Мисията невъзможна за честни лица


Мисията невъзможна за честни лица
Бен Гурион
28 Март 2012, Сряда


Как шефът на съветското военно разузнаване отваря широко вратите за бягство на Геме

Автор: Борис Цветанов

Продължение от миналия брой
Няма две мнения,  че след Девети Геме е кошмар за новите властници. Заради мощта на БЗНС. На 24-25 септември 1944 г. Г. М. Димитров е посрещан в Пловдив и София като новия месия. Георги Димитров не може да си намери място в Москва: В една България няма място за двама Георги-Димитровци!

До тук с истината за Дамоклевия меч, надвиснал над главата на Геме. Де да можехме да кажем „Останалото е мълчание”. За съжаление – останалото е  лъжа! И тя се тиражира по света и у нас.

Даже дете би се замислило и не би повярвало, ако прочете написаното от самия Геме в спомените му: „... шмайзери и пушки, насочени по всички прозорци на кооперативното здание, на чийто трети етаж бях херметически затворен, вторият етаж бе втора Дирекция на комунистическата милиция под бдителното око на НКВД... съветската тайна полиция бе ангажирала и обущарския магазин отсреща, пред входа дежуреха трима милиционери с шмайзери...".

Херметически затвореният Геме обаче получава предупреждение, че ще бъде ликвидиран на 24 май 1945 година. Тук се намесва и небето – земеделецът сънува пророчески сън: той е Данте и с Беатриче вървят из ад... край замръзнали усойници.

Няма какво да мисли повече. „Въоръжен с револвер плюс тройна доза отрова” – пише самият той в спомените си как се е готвил да срещне смъртта. Дори „за преследване с кучета бях взел мерки”.
Геме излиза от апартамента си, от кооперацията, минава край сградата на МВР, където са „замръзналите усойници” от пророческия му сън...

Но да се върнем назад. Пристигнал на 25 септември 1944 година, пред кажи речи цяла София излезлият от пандиза студент шпионин Милан Дренчев го приветства като няколко пъти го нарича „народни водачо!”. Което вбесява комунистите. Геме дръпва реч,  която днес внимателно се редактира, за да се изпуснат думите:

„Народните съдилища да не се поддават на сантименталност, а да бъдат безмилостни към всички!”
Тия думи ще повтори и при срещата си с най-властния човек в България тогава Трайчо Костов.

Но не му върви на Гемето.
Не му помага и поздравлението до Сталин. Ето един цитат от първа страница на вестник „Земеделско знаме”: „Главният секретар на  Б. З. Н. Съюз Д-р Г. М. Димитров е отправил следната телеграма: Москва, Йосиф Висарионович Сталин, маршал на Съветския съюз по случай годишнината от Октомврийската революция: изпращаме Ви поздравите на българските селяни...” и т. н.

Едно събитие убягва от вниманието и до днес: на 1 декември в България пристига Бен Гурион и за първи път в света се чува, че българите са спасили своите евреи. На 2 декември Геме дава банкет на госта, с когото се познават от Кайро. На 3 декември Бен Гурион е извикан от съветските власти в София. Веднага след привикването евреинът на бегом заминава за Палестина, вместо за Букурещ, както е планирал първоначално. Можем само да гадаем защо.

Но можем да свържем два факта. В архива на Държавния департамент на САЩ има две сведения за доклади на разузнаването на Щатите в София – от 10 и от 14 декември, съдържанието на които е „комунистите започват кампания за сплашване на земеделските ръководители...”
Така се стига до отстраняване на Геме от властта и негласния, а после и официален домашен арест.

Не се иска кой знае колко ум, за да стане ясно, че няма да има разправа в стил „безследно изчезнал” или „убит при опит за бягство”. Геме знае какво представляват известните от преди 7-8 години „Московски процеси”. Такъв му се готви сега. Целта е разгром на Земеделския съюз, което не го засяга, но другото е фатално – неизбежната смъртна присъда. Срещу която няма да си мръднат пръста ни англичани, ни американци. Нещо, което през 1947 година обесването на Никола Петков ще докаже.

И Геме има само един изход – бягство от страната.
И има само един човек, който би го осигурил, защото, което си е истина – бягство от строго охранявания апартамент е мисия невъзможна.

Този човек е генерал Вул – шеф на военното разузнаване на СССР в София. Централата му е на „Оборище” 19. Ако Вул в нещо е с генералски способности, то е в далаверите. Пъха си носа навсякъде из София и прибира каквото му падне, конфискува наляво и надясно съгласно Потсдамската конференция ставащото руско притежание германско имущество. Което си хареса, заделя за себе си. Както например скъпите фотографски материали от склада на фирмата „Христо Г. Данов”. За това влиза в конфликт със съветския разузнавач и строител на българското контраразузнаване Стефан Богданов.

И Геме иска от хората на НКВД среща с генерала. На нея слага картите на масата. Има опит в това от търговията в сръбската легация преди четири години.

„Това, което в българското ДС знаят за мене, засяга само мен. Но това, което знам и мога да го кажа, засяга Кремъл. Не се съмнявам, че знаете за инициативата на господин Мастерсън през 1940 година за единен център за разузнаванията. При мен тогава дойде резидентът Белов (според Алфред Герик, разследващ журналист – резидентът на съветското разузнаване на Балканите тогава имал инициали М.Ф.Б-н, б. а.), на когото англичаните бяха казали добри думи за мен.

Започнах работа и за вас. Срещу 40 000 швейцарски франка на месец и премиерско място след вземане на властта. Какво ще кажете, ако разкажа за това?! Освен това Москва ми е длъжна. Аз ръководех години прокомунистическото крило на БЗНС, известно като „Пладне”.

И Вул отваря вратата на Геме към свободата.
Не може обаче да отговаря за българската ДС. Геме трябва да се изпарява колкото се може по-бързо. Свързва се с бившата си секретарка Мара Рачева – 23-годишно момиче,  немска възпитаничка. Тя се свързва с двама английски дипломати, които питат Лондон  да приемат ли в представителството си в София д-р Геме Димитров. Отговорът, който получава г-н Джеймс Ламбърт, е категоричен: „Британските дипломати да преустановят контактите си с д-р Димитров”. Вече знаем защо.

Какво става по-нататък. Ще цитираме списание „Тайм”, което пише: „... в четири часа сутринта един българин отчаяно заблъска вратата на представителя на САЩ в София. Когато вратата се отвори, той се строполи вътре с вик на благодарност..."
Американският представител се казва Майнард Бълнс – роден в Минесота, дипломат от кариерата, човек на честта. Той ще защитава госта си по законите на гостоприемството от древността.

Ще укрие Геме в наетата вила „Златин”, ще въоръжи американски командоси, сам ще носи оръжие и ще даде такова на госта си. Докато накрая, въпреки нареждането от Вашингтон  „Д-р Димитров да бъде предаден на тоталитарната власт”, ще лъже комунистите и ще успее да извоюва Гемето да бъде изведен от страната. И дори ще го съпроводи в самолета. Заради сблъсъка си с официален Вашингтон Бълнс ще бъде освободен от длъжността си. Този човек е извършил за България още много полезни дела.

Но 23 години демократична България не назовава на негово име поне една тиха уличка от София, която бе обикнал за цял живот.
Иначе българската ДС веднага се заема да търси под дърво и камък Геме. Арестувана е Мара Рачева. Започват инквизициите. Вездесъщият Бачи Зеев тържествува пред Трайчо Костов: „Обеща да говори!” Костов бие депеша до Георги Димитров:

„...Мара Рачева започна да дава интересни сведения за бягството на Гемето...” Но агентите на генерал Вул подслушват и правителството в София. Вул се изплашва не на шега. Веднага нарежда на съветския съветник в ДС Митя Трифонов да се заеме с разприказвалата се секретарка.

Трифонов си има следователска философия: „Нажимай, братушка”. Но няма време. И хвърля Мара Рачева от прозореца на трети етаж. Така преди двадесет години негов  колега е „поприказвал” на четири очи  с Борис Савинков.
В България  настъпва московско време...



Мара Рачева Гемето и Емил Антонов с американския адмирал Милер Геме пред мавзолея на Кемал Ататюрк в Анкара през 1953 г., заедно с Рагъп Сепахи, Емил Антонов и Стратия Скерлев

В категории: Горещи новини

5
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
5
emzlhu
03.11.2012 01:55:33
0
0
zeVb31 , [url=http://cttqdqnizucn.com/]cttqdqnizucn[/url], [link=http://fqiylcmnhkkk.com/]fqiylcmnhkkk[/link], http://iqvuwtuxegiu.com/
4
mkpwugqxavh
02.11.2012 14:12:50
0
0
dXmAjv <a href="http://igagmccxoauq.com/">igagmccxoauq</a>
3
rbqeesguecz
01.11.2012 21:26:06
0
0
VurVQd , [url=http://ofizagougdvg.com/]ofizagougdvg[/url], [link=http://kaegfshuxzak.com/]kaegfshuxzak[/link], http://llhcsqvbzrvj.com/
2
Roxie
31.10.2012 07:40:00
0
0
We need a lot more isngihts like this!
1
Tonchev
26.09.2012 00:17:51
0
0
Добре написано само бих желал като взимате снимки от други уеб страници да попитате за разрешение или поне да споменавате от къде са.
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки