Драмата на БЗНС е, че съюзът винаги е бил пълен с двуличници
Автор: Борис Цветанов
За 1956 г. Георги Марков пише: „Това беше сбъркана година. На слънцето ли нещо бе станало... но атмосферата бе пълна с напрежение, измами и реалности, надежди и илюзии"...
От три години Тодор Живков е първи секретар, но все още е незначителен фактор. Дори след Априлския пленум на длъжността му все още се гледа като на лъскав етикет върху некачествена стока.
Но много преди унгарските събития той се развихря. На заседание на пленума на ЦК на БКП навръх рождения си ден удря на масата: „Съживиха се не само враговете, но и опортюнистични елементи, проникнали в нашите редици“! Живков е човек на Хрушчов – най-омразната персона за старата гвардия. Но за бъдещия Тато главната опасност са бившите опозиционери, анархисти, легионери, офицери, полицаи, църквата...
На отчет като вражески контингент се водят 48 197 души. 14 578 са земеделците. Само срещу тях дебнат 1159 агенти, слухтят филтрирани помежду им 1378 доносници, по документ – информатори. В тефтерите се водят 156 резиденти. Иначе срещу всичките врагове са запретнали ръкави 4198 агенти, 8389 информатори, а резидентите са 1255. Биг брадър ряпа да яде!
Но въпреки главозамайващата бройка следотърсачи, от негодност ли, от що ли, властта няма представа кои са най-опасните в контингента. А вече не сме 1948 година, а 1956-а – в Белене могат да въдворят ограничен брой лица, при това с необходимите доказателства. Това е доктрината на Хрушчов, донесена тайно от Микоян в София. Такива са инструкциите, получени при тайна среща с могъщия шеф на тайните служби на „Любянка" Иван Серов. Той е стар приятел на българите – с нашенци преди години е фалшифицирал един полуизгорял труп и го е представил за трупа на Хитлер, за да четка Сталин.
На споменатия пленум Живков дава в ръцете на вътрешния министър извънредни пълномощия – съставът на вътрешни войски се удвоява и надхвърля 7000 души, към тях се изпращат от МНО още 1500 войници и офицери. Предават се на МВР необходимото количество (?) танкове, бронирани автомобили, миномети, ранцеви огнемети.
Остава в Белене „да се въдворят най-опасните за реда и сигурността вражески елементи“ – това се приема на заседанието. Неочаквано се изправя един от истинските строители на Девети септември Кирил Драмалиев: „Другарят Живков – заявява остро той – прекалено много на ДС разчита ...
Ако ние продължим все така само на ДС да разчитаме за опазване народната власт, горко ни и тежко ни!" Датата е 7 септември. Един месец по-късно Драмалиев е „издигнат" за посланик в Берлин. Така черпи за рождени дни Живков. След Драмалиев идва редът на Йонко Панов и Добри Терпешев.
Остава вражеският контингент. Най-опасни са недокланите от БЗНС (о). От тях са иззети 9195 пистолета и автомати, 8924 бомби. Доносниците информират, че се е раздвижил престарелият Христо Стоянов, говорил тук и там, че може да стане и той водач на червеното БЗНС, ако комунистите изметат Георги Трайков.
В това има известна логика – БКП не гледа с добро око на братския съидейник. Падал малко подигравчия и дрънкал по кръчметата: моята е лесна, аз съм президент, дал съм външната политика на КПСС, вътрешната на БКП... А и разни номера правел, когато някой член на БЗНС нарушавал каноните.
Нашите хора се обръщат към Москва за помощ. Серов е изпечен мошеник в провокациите. Той им дава акъл как през тридесетте години в Москва била разгромена вътрешната опозиция. И ДС следва линията. Агент на службата – уж идващ отвъд Желязната завеса – се явява при Христо Стоянов. Сваля му звезди от небето, уж пратеник на Гемето. Стоянов лапва въдицата. Избран е неслучайно. Още когато е разработван от партийното разузнаване (службата Гогост), нему е даден псевдоним Двуличник.
Не само защото подписал в Белене декларация за сътрудничество на ДС и се правел на ударен, но и защото през целия си живот бил такъв – като министър на вътрешните работи при Стамболийски зад гърба му готвел преврат заедно с неколцина други хубавци като него, деветоюнци просто ги изпреварили с няколко дена. На Христо Стоянов и дружката му Муравиев Сергей Румянцев е посветил четиристишието: „Теб всеки нови ден/ те мамят твоите близки!/ Пази се, президенте,/ пази се Стамболийски".
В спомените на бивши концлагеристи в наши дни Христо Стоянов неизменно е представян като стар, немощен страдалец, явно генът му на двуличник е заблуждавал всички... Мемоарите му (ЦД ИА, ф.950, оп.1, а.е.4) са пълна глупост и измишльотини, писани в угода на поръчителите по време на социалистическия реализъм.
Агентът на ДС предава на Христо Стоянов автентични документи от централата на Геме – не е трудно, докторът не подозира, че човекът, който изтеглил от Истанбул след бягството си през 1946 година за своя дясна ръка в Щатите, е всъщност агент на външното ни разузнаване.
Стоянов получава директиви на Геме за подготовка на въоръжено подполие във всички страни с народна демокрация, което по указание отвън в едно и също време да предизвика безредици и така да осуети евентуална разправа тип унгарски погром. Дадена му е и реч на Геме пред конгреса на Свободната младеж в Париж, където е подчертал, че „старите общественици трябва да подготвят млади заместници".
Следейки Христо Стоянов да се хване за гушата, земеделската опозиция надхвърля очакванията. Стоянов се главозамайва, че може да стане нов Левски и захваща срещи не само с активисти на БЗНС (о), но и с всички видни дейци на буржоазните партии, преминава към легионите, към анархистите, среща се с бивши полицейски шефове... Навсякъде се представя за баща на перфектен план за заблуждаване на комунистите, че щял да привлече за сътрудничество с БКП и земеделци и лидери на другите партии, че ще иска смяна на Георги Трайков с него, че веднъж влязъл под кожата на комунистите, ще иска все повече и повече министерски кресла, в крайна сметка ще вземе надмощие над БКП и ще стане ръководна сила. По всяка вероятност водачите на старите партии са проявили предоверяване или са си били наивни. Иначе агентите „Райков", „Петко" и др., следящи Христо Стоянов, без да подозират, че е кукла на конци в ръцете на ДС, докладват на началството, че обектът им „само симулира искреност към народната власт"...
Благодарение на Христо Стоянов, ДС се сдобива с факти за дейността на Страхил Гичев (син на Димитър Гичев), който поддържал връзки с американски разузнавачи. Разкрива и дълбоко законспириралата се надежда за обединение на старите партии – д-р Найден Найденов. В доклад министърът на вътрешните работи Георги Цанков се хвали пред Политбюро, че вече знае всички „пъклени замисли на закоравели вражески елементи" като бившия групов началник Петър Живков и известния полицай Илия Николов-Лягата.
В ДС хвърлят шапки до небесата, когато чрез Христо Стоянов се добират до сведенията за тайните сбирки в кафене „България" на видни индустриалци като Аспарух Влахов, Роберт Коен и Вилхем Визер. Падат в капана водачите на Демократическата партия Христо Манахов, Никола Паница и Миле Ганчев, които се събират в дома на Георги Мумджиев. Под лупата на ДС влиза и Филип Филипов, член на Главното водачество на легионерите, анархистът Христо Йорданов, царският полковник Андрей Андреев и др. Особено страшен е ударът срещу групата Гущеров-Костов-Трифонов, влезли във връзка с френската легация и замислящи издаването на нелегален вестник и подготовка за въстание. Иначе дори Геме и Ценко Барев били във възторг от „бай Христо“ и му пращали поздрави, вероятно от наивност от „дейността“ на новия Левски се възхищават и Мушанов и Муравиев, които по това време са в затворите.
В крайна сметка 2171 „вражески елементи" са арестувани с факти и доказателства. В средите на БЗНС (о) настъпва униние, без да знаят, че ножът в гърба е забит от свой. След обработка, провокации и филтриране (разбирай вербуване) 711 бивши членове на съюза се приобщават към червеното БЗНС, сред тях – 9 бивши депутати и двама членове на Управителния съвет. Най-чувствителен е ударът срещу младите – разгромени са 12 крупни организации на МОГ – Младежка оранжева гвардия, с по над 30-40 членове и десетки други по-малобройни структури.
В Белене са въдворени 1120 най-опасни за обществото елементи, гласи справка на вътрешния министър.
Започнахме с Георги Марков и ще завършим с него. Той обобщава, че в началото на 1957 година „в България беше популярна една фраза: „Ние сме продадени. Западът ни е продал". И още: „Светът е поделен. Ние сме отсам Чертата и трябва добре да знаем това".
