Благодарение на неговото пренебрегване на закона, преписка за укриване на данъци от Ирена Кръстева потъна в блатото на Софийската прокуратура
Автор: Славчо Кънчев
Помните ли старите холивудски ленти от началото на миналия век? Пастелно черно-бели. Понякога съхранени за поколенията дори заедно с реакцията на тогавашната публика. Мелодрамата им следваше нишката на сценария чак до момента, в който пред зрителите се появеше надписът „The End“ – т. е. „край“. И киносалонът започваше бавно да се изпразва.
Дори за госпожиците от пансионите за благородни девици, чиито кърпички биваха обилно напоени от извора на екранната романтика, идваше мигът, който безмилостно ги телепортираше обратно в прозаичната действителност.
Но колко по-шокираща би била метаморфозата във възприятията на дадена персона, когато социалният статус реално е бил в Града на мечтите, но изведнъж влакчето на ужасите я е изхвърлило извън територията на благоденствието.
Та какво ли изпитва понастоящем там, в своето ново ежедневие, далеч по-тъмно от петдесетте нюанса на сивото, господинът, до когото обикновеният български гражданин почти нямаше свободен достъп, съгласно единадесетата Божа заповед: „Магистратите не приемат“. Напълно валидна за лицето, заемало до неотдавна длъжността градски прокурор на София – Николай Кокинов.
Тогава, когато го срещнах за първи път, все още таях надеждата, че все пак някой – защо не и той? – заместникът на тогавашния градски прокурор на столицата Бойко Найденов, би бил мечоносецът, който ще отсече главата на всеки, поставил се над закона. В случая Петър Чалъмов – заместник на районния прокурор на София. Именно пред лицето Чалъмов ми се наложи мислено да си броя поне до девет, за да се съвзема от психическия нокдаун от неговите, изказани съвсем спокойно, макар и с привидна добронамереност думи:
„Понеже така искам“. Такъв беше отговорът на въпроса ми към него защо не е уважена моята жалба за забавянето на произнасянето по прокурорската преписка за укриване на данъци от лицето Ирена Кръстева – бившата изпълнителна директорка на Българския спортен тотализатор, тогавашна и настояща майка на скандално известния депутат от ДПС Делян Пеевски.
Въпреки че пр. пр. № 11524/2003 г. по описа на СРП (обединена впоследствие с пр. пр. № 766/2003 г. по описа на деловодството на СГП), беше прашясвала повече от две години до срещата ми с Петър Чалъмов, господинът в червената тога, за когото очевидно законът беше „врата у поле, и защо да минава през врата, като „поле е широко“, както гласи шопската поговорка. Беше набучил с тризъбеца на самоуправството законовите процедури спрямо разследването относно нерегистрираната в съответната териториална данъчна дирекция фирма на Ирена Кръстева ЕТ „Бонус евентус“, сиреч „Добър край“ или още „Славно приключение“ на латински език.
И как няма да е славно приключението, и то непременно с добър край, когато сервилната Районна прокуратура в София нито се произнасяше с постановление по преписката, нито я препращаше до по-горната инстанция – СГП, съгласно закона. След моята жалба за забавянето й, подадена в качеството ми на председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България, имаше защо да попадна на 7 юли 2005 г. в голямата приемна зала на градския прокурор на столицата. Бяхме само тримата: той – Николай Кокинов, аз и купът преписки пред него. Придружени със съответните справки, подготвени от деловодителките в Софийска градска прокуратура за това на какъв етап на разследването се намират.
Първият очеваден факт, който установих на срещата беше, че Николай Кокинов като че ли беше клониран от Петър Чалъмов. Или по-скоро обратния вариант, ако се имаше предвид йерархията. Същата дистанцирана физиономия с лепната върху нея 5-процентна усмивка. Менте доброжелателна. Резултатът от пробата за естеството й веднага излезе наяве след въпроса ми защо СГП още не се е произнесла по жалбата ми за забавянето в Софийска районна прокуратура на разследването срещу Ирена Кръстева.
„Изискали сме преписката от СРП, но още не е пристигнала – осветли ме Николай Кокинов и аз потънах в земята от неудобство. Как можах да не съобразя, че върху територията на българското правораздаване има разстояния, които са в пъти по-дълги от самия екватор. – Но аз поемам ангажимент да изпратя напомнителен факс“ – кимна висшият магистрат за финал на аудиенцията. С лепнато доброжелателно изражение върху лицето. Нали в стила на психотерапевтичен самодеец се беше опитал да ме ощастливи поне до края на живота ми.
Уви, не е реално един прокурор и да е усмихнат, и да изпълни ангажимента си. Е, не този с натискането на копчето „старт“ върху факса, а другия, заради който получават заплати магистратите – този пред закона. Което наложи да се състои и втора среща между мен и Николай Кокинов – на 3 ноември 2005 г. Пак по същия повод. Потъването на сигнала за укриване на данъци от Ирена Кръстева в благосклонното към нея блато на Софийска районна прокуратура.
Пледоарията на Николай Кокинов от предишната ни среща беше повторена дословно. Без да пропусне номера с ангажимента му за изпращане на напомнителен факс. Гарниран с дежурната менте усмивка.
„Е, като изпращате през четири месеца напомнителни факсове, то само след още тринадесет факса абсолютната давност от 15 години за престъпленията на Ирена Кръстева през периода 1991 г.–1995 г. ще изтече. Тя, сегашната директорка на Българския спортен тотализатор, от кастата на недосегаемите ли е?“ – не се сдържах да попитам Кокинов.
„Кажете ми какво предлагате, Кънчев. Конкретно“ – репликира ме той. На което отвърнах: „Да изпратите по надлежния ред съответните служебни лица да изземат от СРП преписката. Законът ви дава право на това“.
„Законът е едно, а животът – съвсем друго. Така че оставете настрана законът. И все пак ви обещавам, че ще изпратя напомнителен факс“ – приключи разговора прокурорът.
От този момент нататък бях непоклатимо убеден, че Николай Кокинов е един от многото български магистрати, за които е напълно валидна максимата, че колкото човек по-лошо се справя с работата си, толкова е по-трудно да се отървем от него.
Последващите действия на СГП единствено придадоха легитимност на положените от СРП усилия за прикриване на финансовите злоупотреби на Ирена Кръстева. До окончателното прекратяване на преписката съгласно постановлението на прокурорката на СГП Елисавета Ставрева, която уж беше установила „липса на доказателства“ за укриване на данъци – на основание писмо на съответната данъчна дирекция на НАП, че „фирма ЕТ „Бонус евентус – Ирена Кръстева“ не дължи данъци.
Че как би могло за една фирма да се провери дали има задължения към хазната, когато изобщо никога не е била данъчно регистрирана? Никъде върху територията на Република България, съгласно официалната справка, изпратена на Асоциацията за борба с корупцията в България от тогавашния главен данъчен директор Николай Попов.
Този правен оксиморон за подпечатването на индулгенция за Ирена Кръстева получи след близо осем години публично обяснение за своя произход. В резултат на огласяването на скандалния разговор между Бойко Борисов и Николай Кокинов. Както казва българският народ: „Вълкът козината си мени, но не и нрава“. Кокинов продължаваше да бъде магистрат, в чиито ръце законът беше не повече от восък, от който той моделираше каквото си поиска. „Мина, шекел, уфърсин“. Точно тези думи на староеврейски език били изречени по време на Балтазаров пир, според Библията. Смисълът им е: „След като е оценен, идва и неговият финал“.
Понесох несправедливостта, за която Кокинов, в качеството си на тогавашен заместник градски прокурор на София, беше виновен. Но си мисля, че може би на него ще се наложи да изтърпи нещо далеч по-болезнено. Справедливостта да бъде злепоставен като „бивш прокурор“. Също като Петър Чалъмов.
Е, ако имам съмнения доколко законът ще бъде приложен с цялата си строгост спрямо лицето Николай Кокинов, то е защото той е само едно от многото доказателства за порочността на сегашното държавно управление. Именно затова се и сещам за сентенцията на легендарния гръцки баснописец Езоп: „Внимавайте да не изпуснете същността, докато сграбчвате сянката“.
Предложение за конкретно искане на протеста: Да се направи пълна проверка на произхода на парите и имуществото на Пеевски, майка му и техните свързани лица. Проверка на юридическата диплома на Пеевски – кой, кога и как я е издал? Ходил ли е на лекции, кога и при кой си е взимал изпитите и пр.? Как е бил назначен за следовател, изпълнявал ли е нужните изисквания? Да бъдат принудени всички държавни служби и институции, които имат отношение по въпроса, да се задействат. И проверката да бъде направена под граждански контрол.
След това, един по един, могат да се проверят всички политици, без значение на цвят, пол, партия – нали сме демокрация - никаква дискриминация.
