Храмовете на свети Николай в България


Храмовете на свети Николай в България
06 Декември 2017, Сряда


Вижте техните интересни истории

Автор: Десант

На 6 декември отбелязваме Никулден – празникът в чест на свети Николай Мирликийски Чудотворец, който е покровител на моретата, езерата и реките, на моряците и рибарите, на семейството и рода. Светецът се смята за много наши черноморски градове - Бургас, Царево, Черноморец. 

На много места по морето има изградени църкви, чийто патрон е св. Николай. Храмове, които носят неговото свято име, има и в много други населени места.

Най-старият от тях се намира в Сапарева баня. Той е построен през ХІІ-ХІІІ в. и днес попада в центъра на градчето. При опит да се построи нова черква край него, през 1838 г. се разкриват стари основи и колони от голяма черква. Според едно предание, малката постройка представлява гробница на известния по тези места феодал Никола. По-голямата църква е била съборена по време на турското робство, а малката най-вероятно е пощадена като шедьовър на изкуството, макар и да оцелява до Освобождението като руина.

Много стара е също и църквата „Свети Никола” в Елена. От една преписка върху псалтир, подарен през 1518 година на църквата от някой си Пера, е известно, че по това време тя вече е съществувала. Преданията разказват, че тук са се съхранявали множество ръкописни книги, които специално определен свещеник ги е пазил и раздавал за ползване. Един вид функционирала е като библиотека.

Но по Гергьовден на 1800 г. градът е нападнат от кърджалии и голяма част от тях са изгорели при опожаряването на храма. Четири години по-късно, тайно и без разрешение от турските власти, е възстановена в сегашния си вид от местните хора само за 40 денонощия. А през 1817-18 г. е изографисана от известните за времето си еленски зографи Давид и Яков, на които помагали и стенописците Йоан Попович и Йордан Михов Климентски. В нея може да бъде видян и един от малкото известни образи на св. Климент Охридски. При реставрацията й през 1966 година над северната врата е открита вградена каменна плоча с прекрасен релефен образ на патрона на църквата свети Никола.

Средновековна е и православната църква „Свети Никола“ в село Слокощица, Кюстендилско. Тя е съградена през ХVІ в. от ломени камъни, червени тухли и хоросан. Изографисана е доста по-късно, през 1886 г., от Евстатий Попдимитров, родом от сeло Осой, Дебърско, намиращо се сега в Република Македония. Над входа е изрисуван патронът на църквата свети Никола, под него има двуредов надпис с дата 1886 г., а отстрани са изображенията на арахангелите Михаил и Гавраил.

Мелнишката църква „Свети Никола” е част от средновековния дворцов комплекс, разположен на хълма над малкото градче. Не е известно кога точно е построена, но се приема, че е възникнала през ХІ-ХІІ в., когато деспот Слав установява столицата си тук. Но уникалните й стенописи са датирани от ХІІІ в. Една част от тях се съхраняват в Археологическия музей в София. Смята се, че храмът е функционирал докъм ХІХ в. и към 1929 г. вече е превърнат в руини. Тук е намерена една от двете най-стари камбани в Европа.

За т. нар. Борунска църква в Лом, носеща името на св. Никола се говори, че е издигната още по времето на цар Михаил-Асен (1246-1257 г.), за което свидетелствал някогашен каменен надпис. Именно в нея в средата на ХІХ в. е открито едно от първите килийни училища във Видинска епархия.

През турското робство тя се срутила и била възстановена през 1818 г. от ломския чорбаджия Цеко. Десет години по-късно обаче османците я разрушили, за да използват камъните от градежа й за изграждане на укрепления срещу наближаващите града руски войски. През 2006 г. този храм бе ремонтиран по проект „Красива България” и днес изглежда като нова.

Съвременните църкви у нас са много характерни със своите дърворезбовани иконостаси, но истината е, че те се появяват сравнително късно в православните храмове. Преди това са били разпространени зиданите иконостаси. Малцина знаят, че единствения запазен такъв в цяла България се намира в църквата „Свети Никола” в село Царевец, на няколко километра източно от Мездра. Тя е разположена в общ двор с новата църква в центъра, изградена доста по-късно – през ХІХ в. Докато датировките фиксират изграждането на стария храм някъде към ХІV-ХV в. Тя е доукрепвана и достроявана през 1747 г., за което свидетелства надпис върху най-горния камък над вратата й.

Църквата „Св. Николай Чудотворец” във Велико Търново пък е известна с това, че в малката градинка в двора й се намира гробът на прочутия революционер Павел Бобеков. Под скромния барелеф, върху родопския гранит, е изсечен надписът: „Аз умирам, но не ми е жално, защото бях честит да видя България свободна”. Тук през 1879 г. във взаимното училище към храма са проведени неофициалните събрания на Учредителното събрание по “Общонародния въпрос”, т.е. Съединението, с участието на депутати от Мизия, Тракия и Македония. Тази църква също е строена от Кольо Фичето, заедно с майстор Иван Давдата.

Не можем да не споменем и известната Руска църква „Свети Николай” в центъра на столицата, изградена през 1912 г. специално специално за нуждите на руските имигранти в София. Тя е издържана в типичен московски стил, а петте й купола са направени от злато. Камбаните са дарение лично от руския цар Николай II. И тъй като храмът се управлява от Московската патриаршия, богослуженията богослуженията в него се извършват по стария стил и храмовият празник „Св. Николай” тук се чества на 19 декември.

Църкви, носещи името на свети Николай Чудотворец има още и в Русе, Сливен, Разград, Видин, Копривщица и в още десетки населени места у нас. Известни са и няколко манастира „Св. Никола” – в Арбанаси, край село Калугерово, Пазарджишко, Мъглижкия манастир... Което ярко свидетелства, че нашият народ дълбоко почита този светец и че той несъмнено е един от най-популярните у нас.


В категории: Добри Вести , Църкви и манастири

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки