В оставащите още 5 години от обявеното от ООН Десетилетие на океана държавните органи следва да разработят и внедрят жизнено важни документи
Автор: Кап. I ранг о.р. проф. д.пс.н. инж. Илия Пеев
„Колко неподходящо е да наричаме тази планета Земя, когато тя е почти изцяло Океан.”
Артър Кларк
По тази тема през последните десетилетия у нас е писано много, десетки представители на морската общественост и морските институции са изразявали своето отношение, но реални практически действия от властта няма.
През 2025 г. в международния живот се случиха значителни морски събития, които ни мотивират отново да привлечем вниманието на българското общество и властта към потребността от разработване и внедряване на национална морска политика, морска стратегия и морска доктрина.
Световният Океан трябва да се спасява от целия свят
В Югоизточна Франция на Лазурния бряг в Ница от 9 до 13 юни 2025 г. се проведе Третата конференция на ООН за Океана – The third United Nations Ocean Conference (UNOC 3). Темата бе „Ускорени действия и мобилизация на всички заинтерисовани страни за съхранение и устойчиво използване на Океана”:
Форумът се фокусира върху приемането на срочни мерки за защита на Океана, моретата и морските пътища с оглед реализирането на 14-та цел на устойчивото развитие.
Това значимо събитие е продължение на двете предишни конференции, които се проведоха в Ню Йорк през 2017 г. и в Лисабон през 2022 г.
В Третата конференция на ООН за Океана UNOC-3 в Ница взеха участие 30 000 души, сред които и 63 държавни и правителствени глави от 150 държави, които обсъждаха устойчивото управление на Океаните на нашата планета. Пристигането им по море съвпадна с морския парад „Ocean Wonders”, провеждан по повод Международния ден на океаните, който се отбелязва ежегодно на 8 юни.
Защо UNOC-3 е важна за нашата планета
Океанът покрива повече от 70% от повърхността на планетата. Той осигурява екологическия баланс и биоразнообразието, като се явява най-важния канал зад икономически обмен и най-важното свързващо звено между държавите.
Без здрав Океан не може да има здраве на планетата. Той създава 50% от необходимия за човечеството кислород и изхранва 3 милиарда души.
Днес Световният океан е в опасност от изменението на климата, замърсяването и свръхголямото потребление на ресурсите.
За читателите ще бъде интересно да припомним, че ООН е приела общо 17 цели за устойчиво развитие.
14-тата е „Живот под водата – Опазване и устойчиво използване на океаните, моретата и морските ресурси за устойчиво развитие“. Та е най-слабо финансирана от всички цели, с три приоритета, за да се постигне амбициозна основа на бъдещо споразумение:
- Да работи за успешното приключване на многостранните процеси, свързани с океаните, за да се повиши нивото на ангажираност за опазването на океаните.
-Събиране на средства за опазване и устойчиво използване на океаните, моретата и морските ресурси (ЦУР 14), както и подпомагане на устойчивата синя икономика.
- Укрепване и по-широко разпространение на познанията, натрупани в сферата на морските науки, с цел по-информирано вземане на политически решения.
Дирекция „Стратегическо планиране”, Администрация на Министерския съвет на Република България, е подготвила Анализ на напредъка на България по изпълнението на целите на ООН за устойчиво развитие. Националната Мрежа за решения за устойчиво развитие (SDSN) за България също публикува свой Доклад за устойчиво развитие 2023.
На финала на международните дискусии по време на конференцията в Ница беше приета Политическа декларация и обнародван План за действие по опазването на Световния океан заедно със Списък с доброволни ангажименти на заинтересованите страни.
Главното достижение на форума бе ратифицирането на Договора за откритото море от 50 държави.
Френският посланик в ООН по въпросите на Океаните Оливие Пуавр д’Арвор (Olivier Poivre d'Arvor) обяви, че Първата конференция (КС или COP1) по откритото море може да се състои през есента на 2026 г.
Откритото море представлява близо половината от планетата и над 60 процента от океаните. През 2023 г. близо 70 страни подписаха исторически договор за защитата му, което поражда надежда, че документът ще влезе в сила още през 2025 г. и ще спомогне за защитата на морските екосистеми от жизнено важно значение за човечеството. Датата на влизането му в сила е 120 дни след 60-ата ратификация.
На 20 и 21 май т. г. в Щаб-квартирата на ООН бе проведен дебат за укрепване на глобалната морска сигурност.
Гърция пое инициатива за морска сигурност в рамките на гръцкото председателство на Съвета за сигурност на ООН и ще работи с всички страни в ООН за свободно международно плаване.
Три думи от гръцки произход, но с универсално значение, ще ръководят предстоящия мандат на Гърция в Съвета за сигурност: Диалог, Дипломация, Демокрация!
Но не само Световният океан е в опасност и трябва да се спасява. Моряците, корабните екипажи и корабоплаването също са в опасност и имат нужда цялото човечество надеждно да ги защити.
Растяща тревога предизвиква увеличаването на умората сред корабните екипажи - убиец № 1 в мореплаването. Това категорично се доказва в изследванията на Кардифическия унверситет (Cardif University ‘2025) и Международния моряшки изследователски център (Seafarers International Research Centre, SIRC ‘2025).
Драстично се увеличават и изоставените от собствениците на кораби екипажи. От януари до май тази година са регистрирани 158 случая на изоставени от корабособствениците екипажи, а това е 33% повече от 2024 г. (119 случая) за същия период. Това е голяма драма за моряците и техните семейства, затова ITF бие тревога и изтъква, че тази тенденция очертава хуманитарна криза в световното корабоплаване.
По данни на ITF в основата на хуманитарната криза с растящия брой изоставени екипажи, стои системата от удобни флагове, позволяваща на корабите да се регистрират в страни със слаб нормативен контрол, минимални данъци за облагане и ограничена прозрачност. Днес повече от 50% от световния търговски флот е регистриран в държави с удобни флагове. Именно при тях са и над 80% от изоставените екипажи.
Контролните органи на ITF са изчислили, че 45 са държавите с удобни флагове. Те избягват контрола и превозват забранени стоки, извършват т.н. субстандартно корабоплаване.
Затова призовава за глобално преразглеждане на системата за регистрация на флаговете FOC (The flag of convenience system) и по-надеждни инструменти за принуждаване към регулация от контролните органи.
Морската общност и семействата на моряците са в потрес: увеличават се пиратските нападения над корабните екипажи, корабоплаването все повече се превръща в икономическо, политическо, физическо, психологическо и хибридно оръжие.
На Заседанието на високо равнище в Съвета за сигурност на ООН на 20 и 21 май 2025 г. в Щаб-квартирата на ООН под председателството на Гърция, беше направена безпощадна тревожна оценка на съвременното състояние на корабоплаването и очертани новите опасности и предизвикателства във водния транспорт.
Към края на април 2025 г. разселените лица в световен мащаб са с над 2 млн. повече, отколкото през предходната година. Броят на хората, разселени от войни и преследвания по света, е надхвърлил 122 млн. души през тази година поради липсата на успех при разрешаването на дългогодишни конфликти.
Търговските кораби все повече плават в райони на бойни действия и пиратски нападения, което носи нарастващи рискове за моряците и корабните екипажи. Круизните кораби ограничават своите дестинации поради създаване на военни база в посещаваните преди от тях пристанища. Публична тайна е, че круизният туризъм и военните бази са несъвместими.
Друга тревожна тенденция в корабоплаването е, че търговските кораби се привличат за превозване на военни товари – оръжие и военна техника.
Посочените в тази публикация проблеми, свързани с опазването на Световния океан и растящите рискове за моряците и корабните екипажи, заставят правителствата, корабоплавателните компании и всички народи в света да защитават Океана и моряците.
