Защо ГЕРБ рестартира кошмара „Бургас-Александруполис“

Автор: Лъчезар Лисицов

благодарение на които партията му спечели редица избори у нас в периода 2007-2011 г. Събитията от последните дни рестартираха със страшна сила най-големите кошмари на хората по Южното Черноморие на България.

Метаморфозата нa премиера
Цитат на Борисов от 9 октомври 2010 г.: „За да имаме аргумент да прекратим договора, нашето министерство трябва да се произнесе – „Бургас-Александруполис“ опасен ли е, или не? Аз съм убеден, че е опасен, и съм убеден в изхода на екологичната оценка“, каза тогава българският премиер.

3 ноември 2011 г. - цитат от сайта на Министерството на околната среда и водите:  „МОСВ даде положителна оценка на качеството на документацията по Оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) за инвестиционно предложение за: „Нефтопровод за суров нефт Бургас – Александруполис““

Разминаването е смразяващо. Опасният, според Борисов, проект вече има одобрението на Екоминистерството.
Всъщност, всичко е било ясно отдавна. Процедурата просто е трябвало да се протака, за да може студената вълна да залее жителите на Бургаска област малко след като ГЕРБ разгроми опонентите си на фундаменталните избори „две в едно“ в края на миналия месец.

От компанията „Транс-Болкан пайплайн“ (ТБП) изпращаха на няколко пъти ОВОС-а – през ноември 2010 г., март и юни 2011 г., но той винаги им бе връщан от Екоминистерството, явно театрално, за дообработка и за допълване на алтернативен вариант - с пристанищни естакади, а не само с монобуйове, както беше планирано по принцип.

Миналата седмица кошмарната истина обаче лъсна – МОСВ дава зелена светлина за „Бургас-Александруполис“, затръбиха (само някои от) българските медии. И така, след като по морето хората си бяха отдъхнали, се оказа, че същинската борба май тепърва ще започва. 

Оттук нататък следват обществени обсъждания „в засегнатите общини и кметства“, както съобщават от ведомството на Нона Караджова.

Автоголът с разтоварването на пристанище
Преди две години и половина от компанията ТБП организираха няколко срещи с граждани в Бургаско във връзка с плановете за петролопровода. Тогава кметовете в региона бяха единодушни, че проектът застрашава екологията и туризма, а технологията, свързана с използване на монобуйове, е рискована.

Някои от градоначалниците обаче, като например бургаският Димитър Николов, допуснаха и опция -  разтоварване на пристанище. От ТБП отвръщаха, че този вариант е по-опасен, а и много по-скъп, и е нереално да бъде реализиран. Ето, обаче, че днес инвеститорите „изненадващо“ са напълно готови да работят по него.

„Фирмата ТБП преразгледа по-ранната концепция от 2009 г., която подкрепяше ЕЗП (единичните закотвени платформи – буйове за разтоварване на суров нефт), като в настоящия момент дава предпочитание разтоварването да се извършва посредством усъвършенствани естакади в Бургаския залив“. Това се казва в съобщение на компанията от 23 май т.г.

Т.е. това, което беше уж невъзможно през 2009 г., днес вече е много вероятно да бъде изпълнено и виси като Дамоклев меч над морската ни общественост. Едно трябва да е ясно – дали с буйове или на пристанище, руските танкери и технологиите на руските компании са винаги потенциално твърде опасни за крайбрежието ни. И никой не бива дори и да си помисля да рискува с това не за смешните 30 милиона (колкото се очаква да получаваме като такса), а дори и за 300 млн. долара годишно.

Не трябва да забравяме дори и за миг, че „Бургас-Александруполис“ не е наш проект. Това е проект на Руската федерация, която притежава 51% от акциите в него, а Гърция и България си поделят останалите 49% (всяка по 24,5%).

Дългата ръка на Валентин Златев и „Лукойл“
Разтоварването чрез пристанищни естакади означава само едно – разширяване на нефтения порт „Росенец“. Нека да припомним, че само преди няколко месеца – през март т.г., Бойко Борисов отдаде на руската компания „Лукойл“ въпросното пристанище на концесия без конкурс.

Срокът на договора е 35 години, а задължението на рафинерията е просто да поддържа инфраструктурата там. Но това не бива да учудва никого – Борисов вече напълно се е самозабравил и е започнал да управлява държавните ресурси абсолютно безотговорно - на чисто дружески начала.

Публична тайна е, че фирмата „Ипон“ на премиера ни е получила милиони от охраната на нефтозавода. Той и олигархът Валентин Златев, управител в „Лукойл“, са първи приятели и спят заедно в хотелите на правешкия бос.

Какви пристанищни такси и обезщетения ще прибират Златев и компания от реализацията на петролопровода, засега само можем да гадаем. Факт е обаче, че Екоминистерството на няколко пъти можеше вместо да връща проекта за дообработка с вариант „пристанище“, просто да даде отрицателно становище на ОВОС-а и по този начин да сложи край на всякакви спекулации, свързани с опасната руска петролна инвазия над родното крайбрежие.

Русия и Гърция – в еуфория. България губи
Малко след като МОСВ излезе с положителна екологична оценка руските и гръцките власти и националните им медии развълнувано приветстваха неочаквания обрат. Според много експерти по геополитика всъщност проектът „Бургас-Александруполис“ се одобрява и от много държави в Европейския съюз, освен от самата Гърция. А както стана ясно от секретните грами на „Уикилийкс”, Борисов чака да му кажат отвън какво да прави.

Петролопроводът може да изиграе роля за съществено поевтиняване на руското гориво, особено в Южна Европа. Той ще е реална алтернатива на протока Босфор-Дарданелите. В общи линии, чисто икономически погледнато, от проекта губят единствено Турция и България - южната ни съседка ще редуцира печалбите си от такси за преминаването на танкери, а пък ние ще рискуваме екологията и туризма си срещу необяснимо ниска цена.

Управлението на българските 24,5 %
Както е известно, България има дял от 24,5% от проекта „Бургас-Александруполис“. Миналата година по неясни причини той бе прехвърлен от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) на финансовото ведомство - под контрола на вицепремиера Симеон Дянков.

Към момента делът ни се управлява от странно дружество с дълго име - „Проектна компания нефтопровод Бургас-Александруполис БГ“ ЕАД, с принципал именно Министерство на финансите (МФ). Според Търговския регистър, размерът на капитала на фирмата пък е едва 350 хил. лв.

Направихме няколко опита да се свържем по телефона с изпълнителния й директор, но постоянно се включваше гласова поща. Най-накрая вдигна „служител“, който отказа да ни съобщи кой му е началникът, като ни прати да сме проверяли за това „ в съда“.

Е, научихме, че шеф на компанията е някой си Анжел Димитров.
Служителят по телефона пък се представи като Любомир Лалев, който се оказа, че е член на съвета на директорите на ЕАД-то. Лалев си позволи и да ни излъже, че шефът му бил в чужбина.
От пресцентъра на МФ разбрахме, че Анжел Димитров всъщност си е в България, но имал твърде много срещи в  министерството и не можело да се разговаря с него. Ако имаме въпроси, то следвало да ги пратим на имейл в пресслужбата на Симеон Дянков.

А ние искахме да научим кога и къде ще се правят обществени обсъждания с гражданите, дали вариантът с буйове е окончателно отхвърлен, изплатила ли се е държавата на международната компания, на която дължим над 7 милиона долара и т. н. Отговорите обаче явно ще получим друг път. Очевидно и в тази държавна фирма не се работи особено прозрачно.

Едно е ясно – оттук нататък Черноморието го очакват тежки битки с премиера Борисов и неговите приятели от ЕС, Русия и Правец. След категоричната победа на ГЕРБ на изминалите избори поведението на все по-авторитаризиращия се роден министър-председател е напълно непредсказуемо.

И това не бива да ни изненадва. Световната политика помни не едно и две безумия – вследствие от възгордяването на подобни примитивни държавни диктатори. Всякакви идиотщини  впрочем се случват и сега в страни като Северна Корея, Казахстан, Венецуела, Куба, Беларус. Днешна България също не е застрахована от това, а явно вече и ЕС не може да ни помогне. 

И накрая, незаслужено ще е да не споменем кои политици ни натресоха преди близо четири години „Големия шлем“ (проектите АЕЦ „Белене“, „Бургас-Александруполис“ и „Южен поток“), от което ловко се възползват днес Борисов и компания. Никога не бива да забравяме, че БСП, ДПС и Георги Първанов са основоположниците на новото руско енергийно робство. А Борисов е просто един достоен техен наследник и продължител.


Проф. Нина Дюлгерова,  специалист по международни отношения и енергиен експерт: ОВОС-ът е политическа, а не екологична оценка

- Проф. Дюлгерова, открай време вие прогнозирате, че „Бургас-Александруполис“ ще бъде изграден, но защо той се бави?
- По геополитически причини. Но фактът, че е одобрен ОВОС, означава, че вече има зелена улица за проекта. Приетият ОВОС реално не е екологична, а политическа оценка за петролопровода. Институционалният елемент вече е преодолян, но все пак въпросът няма да се реши днес или утре. Очаквам по-сериозно разместване на пластовете по него към 2015-2016 г.

- За България добре ли е, че ще се осъществи този проект?
- Моята позиция е, че не трябва да се отказваме от нито един проект, свързан с преносни мрежи, но категорично трябва да се откажем от шистовата технология. Една тръба повече или по-малко, при условие че се спазват всички екологични изисквания, не пречи. Когато си транзитна държава, трябва максимално да се възползваш от този факт. Т.е. освен да сме транзит, трябва да поискаме дивиденти, както в началото, така и в края на тръбата – да имаме присъствие и в Александропулис.

- Тези дивиденти малко са абстрактни. Как ще се преборим за тях и каква ще е ползата за обикновения човек?
- А каква е ползата, когато се строят различните газо- и нефтопроводи? Става въпрос в случая да има енергия, която да не е на висока цена, а това се получава, ако има диверсификация. И ако тръгнем от философията – каква е ползата за обикновения човек, забравете. Тази позиция просто не може да се ползва като аргумент в случая. Защото нефтът и газът са най-активните елементи в международните отношения.

Икономическият и политическият елит изобщо не се интересуват от това, какво е за обикновения човек. Това е една ниша, в която се въртят много финансови потоци и където печалбата може да е много бърза, много лесна и където преди още да се е построило нещо, са се натрупали много милиони. Да използваме термина „обикновения гражданин“ или „населението“ тук изобщо не е в контекста на цялата тази операция. Ако това се използва, то е пропаганден трик, който преди 3-4 години много активно се задейства в общините около Бургас и по бъдещото трасе на „Бургас-Александруполис“. Нещата обаче са много по-сложни и по-многопластови.


Даниела Божинова, ПП „Зелените“: Позицията на управляващите е неясна

- Г-жо Божинова, преди година проведохте т. нар. национална гражданска инициатива със законодателно предложение към Народното събрание за денонсиране на закона за споразумението с Гърция и Русия за петролопровода „Бургас-Александруполис“. Какво стана с нея?
- Никакъв отговор няма, макар че по закона за прякото участие на гражданите в управлението парламентът трябваше да се произнесе в тримесечен срок и да публикува своето становище на сайта си и в един национален ежедневник. 

- Очаквахте ли одобрението на Екоминистерството за ОВОС на проекта?
- Ами, ГЕРБ открай време си имат противоречива позиция – те просто едно говорят, а друго правят. В крайна сметка проектът не бе спрян, а решението на МОСВ само се отлагаше, което не можеше да продължава безкрайно. Бургаският кмет Димитър Николов също действаше неясно.

Уж поздрави бургазлии, че Борисов се е отказал от петролопровода, а в същото време във фоайето на общината две години стоеше реклама на „Транс-Болкан пайплайн“, която бе махната малко преди изборите. Ако пък е имало сключен рекламен договор, то това ще е най-неморалното нещо – да рекламираш нещо, което твоите съграждани са отхвърлили на референдум.

- Какво трябва  да се направи оттук нататък?
- Това е абсолютно неизгоден проект. Екологичните рискове винаги ще са налице. А ние се продаваме за по 5 лева на човек за година – толкова струва, ако всички българи си разделим парите по договора. Затова трябва да се възползваме от всички възможности, които ни предоставя законът, за  да спрем това – да участваме в обществените обсъждания, да протестираме, да обжалваме в съда. Нищо не е за пренебрегване, дори и втори референдум.


Братя по оръжие в САЩ
И докато някои специалисти твърдят, че гражданите не могат да имат никаква роля при планирането на проекти за петролопроводи, то ето „как го правят“ в Щатите. В понеделник в световните агенции излезе следната новина:
Хиляди хора се събраха на вашингтонския площад "Лафайет" до Белия дом, за да протестират срещу плановете за строеж на нов петролопровод от канадската провинция Алберта до Мексиканското крайбрежие на САЩ.

Над 8000 души се хванаха за ръце около Белия дом, за да изразят несъгласие с проекта за петролопровода "Кийстоун Екс Ел" от Алберта до рафинериите в Хюстън и Порт Артър, щата Тексас.
Демонстрантите скандираха "Спрете тръбопровода! Да, ние можем!"

Президентът Обама по това време играеше голф в една от военните бази край Вашингтон.
Решение за изпълнение на проекта "Кийстоун Екс Ел" трябва да бъде взето до края на годината. Цената му е 7 милиарда долара. Обама неотдавна заяви, че окончателното решение може би ще вземе лично той.


В категории: Горещи новини