Момент от шествието на заврените зетьове в Черниче Снимка: sabori.bg
24 Март 2014, Понеделник
На жените в с. Черниче, община Симитли, се носи славата, че са най-добрите и най-хубавите. Затова и заврените зетьове там на глава от населението са най-много.
Автор: Огнян Марков
Според традицията у нас мъжете в това деликатно положение водят неспирна и често безмилостна война с истинския стопанин в българската къща – тъщата. Традицията в Черниче обаче сочи, че нещата там стоят по различен начин.
Основното оръжие на подслонените в селото мъже, които са под два чехъла – този на жена им и на тъща им, се оказва... черпакът. Всеки ден те забъркват вкусни гозби не само за да заслужат любовта на половинките си, но най-вече за да омилостивят лютите им майки. Такъв е и лозунгът им: „Храни тъща, за да не те лае!“
Още в далечната 1971 г. неколцина от тях се обединяват и с това полагат началото на организираното движение на заврените зетьове. Както се полага на неформална организация, всяка година мъжката компания се събира в местно заведение, за да отбележи тържествено своя празник през втората половина на женския месец, който сега съвпада с Благовещение – 25 март. Идват и жените им, за да празнуват всички заедно. Входът е забранен само за тъщите.
Но преди вечерната среща е шествието им из цялото село. На него могат да се видят зетьове, впрегнати във волски ярем, окачено пране на дефилиращото ремарке, на което са насядали мъжете, и много лозунги. Сред тях най-хубавият е „Няма сила по-могъща от любимата ми тъща!“ Майките на половинките им в този ден са усмихнати и също носят изписан с различни цветове лозунг: „Търся зет, ще го храня с мед.“ А настроението на всички е карнавално, празнично, подхранвано от надеждата за по-хубави дни, която пролетта винаги носи.
Вече цели четиридесет и шест години, както сам си казва, художникът Николай Кашев е живял под женско иго. Досега обаче никой не е проявил съпричастност към драмата му, вредни също никога не са му плащани, твърди страдалецът.
Творецът е почетен гражданин на община Симитли и като човек със свободен дух не се примирил със своето и на близките си приятели положение. Затова преди шест години оглавил сдружението. Оттогава не е преставал да дава ценни житейски съвети на своите неопитни събратя, като им внушава простата истина, че да готвиш на тъщата е най-лесният начин да спечелиш нейното благоразположение, а с това – и мирът и спокойствието в къщата.
В Черниче под един покрив с тъщите си живеят мъже от Русе, Петрич, София, Благоевград и от съседна Македония – работни, разсъдливи и уважавани от жителите на селото. Колкото до шегите им и традицията да се изкарват страдалци от гнета на стопанката, те повече са за оправяне на настроението, казват заврените зетьове. Но за всеки случай винаги държат обувките си в антрето, насочени към вратата...
