Заслугата на Паганини за българското... коневъдство


Заслугата на Паганини за българското... коневъдство
Жребецът Паганини. Снимки: Архив „Шуменско слово“ и fermabg.weebly.com
10 Май 2022, Вторник


Смъртта му преди близо 80 години потапя в скръб „Кабиюк“

Автор: Диана Славчева

Конете по нашите земи са отглеждани още по времето на траките. Когато идват българите, те дават мощен тласък на развитието на коневъдството. 

По време на турското робство местното население от­глеждало яки, но ниски на ръст коне, които обаче не били подходящи за нуждите на османската армия. И затова по-богатите българи и турци започнали да отглеждат в чифлиците си жребци и кобили, докарани от Близкия изток.

Така се стига до 1864 г., когато Митхад паша построява край Шумен пър­вия държавен конезавод – „Кабиюк“, който успешно съществува без прекъсване и до ден днешен. 

След Освобождението – през 1892 г. е приет Закон за складове за жребци и конезавод в Кня­жество България. 

Една тъжна вест в някогашния вестник „Шуменско слово“ от 1941 г. за смъртта на един чистокръвен арабски жребец в завода „Кабиюк“, говори колко важно за страната ни е било коневъдството и в по-нови времена.



А покойният кон наистина бил много известен и имал огромни заслуги за родния коневъден отрасъл. Той бил роден на 12 януари 1912 г. Син бил на Памук и Глина. Неговият дядо Памук II е един от първите арабски жребци, използвани като подобрители в нашата страна. Подарен бил на България непосредствено след Освобождението от турския султан Абдул Хамид.

Прадедите му произхождали от горещите арабски пустини. Но техните поколения поставили началото на една много успешна линия на българско племенно стадо. 

Паганини бил с буен темперамент и изключително грациозни движения. Използван като производител цели 18 години, и след „пенсионирането си“ остава да живее в „Кабиюк“. „И до последния си ден той не изгуби нито своя чар, нито стройната си и горда походка“ – отбелязва дописката в старата шуменска газета за неговата смърт на 2 юни преди 79 години. 

След смъртта си оставя синовете си Постулат, Покер, Пабуч, Поход, Парабел и Прогрес, като по-нататък линията е продължена от потомците на жребеца Пабуч. 

Наследник на Паганини се отглежда в шуменския конезавод и днес. Това е Планшет, който, макар и по-масивен от своя прародител, също е запазил добрите качества на рода си. 


Жребецът Планшет

За арабските коне съществува легенда, че са създадени от Аллах от Южния вятър. Вдъхвайки живот на коня, той повелил: „Ти ще си властелинът на всички животни. Човекът ще те следва, където и да отидеш, богатите ще обхождат света на твоя гръб, а мъдреците ще се вдъхновяват, съзерцавайки те“.


В категории: Новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки