То цъфти само в рамките на един месец с дребни жълти цветове и е трудно забележимо
Автор: Десант
През последния месец в природен парк „Витоша“ са регистрирани две нови находища на карпатска тоция (Tozzia alpina subsp. carpathica). И двете находища са в близост до туристическа инфраструктура и в силно натоварени от посетители местности – в мочур до Меча поляна в близост до лифта „Витошко лале 1“ и край поточе от водосбора на Янчовска река до началната станция на лифта „Романски“, който не работи от години, съобщава „Дневник“.
Растението е рядко в Европа и затова е защитен вид от Директивата на ЕС за местообитанията и видовете и е обект на защита от европейската мрежа „Натура 2000“ (повече за мрежата тук). В България карпатската тоция е вписана в Червената книга със статут на уязвим вид.
И двете нови находища на карпатската тоция са регистрирани от Десислава Гюрова, главен експерт по флората в дирекцията на природния парк „Витоша“. Тя разказва за „Дневник“, че видът е полупаразитен – изхранва се с помощта на други влаголюбиви видове, от които зависи за оцеляването си. Нарушаването на водния баланс, засушаване и изчезване на други видове от екосистемата са част от заплахите за вида.
Карпатската тоция цъфти само в рамките на един месец с дребни жълти цветове и е трудно забележима за нетрениран поглед, споделя Гюрова.
Двете нови находища са открити при мониторинг на флората – първото с участието на Нели Дончева, експерт в горската програма на WWF – България, а второто е регистрирано при мониторинг на феромонови уловители за вредителя в смърчовите гори – насекомото корояд-типограф.
За карпатската тоция е разработен план за действие заради високата природозащитна стойност на вида в национален и европейски мащаб, както и поради неблагоприятното състояние на повечето от известните популации на вида в страната.
Мерките за защита на карпатската тоция са разработени в План за действие на вида са разработени през 2021 г. от учени от Българската академия на науките (БАН) – от настоящите директор на Ботаническата градина проф. д-р Светлана Николова и на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания доц. д-р Владимир Владимиров.
