На 6 май през 1663 г. както винаги всички българи празнуват Гергьовден. Така е и в Чепинско. Никой в района не предполага какво ще се случи на този ден...
Автор: Янко Георгиев
На 6 май през 1663 г. както винаги всички българи празнуват Гергьовден. Така е и в Чепинско. Рано сутринта мъжете са заклали шилета, одрали са ги, опънали са кожите им да се сушат. Жените са запалили огньове и са започнали да въртят чеверметата. Още по обяд са разстлали черги по мерите и са сложили опечените погачи.
Камено е най-голямото село в района. Към 3000 души са се събрали около приготвената трапеза. Чакат само кехая Стамо да провери дали шилетата са достатъчно опечени и да започнат гощавката. Ама нито той бърза, нито другите припират. Всички знаят, че не яденето е най-важното, а трябва да се спази обичая.
Цял час Стамо обикаля чеверметата и дава наставления – това да се намаже с още малко овча лой, онова да се поръси допълнително с червен пипер. Накрая спира пред едно, отрязва парче месо с ножа си, слага го в устата и бавно го предъвква. След това отпива глътка вино от шарената бъклица и това означава, че е доволен. Тогава идва ред на поп Миньо. Той ръси с босилена китка, натопена в менчето, налято с вода от Галиното аязмо, и благославя трапезата.
Писват гайдите и определените за това мъже започват да режат опечените шилета. Всеки идва с дървена паница да му сложат, на кой колкото и каквото се полага – на по-възрастните най-крехкото, на другите, каквото си поискат от останалото. Когато са се наяли и са изпили кой по една, кой по няколко чаши вино, гайдарите пускат ручилата и започват хората и ръчениците.
Изведнъж се чуват гърмежи, конски тропот и по пътеката се появяват Турсун бей и Селим ага, а зад тях османлии с извадени ятагани. Гайдарите спират да свирят, хората се скупчват и чакат да видят какво са намислили поганците. Знаят, че са рая и не един път са грабени и унижавани.
Турсун бей гръмва два пъти с пищова си и нарежда да дойдат при него Стамо кехая и поп Миньо. След това един молла чете султански ферман, с който се нарежда гяурите в Чепино да бъдат въведени в правата вяра. Който приеме, ще бъде признат за равноправен поданик на султана, наред с другите мохамедани. Несъгласните ще платят с живота си.
Моллата свършва да чете, Турсун бей гръмва още веднъж с пищова си и пита: „Чухте ли волята на султана?“ Понеже всички мълчат, той се обръща към Стамо кехая и поп Миньо: „Помислете си хубаво, имате срок една седмица. Тогава пак ще дойдем с Корана и брадвата. Който целуне свещената книга, слага чалма на главата и става наш едноверец. Другите ги чака дръвника. А сега си продължете празненството, защото ви е за последно“.
Турците си тръгват, но вече на никого не му е до веселие. Жените и децата се разотиват по къщите си, а мъжете питат Стамо кехая и поп Миньо какво ще правят.
Попът казва, че всеки има право на личен избор. Той е решил да отиде на дръвника.
Според Стамо кехая обаче трябва да се действа по друг начин. Той предлага да приемат прекръстването. Какво като си сложат чалми на главите и им пратят ходжа да ги учи на турски мурафети. От едното ухо влезло, от другото излезло. И с чалма на главата, под нея умът си е същият, както и под калпака. Ще си живеят и работят както преди. Джамия в селото и в околността няма, къде ще ги карат да се молят на Аллаха. А нали, като уж станат правоверни, домовете им вече са неприкосновени. Кой ще им пречи в тях да има икона на св. Богородица с младенеца. Мъжете разбират думите му и се разотиват.
След една седмица идва Турсун бей, Селим ага, трима ходжи и 500 въоръжени с пушки и ятагани. Всички жители на селото са изкарани на мегдана. Вместо гайди свирят зурни и бият тъпани. В единия край ходжите чакат с Корана в ръце, а другия – палачи с брадви. Стамо кехая и поп Миньо първи тръгват към ходжите, а след тях и останалите. Турците напускат селото и остават само тримата ходжи. Опъват шатра на мегдана и обявява на новопокръстените, че всяка сутрин при изгрев слънце трябва да идват при нея с черджета, на които да се просват и да отправят молитвите си към Аллах.
Преди и след това ходжите редят провлечени излияния на неразбираем език. След това всеки се захваща за работата си. Казано им е, че и по обяд и при залез слънце трябва да коленичат на черджетата и да се молят, но никой не го спазва. Преди да си легнат хората се кръстят пред иконата на св. Богородица и я молят да им прости изневярата, макар че тя е привидна.
Това продължава дълги години. Едва в края на ХVІІ в. повечето от помохамеданчените българи възприемат исляма, въпреки че са запазили езика и обичаите си. В съзнанието си обаче те остават българи.
Когато през 1912 г. започва Балканската война, турците искат да ги въоръжат и да се бият на тяхна страна, но няма нито един случай на съгласил се. А през Първата световна война в сформирания Чепински полк се включват всички подлежащи на военна служба. Много от тях преди да отидат на фронта пожелават да бъдат покръстени като православни християни.
