Варненският апелативен съд потвърди тежките присъди срещу шестимата обвиняеми, очаква се решението на Върховния касационен съд
Автор: Огнян Марков
Едно от знаковите разследвания, започнали по време на управлението на ГЕРБ, бе това срещу бандата на „Килърите“. Тогава вътрешният министър Цветан Цветанов обяви арестите и започналото впоследствие досъдебно производство като ясен знак за това, че гръбнакът на организираната престъпност у нас вече е прекършен.
Шестимата обвиняеми - Петър Стоянов - Сумиста, Васил Костов – Кеца, Георги Вълев, Янко Попов – Туцо, Райчо Стойнев - Хижаря и Петър Атмаджов, бяха задържани през август и септември 2010 г. Внесеният девет месеца по-късно в съда обвинителен акт ги уличаваше, че са участвали в организирането на убийствата на Борислав Георгиев, Петър Лупов и Румен Рачев, в нанасянето на две телесни повреди, в осъществяването на два палежа и един взрив.
Непосредствено след арестите за бос на групировката бе посочен президентът на българската федерация по сумо Петър Стоянов. За негова дясна ръка се сочеше Васил Костов - Кеца – бившият бодигард на друг известен подземен бос, застрелян през 2004 г., Милчо Бонев – Бай Миле.
След 50 заседания и разпити на 150 свидетели, в края на 2012 г. Окръжният съд в Шумен наложи доживотен затвор без право на замяна на трима от подсъдимите - Петър Стоянов, Васил Костов и Георги Вълев. Янко Попов получи 17 г., Райчо Стойнев - 15 г., а Петър Атмаджов - 4 г.
Ден след произнасяне на магистратите от първоинстанционния съд, Ася Петрова, тогава окръжен прокурор на Шумен и основен обвинител по делото, разкри пред медиите, че е имало опити за въздействие върху нея от страна на конкретни лица, създаващи трудности в досъдебната фаза. Тя обаче отказа да конкретизира кои са те, мотивирайки се, че предстои гледане на делото на втора, а по всяка вероятност и на трета инстанция.
В самото начало на 2013 г. Петрова протестира пред Варненския апелативен съд произнесените по делото присъди, като поиска наказания „до живот“ и за останалите трима подсъдими, които се отърваха с по-леки наказания в Шумен. От другата страна адвокатите на шесторката килъри, също недоволни от решението на съда, пожелаха точно обратното - оправдателни присъди.
Въпреки споровете дали делото да не се гледа по компетентност в Специализирания наказателен съд в София, то тръгна във Варненската апелативна инстанция през ноември 2013 г., като заседанията се провеждаха в специално преустроената зала на Варненския затвор. Тезата на обвинението се поддържаше, освен от Стефка Якимова, така и от специално командированата за процеса Ася Петрова, вече в качеството й на заместник-главен прокурор.
На протестите на защитниците срещу нейното участие тя отговори безапелационно: „Тук съм като наблюдаващ обвинител по този процес, преценката е на главния прокурор и тя не подлежи на коментар.“
100-те страници мотиви на обвинението очаквано отложихо даването на ход на делото по същество, защото се оказа, че адвокатите на подсъдимите не са били запознати със съдържанието им, каквото е изискването по закон.
В крайна сметка в решението си Апелативният съд в морската столица съществено промени наказанията от Шумен. Доживотните присъди на Петър Стоянов - Сумиста, Васил Костов - Кеца и Георги Вълев бяха смекчени от доживотна присъда без замяна до доживотна присъда. Наложените 17 години затвор на Янко Попов – Туцо бяха намалени на 15, а наказанието на Райчо Стойнев – Хижаря бе свалено от 15 на 7 години.
Прокуратурата обжалва и това решение пред Върховния касационен съд. „Депозирахме протест срещу постановения акт на Варненския апелативен съд. Той е за оправдателната присъда на Петър Стоянов и Васил Костов по обвинението в убийство на Борислав Георгиев. Настояваме също така Петър Стоянов, Васил Костов и Георги Вълев да получат наказание „доживотен затвор без право на замяна“, поясни Ася Петрова.
Съгласно наказателно-процесуалния кодекс Върховният касационен съд няма правомощията да постанови нова осъдителна присъда. Ако съставът му приеме за правилна тезата на обвинението, единствената процесуална възможност е да върне делото на Апелативния съд във Варна за ново решение с или без доразследване, както и с точни указания по правилното приложението на закона.
Предлагаха ми да топя политици коментира в интервю преди началото на второинстанционното производство Сумиста. „По времето, когато групировката ГЕРБ управляваше страната, сценарият на всички "знакови" дела беше един и същ. Първо се измисля събитие, което да бъде подкрепено от лъжесвидетели, след което в медиите даден човек се квалифицира като убиец, крадец, престъпник и това се повтаря непрекъснато, за да може да се манипулира обществото.
Да, предлагали са ми условна присъда, ако свидетелствам срещу определени политици и лица. Сега обаче каквото и да кажа, не мога да го докажа; може би, ако се променят условията, ще мога да дам нещо по-конкретно“, коментира той.
Безспорен успех на съдебната система у нас е, че успя да се справи в сравнително кратък срок с произнасянето на присъдите по това дело, като се има предвид, че други производства по също така знакови обвинения се точат по пет и повече години.
В същото време има доста смущаващи неща в самия процес. Така например мотивите по присъдата на Шуменския окръжен съд са били представени чак 8 месеца след постановеното решение, при срок по норматив за това от един месец. Както вече се спомена, на защитниците не бе дадено да се запознаят своевременно с мотивите на обвинението, представени на въззивната инстанция и това доведе до отлагане първото заседание по делото.
Разминавания има и между дадени под клетва показания и установената от съда фактическа обстановка. Така например свидетел твърди, че се е срещал с Петър Стоянов - Сумиста на 6 април 2009 г. през деня, а документално е доказано, че той е кацнал на връщане от Япония едва вечерта на същия ден.
Адвокатите на подсъдимите твърдят, че са над 60 процесуалните нарушения. И че срещу Петър Стоянов практически няма представено нито едно пряко доказателство, обосноваващо обвинението срещу него и постановената му присъда.
Всичко това в немалка степен разколебава доверието в българския съд, призван да бъде безпристрастен арбитър в състезанието по време на процеса между обвинението и защитата. Очакванията сега са, че ВКС ще върне делото за ново разглеждане (или доразследване) на втората инстанция – Варненския апелативен съд, с указанията да бъдат изчистени всички неточности и процесуални нарушения.
Европейската комисия следи делата, свързани с организираната престъпност у нас. Една голяма част от тях обаче са с вече твърде голяма давност. Сред тях е това за убийството на Йорданка Запрянова, майка на ликвидирания Константин Дишлиев. Тя бе покосена от 6 куршума в дома си през 2007 г., точно преди да бъде разпитана от съдия по делото за пране на пари от наркотрафик срещу Евелин Банев - Брендо.
В списъка ЕК са и други покушения, като тези срещу председателя на Общинския съвет в Несебър Димитър Янков и срещу бизнесмена и президент на пловдивския „Локомотив“ Александър Тасев.
От Брюксел продължават да очакват конкретни резултати и по делата за убийствата на казанлъшкия бизнесмен Тотьо Тотев през 2008 г. и на сочения за близък до Кирил Кирилов - Японеца Васил Патилов от същата година. Както и за взривения в колата си в центъра на Варна бизнесмен Йордан Харасимов, също за убийството на подсъдимия по делото "Наглите" Кирил Кирилов, за ликвидирането на хазартния бос Йордан Динов и за убийството на бизнесмена Васил Лазаров.
От Брюксел живо се интересуват и какво става на двата процеса за подкуп срещу Славчо Петков – съдия в Окръжния съд във Велико Търново, и бившата шефка на Административния съд във Варна Анелия Цветкова. Петков вече има постановена 8-годишна присъда на първа инстанция, а Цветкова бе осъдена на 3 години условно. И по двете дела обаче окончателна присъда все още няма.
В списъка с казусите, които Брюксел ще следи отблизо, са общо 108 дела. В него обаче са и случаи, които отдавна са „затворени“ у нас, тъй като са приключени на всички инстанции. Такива например са за катастрофата, причинена от Максим Стависки, срещу братята Красимир и Николай Маринови - Маргините и бившия шеф на фонд "Земеделие" Асен Друмев.
