130 години от смъртта на възрожденеца Никола Михайловски


130 години от смъртта на възрожденеца Никола Михайловски
06 Декември 2022, Вторник


Той е брат на Иларион Макариополски и баща на писателя Стоян Михайловски

Автор: Атанас Коев

На 15 декември се навършват 130 години от смъртта на един от видните просветни и обществени дейци от периода на нашето Възраждане  Никола Михайловски – брат на Иларион Макариополски и баща на писателя Стоян Михайловски.

Бъдещият просветител и обществен деец е роден през 1818 г. в Елена. Първоначално учи в родния си град, а след това завършва гимназия в Атина. Когато се дипломира заминава за Русия и се записва да следва в Историко-филологическия факултет на Московския университет, защитавайки там през 1848 г. докторат по философия.

След като се завръща в България, той учителства с известни прекъсвания в периода 1854-1870 г. в Елена, старопрестолно Търново и в Сливен. Развива активна обществена, просветна и публицистична дейност.

Издава в турската столица Цариград вестник „Съветник“, в който води борба срещу гръцкото фанариотско духовенство. Основава Търновската правописна школа и става неин теоретик, като е привърженик на етимологичния правопис. Съставя учебници, превежда на български език редица книги и сам пише художестени произведения.

Негово дело са  „Малка българска читанка“, както и „Малък български писмовник или образци за различни писма“ и „Кратко землеописание“. Превежда на български език „Исторически изследвания за Охридската и Ипекската архиепископии“, няколко романа на историческа тематика, както и две новели за живота в Америка. Книгите си издава в Русе, Цариград и във Виена.



Никола Михайловски се включва дейно и в църковно-националната борба на българския народ. Заради туркофилските му позиции по редица въпроси е нападан и критикуван рязко в печата от нашата революционно настроена емиграция.

След освобождението на България от турско робство видният еленчанин е избран за депутат в провелото се през 1879 г. Учредително събрание в Търново. След това е избран за председател на Търновския окръжен съд, а през 1880 г. е назначен за съдия във Върховния касационен съд.

По време на Режима на пълномощията, въведен от княз Александър Батенберг от 1881 до 1883 г., Михайловски е подпредседател на създадения Държавен съвет. Бил е председател на Вакъфската комисия и член на комисията при Министерството на правосъдието, на която е възложено изготвянето на проект на Закон за задълженията и договорите.

Въпреки големите си обществени и юридически задължения, той намира време и да преподава по старогръцки език и литература във Висшето училище в София (дн. Софийски университет „Св. Климент Охридски“). От 1875 г. е дописен член на Българското книжовно дружество (дн. БАН), а от 1884 г. е и негов почетен член.

Никола Михайловски умира на 15 декември 1892 г. в столицата, на 74-годишна възраст. Погребан е по подобаващ начин за дейността му като просветен и обществен деец и като книжовник и публицист.


В категории: Новини , Епопея на забравените , Българските родове

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки