ATHOS, SI NU ARE DREPT LA LUMINA SFANTA PANA IN MOMENTUL IN CARE CADRILATERUL NU E PARTE A ROMÂNIEI. NU E POSIBIL ALTCEVA. AR FI TRADARE A ORTODOXIEI ROMÂNE DACA NU IMPUNE ASTA.

Google Превод:
ЦЕЛИЯТ КВАДРИЛАТЪР ТРЯБВА ДА СЕ ВЪРНЕ В РУМЪНИЯ. НЯМА И НЕ МОЖЕ ДА ИМА ДРУГ КРИТЕРИЙ ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА РУМЪНСКО-БЪЛГАРСКАТА ГРАНИЦА ОСВЕН РАВЕНСТВОТО МЕЖДУ ДВЕТЕ СТРАНИ. ТОВА Е ПОЗИЦИЯТА НА РУМЪНИЯ, КОЯТО НИКОГА НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ОСПОРЕНА ОТ НАЧАЛОТО НА ВРЕМЕТО ДО КРАЯ МУ (И НИЕ ПРАВИМ ОТСТЪПКА С ТОВА).
СЛЕДОВАТЕЛНО КВАДРИЛАТЪРЪТ СЕ ВРЪЩА ПРИ НАС, ЗА ДА БЪДАТ РАВНИ МОРСКИ ИЗЛАЗИ НА ДВЕТЕ СТРАНИ.
ДАЛИ ВСЯКО ДРУГО РЕШЕНИЕ Е НЕЗАКОННО, НЕРАВНО И ПРЕСТЪПНО ОТ СТРАНА НА БЪЛГАРИЯ, КОЯТО ПОЛУЧИХМЕ НЕЗАВИСИМОСТ, ЗА ДА НИ ОТКАЖЕ ПРАВОТО НА РАВЕНСТВО? ТОВА Е НАПРАВО И БЪЛГАРСКАТА ПАТРИАРХИЯ Е ВИНОВА. ТОЙ НЯМА ПРАВО ДА ОСТАВА НА АТОНС И НЯМА ПРАВО НА СВЕТАТА СВЕТЛИНА, ДОКАТО ЧЕТИРИЪГЪТНИЯТ НЕ Е ЧАСТ ОТ РУМЪНИЯ. ВСИЧКО ДРУГО Е ВЪЗМОЖНО. БИ БИЛО ПРЕДАДАТЕЛСТВО НА РУМЪНСКОТО ПРАВОСЛАВИЕ, АКО НЕ НАЛОЖИ ТОВА.

@ferdinanddepaoli1599
Noi am fost mereu distrusi si pe teritoriul nostru s-au format alte popoare ,Poate si cu Cadrilaterul a fost de fapt la fel . românii din România am suferit de doua ori in cincizeci de ani genocid , câti mai vorbesc româneste la Kiev , pentru casi kievul a fost oras Românesc ,,asa poatesi Cadrilaterul , Bulgarii transmiteau emisiuni de muzica populara in limba lor si la un moment dat au fost transmise câteva cântece si dansuri populare românesti din Bulgaria , de la românii din Bulgaria , erau din zona de granita , noi suntem un popor usor de distru si asimilat pentru ca cei din jur nu au avut nici un scrupulecând era vorba sa ne distruga , ,Nu au avut cei din tara nici un scrupule sa ne faca viata harcea -parcea ,darami-te cei din strainatate ?

Google Превод:
Винаги сме били унищожавани и на наша територия са се формирали други народи, Може би всъщност е било същото и с Четириъгълника. Румънците в Румъния са претърпели геноцид два пъти за петдесет години, колко все още говорят румънски в Киев, защото Киев също е бил румънски град, може би така е било и с Четириъгълника, българите са излъчвали народни музикални програми на своя език и в един момент са били излъчвани няколко румънски народни песни и танци от България, от румънците в България, те са били от граничната зона, ние сме народ, лесно унищожаван и асимилиран, защото тези около нас нямаха скрупули, когато ставаше въпрос за нашето унищожаване, Дали тези в страната нямаха скрупули да ни превърнат в борба - защото, камо ли тези в чужбина?

@mitrosbutrosgalhi
Prin această încercare de a aduce la lumină o latură ascunsă a istoriei plină de patimi și de grele suferințe a românilor în relațiile cu acești ingrați de bulgari, "Nefiltrat " deschide un capitol nescris sau nepublicat al istoriei plină de suferință a poporului român oropsit de către toți vecinii săi.
Tot la acest capitol al suferinței provocate poporului român de către bulgari , trebuie menționate și atrocitățile comise de forțele armatei bulgare pe teritoriul de sud al României, dar mai ales în Dobrogea , în timpul primului război mondial , atunci când au fost aliați ai Germaniei.
Jafuri, violuri , distrugeri de arhive au produs armata bulgară prin toate localitățile prin care au trecut și ocupat. Aur,bani de argint, animale erau luate cu japca și duse în Bulgaria. A fost nevoie de intervenția lui Von Makensen, comandatul armatei germane de ocupație a Țării Românești pentru ca acești invadatori rămași cu deprinderile lor de migratori să își înceteze , prăduirea. Armata germană nu mai avea de unde să își ia hrana.
În Dobrogea , bulgarii au distrus tot ce era românesc , arhive, statui. Aici s- au dedat până la a ucide și copiii românilor prin aruncarea de bomboane otrăvite in curțile românilor unde vedeau că sunt copii.
Spre finalul documentarului se spune că după cel de-al doilea război mondial între români și bulgari nu au mai fost neînțelegeri.
În numele ,, frăției comuniștilor " , comuniștii români treceau cu vederea sau i- a lăsat de izbeliște pe românii ( vlahii) de la Sud de Dunăre, vlahii , vlăsciori care au locuit compact în toate localitățile limitrofe malului drept al fluviului Dunărea.
Continuând procesul de deznaționalizare și asimilare îndreptat împotriva românilor de la Sud de Dunăre- proces început încă din anul 1888 , atunci când la referendumul populației făcut de către noul principat autonom bulgar creat după războiul ruso-turc - român dintre anii 1877- 1878 , sub conducerea unui principe german , ( 13 iulie 1878- Tratatul de pace de la Berlin) , românii ( vlahii ) nu au mai fost înregistrați la rubrica privitoare la etnie- comuniștii bulgari au desăvârșit acest proces . Toate numele de familie românești au fost bulgarizate, în nici o localitate nu mai figurează că ar mai locui vreun român sau vlah, iar limba maternă românească o mai vorbesc doar cei mai in vârstă.
Exista și o lege care prevedea că aceia care erau prinși că vorbesc românește , erau amendați cu 101 leva bulgărească și amenințați că în cazul recidivei vor fi deportați în România.
Chiar și după ce Bulgaria a fost admisă în UE, românii din Bulgaria nu sunt recunoscuți ca etnie națională.
La recensământul populației făcut de către statul bulgar în anul 2011, în nici o localitate de pe Valea Dunării , pe malul drept al fluviului, nu figurează că ar locui nici un român sau vlah ( vlăsciori) deși acolo cei mai in vârstă vorbesc românește și se consideră români ( vlăsciori).
Un alt mijloc de a îi face pe românii de la Sud de Dunăre să își uite limba și rădăcinile, pe lângă faptul că nu au dreptul să învețe și în limba maternă românească , l- a constituit și faptul că posturile românești de radio și televiziune erau bruiate. Până când transmisia TV s- a făcut cu relee , canalul 6 alocat TV Române , în sudul țării era bruiat in toate localitățile limitrofe Dunării. Televiziunea bulgară se putea prinde și cu bucățică de sârmă introdusă în mufa de antenă a televizorului.
Și astăzi ,în aceste localități limitrofe Dunării, posturile de radio bulgărești prevalează asupra celor românești care nu se pot prinde în modul de căutare automat , în afară de Radio România Actualități.
În mediul academic al istoriografiei bulgărești circulă și astăzi teorii despre originea românilor din Bulgaria și nu numai ,de care te crucești .
Deasemenea sunt istorici bulgari care susțin că Dobrogea trebuie să treacă la Bulgaria , conform prevederilor Tratatului de pace de la Berlin din 13 iulie 1878. Conform acestor bulgari în acel tratat de pace s- ar specifica faptul că Dobrogea era atribuită României doar pentru o sută de ani.
Spionajul bulgar a acționat fără ferire imediat după ,, revoluția" din 1989 .
Organizația bulgarilor catolici din Banat au cerut atunci chiar alipirea zonei din Banat unde locuiesc la Ungaria .
În satele din sudul țării spioni bulgari cu sprijinul unor bulgari din România au încercat să atragă foarte mulți locuitori ca să se declare bulgari.
Prin unii profesori universitari de origine bulgară se lansau in diferite conferințe teorii despre originea românilor ( vlahilor) în concepția cărora românii din Oltenia, Teleorman, ar fi de fapt de origine etnică bulgară.

Google Превод:
Чрез този опит да се извади наяве скрита страна от историята, изпълнена със страсти и тежки страдания на румънците в отношенията им с тези неблагодарни българи, „Нефилтрирано“ отваря една неписана или непубликувана глава от историята, изпълнена със страдания на румънския народ, потискан от всички свои съседи.

И в тази глава за страданията, причинени на румънския народ от българите, трябва да споменем и зверствата, извършени от българските армейски сили в южната територия на Румъния, но особено в Добруджа, по време на Първата световна война, когато те са съюзници на Германия.

Грабежи, изнасилвания, унищожаване на архиви са били извършвани от българската армия във всички местности, през които са преминавали и са окупирали. Злато, сребърни пари, животни са били взети с япца и откарани в България. Необходима е била намесата на Фон Макензен, командващият германската армия, окупираща Влахия, за да спрат тези нашественици, които са запазили миграционните си навици, грабежите си. Германската армия нямала откъде да се храни.

В Добруджа българите унищожили всичко румънско - архиви, статуи. Тук те стигнаха дотам, че убиха румънски деца, като хвърляха отровни бонбони в румънските дворове, където видяха, че има деца.
Към края на документалния филм се казва, че след Втората световна война вече няма недоразумения между румънци и българи.
В името на „братството на комунистите“, румънските комунисти пренебрегваха или пренебрегваха румънците (власите) от южната част на Дунав, власите, които живееха компактно във всички населени места, граничещи с десния бряг на река Дунав. Продължавайки процеса на денационализация и асимилация, насочен срещу румънците от южната част на Дунав - процес, започнал през 1888 г., когато при референдума на населението, направен от новото автономно българско княжество, създадено след Руско-турско-румънската война между 1877-1878 г., под ръководството на немски принц (13 юли 1878 г. - Берлински мирен договор), румънците (власите) вече не са регистрирани в секцията за етническа принадлежност - българските комунисти завършиха този процес. Всички румънски фамилни имена са били побългаризирани, в нито едно населено място не изглежда да има румънци или власи, живеещи там, и само възрастните хора са говорили родния си румънски език.
Имало е и закон, който е постановявал, че тези, които бъдат хванати да говорят румънски, са глобявани със 101 български лева и са заплашвани, че ако го направят отново, ще бъдат депортирани в Румъния.
Дори след приемането на България в ЕС, румънците в България не са признати за национална етническа група.
При преброяването на населението, проведено от българската държава през 2011 г., в нито едно населено място в Дунавската равнина, на десния бряг на реката, не е имало румънци или власи, живеещи там, въпреки че възрастните хора там говорят румънски и се смятат за румънци.
Друг начин румънците от южната част на Дунав да забравят езика и корените си, освен факта, че нямат право да учат на родния си румънски език, е бил фактът, че румънските радиостанции и телевизия са били заглушавани. Докато телевизионното предаване не се осъществяваше с релета, канал 6, разпределен на TV Romane, в южната част на страната, беше заглушен във всички населени места, граничещи с Дунав. Българска телевизия можеше да бъде хваната и с парче тел, поставено в антенния контакт на телевизора.
И днес, в тези населени места, граничещи с Дунав, българските радиостанции преобладават над румънските, които не могат да бъдат хванати в режим на автоматично търсене, с изключение на Radio România Actualități.
В академичната среда на българската историография днес циркулират теории за произхода на румънците в България и не само, за които можете да стискате палци.
Има и български историци, които твърдят, че Добруджа трябва да премине към България, съгласно разпоредбите на Берлинския мирен договор от 13 юли 1878 г. Според тези българи, в този мирен договор би било уточнено, че Добруджа е предоставена на Румъния само за сто години.
Българският шпионаж действа без колебание веднага след „революцията“ от 1989 г.

Организацията на католическите българи в Банат дори поиска анексирането на района на Банат, където живеят, към Унгария.

В селата в южната част на страната, български шпиони с подкрепата на някои българи в Румъния се опитаха да привлекат много жители да се обявят за българи.

Чрез някои университетски професори от български произход, на различни конференции бяха лансирани теории за произхода на румънците (власите), според които румънците в Олтения, Телеорман, всъщност биха били от етнически български произход.

@mariangaureanu
Armata de ocupație din Dobrogea era formată din bulgari, greci, austrieci, germani. Toate comandaturile erau deținute de germani, ei conduceau peste tot. Harta prezentată este incorectă - românii erua prezenți în toată Dobrogea, dar într-adevăr nu erau majoritari. În Cadrilater lucrurile stăteau similar, existau comunități importante de români însă zonal nu erau majoritar. și astăzi există sate de români dincolo de Dunre și nu doar în Cadrilater.

Google Translate:
Окупационната армия в Добруджа е била съставена от българи, гърци, австрийци, германци. Всички командвания са били държани от германци, те са управлявали навсякъде. Представената карта е неправилна - румънци са присъствали в цяла Добруджа, но не са били мнозинство. В Кадрилатер нещата са били подобни, е имало важни общности от румънци, но те не са били в района с мнозинство. Дори днес има румънски села отвъд Дунав, а не само в Кадрилатер.

@stefanalexandrucojocaru1789
români din Dobrogea sunt cei mai vechi locuitori ai zonei, sunt urmași ai geto-dacilor

Google Translate:
Румънците от Добруджа са най-старите жители на района, те са потомци на гето-даките

@stefanalexandrucojocaru1789

Google Translate:
Преди пристигането на татарите в Добруджа, броят на румънците е бил равен на този на турците. Всъщност много от турците са били румънци, които са приели исляма и са приели турски имена. След завладяването на Крим през 1783 г. от руснаците, много татари намират убежище в Добруджа, част от Османската империя, и в други области.

@VictorVapirovschi-kk8yv
Nu mai spunem ca a avut loc o politica de stat in Bulgaria de deznationalizare a popolatiei vlahe. Trebuie sa li se redea drepturile prin pravile.

Google Translate:
Преди пристигането на татарите в Добруджа, броят на румънците е бил равен на този на турците. Всъщност много от турците са били румънци, които са приели исляма и са приели турски имена. След завладяването на Крим през 1783 г. от руснаците, много татари намират убежище в Добруджа, част от Османската империя, и в други области.

@williamgabrielmortianu9873
@diadiamisha3725 nu mai sunt de mult din Asia. Istoricii maghiari recunosc că 60 % din unguri sunt români, 25 % germani și in cei 15 % rămași sunt restul etniilor: slavi, țigani si unguri cu 6% . Numai limba îi ține la un loc. Viktor Orban este român la origine, Orban vine de la orb , că și noi avem Orbanii noștri. In limba maghiară se zice vok pentru orb . Practic sunt frații noștri. Și sârbii tot la fel. Croații sunt 70 % români, iar bulgarii 80 % români.

Google Translate:
те вече не са от Азия. Унгарските историци признават, че 60% от унгарците са румънци, 25% германци, а останалите 15% са останалите етнически групи: славяни, цигани и унгарци с по 6%. Само езикът ги държи заедно. Виктор Орбан е румънец по произход, Орбан идва от orb, защото и ние си имаме Орбани. На унгарски казват vok за orb. Те на практика са наши братя. И сърбите са същите. Хърватите са 70% румънци, а българите 80% румънци.

@mr.peanut
In Cadrilater nu prea erau bulgari in 1913, erau majoritatea o populatie turco-tatara, venita din zona Crimeii din secolul XVIII, din timpul Ecaterinei cea Mare a Rusiei

Google Translate:
През 1913 г. в Кадрилатер не е имало много българи, те са били предимно тюрко-татарско население, дошло от района на Крим през 18 век, по времето на руската императрица Екатерина Велика.

@generaldhautpoul8388
Majoritatea locuitorilor erau turci nu bulgari

Google Translate:
Повечето от жителите са били турци, а не българи.

Сръбското списание "Пиротски зборник" за бившите българи-торлаци пиротчани (днешни сърби) и говора им с многократни признавания че за сърбите пиротски говор звучи български (или "македонски"):

Пиротски зборник, бр. 46, страници 133-176
Горан Николић, Пирот

О мењању и напуштању пиротског говора у другој половини ХХ и почетком XXI века
Changing and abandoning Pirot dialect in the second half of the 20th and the beginning of the 21st century

http://www.nbpi.org.rs/wordpress/wp-content/uploads/2021/11/Goran-Nikolic-O-menjanju-i-napustanju-pirotskog-govora-u-drugoj-polovini-XX-i-pocetkom-XXI-veka.pdf
https://www.nbpi.org.rs/izdavastvo/pirotski-zbornik/pirotski-zbornik-46-2021/

ОМАЛОВАЖАВАЊЕ ПИРОТСКОГ ГОВОРА И ЊЕГОВИ УЗРОЦИ. РЕАГОВАЊЕ ПИРОЋАНАЦА
У настојању да се дође до разлога напуштања пиротског говора траг нас стално води на споразумевање између Пироћанаца и особа из других крајева Србије и некадашње Југославије. У комуникацији толерантних особа језички неспоразуми могу да се реше безболно. Међутим, на просторима Балкана и Југоисточне Европе, толеранција је често на ниском нивоу, па говорници дијалеката или мањинских језика могу да буду извргнути омаловажавању. Многим становницима Србије и других крајева некадашње Југославије пиротски говор личи на бугарски (или македонски). Српска дијалектологија уочила је одређене сличности говора пиротског краја са бугарским језиком, али га сврстава у дијалекат који покрива територију уз садашњу српско-бугарску државну границу и који је назван тимочко-лужничким (под)дијалектом српског језика (Белић, 1905; Ивић, 2009). У практичном животу у Србији, од ставова малобројних дијалектолога много је важнији утисак обичних људи који не само да су коментарисали да им пиротски говор личибугарски, већ су неретко и саме становнике пиротског краја називали Бугарима. То су у пракси доживеле многобројне генерације Пироћанаца у прошлости, али и не само Пироћанаца. Етнолог Дејан Крстић је за потребе израде своје докторске дисертације обишао шири простор на коме се говори тзв. тимочко-лужничким поддијалектом, а то значи не само пиротски крај већ и северно све до близу Зајечара. Од већег броја казивача на целом том терену, Крстић је записао да су у свом животу, приликом боравка у унутрашњости Србије и некадашње Југославије, били у ситуацији да их због говора називају Бугарима (Крстић, 2014). Пред крај XIX и у првој половини XX века српска националистичка елита доживљавала је Бугаре као једне од главних непријатеља. Постојале су јаке међусобне територијалне претензије. Бугарски националисти су тврдили да је бугарско све до Мораве, а српски – да у средачкој (софијској) области живе „чисти Срби“ (Станковић, 1996, стр. 162). С обзиром да је реч Бугарин у дужем периоду могла да асоцира непријатеља, чињеница да су у унутрашњости Србије и Југославије Пироћанци због говора понекад називани Бугарима и није могла да буде баш увек безазлена. После Другог светског рата, када је у оквиру југословенске федерације створена република Македонија на територији која је до тада била највећа јабука раздора између Србије и Бугарске, ривалитет између две земље сплашњава, да би након распада Југославије и формирања независне државе Македоније брзо опао. Истражујући стереотипе српских интелектуалаца, Оливера Милосављевић наводи да је у најновијем периоду пажња српског национализма усмерена према западу и југозападу, а да се „...Bugari doživljavaju kao relativno udaljen sused sa kojim nema većih trzavica, ali koji se mnogo ni ne primećuje niti se o njemu razmišlja“ (Milosavljević, 2002, стр.232-233). Председник Србије Александар Вучић је током сусрета са својим бугарским колегом 2018. године у изјави датој новинарима рекао да су Бугари Србима браћа и да међу Србима нема никога ко не воли Бугаре („Vučić: Kod Srba nema niko ko ne voli Bugare“, Blic, 22. јун 2018, https://www.blic.rs/vesti/politika/vucic-kod-srba-nema-niko-ko-ne-voli-bugare/d40tmzg, приступљено 04.05.2021). С обзиром на искуствa из прошлости када су се копља српско-бугарских анимозитета ломила преко њихових леђа, Пироћанци опрезно примају овакве констатације. Изругивање пиротског и свих других говора јужне и источне Србије може да буде узроковано и нечим што није национално обојено или барем таква обојеност није у првом плану. Овде ћемо истаћи утицај неравномерне економске и свеколике друштвене развијености, односно превелике концентрације важних друштвених и државних активности у неком региону. Уопште гледано, становници мање развијенијих делова неке земље често се унапред перципирају као мање вредни, а уколико се деси да се у тим регионима говори дијалектом који се приметно разликује од стандардног говора, могућност њиховог ниског вредновања је још већа. Управо таква ситуација је у Србији, са великом концентрацијом активности у региону Београда и свеколиким заостајањем рубних подручја.
У ранијим временима Пироћанац се спашавао омаловажавања због свог говора враћањем у завичај. Међутим, с појавом телевизије и касније интернета, омаловажавање су доживљавали и они који ретко путују, гледајући телевизор у сопственој кући. Парадигма за омаловажавање свих јужњачких говора, па и пиротског, јесу филмови и телевизијске серије чији је сценариста Синиша Павић. Већ у сценаријима за филмове из осамдесетих, Лаф у срцу и Тесна кожа, Павић показује склоност да тражи некакву комику у јужњачким говорима, да би пред сам крај XX и на почетку XXI века, у сценаријима његових телевизијских серија као што су Породично благо и Бела лађа, омаловажавање било додатно појачано и јасно се видело да се не односи само на јужњачки говор као такав, већ и на људе који се тим говором служе. Јужњаци у његовим серијама не само да „лоше“ говоре, они су често и људи проблематичних моралних начела и проблематичног укуса (Petrović, 2015, стр. 69, 95, 118).
Најизразитији Павићев карикатурални лик је Срећко Шојић, али ни друге јужњаке овај сценариста не слика у много лепшим бојама. Наравно, овакав однос према људима са југа Србије није само индивидуална особина сценаристе Синише Павића. Сама чињеница да је државна телевизија прихватала његове сценарије, улагала значајна средства у снимање серија, а касније их и много пута репризирала, указује да је омаловажавајући однос према људима са југа широко распрострањен и у Београду и централној Србији.7
7 Сандра Шаре и Станислав Станковић (2011) указују да потцењивачки однос према говорницима са југа Србије постоји и код лингвиста, иако би на први поглед могло да се очекује да језички стручњаци имају већи степен толеранције према језичкој разноликости.
[...]
Зашто је онда толико избегавано ко-ришћење знака за полуглас? Чини се да је проблем је у томе што се знак за полуглас користи и у бугарском правопису. У свему томе није се уважавала чињеница, иако је многима била позната, да знак за полуглас није само бугарски словни знак, већ да се користи и у писању руског и других словенских језика. У ранијем тексту већ смо указали да је у дужем периоду, у касном XIX и у првој половини XX века, доминантна српска националистичка елита доживљавала Бугарску као једног од главних непријатеља, па би онај у Србији ко би користио знак за полуглас (а није научник), могао лако да постане сумњив као Бугарин, Бугараш или бугарофил. Тога су се нарочито пазили људи из источне и јужне Србије, због одређених сличности њихове етнокултуре и говора са бугарском етнокултуром и језиком.
[...]
ЈЕДАН ЈЕЗИК – ЈЕДАН НАРОД – ЈЕДНА ДРЖАВА
У позном XVIII веку у Европи почиње да буја националистичка идеологија која са одређеним закашњењем захвата и становништво Балкана. Крилатица из наслова овог поглавља сажето одређује ову идеологију. У националној држави има места, пре свега, за један, државотворни народ. Остали у таквој држави могу да живе у статусу националне мањине, са прећутном жељом да временом буду асимиловани или да се одселе. Слично је и са језиком – у националној држави има места само за један језик, штавише, и дијалекти тог јединог језика нису превише пожељни и што ли пре нестану из свакодневне употребе – тим боље. Националистичка идеологија постала је доминантна у Србији у првој половини XIХ века и тако је, углавном, све до данас. Само неколико деценија у ХХ веку комунистичка идеологија потиснула је националистичку, али је она опстала и од краја ХХ века поново снажно буја. Пирот је у састав српске кнежевине ушао 1878. када је национализам у њој био у великом успону. Десет година раније, 1868, власт у кнежевини је озаконила источно-херцеговачки дијалекат (говор Вуковог завичаја) за званични државни језик и нимало јој се није допало што су становници пиротског краја говорили прилично различито од тог успостављеног стандарда. На сва места у државном сектору у Пироту (начелство, суд, основне школе, гимназија, пошта, царина, пореско одељење, болница, шумска управа, железница, дувански монопол) довођено је скоро комплетно особље из унутрашњости Србије. Милутин Велимировић (чији је отац такође послат са стране да неко време службује у Пироту као свештеник), у својим успоменама из пиротских гимназијских дана са почетка ХХ века даје податак да су у пиротској гимназији чак и служитељи били са стране (Велимировић, 2015, стр. 39). У значајној мери под снажним утицајем српске националистичке идеологије, ни доведено особље није благонаклоно гледало на говор становника пиротског краја. У писму министру унутрашњих дела Краљевине Србије Стојану Новаковићу од 9. децембра 1884. године, начелник Пиротског округа Тодор Поповић назива пиротски говор „варварским дијалектом“ (Поповић, 1996, стр. 58). Председник учитељског збора пиротских основних школа Владимир Радојичић у једном допису министру просвете као ударни податак наводи „да је говор посве искварен тако да ученици не разумеју скоро сваку трећу реч било из учебника било из говора наставника“ (Историјски архив Пирот, Фонд Илије Николића, кутија 28, фасцикла 16, изворно: Архив Србије, Мпс, ф. XL, р. 59/1895). Временом су и Пироћанци почели да завршавају српске школе и запошљавају се у државној служби, али су у њој, у пиротском крају, постали бројчано домининантнији тек после Другог светског рата. Међутим, много раније пре тога, и становништво пиротског краја схватило је да деловање у складу са доминантном идеологијом (у овом случају – националистичком) може да буде врло корисно за друштвену позицију и каријеру појединца, па су се многи сходно томе и понашали. У овом раду су раније дати неки примери ометања афирмације пиротског говора у јавној сфери, у локалном амбијенту. Проницљивији читалац је и сâм могао да закључи да та ометања нису долазила са стране, из унутрашњости Србије, већ управо од неких Пироћанаца који су процењивали да би и на таласу националистичке језичке политике могли да побољшају или учврсте своју друштвену позицију.
[...]
ЗАВРШНА РАЗМАТРАЊА
Када је Пирот 1877. ослобођен од османлијске власти и при-појен кнежевини Србији, Пироћанци су се суочили са чињеницом да се њихов говор прилично разликује од стандардног српског језика. Пиротски говор је људима са стране личио на бугарски, штавише, често су не само тај говор називали бугарским, већ и саме Пироћанце Бугарима. То је у дугом периоду могао да буде извор сталних фрустрација за Пироћанце имајући у виду да је од краја XIX па до средине ХХ века српска националистичка јавност Бугарску доживљавала као једног од главних непријатеља.