Българското национално дружество по съдова и ендоваскуларна хирургия и ангилогия (БНДСЕХА) за поредна година организира националната информационна кампания „Вземи краката си в ръце активно“ съвместно с уебсайта venite.bg. По този повод ви предлагаме интервя с председателя на сдружението проф. д-р Димитър Петков.
Какви цели си поставя БНДСЕХА с ежегодната си национална кампания?
Кампанията цели да повиши обществената осведоменост относно хроничната венозна болест (ХВБ), позната още като разширени вени. „Вземи краката си в ръце активно“ се организира от БНДСЕХА с подкрепата на фармацевтична компания Servier и на информационния уебсайт venite.bg. Основен акцент поставяме върху превенцията и ранната диагностика на това социално значимо заболяване, което засяга все повече хора – и то в активна възраст.
ХВБ една от най-честите съдови патологии след хипертонията и атеросклерозата, което увеличава общия сърдечносъдов риск – още една причина да се подхожда сериозно към диагнозата и лечението. Кампанията е от една страна информативна, защото все още масовото възприятие за разширените вени е като за козметичен проблем, а не за хронично съдово заболяване.
От друга страна, всяка година част от нея са безплатните профилактични прегледи при съдов хирург – тази година те се проведоха в над 20 града в България. За много от преминалите прегледът е начин да тръгнат към овладяване и правилно лечение на ХВБ.
Наред с това чрез прегледите събираме важни данни за разпространението на разширените вени у нас, за да насочваме по-правилно усилията си. Според проучвания за разпространението на заболяването в Европа 20–30% от хората имат видими разширени вени, а 70% от жените над 60 години показват признаци на венозна недостатъчност. Жените страдат по-често – между 25–33%, в сравнение с 10–20% при мъжете.
Какви бяха изводите от кампанията през 2024 г.?
Миналата година 94% от прегледаните близо 1000 души са били диагностицирани с ХВБ. Данните показват, че 32,5% са били със симптоми с продължителност от 1 до 5 години, 29,6% – между 5 и 10 години, а 23,5% – над 10 години. От всички тях 50,4% са предприели медикаментозно лечение, а едва 6,4% – оперативна намеса.
Особено важно е, че 42% са посетили съдов хирург за първи път, а 74% са били в начален или средно тежък стадий, което потвърждава важността на профилактиката. Тази картина ни дава ясен сигнал, че хората търсят информация и решение, когато им бъде предоставена достъпна възможност. За съжаление в България все по-голям процент от новодиагностицираните пациенти с ХВБ са хора между 30-50 години, т.е. заболяването се подмладява.
Неприятната тенденция произтича от съвременния начин на живот, който се отличава с масово обездвижване, нарастване на броя на хората с наднормено тегло, продължителното стоене в право или седнало положение.
Какъв е механизмът на хроничната венозна болест? Защо се разширяват вените?
ХВБ е сериозно съдово заболяване с възпалителен характер и прогресивен ход. Вените са отговорни за връщането на кръвта обратно към сърцето.
За разлика от артериите, техните стени имат по-слабо развит мускулен слой. Когато се движим, мускулите на краката „помагат“ на вените да изпомпват кръвта нагоре. При продължителен застой обаче – в изправено или седнало положение, движението на кръвта се забавя, тя се задържа в долните части на тялото и създава повишено налягане.
С времето се стига до отпускане на венозните стени, а клапите вече не функционират ефективно. Кръвта започва да се връща обратно към краката – явление, известно като венозен рефлукс. Така се стига до венозна хипертония и развитие на разширени вени.
Какви са ранните симптоми на ХВБ и кои са рисковите фактори?
Сред основните симптоми са тежест в краката, подути глезени, болка, уморяемост, зачервяване, чувство за затопляне, мравучкане и нощни схващания. Тези се засилват в края на деня и особено през летните месеци. ХВБ има необратим и прогресиращ характер – веднъж започнало, не спира и не се връща назад.
Причините за възникване на заболяването са комплексни. Генетична предразположеност определено е фактор и ако имате роднини с разширени вени, рискът за вас е по-висок. С напредването на възрастта вените отслабват и губят еластичност. По хормонални причини жените, особено по време на бременност, са по-податливи на развитието на ХВБ.
Липсата на физическа активност, заседналият начин на живот и особено статичните професии с продължителното стоене или седене са рискови, тъй като по този начин се затруднява кръвообращението. Наднормено тегло пък обуславя допълнителното натоварване върху краката и съответно на вените. Затова физическата активност и поддържането на оптимални тегло са много важни в превенцията на ХВБ.
Обратимо ли е заболяването и как се лекува?
ХВБ може да се сравни със снежна топка, която се търкаля по наклон и става все по-голяма. Единственият начин да се ограничи е ранна диагностика и последователно лечение след преглед при съдов хирург. Навременното лечение може да предотврати развитието на хроничната венозна болест към по-напредналите й стадии.
Медикаментозното лечение с венотонични медикаменти е задължително във всички стадии на ХВБ, особено през лятото. При пациенти с новодиагностицирана ХВБ препоръчваме 12 месеца начален курс за превенция на прогресията на заболяването, последван от ежегодна поддържаща терапия от минимум 6 месеца. Важно е да се уточни, че неприятните симптоми изчезват, при условие че венотониците се приемат ежедневно и без прекъсване през целия летен сезон.
При липса на лечение заболяването може да прогресира до венозна язва, което значително влошава качеството на живот. Освен това лечението в напреднал стадий е по-сложно и по-дълго. Не е изключен рискът от усложнения като флебит или тромбоза.
Какво съветвате хората с вашата кампания „Вземи краката си в ръце активно“?
Нека не отлагат посещението при специалист. Активният начин на живот, поддържането на нормално тегло, приемът на венотонични медикаменти и редовните прегледи могат значително да забавят развитието на заболяването и да облекчат симптомите. Ето защо чрез информационни материали с участието на специалисти запознаваме хората със симптомите на ХВБ, начините за превенция и методите за лечение, а безплатните профилактични прегледи при съдов хирург са вече традиция и преминават при засилен интерес.
Допълнително с инициативата „Пътешествие с мисия“ във Фейсбук насърчаваме хората да се движат повече и по този начин достигаме до най-широка аудитория, защото както вече казах, ХВБ е социално значимо заболяване.
Проф. д-р Д. Петков ръководи отделение по съдова и ендоваскуларна хирургия в Болница „Тракия“, Стара Загора. От 2021 г. е председател на Управителния съвет на Българското национално дружество по съдова и ендоваскуларна хирургия и ангилогия (БНДСЕХА), което за поредна година организира националната информационна кампания „Вземи краката си в ръце активно“ съвместно с уебсайта venite.bg.
