Ранен и предаден от своите, сам смъртта си пожелава да е в Търново, „...че е повече многолюдие, а и повече хора да видят, че българинът трябва да се научи кога и за какво да мре“
Автор: д.и.н. Димитър Тренчев
На 13 май се навършват 180 години от рождението на габровския „Давид“ Цанко Дюстабанов.
Той е потомък на два дивни и до днес габровски рода - Априлови и Палаузовия. Наследник е на несметни имоти и имане, като само завещаната му от д-р Никола Палаузов суха пара брояла 500 хиляди гроша - не просто солидна, а смайваща сума и за тогава, и за днес.
Бил е почудващ полиглот и за тогава, и за днес с владеенето писмено и говори на 7 (седем!?) езика - руски, турски, гръцки, френски, английски, немски, италиански.
Открит противник на готвеното въстание. И внушаващ вероюто си, че „...когато българският елемент се издигне на нужната височина и завладее, тъй да се каже турския елемент икономически, то тогава турците няма да имат възможност да държат един издигнал се над тях народ в политическо подчинение“.
Но и поканен почти в „12 без 1“ от габровския революционен комитет да оглави отчаяния бунт. Приел предложеното предводителство, начело на наброяващата 219 голготници габровска чета, войводата Цанко цяла седмица води и въодушевява въстаническото възшествие. И преимуществено върви в атака, дори печели победи срещу султанската редовна войска.
Ранен и предаден от своите, сам смъртта си пожелава да е в Търново, „...че е повече многолюдие, а и повече хора да видят, че българинът трябва да се научи кога и за какво да мре“.
На 15 юни 1881 г. на лобната му дата майка му и сестра му, начело на голямо габровско шествие, пренасят и препогребват кармичните кости на Цанко Дюстабанов в родното Габрово - в подворието на манастира „Свето Благовещение“ в тогавашния, а и в днешния център на града, където са погребани най-знатните габровски граждани.
А в годините след това? А сега?
Митичният манастир е сринат до основи. И от него са останали само двувековната манастирска чешма, двувековният манастирски бор и двата гроба на руски смъртни солдати от Освободителната война.
А там точно, където някога е бил вторият вечен дом за тленните останки на войводата Цанко Дюстабанов, днеска е... една гнусна градска тоалетна!
