Знаете ли що е аномия?

Автор: Стоян Георгиев

Неотдавна българският народ беше свидетел на поредната гавра със служители на телевизия СКАТ от мутри в униформи и без униформи в град Поморие, който сполучливо беше определен от водещия на предаването „Паралакс” Валентин Касабов като „Джурасик парк”, оня незабравим динозавърски парк на Спилбърг, който смайва и удивлява зрителите по света и до днес. Но този път негова жертва бяха и няколко съвсем обикновени български граждани, дошли със скромните си спестявания на море, част от които трябваше да дадат на рекетьорите от фирмата „Фини” за „неправилно паркиране” на автомобилите си и да ги хвърлят в ненаситната паст на техния „паяк”. Арогантното и нагло поведение на общински служители, на полицаи и шефове на фирмата мина всякакви граници. Оказа се, че редовият българин е мачкан и тъпкан от своите „властници”, сякаш е негър от времето на апартейда. Това е единият полюс на абсурдното ни битие и той, разбира се, не е изненада за никого.
Ако действително обаче в България има вече гражданско общество и мислеща национална интелигенция, редно би било те да реагират по съответния безкомпромисен начин на тази азиатска управия, на този закон на джунглата в крайморския ни град. Или пък поне останалите медии да защитят колегите си. Такова нещо, естествено, не се случи.
За мен лично, изненадата се крие в едно друго събитие, което протече с горепосоченото паралелно във времето. В прословутата „Червена къща за култура и дебати” нашите псевдоинтелектуалци пак нищиха проблеми, незасягащи пряко съдбата на обикновения смазан българин, а се тресяха от негодувание и почти в изстъпление се застъпваха за правата на бежанци от Африка и от „пъпа на цивилизацията” Чечня за предоставяне на убежище и даване на българско гражданство. Там беше и нашият любимец Иван Кулеков с нежното си гласче, и ред други родни „знаменитости”. Националната ни служба за сигурност, вероятно с основание, не желае у нас да пребивават чеченски главорези или африкански наркотрафиканти. И беше яростно обстреляна от продажната научна клика с критика и вой до небесата. Не можела да има тайни една национална служба за сигурност от дамите и господата в „Червената къща”. Според тях изглежда би трябвало България да се разголи на показ, като стриптийзьорка, и тогава нашето полуителектуално стадо би се укротило и утешило, макар че както пишеше Ботев: „Лудите не може никой утеши, бесните не може никой укроти!”. Носталгията по времето, когато великият „демократ” Стоян Ганев предаде „оня списък” за нашето разузнаване на Доган, попаднал веднага в турското посолство, явно изпълваше с булчински трепет безумната тълпа, събрала се в „Червената къща”, като на една Валпургиева нощ. Че нашите деца ще станат жертва на този криворазбран хуманизъм – какво от това. Че тези чеченски хубавци могат да заколят някого по родните улици – това е без значение. Че някой симпатичен африканец ще се окаже опитен наркопласьор – това дори е екзотично. Че бесарабските българи чакат по четири години за българско гражданство – това е нормално. По-важно е някой чужденец непременно да бъде облагодетелстван и да се представим като „високоцивилизовани” и хуманни. И да запее за нас „Осанна” отродителният Хелзинкски комитет на господин Кънев и компания.
Питам се сега: защо тези наши „интелектуалци”, побеснели от възмущение за съдбата на няколко субекта с неизяснена идентичност и неодобрени от службата за сигурност не се замислят над съдбата на българина, на своя брат, приятел, роднина или съсед? Малоумни ли са, продажни ли са или пък напълно оглупели? Отговорите са крият в догадки.
И на двата полюса на нашето битие, на нашия „опак край” виждаме странни аномалии. Българинът е чужденец в собствената си страна, за която дедите му са слагали главите си на дръвника, а някакави си бежанци и чужденци, както и т.нар. „малцинства” му се качват на главата, безчинстват върху земята му и нагло го обвиняват в ксенофобия под милото квакане на продажната му интелигенция. Може ли да бъде ксенофоб един народ, който е най-толерантният в Европа и който единствен спаси своите евреи от хитлеристите, както и даде подслон на арменските бежанци след турския генодиц. Един умник даже си позволи да напомни, че българите също са били бежанци и са бягали от гръцките безчинства. Но къде са бягали тези клетници? Нали пак в своята родина са се завръщали, а не в Чечня или в Зимбабве. Този факт беше много хитро и ловко премълчан от нещастния манипулатор. Не обели той думица и за турския геноцид или въобще за сатраплъка на Османската империя. Защо ли?
Понеже винаги съм споделял твърдението на Сократ, че най-голямото нещастие за хората е невежеството, реших да се обърна към социологията, където намерих ясен и недвусмислен отговор за нашето „полудяло” общество. Обяснението се нарича „аномия”, един термин, който означава „беззаконие и безвластие”. Тук ще цитирам определението на доц. Михаил Мирчев: „Аномията е състояние на обществена система, при която моралните и традиционните норми, законите и правното регулиране, обичайните правила за обществено поведение отслабват своето действие. Голяма маса от хора и групи, общности и институции не се съобразяват с тях, нарушават ги. Пренебрегва се принципът на солидарност и се преминава към принципа на силата и бруталността. Искат се права и облаги, като се пренебрегват обществените задължения и дълга.” Тази теза обяснява и рекетьорите от „Джурасик парк”, и безумците от „Червената къща”, и т.нар. Движение за права и свободи – една незаконна партия, наследница на терористична протурска организация, която доскоро беше мандатоносител и която ерозира нашата държавност, преяждайки с власт и материални блага. А ето какво още ни казва социологията: „Обществата изпадат в състояние на аномия в периоди на цялостна трансформация... рязка промяна в стандарта и стила на живот. Тогава големи социални слоеве и социално-порфесионални групи изпадат в състояние на ценностен вакуум и губят своята ценностна идентичност... Съвременните общества станаха пределно динамични, социалното време се компресира... Това предполага наличие на аномични явления в тези съвременни общества... И още, поради глобализацията, отварянето на обществата, размесването на културите и обществените модели. И още, поради господството на ценностите „пари  и богатство, индивидуализъм и консумация, личен успех и забавления”. И още, поради затруднената приемственост между поколенията, свиването на семействата, демографската криза, създаването на елити и млади космополитни поколения от типа „транзитни пътници”.
Това е. Когато явленията се тълкуват и осъзнават, те по-лесно и ще бъдат преодолени в едно болно общество като нашето.
Или както вярно го е казал народът : „Информиран – спасен!”