Така се пееше навремето в една (не)весела песничка (по текст на Николай Искъров). Много хора, слушайки парчето, намираха и някакъв скрит подтекст,
Автор: Митко Хитов
доказващ факта, че „онеправданите там си бяха заслужили по-добър живот от скромния български труженик, строящ социализма“.
Ето че минаха години и новото време даде на мечтаещия българин шанса сам да изпита върху гърба си прелестите на американската (а и на плантаторско-испанската, или маслинено-гръцката и т.н.) мечта, позволи на представителите на българската млада бодра смяна безпрепятствено да се цанят като гробари в някоя от централноевропейските държави (виж филма TILT) или до припадък да мият прозорците по улиците в градовете на „процъфтяващия“ Запад.
Една единствена страна в Европа не позволи подобна гавра с младото си поколение, с което си навлече „строгия, но справедлив гняв на демократичната общественост по света“.
Да, става дума за Беларус!
Страната, която вместо да застане в разкрачен стоеж и да чака благоволението на новите колонизатори, реши самостоятелно да продължи да изгражда собственото бъдеще, без излишно преклонение пред разни „доброжелатели“, готови с удоволствие „да я оправят“.
Народът й успя да съхрани (и о, чудо – да развие) всичко изградено в епохата на „омразния социализъм“ и днес, когато българинът гладува, беларусите се радват на стабилност, предвидимост за утрешния ден и спокойствие за съдбата на своите деца.
Миналата седмица за пореден път имах щастието да пътувам до тази северна страна, където бях сред участниците в международна конференция, организирана от Академията за управление към президента на републиката им.
Факт е, че в тази страна нищо не се оставя на случайността. Специалистите там предварително разглеждат всякакви сценарии за развитието си, които прилагат в един или друг случай.
За тях в максимална степен е валидно правилото, че не трябва да се върви след събитията, което, между другото, е наше любимо упражнение, а те (събитията) да се създават и насочват, според конкретните интереси на народа.
Затова оня ден бях изумен да прочета в българската преса за някакви продоволствени проблеми в Беларус. Сигурно в журналистическия занаят понякога трябва да се послъгва, но откровените и груби лъжи едва ли вършат голяма работа.
„Проблемите“ на беларусите са толкова различни от българските, че от наша гледна точка дори е тъжно да ги коментираме.
Докато ние, българите, се борим за хляба си, в прекия смисъл на думата, техният актуален ГО--ЛЯМ проблем е да внесат колкото се може повече най-луксозни германски возила преди 1 юли, когато влизат в сила нови митнически правила.
Оттам се получава и временният недостиг на чужда валута – само за март на населението са продадени повече от 1 млрд. долара.
И не че местните досега не са карали хубави коли! Напротив – във всяко средно семейство има поне по два автомобила, които хората карат по страхотни пътища, без никакви дупки, за което ние можем само да си мечтаем.
Тъжно е да си го признаем, но докато ние изнасяхме националните си богатства за едното потупване по рамото и се разпарчетосвахме, там са си запазили производствата и напълно са ги обновили. Селското им стопанство ги задоволява и гарантира почти на 100%, затова те никак не са зависими от световната конюнктура така, както е при нас.
Благодарение на това, при тях няма безработица, хората са сигурни за утрешния си ден и се радват на живота в пълна степен.
Убеден съм, че съвсем скоро много държави ще потърсят опита на беларуския модел, защото в условията на тежка глобална криза там нещата наистина се случват, без катаклизми и паника, а напротив – с много разум и претегляне на всички възможни алтернативи!
А това, че някой иска да ги изтрие от политическата карта на Европа, както се случи с всички останали източноевропейски страни, говори само за едно – пътят, по който е поел този изстрадал народ (Втората световна война отнема повече от една трета от гражданите му) за съхраняване на националното достойнство и суверенитет, е единствено правилният.
Всичко останало е робско пълзене пред чуждия ботуш, което по перфектен начин демонстрира гордият някога български народ.
