Жителите на крайните квартали не смеят да пуснат децата си да играят навън, от страх да не лепнат някоя зараза от боклуците
Автор: Диана Славчева
В бившия град Грудово, днес Средец, в миналото е разположен един от най-големите гарнизони на Трета армия. През 2000 година Министерството на отбраната закрива намиращите се там четири военни поделения (артилерийска, танкова, механизирана част към Бургаската механизирана бригада и една механизирана част към Ямболската дивизия).
Въоръжени с чукове и кирки роми бързо изравняват със земята изоставените бивши казарми. На терена остават тонове разбит бетон и се оформя невиждано по размерите си бунище.
Липсата на охрана дава кураж на който се сети, да изхвърля тук и различни битови отпадъци.
От 2017 година Община Средец непрекъснато сезира стопанина на терените Министерството на отбраната, но напразно. Последната кореспонденция е от август миналата година, като писмото е изпратено лично до тогавашния военен министър Красимир Каракачанов, но и до днес няма отговор от него.
Преди това, от МО казали на общинската администрация да намери фирма да почисти терена, а после от военното ведомство щели да й възстановят парите. Става въпрос обаче за стотици тонове отпадъци, за чието изгребване ще е нужна тежка и скъпа техника, какъвто разход Общината не може да си позволи.
Камарите с боклуци стигат до блоковете в крайните квартали на Средец, в близост до някогашния параден портал на гарнизона. Живеещите в тях са отчаяни от безхаберието на военното министерство. Те са писали подписка, пращали писма, но гласът им отеквал като в пустиня.
Местният общински съвет неведнъж подкрепял искането на общинското ръководство МО да им прехвърли за стопанисване земята под бившите казарми, но и това не се случва, което оставя местната власт с вързани ръце.
Жителите на крайните квартали не смеят да пуснат децата си да играят навън, от страх да не лепнат някоя зараза от боклуците. Особено тежко е положението през лятото, когато от огромните бунища към жилищата се понасят тежки зловонни миризми...
Очевидно е, че Министерството на отбраната не се интересува от имотите си и нехае в какво състояние са. В същото време не дава и друг да ги стопанисва. За съжаление, потърпевши от тази ситуация са обикновените хора, които отчаяно се надяват да се намери начин да се спре цъкащата край домовете им екологична бомба, преди да е избухнала.
Казармите в Средец са част от легендарния „Триъгълник на смъртта“. Така на войнишки жаргон военнослужещите в българската армия по времето на соца наричат поделенията край Грудово, Елхово и Звездец, където службата е много тежка, тъй като заради близостта си до българо-турската граница формированията са бойни.
Здравейте дами и господа, Нуждаете се от финансова помощ? Аз съм Сюзън Бенсън. Аз съм кредитор, а също и финансов консултант.
Имате ли нужда от бизнес заем, личен заем, ипотечен заем или заем, за да завършите вашия проект? Ако отговорът ви е да, ще ви препоръчам да се свържете с моята фирма. Ние предоставяме всички видове кредитни услуги, включително дългосрочни и краткосрочни заеми. За повече информация, пишете ни по имейл: (sunshinefinancialgroupinc@gmail.com) или ми пишете директно на WhatsApp чрез: +447903159998 и получете отговор веднага.
Ние сме компания за цялостно финансово обслужване и се ангажираме да ви помогнем да изпълните всичките си стремежи. Ние сме специализирани в предоставянето на структурирани финансови решения на физически лица и компании по най-ефективния и бърз начин.
Ето няколко причини, поради които трябва да се свържете с нас за заем;
* Удобство - Можете да кандидатствате за заем по всяко време и навсякъде.
* Гъвкава сума - Вие решавате колко искате да заемете.
* Бързо директно финансиране - Получете заема си в рамките на 24 часа след одобрение.
* Гъвкава лихва - Достъпна лихва от 3%.
* Високи проценти на одобрение - имате 99,9% шанс да получите заема
* Гъвкаво погасяване - Вие трябва да изберете датата на погасяване, седмично, месечно или годишно за период от 1 до 30 години.
* Просто онлайн приложение.
* Персонализирано ръководство и опит.
* Без скрити такси
Не пропускайте възможност поради липса на финанси. Свържете се с моята компания сега, ние можем да ви помогнем със заем, защото сме помогнали на множество лица и организации, които са изправени пред финансови затруднения по целия свят.
За повече информация относно нашата оферта за заем, моля, изпратете ни вашата заявка за заем чрез
Имейл: sunshinefinancialgroupinc@gmail.com
WhatsApp/Telegram: +447903159998
Посредниците/консултантите/брокерите са добре дошли да доведат своите клиенти и са 100% защитени. С пълно доверие ще работим заедно в полза на всички участващи страни.
1
Население_на_Добруджа_през_19_
17.10.2021 15:24:59
0
0
За населението на околия (каза) Мангалия (Северна Добруджа, днес в Румъния) от санджак Варна през втората половина на 19. век и на цялостната липса на румънци там има няколко статистики:
1. това на румънеца Йон Йонеску де ла Брад (Ion Ionescu/Jon Jonesco/Jon Jonescu de la Brad): "Excursion agricole dans la plaine de la Dobroudja", Цариград, 1850 г., който през 1850 г. заварва там 5 семейства българи и нито едно семейство румънци (сред други по-многобройни народности: турци, татари и т.н.).
В каза Кюстенджа/Констанца имаше твърде малко румънци. За казаа Кюстенджа/Кьостендже/Констанца той дава броя 227 румънски семейства и 31 български в една от версиите на статистиката му и 242 румънски и само 26 български в другата (която е и по-подробната, тъй че е необяснимо защо "изчезват" 5 български семейства и те стават само 26).
Това е най-малкото число румънци от всичките кази където имаше румънци. Единствено в каза Исакча имаше горе-долу почти толкова малко румънци, тоест само 363 румънски семейства обаче в тази каза имаше 11 села, докато в каза Констанца имаше 36 или 37 села (броят зависи от версиите на статистиката му).
Ion Ionescu de la Brad
https://en.wikipedia.org/wiki/Ion_Ionescu_de_la_Brad
https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%BE%D0%BD%D0%B5%D1%81%D0%BA%D1%83_%D0%B4%D0%B5_%D0%BB%D0%B0_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B4,_%D0%98%D0%BE%D0%BD
2. Българската статистика публикувана в "Цариградски вестник" (номер 9, 11 ноември 1850, с. 17) дава за каза Мангалия 2 румънски семейства, 18 български, 5 татарски и 365 турски (общо 390 семейства). Тази статистика противоречи на статистиката на румънския агроном Йон Йонеску де ла Брад (който по онова време беше в служба на султана, обикаляки Добруджа и написвайки по-горе споменатата книга) който не заварва нито едно румънско семейство в цялата каза, обаче ако и българската статистика да е била правилна и наистина в тази каза имаше 2 румънски семейства, това не означава нищо, понеже казата съдържаше около 35 населени места (села + град Мангалия), тоест в повечето населени места нямаше нито едно румънско семейство и нито един румънец.
Къде е румънската продължителност на съществуване/обитаване от времето на Римското Царство тук до 1850 г. и до 1878 г. когато Русия подарява Северна Добруджа на Румъния? Къде е изконността/автохтонността на "румънския елемент" тук?
Вижте и статия "Отражението на руско-турската война от 1828–1829 г. и Одринският мир от 2 септември 1829 г. върху българите в Добруджа" на Ваня Рачева в книга "Времето на Левски (Сборник статии)", стр. 9:
https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/content/download/141134/1032617/version/1/file/Vremeto-Levski_2010.pdf
"Материалът в Цариградски вестник продължава със статистическа таблица, от която е видно, че в средата на ХІХ в. в Добруджа живеят 15 121 семейства. От тях 3731 са български, 3454 – турски, 2980 – влашки, 1092 – казашки, 747 – липовански, 225 – татарски, 212 – цигански, 200 – гръцки, 145 – арабски, 150 – еврейски, 126 – арменски и 59 – немски. Интересно е как и къде са разпределени българските семейства според вестникарската публикация. Най-много от тях живеят в Бабадаг и района около него – 1007 семейства. Следват Хаджиоглу Пазарджишко (Добричко) – 932, Тулчанско – 850, Балчишко – 682, Исакчанско и Мачинско – 162. Последни според тази статистика са районите на Кюстенджа, Хърсово и Мангалия, в които живеят съответно 60, 20 и 18 български семейства."
3. Османската статистика от 1831 г. от книгата на турцизирания татарин Кемал Карпат (Kemal Karpat) "Ottoman Population 1830-1914. Demographic and Social Characteristics", стр. 110: каза "Minkalye" "съдържаше" само 15 християнски не-цигански мъже (жените не бяха включени в османската статистика), тоест около 30 христяни (мъже + жени; вероятно гърци и гагаузи, може би и 1-2 българи).
Там също имаше 694 мъжки турци и 37 мъжки цигани. В оригинала на статистиката мюсюлманските цигани бяха представени отделно от християнските обаче Кемал Карпат ги слива в една единствена графа, така че не може да се каже колко християни имаше вкупом.
4. В същата книга, на стр. 199, под заглавието "Population of Dobruca, 1878" се цитира румънска статистика от 1878 г. според която в каза Констанца/Кюстенджа нямаше румънци (нито из селата, нито в самия град) докато по селата имаше 410 българи (нито един в града обаче). В тази каза също имаше много турци и татари а и 1845 души от други народности (гърци, арменци, евреи и т.н.). Интересно че там тогава имало повече българи, гърци, арменци от румънци.
Обаче ако в каза Кюстенджа (която е разположена по-на-север от каза Мангалия) нямаше румънци, как да е имало румънци в каза Мангалия? Няма как.
Бележка 1: Татаро-турския автор използва турското изписване на името Добруджа (Dobruca) вместо английското Dobrudja/Dobruja, въпреки че книгата е написана на английски, като в подтекст той иска да каже че Добруджа би трябвало да принадлежи на Турция, в никакъв случай на България, Румъния.
Бележка 2: Каза Мангалия не е включена в тази статистика понеже румънците са я получили като добавка (разширено предложение) към вече предложената от Русия територия в Северна Добруджа (която Русия беше получила от Османската Империя като победителка във войната), като "компенсация" за Южна Бесарабия която руснаците взеха от Румъния.
Размяната Южна Бесарабия за Северна Добруджа, към която Русия е принудила Румъния беше в полза на Румъния: сравнете сега пристанищния град Констанца с който и да е град от Южна Бесарабия! Така че Румъния през 1878 г. за участието си в руско-турската война е получила независимостта си + Северна Добруджа и е изгубила Южна Бесарабия, обаче румънците (особено румънските "историци") никак не са доволни с руската "кражба" на Южна Бесарабия и "неспазването на обещанието им че нямаха да нарушат цялостта на румънската територия"!!!
Румънските "историци" също така наричат руско-турската война от 1877-8 г. румънско-руско-турската война с подтекст че Румъния играеше толкова голяма роля в тази война както Русия и Турция, въпреки че
а) това не е истинско, и
б) Румъния тогава беше (автономна обаче съставна) част от Турция, понеже автономията не е същото нещо с независимостта)
в) те пренебрегват ролята на Сърбия (друга автономна част на Османската Турция) като не наричат тази война "румънско-руско-сръбско-турска", а само "румънско-руско-турска"
Едва след края на тази война Румънско и Сръбско стават независими държави.
5. В същата книга на стр. 220 има статистика на учениците за османската област (еялет или вилает - не си спомня точно) Туна (=Дунав) за 1874 г. В каза "Mankalya" имаше 70 мюсюлмански училища с 1462 ученици (всички мъжки, нямаше ученички) и нито едно християнско училище
6. Румънска официална статистика от 1880 г. (цитирано по книгата "La Dobrogea (Dobroudja)" на N.P. Comnene, 1918 г., str. 82): в околия ("plasă"/"пласъ" на румънски) Мангалия имаше само 35 румънци (срещу около 85-90 населени места!!!), докато в околия Констанца (Кюстенджа) имаше само 317 румънци (в другите околии имаше много повече румънци: Хыршова (Хършова)/Хърсово 5953, Силистра Ноуъ/Нова Силистра/Новосилистренско 6238, Меджидия/Меджидие 2708).
7. Турското градско преброяване от 1866 г. (данните са от книгата на Николай Тодоров: "Балканският град. XV-XIX век; социално-икономическо и демографско развитие") дава за гр. Мангалия само 21 християни мъже (тоест около 42 християни като цяло: мъже + жени) и 293 мъже мюсюлмани (тоест общ брой мъже 314). Според това преброяване тогава в гр. Мангалия нямало цигани-христяни. Очевидно христяни не означава непременно румънци, понеже румънското преброяване от 1880 г. дава само 35 жители румънци (мъже + жени) за цялата каза (с нейните 30-ина населени места)!!! Тоест, сред онези 42 христяни през 1866 г. възможно е да не е имало нито един румънец, а само гърци, гагаузи и българи.
