Турски ли е наистина ямболският Безистен?


Турски ли е наистина ямболският Безистен?
Изграден още преди турското робство, Бесистенът вероятно е бил първо или казарма, или гранична застава, след което е прекроен от османците в покрит базар
28 Декември 2013, Събота


Отдавна сърбите са го казали: „Няма турчин без потурчен!“ И това старо сръбско прозрение важи за всички балкански народи, „благоденствали“

Автор: Хараламби Баев историк, гимназия „Васил Левски“ – Ямбол

под сянката на падишаха. То обаче също така важи не само за хората, но и за всичко, намиращо се в съответната поробена земя, в това число – и за сградите в нея. Ами че не е ли чудно и суперстранно как тъй първобитните азиатски чергари, които от конете не са слизали и след които трева не е никнела, изведнъж са се „извъдили“ сградостроители, оказали са се съзидатели?

Не, нищо или почти нищо не са изградили сами завоевателите, ами са заграбили наготово построеното и сътвореното от поробените от тях! Така черквите ни са станали джамии, манастирите ни – текèта, крепостите ни – калèта и хисари, а други представителни старобългарски сгради са обърнати в конаци, сараи, хамами... или в безистени.
Та нима и нашият средновековен Ямбол (Дъбилин) след превземането му през 1372 г. не е използван наготово за обитаване от придошлите анадолски номади? Нима за техните религиозни нужди дъбилинската черква „Св. София“ не е преобърната в Софулàр джамия?

По същия начин и една ямболска средновековна сграда (най-вероятно от третата четвърт на ХIV в.) е преустроена в първото десетилетие на ХVI в. в покрит пазар, т. е. в безистен. А за тази сграда някои сведения сочат, че е построена преди падането на Ямбол под игото (1372 г.). Така например докторът по международно право на Брюкселския университет Симеон Табаков в първи том на капиталния си труд (в три тома) „Опит за история на град Сливен“ (излязъл през 1911 г., но написан главно между 1903 и 1906 г.) отбелязва: „В Ново село (разбирай средновековния Сливен) е живяла, родом от там, болярката Дража, от „княжески“ род... Построяването на това каменно здание (т. нар. Дебой в Сливен, б. а.) се отдава именно на тая сливенска аристократка.

Нещо повече, съгласно преданието, тя съгражда и други каменни постройки вън от Сливен, в близките нему заселища, между които Ямбол, дето безистенът бил с начало от нея“. По-нататък научаваме, че Дража е богата вдовица, чийто едничък син след завладяването на Сливен от османците бил потурчен.

Д-р Симеон Табаков отбелязва и следното: „Между непотурчените Дражовци, които от страх „да не изгубят вярата си“ се изселват от Сливен, са били тия, заселени в Ямбол, един от потомците на които с презимето Дражов е попаднал в Сливенското въстание през май 1876 г. (става дума за известния апостол Георги Дражев, чието име днес носи село Дражево, б. р.) Ямболските Дражовци, заселени във войнишкия квартал Кàргуна, ще са били пак от женска линия, защото по сливенското предание Дражините дъщери избягали в Ямбол.“

Към написаното от д-р Симеон Табаков бих добавил още едно име, което може би е свързано с болярката Дража – това на Колю Дражин, съратник на апостола Георги Дражев.
А що се отнася до каменното здание, изградено преди 1372 г. в Дъбилин (или по-точно недалеч от тази средновековна крепост), по някои предположения то е било казарма или още по-точно гранична застава. Наистина, по онова време границата на Търновското царство (отначало – с Византия, а после – с Османското емирство) е минавала при Ямбол.

Това личи от известния ямболски надпис от 1356/7 г., поставен от тогавашния градоначалник на Дъбилин господин Шишман за обозначаване на българо-византийската граница по онова време. Само че заплахата за пограничните ни предели вече не е идвала от немощната Византия, а от селджукските и османските турци.
Това е налагало издигането на една стабилна сграда, в която да се разположат българските граничари.

Болярката Дража може би не е изградила изоснови граничната застава край Дъбилино, а е финансирала ремонта на тази постройка (тип „базилика“), останала навярно още от трако-римското или византийско време. А днешната ямболска Ески джамия вероятно до 1372 г. е била гарнизонна църква на заставата...

Изминават 130 г. след фаталната за Ямбол 1372 г. За този период мюсюлманският квартал очевидно вече се е разпрострял от първоначалното си заселище около Софулар джамията (на мястото на Механотехникума) до бившата казарма на ямболските граничари отпреди 1372 г. И както си му е редът, османлиите вземат готовата сграда и я префасонират в безистен, добавяйки към нея ориенталските си дюкянчета и покривайки я с куполи с неясно (може би – с чисто декоративно) предназначение. Така Дражината погранична крепост се превръща в покрит пазар от османската епоха…


В категории: Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки