Одата на одите и „Шуми Марица“


Одата на одите и „Шуми Марица“
10 Март 2016, Четвъртък


В „Епопея на забравените" Иван Вазов надхвърля всичко познато от цялата история на литературата в жанра на одата. „Опълченците на Шипка" е нейният апотеоз.



Откъдето и да се погледне, тя е ода на одите – един емоционално-художествен взрив на почти 5-столетна турска робия. Ритъмът на картинността, звукописът на сблъсъка, великото себераздаване, когато труповете се превръщат в оръжие – това е музика в думи на един завинаги обезсмъртен героизъм. Каква страстна народностна защита и зашеметяваща възхита, излети на един дъх!

Връх Шипка е най-високата кота в новата ни история. Вазовата ода пък е върхът на световната ода. И това трябва да се напише с главни букви в учебниците по литература. Няма какво да се скромничи при и без това толкова многото ни исторически погроми и народопсихологически оспорвания.
Нека някой да се опита да докаже, че не е така – дори с чуждите христоматийни примери от Пиндар, Хораций, Державин или Шилер с неговата „Ода на радостта".
Но колко от децата, водени по екскурзии със спирка Шипка, знаят поне десетина реда от знаковата Вазова творба?

А колцина от най-младите са чували „Шуми Марица" с текст от Никола Живков, сподвижник на Ботев и Стамболов, която е пята от опълченците ни в преломен момент на Орлово гнездо?! По-късно пък стана национален химн на България (до 9 септември 1944 г.) и е звучала победно през войните във всички славни моменти на възпоменания и тържества. И винаги на едно от най-свидните – освобождението на България от потисничество с уникална  колониална продължителност. Този вечен Трети март!

Тодор Бакърджиев,
Русе


В категории: Епопея на забравените

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки