Държавата, в която искам да живея


Държавата, в която искам да живея
Карикатура: Николай Арнаудов
26 Май 2016, Четвъртък


17-годишна ученичка от Тутракан обяснява защо ще остане в родината си



България – моята родина, има невероятна история. Миналото й е богато със славни години на прогрес, както и с времена на робство и забвение. Тази невероятна страна, белязана от хиляди битки и победи, загуби и потисничество, успехи и провали, е дала на света освен завещаната ни многовековна история и култура, но и нас, българите – изключително силни и достойни за възхищение личности.
Кой не е чувал за великия кан Аспарух, поставил началото на нашата държава! Кой не е чувал за мъдрия Крум, който ни дава първите писани закони! А за Симеон Велики – има ли някой, който да не знае за колосалния културен и териториален прогрес при неговото управление, когато малката ни държава постига разширение до Адриатическо, Бяло и Черно море! Ами Кирил и Методий – ние сме единственият народ, който знае кои са създателите на писмеността му. Все изключителни неща, които ме правят горда, че съм родена и живея тук.

През цялата си 1335-годишна история България е запазила своето име, докато другите държави са загубили своето, сменили са го или са минали под владичеството на чужда страна. Това, ако не друго, е израз на патриотично чувство. Родината ни дава невероятни личности не само във време на успехи, но и във време на поражения. Въпреки османското владичество, българите сме съхранили своите обичаи и традиции и сме се освободили след петвековното робство благодарение на невероятни хора като Левски и Ботев и хиляди други, дали живота си за свободата на отечеството.
Не мога да не искам да живея в тази държава, след като мои съотечественици са създали невероятни шедьоври на българската литература, които ми доставят огромна наслада като слушам богатия ни мелодичен език. Защо ми е да напускам родината си, след като толкова много писатели, поети, музиканти и художници творят за нейната  красота и величие?!

Ами природата?! Как можах да я забравя! Величествените Рила, Пирин, Родопи и Странджа, издигащи се като стражи планини, безкрайната като море Дунавска необятна равнина, дълбоки и тайнствени долини, вековни гори и множество малки рекички и ручейчета, обединяващи се в коритата на неспирните реки, образуват невероятно разнообразната и неподражаема природа на България. Бих могла вечно да вдишвам чистия горски, планински или соления морски въздух, или да слушам как вятърът се надбягва в равнините, или пък прибоя на нашето Черно море. Как бих могла да искам да живея в друга държава, след като моята собствена е истински рай?!

Но колкото и невероятна природа да имаме като декор на славната ни история, човек не може да живее в миналото, колкото и да му се иска. И ние трябва да продължим нашето съществуване в настоящето и да вдигаме поглед към бъдещето. Освен древни и велики владетели и патриоти в миналото, има и не чак толкова отдавнашни невероятни българи, които също са достойни за възхищение.
Днес животът ни е немислим без чудото на компютъра. А кой ни го е дал – един невероятен ум, произлязъл от българския народ, разбира се – Джон Атанасов. Помня, когато за първи път научих, че човекът, който го е изобретил, всъщност е бил българин.

След първоначалното ми изумление почувствах истинска гордост, че човек от нашата националност е измислил компютъра, без който животът ни днес е немислим.
А да не говорим за гениите в областта на изкуството и музиката, математиката, информационните технологии и физиката, които и в момента прославят държавата ни по света.
Но тогава защо толкова млади и способни българи решават да напуснат родината си, да търсят по-добър живот, работа и образование, и голяма част от тях никога не се връщат? Защо, след като имаме толкова неща, с които да се гордеем.

Ала как да искам да живея тук, след като знам, че голяма част от населението ни тъне в нищета и мизерия. Как да искам да остана, когато по новините не се съобщава нищо положително и хубаво, а само поредната новина за убийство, грабеж и нападение. Не мога да съм спокойна като знам, че много деца отказват образованието си не защото не искат да учат, а защото бедността и нищетата ги принуждават да направят този избор. Не мога да бъда спокойна, когато съгражданите ми не могат да се лекуват.
Защо толкова родители казват на децата си да бягат от България и никога да не се връщат? Толкова невероятни млади хора, с ум и талант, напускат родното място и тук остават само непристойните, които единственото нещо, което правят, е да унищожават делото на великите българи от миналото.

Нима, когато Левски е искал да ни освободи, е мечтал за такава България? Нима Ботев пише в стиховете си за тази България? За кого са дали те живота си? За да ни има днес нас – българите. А не хора, за които двадесет и четвърти май не е нищо друго, освен повод да организират поредния банкет; хора, които не знаят за какво са сирените на втори юни; хора, които лицемерно слагат ръка на сърцето, докато слушат химна на Трети март, а през другото време крадат и лъжат...
Днес не мислим и за природата. Обезлесяваме планините си, замърсяваме реките си, занемарили сме язовирите си и стените им всеки момент може да се пропукат и отприщената водна стихия да отнеме хиляди човешки животи.

Не пазим чиста и земята си, която все повече пустее, и в която все по-малко отглеждаме собствена продукция – нали по всяко време може да внесем всичко необходимо отвън. Имам много основания да се гордея със страната ни – славно минало, неповторима природа и деди, които биха се обърнали в гроба, ако видят какво се случва днес. Да, но не мога да живея в миналото, родена съм днес. И не се гордея с облика на днешна България. Тя не е държавата, в която искам да живея.
А аз не искам да живея в застаряваща страна, в която малкото млади чакат да достигнат до заветното си пълнолетие, за да я напуснат. Не искам да живея в държава, в която не се ценят умните, способните, а тези, които имат някой зад гърба си, който да им отваря пътя нагоре и да избутва настрани тези, които в действителност биха могли да помогнат за развитието й. Не искам да живея в държава, която се саморазрушава. Не искам да живея в държава, която продава благата си на другите и не оставя нищо за своите.

Не искам да живея в България, в която икономиката е унищожена целенасочено след идването на така наречената демокрация. До днес тя продължава да е държана на колене пред западноевропейския и американския пазар. Не искам да виждам как оттам европейци и американци внасят своите залежали стоки, докато нашият икономически потенциал е натикан в миша дупка и гние.
Искам да живея в държава, в която законите се спазват и прилагат, без значение дали си обикновен човек или такъв с власт. Държава, в която образованието на младите е основен приоритет. Държава, в която здравеопазването не е една голяма машина за пари, а действително има за цел да помогне на хората. Държава, чиито граждани имат достатъчно високи доходи, за да се хранят и обличат добре, да могат да обходят света или просто да живеят нормално и да са спокойни, че има бъдеще за децата им.

Държава, която цени своето изкуство, своите граждани, своята природа. Искам да живея в държава, в която да се чувствам сигурна.
И въпреки всичко аз искам да остана в родината си. Защото вярвам, че нещата могат да се оправят и да тръгнат към по-добро.
Знам, че ако талантът и умът ни бъдат обединени, ще върнем предишния блясък на България, защото страната ни е способна да има също толкова напреднала и развита икономика, колкото и държавите, които ни държат изкъсо. А може би и много по-силна от тях.

Симона Гвоздейкова,
ученичка в 11 клас на СОУ „Й. Йовков”, Тутракан


В категории: Горещи новини , Трибуна

2
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
2
pichkoeb
31.07.2017 12:19:47
0
0
Bla bla. Kazhi mozhe li da se pravi pachka. V chuzhbina zhivea 22 godini iskam fa doita i da nakupia businesses i noakolko skapi kashti. Horata ot Bulgaria vikat da ne se vrashtam
1
playboy targovez rentier arbi
26.05.2016 11:10:20
0
0
ami kato se proshete knigata za 2 leva i 6o stotinki konstituzia na balgaria i s nejana pomosht se nabirat pravni zashtitni znania za zashtita na sobstveni mnenia vazgledi interesi i sled tova se proshete knigata na savetsko-ruskia agent spion kojto stanal pisatel za da pesheli mnogo poveshe pari bez da pravi mrasotii na kolegi i na sanarodnizi i shushdenzi moshe da se vnikne
v sloshnite shemi rasdeljaj i vladej kato se polsvat i slabostite i na prijateli i na ne prijateli taj kato pri po interesni no nepodatlivi za rabota za tajni i drugi slushbi lishnosti se privlishat i nastrojvat rodnini i prijateli i personal za da go nabljudavat i mu vlijajat i polsvat kato istoshnik na interesni znania to moshe da se preproshita dokato se zapomnjat stranizi ot konstituzia na republika balgaria straniza 6.7.8.9.10.11,12,13,14,15 16,17 a otkrivatelja na tesi paragrafi avtora kojto pisa tova da mu se naplatjat mnogo honorari kato na honorar savetnik schroeder
i drugi za da ima pari da si lekuva mosashnata preumora i izlishnite fantasii .
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки