Неудобните истини за паметника на Левски в София


Неудобните истини за паметника на Левски в София
18 Февруари 2020, Вторник


Четиво за размисъл как се видоизменя първоначалната идея за „великолепен памятник накрай града до Орханийското шосе тъкмо на това място, гдето он славно биде повесен"

Автор: Георги Савов, Фейсбук

Предложението за изграждане паметник на Васил Левски постъпва през лятото на 1878 г. и е дело на първия софийски кмет - Димитър Хаджикоцев. Общинарите вземат решение да се изгради „великолепен памятник накрай града до Орханийското шосе тъкмо на това място, гдето он славно биде повесен".

Идеята е прегърната от губернатора на София Пьотр Алабин и той решил да издигне паметника за 20 дни. За да се пестят пари, проектирането на паметника е възложено на градския архитект Адолф Вацлав Колар - чех.

Тук идват два много интересни момента:

1. Чехът предвиждал гранитното тяло на паметника да завършва с един голям кръст върху полумесец, символ на руската победа над Османската империя;

2. По-късно е оказан дипломатически натиск от турска страна и паметникът завършва с пресечена пирамида!

От тук следва една цяла епопея!

След многото напомняне, общинарите най-накрая разпоредили докарването на няколко коли камъни – прости, от стари сгради, а всички други материали били плащани от Алабин.

Малкото доброволно събрани пари бързо свършили. Столичната община изпратила писма до всички български градове с покорна молба за събиране на пари за това народно дело.

На горещия зов се отзовали 12 селища:

- Стара Загора - 20.00 лв.;
- Враца - 102.00 лв.;
- Кюстендил - 170.25 лв.;
- Златица - 74.20 лв.;
- Ряхово - 161.20 лв.;
- Варна - 61.00 лв.;
- Русе - 380.00 лв.;
- Самоков - 87.00 лв.;
- Плевен - 170.00 лв.;
- Севлиево - 38.50 лв.;
- Пазарджик - 210.50 лв.;
- Софийски граждани дали 125.32 лв.

Става ясно, че парите щели да стигнат само за темела и строежът е забравен. С течение на времето градежът започнал да се руши.

Константин Иречек пише по това време: „груба каменна основа, без живопис"!
Захари Стоянов коментира: „Под купчина камъни почива скромно славата на България"!
Константин Величков възкликва: „Защо минувате с презрение? Защо отвръщате глава? За нашто самоунищожение е грозен паметник това!"

Породило се най-накрая обществено недоволство и през февруари 1884 г. се създала специална комисия, която да поеме грижата за финансирането на строежа. В тази комисия влизали - Иван Грозев, Колар, Сава Ничов, Бойко Нешев, Димитър Съселов, Христо Ковачев и Георги Вълчанов.

Какво решили те - паметникът да се премести с 10-15 метра от мястото, където е започнат! Тъй като от там се образувало кръстовище, което разкривало прекрасна гледка към всички страни...

Колар преработил проекта, като удължил паметника, за да изглежда по-внушителен. Имало голямо желание да се издигне над паметника статуя на Левски в цял ръст, но затова трябвали 150 000 лв. Това останало да сторят „бъдещите патриотични поколения"!

Водели се преговори с пражкия скулптор Йозеф Страховски за изработването на релефен портрет на Левски в рамка от бронзов лавров венец, но той поискал 1350 лв. и разговорите били прекратени.

Така през пролетта на 1884 г. строителството на паметника започнало отново. Столичната община отпуснала 7500 лв., но те стигнали само за подготвителни и изкопни работи.

Четвъртото народно събрание се оказало благосклонно и в началото на 1885 г. отпуснало 20 000 лв. и строителните дейност се усилили.

През август се сключва договор с италианския скулптор Абрамо Перукети да изработи паметника. Той изпълнявал съвестно работата си, но постоянно се разправял за пари - за две години получил само две заплати!

Със съдействието на председателя на Петото народно събрание Захари Стоянов били отпуснати нови 20 000 лв. В края на 1888 г. Столична община отпуснала 5000 лв. и, недоволна от мудния градеж, отнела пълномощията на комисията и поела нещата в свои ръце.

Към 1891 г. Перукети привършил възложената му работа.

По предложение на Иван Грозев на четирите страни на корниза на паметника били изваяни 16 змии и 8 волски глави! Готов бил и берелефът, изработен от виенския скулптор Рудолф Вейр.

Имах идеята да завърша с няколко мои разбирания и мисли, но ще ви спестя това. Всеки прочел тази почти епопея, може да си направи изводите сам. Фактите показват, че паметникът в София на Апостола на нашата Свобода - Васил Левски е строен цели 17 (седемнадесет!) години! Открит е официално на 22 октомври 1895 г.


В категории: Новини , История , Епопея на забравените

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки