Макар през XVIII и XIX в. някои от „конете на райета“ са били използвани в прягове, на опитите за одомашаването им много бързо е сложен край
Автор: Десант
Зебрите, които често оприличаваме на „коне на райета“, се оказват не толкова склонни като своите събратя да се подават на опитомяване. Макар през XVIII и XIX в. някои екземпляри от тях са били използвани в прягове, на опитите за одомашаването им много бързо е сложен край.
Както конете и магаретата, те принадлежат към семейство „Коне“ (Equidae), но за разлика от другите му представители, тези животни са много по-малко податливи към опитомяване. Това е свързано с тяхната адаптация към африканската среда на обитаване и високото ниво на реакции при заплаха.
Зебрите се сблъскват с множество хищници и са развили различни инстинкти за избягване на опасностите.
За разлика от дивите коне, те нячмат ясно обособена социална структура, което ги прави още по-сложни за одомашаване.
Независимо от редките случаи на успешно опитомяване, такива като опитите на Джордж Грей и лорд Ротшилд през XIX в., „конете на ивици“ така и не са станали обичайни компаньони на хората.
Съвременните опити за това също показват, че предпочитат да живеят по свои правила и да остават свободни и независими същества.
