Страница от шведския календар за 1712 г., когато февруари е имал 30 дни
02 Февруари 2012, Четвъртък
Февруари не винаги е бил най-краткият месец в годината. Имало е моменти в човешката история, когато Малък Сечко
Автор: Яна Славянска
е бил с продължителност... 30 календарни дни.
Ученият Жан де Сакробоско, живял през ХІІІ века, твърди, че в юлианския календар февруари е имал 30 дена. Това е било така до 44 г. пр. Хр. А причината е повече от прозаична и напълно обяснима за онази далечна епоха, в която римските императори се надпреварвали да се състезават кой е по-по-най.
След смъртта на Цезар в Рим започва гражданска война, в която побеждава Гай Октавиан Фурин, който получава званието Август. Ставайки император, Август пожелава и в негова чест да бъде назован един от месеците в годината, подобно на квинтилий, преименуван от раболепните сенатори на юли заради Гай Юлий Цезар.
Логично било септември, в който бил роден Август, да се прекръсти на него, но той пожелал това да е секстилий, който следва непосредствено след юли.
Само че, нещеш ли, юли имал 31 дена, а новопоявилият се в календара август – само 30. И тогава мъдрите сенатори „откраднали” един ден от февруари и го добавили към август. Така Малък Сечко станал най-краткият месец на годината.
Датата 30 февруари се появява веднъж и в шведския календар.
Това става през 1712 г. Предисторията започва още през 1699 г., когато Шведското кралство решава да премине от юлианското към григорианското летоброене, икономисвайки си след 1700 г. в продължение на 40 години допълнителните дни през високосните години. След това настава една огромна каша в т. нар. Шведски календар, тъй като въпреки първоначалната идея, 1704 и 1708 г. все пак са отчетени като високосни.
И в крайна сметка скандинавската страна, която по това време включва в територията си и Финландия, се оказва с един ден напред спрямо юлианския и 10 дни назад спрямо григорианския календар.
За да оправи бъркотията, Карл ХІІ решава да се откаже от новия стил и да се върне към стария. За компенсация на еднодневната разлика, той въвел един допълнителен ден към февруари и така краткият зимен месец се оказал с 30 денонощия.
През 1929 г. в бившия вече СССР е въведен съветски революционен календар, в който всяка седмица е с по 5 дена (т. нар. петдневки), а всеки месец има продължителност 30 дена, което е равно на 6 седмици. Остатъкът от 5 или 6 дена бил наричан „безмесечни ваканции”. Така и в Съветския съюз се появила датата 30 февруари.
Тази идея, която била предназначена да повиши производителността, била отменена през 1932 г., тъй като съветските граждани трудно могли да преглътнат елиминирането на традиционната неделна почивка.
Впрочем, в посочения период така или иначе успоредно се е използвал и григорианския календар, което се потвърждава и от течението на официоза „Правда”. Оригиналът на седемдневната седмица е напълно възстановен през 1940 г.
Занапред също предстои момент, в който вероятно ще се въведе датата 30 февруари. Това ще се случи, защото, независимо че сега действащият календар е сравнително точен, все пак се очаква през 3328 г. той да натрупа в себе си грешка от 1 ден. Така, ако през това време не се измисли друг начин за летоброене, тогава годината ще има 367 дни и това неминуемо ще доведе до поредната промяна в продължителността на непостоянния Малък Сечко.
Впрочем, за някои той и сега има 30 дена. През 2007 г. Джордж Буш-младши, бидейки още президент на САЩ, бе заявил по повод на едни обнародвани данни, че „това са фактическите резултати от финансовата година, която приключва на 30 февруари”! Но бушизмите са по-скоро изключения, отколкото правило.
