Легендарният медик е прототип на герои на Емилиян Станев в романите „Иван Кондарев” и „Търновската царица“
Автор: Борислав Гърдев
Доктор Христо Момчилов е бележит очен лекар, хирург и филантроп от началото на ХХ век. Роден е в Елена през 1873 г. Учи в родния си град, Трявна, Дряново и Горна Оряховица, където баща му служи като мирови съдия.
След като завършва Търновската гимназия с отличен успех, отива да следва медицина в Париж. За него това не е проблем, тъй като родителите му са състоятелни хора. Дипломира се и се завръща в родината си, като работи последователно в Бяла, Трявна и Елена.
От 1909 до 1911 г. е лекар в софийската Клементинска болница, след което отново заминава да Париж, за да специализира хирургия и очни болести.
Той е полкови лекар през Балканската война, такъв остава и през цялата Първа световна война, в която България се включва на 1 октомври 1915 г.
След войната се завръща в родния си град, в който е практикуващ лекар до края на живота си, отказвайки професорско място в столицата.
Д-р Момчилов е известен в целия Еленски регион. Всяко лято след усилена работа прекарва отпуската си в Париж, интересувайки се от последните достижения в световната медицина.
Като хирург прави една от първите за времето си трепанации, а като очен лекар е търсен и в чужбина. Притежава един от първите частни рентгенови апарати и винаги честно и добросъвестно си изпълнява лекарските задължения.
За работата си този снажен и достолепен господин приема както злато, така и прави алтруистични жестове с безплатни прегледи и интервенции.
Той страни от обществените ежби и отклонява предложенията за политическа кариера. А е можел да бъде както депутат, така и министър. Но неговото верую е свързано с просперитета на родния му град и издигането му в социално, културно и медицинско отношение.
Доктор Момчилов остава ерген. Мълвата го свързва с дъщерята на Юрдан Петков Теодоров – Мина, като неин отхвърлен кандидат годеник, но в действителност при него пребивава като домашна и лекарска помощница Пена Милкова, за която мнозина еленчани смятат, че живее с нея като своя жена, ако и да е сираче и прибрана в къщата му по милост.
Той обаче допуска грешка, привързвайки се към нея, след като тя става зряла жена, като постепенно тази простовата и грозна слугиня става господарка на къщата му.
Грозна и неприятна трагедия се разиграва вечерта на 19 август 1928 г. Четирима непознати – според полицейски сведения след това – анархокомунисти, влизат в дома на лекаря, намиращ се недалеч от центъра на града, на калдъръмената улица „Кисьовска“. Излизат с версията, че търсят помощ.
Доктор Момчилов току-що се е прибрал от болницата и пристъпва към изпълнение на дълга си, оказвайки помощ на един от посетителите. В този момент другарят на пострадалия вади револвер и го насочва към лекаря. Заявява му, че ако не получи 50 000 лева, ще го убие.
Момчилов обещава да даде исканата сума, но в кабинета влиза с лампа в ръка прислужницата Пена Милкова. Виждайки насочения към доктора пистолет, тя се изплашва и почва да вика за помощ. Лампата пада от ръката й, д-р Момчилов използва суматохата и се опитва да се измъкне.
При входа на кабинета един от скритите убийци стреля в него – първият от куршумите попада в корема му, а вторият – в дясното бедро, под слабините. Притичалите съседи го настаняват в легло. За него се грижи д-р Стоян Попов от Елена, както и пристигнали колеги от село Константин и Търново.
Въпреки положените усилия доктор Момчилов умира на 20 август 1928 г. в 3 часа.
По негово желание е погребан в двора на църквата „Успение на Пресвета Богородица“. На погребението присъства цялата признателна еленска общественост, а опелото ръководи самият търновски митрополит Филип.
Във вестник „Мир“, бр.8445 от 24 август 1928 г. излиза малка бележка, озаглавена „Панахида“ – „Днес 9 и половина часа, по инициатива на Еленското просветно дружество в София, отслужи се панихида в църквата „Свети Седмочисленици“ за убития от анархокомунисти д-р Хр. Момчилов в Елена“.
Преди да почине, доктор Момчилов прави знаменитото си завещание в присъствието на петима свидетели, единият от които е адвокат. То е заверено след това от мирови съдия. Лекарят завещава цялото си състояние, равняващо се на около 4 милиона лева, за обществени нужди.
На еленската държавна болница оставя рентгеновия си апарат и целият хирургически инструментариум,на медицинския факултет в софийския университет – богатата си библиотека, а на туристическото дружество „Чумерна“ – къщата си (днес Туристически дом „Д-р Христо Момчилов“, б.р.).
Родната къща на бележития доктор днес е Туристически дом „Д-р Христо Момчилов“
На еленската градска община дарява 300 000 лева за електрификация и 200 000 лева за построяване на детско климатично училище, 300 000 лева оставя и за еленското градско читалище, дарява пари за двете църкви в града и за постояването на градска баня.
Образуван е фонд към еленската гимназия от 200 000 лева и фонд към БАН за 100 000 лева. Съгласно волята на дарителя с лихвите на фонда се награждават отличилите се в професията околийски лекари, а имената на наградените се определят от Главната дирекция на народното здраве.
Момчилов завещава всичките си движими и недвижими имоти на Община Елена.
Запознатите с творчеството на класика на българската литература Емилиян Станев ще посочат, че основни герои в две от най-значимите произведения на писателя – „Иван Кондарев“ (1964) и „Търновската царица“ (1973), носят черти от реалния облик на д-р Момчилов.
Това са доктор Янакиев, богатият и уважаван лекар ерген, покосен от грубата намеса на анархистите на Анастаси Сиров в „Иван Кондарев“ и д – р Старирадев, чиято греховна любов с прислужницата Марина на фона на Балканската война, образува канавата на повестта „Търновската царица“.
Двете произведения са екранизирани с голям успех. В „Иван Кондарев“ (1974) на Никола Корабов ролята на д-р Михаил Янакиев изпълнява с неподражаем блясък Борис Арабов, а в „Търновската царица“ (1981) на Янко Янков доктор Старирадев добива чертите на Стефан Данаилов, а прислужницата Марина Кольова играе Камелия Тодорова.
