Януари 1966 година. Лондон. В дома на собственика на едно от най-известните и консервативни книгоиздателства „Касел“
Автор: Борис Цветанов
е посрещнат като световна знаменитост българският писател Андрей Гуляшки. На Острова „Дейли мейл“, „Гардиън“, „Дейли мирър“, а в Щатите „Нюзуик“ широко са рекламирали, че изпод перото му предстои да излезе сблъсък между легендата Джеймс Бонд и българския контраразузнавач Авакум Захов. И че агентът на Нейно Величество ще бъде победен.
Ако по понятни причини социалистическият читател няма представа за нито един от романите на Бонд, в Англия, САЩ, Франция, Италия, Индия, Аржентина и още дузина капиталистически държави познават Авакум. Първи са го превели във Франция – романът „Контраразузнаване“, истинска класика в жанра, излиза под заглавие „Мисия в Момчилово“.
Жак Марсенак, един от най-известните френски критици, пише във „Фигаро“: „Авакум Захов притежава всички цветове на живота! Неговата патологична способност за дедукция и анализ е изключителна!“ В „Нюзуик“ отделят място за три анализа на българския контраразузнавач: „Авакум Захов е българският лорд Галахад, Рицарят на доброто от кръглата маса на крал Артур“. „Андрей Гуляшки е възприел Джеймс Бонд като свой герой и се е запретнал да го реформира...“
Доста куриозно е едно изявление на Гуляшки пред сигналния брой на новия вестник „Поглед“, направо не е за вярване, че в ония години е могло да се пише и печатат подобни еретични мисли: „Този път Авакум ще се сблъска със знаменития Джеймс Бонд. Всесилния кумир на западното детективско четиво и екран респектира. Той е ловък, силен, умен.
Ужасен е не само с правото да убива, а и с уменията си. Самообладанието му, решителността и волята – тези несъмнени белези на мъжественост, го правят привлекателен. Читателите изпитват неосъзнат импулс да му подражават. Той внушава романтични представи... Милиони тиражи внушават, че най-доброто поле за проява на доблестните и силни мъже е борбата срещу комунизма...
Това ще бъде изключително тежък двубой. Авторът е далече от евтиното намерение да омаловажи действията на противника. Кой ще победи? И двамата ще търсят победа на всяка цена. Но Авакум няма да я търси с цената на всичко. Това го издига в нравствено отношение. Авакум няма да е всемогъщ, ще го отчаят ли ударите, които ще понесе в първите схватки?!“
Вестникът обещава след три месеца да започне печатане на романа в подлистници. Което така и няма да се случи.
Няма да се случат и много други неща. Злобата и завистта ще унищожат уникалния шанс български литературен герой да се прочуе от милиони тиражи на книги и от екрана като единствения победител на легендарния Джеймс Бонд.
В Лондон Гуляшки е посрещнат като класик в жанра, неотстъпващ нито на Флеминг, нито на Льо Каре, нито на Греъм Грийн. Там дава петнадесет пресконференции пред най-авторитетни ежедневници и седмичници. И нито дума и намек за унизителни подмятания от рода на тия, които вече двадесет и втора година се свързват с Авакум. За който Гуляшки е казал: „Аз обичам този образ и се гордея с него“.
Известен английски режисьор предлага да екранизира романа. Това е повече, отколкото Гуляшки е очаквал. Но той много добре знае синдрома на българския брат по перо. Започва дипломатически да дава уклончиви отговори. Работата му се усложнява и от това, че до него седи бъдещия създател на фамозното Шесто „писателят“ Костадин Кюлюмов.
За неговата „творческа“ биография „Десант“ вече писа. В Лондон Кюлюмов е и в качеството си на съдия и доносник. А Гуляшки си тръгва от британската столица с уклончиви обещания за окончателни отговори след консултации в София.
В Лондон и Вашингтон остават с впечатление, че екранизацията на книгата е въпрос единствено на време.
В Париж Гуляшки е сюрпризиран от един френски режисьор, който му предлага филмиране на двубоя Авакум-Бонд. Писателят отново отговаря нито с „не“, нито с „да“. Но изненадите не спират. В хотела пристига и американски кинорежисьор. Офертата на Холивуд надхвърля всичко очаквано: втори режисьор на филма е българин, а в главната роля – български киноактьор.
Костадин Кюлюмов подхвърля към писателя: „Какво има да търси наш човек в Холивуд!“ И Андрей Гуляшки разбира: героят му е осъден!
Авакум се появява на бял свят през 1959 година. Един духовно богат образ, беден в своето битие, човек, мечтаещ за красота, лишен от лично щастие и само победите над злото му носят нравствено удовлетворение като награда. „Това е хубавият човек“ – ще каже създателят му в интервю пред Кеворк Кеворкян.
Но той няма да го разбере и ще попита: „Красив? Хубавец?“. „Не – ще отвърне Гуляшки. – Хубав. Хубав човек. Достатъчно хубав и добър за всеки свят...“ Да си припомним критиците от „Нюзуик“: новият лорд Галахад, Рицарят на доброто...
Както и очаква, София посреща Гуляшки на нож.
След години, в минута на откровение, веднъж в кабинета на Серафим Северняк в незабравимото сп. „Отечество“ писателят ще каже: „Разбрах, че вече не съм никакъв Гуляшки. Превърнаха ме в Губяшки“.
На партийно събрание в Съюза на писателите скърцането на зъби е по-страшно от онова, което вече е бивало по отношение на романа „Тютюн“. Най-върл противник на двубоя с Бонд е Богомил Райнов. По това време той е замислил своя супермен Емил Боев.
Лаврите на Гуляшки го дразнят. „Това – заявява той, - не е само излизане извън жанра! Това е удар в гърба на социалистическия реализъм“! След което следва нов огън и жупел: поставяне на Авакум в съревнование с Джеймс Бонд означава да лепнем на нашия герой същия печат на недостоверност и човеконенавистничество, които носи 007.
Окончателната присъда над Авакум я произнася пак Райнов: „Несериозно е да се води борба с призраци“.
Над готовия за печат роман надвисва сериозната опасност да не види бял свят.
„Поглед“ се отказва от обещанието си да публикува романа. В авторитетната библиотека за приключенски и шпионски романи „Лъч“ на издателство „Народна младеж“ (номер първи на библиотеката са първите три романа за Авакум) го свалят от плана си, при все че е обявен в каталога.
Вместо да свие знамената, Гуляшки се заинатява. Във вестник „Народна младеж“ започва печатане на романа в подлистници, като авторът се е изхитрил и е махнал една от нулите на Бонд. Получило се е заглавие – недоносче: „Срещу 07“. Но вече нищо не е същото. Няма да го има романът двубой на шпионските централи, няма Холивуд...
За шест години Гуляшки е написал пет романа за Авакум. Първият „Мисия в Момчилово“ (първоначално „Контраразузнаване“) е истинска класика. Сред образите на жанра е петият роман „Малка нощна музика“. За „Срещу 07“ критиците от „Нюзуик“ ще напишат, че е на нивото на най-добрия роман на Флеминг „От Русия с любов“.
Ударът срещу Гуляшки обаче е толкова силен, че той решава да погребе героя си. Пише „Последното приключение на Авакум Захов“ и в последната страница героят изчезва някъде из Тибет...
Всъщност това не е първият удар срещу Гуляшки като автор на кримки. Така се е разпоредила съдбата, че първият роман на писател комунист след Девети септември е криминалният му роман „Новолуние“.
Появил се през октомври, още на следващия месец критиката му удря голямата балтия. Лозан Стрелков пише в „Работническо дело“: „Изсмукана от пръсти история, пълна с будоарна скука в духа на Шерлок Холмс и Арсен Люпен“. Срещу Гуляшки скача Богомил Райнов. Това е удар не само по Андрей Гуляшки. Това е удар по българския криминален роман, анатемосан от литературния шарлатанин Младен Исаев като „плевел, който трябва да се изкорени“. Жанрът ще лежи в нокдаун цели 12 години.
Разказът ни няма да е пълен, ако не се спрем на още един абсурд. Още с отпечатването на романа в подлистници във вестник „Народна младеж“ от Одеската киностудия пристига до Гуляшки предложение за неговото филмиране.
Там изобщо не обърнали внимание, че агентурният номер на легендата е с една нула по-малко и го наричат в писмото си Джеймс Бонд. Очевидно това не се е понравило на някоя литературна мижитурка, която е осведомила „който трябва“ и „където трябва“ и предложението на Одеската киностудия отива на кино.
