На концерт в София Бончо Бочев се обръща към ложата, в която е делегацията от Поликрайще, и заявява: „Тази песен е поздрав за моите най-скъпи гости от родното ми село”
Автор: Авторски колектив
На 12 април тази година се навършват 100 години от рождението на забележителния музикален педагог и диригент на легендарния хор „Бодра смяна“ Лиляна Бочева. В знак на почит тя е удостоена със званието „Почетен гражданин на Поликрайще“. С почетните звания „Почетен гражданин на Поликрайще“ и „Заслужил учител на Поликрайще“ е удостоен и нейният баща Бончо Бочев. А с отличие на негово име е присъдено на най-добрия детски хор в света „Бодра смяна“.
В родното им място Поликрайще по инициатива на Бончо Бочев и Лиляна Бочева са осъществени посещения и концерти на хор „Бодра смяна” през 1962, 1963, 1964, 1967 и 1970 г. При първото му гостуване през 1962 г. в течение на четири дни се снима филм за хора в Поликрайще, в лозята на местността Боруш и на полето. Тогава хорът изнася два концерта, а събитията са широко отразени в поликрайшкия вестник „Октомврийска победа“, който излиза от 1959 до 1971 г.
И двамата, баща и дъщеря, са уважавани и обичани от цялото Поликрайще, защото макар признати на най-високо държавно и правителствено равнище и вече световно утвърдени, си остават земни и непринудени. При пристигането им в селото, местните жители веднага ги заобикалят и ги разпитват как са, що са. Всички ги познават. Те са у дома си. Тези, които Бончо е учил, се обръщат към него почтително с „господин Бочев“, защото не могат да свикнат с новото „другарю Бочев“, макар че той им го напомня и постоянно ги поправя. Съученичките се скупчват около Лиляна, прегръщат я: „Как си Лиле?“
Есента на 1979 г. в Поликрайще достойно е отпразнувана 80-тата годишнина от рождението на Бончо Бочев. Хор „Бодра смяна“ изнася концерт под диригентството на Лиляна Бочева. Уредена е фотоизложба, посветена на събитието и отразяваща значими моменти от неговия живот и творческа дейност.
През ноември 1989 г. „Бодра смяна“ отново е в Поликрайще с Лиляна Бочева за 90-тата годишнина на баща й. На 24 юли 1999 г. се отбелязва 100-годишният юбилей на Бочев и 75-тият на Лиляна Бочева. Изпълнението на „Бодра смяна“ е заснето от кабелната ни телевизия и излъчено по нея три пъти. Проведена е пресконференция с журналисти и среща-разговор на обществеността на Поликрайще с Лиляна Бочева, широко отразена във вестниците, радиата и телевизиите в Горна Оряховица и Велико Търново.
Залата е препълнена с народ и пред всички Лиляна Бочева получава като подарък тъкана престилка от своята съученичка Мариола Карапенчева, която я прегръща и целува и не може да й се нарадва.
Отново е организирана изложба за дейността на хора и неговите диригенти. Вестниците пишат: „Браво на Поликрайще, че първо организира честването за увековечаване на своите съграждани, титани на българското хорово пеене и основоположници на детското пеене, издигнато от тях на световно ниво.“
Последното гостуване на именитата диригентка в родното й място е на 30 октомври 2004 г. за 80-я й юбилей. Отново е устроена пресконференция с журналисти и среща на Лиляна Бочева с нейни съученици и приятели, на която тя споделя свои ученически спомени и такива на баща си за учителските му години тук.
На тържеството тя не пропуска да засегне и въпроса, който вълнуваше всички: „Кое е родното място на Бончо Бочев. Откъде той е родом?“ И за да сложи веднъж завинаги точка на този стогодишен спор, тя разказва следното си преживяване: „Отивахме на турне във Варна. По пътя спряхме с центъра на Драганово, за да си купят децата бонбони. Като видяха, че на автобуса пише „Бодра смяна“, драгановчани ме наобиколиха и ме запитаха дали познавам Лиляна Бочева. Засмях се и им отговорих, че това съм аз. И в същия момент си представих как като пристигна в Поликрайще, всички ме посрещат радостно с възгласите: „Како Лилянке, како Лилянке!“ За мен по-силно доказателство от това, че родното ни село е Поликрайще, няма!“
От бездната на вековете: Гърланови, Горидкови
Бончо Бочев и Лиляна Бочева произхождат от стария поликрайшки род Гърланови (Гърланите), който през втората половина на XVIII век променя името си на Горидкови, а век и половина по-късно се разделя на три клона. Те са потомци на единия от тях – Бочеви.
Родовите предания са запазили, че Гърланите били весели и общителни хора. Обичали да си похапват, попийват и да вдигат гюрултия на висок глас. По викането с пълно гърло били разпознавани отдалеч. Така им се появило прозвището Гърланите, което станало и название на фамилията.
Докъм своята 40-45-годишнина Илия Гърланът и жена му, и двамата от Поликрайще, нямали деца. След това обаче за година и половина – две им се родили двама сина – Киро и Илия. Отивайки за вода на близката чешма „Балтейка“, майка им ги водела със себе си. Като я виждали, жените й казвали: „Како Илийце, дълго време нямахте деца, но сега ви се родиха двама, да ви са живи и здрави.“ А тя отговаряла: „Не Боже поможи от грозде, че от гориди“, сиреч: „Не Бог да помага, когато имаш деца, а когато те са дошли късно“. От тази приказка им излязъл прякорът Горидите (неузряло навреме грозде).
Старото име полека-лека било забравено и се възприело новото. Гърланите потънали в мрака на историята и тяхното място заели Горидите. От първите – Киро и Илия (закъснелите деца на Илия Гърлана) тръгнали два клона на новия род. По-големият син Киро Илиев Горидков се отделил от баща си, купил си място в местността „Ръта“ в източната част на Поликрайще и си посторил къща в него.
Спазвайки обичая по-малкият син Илия Илиев Горидков останал да гледа родителите си и работил нивите на баща си. Оженил се и му се родил син Киро Илиев Горидков, който наследил дома, останал от деди и прадеди и техния занаят – земеделието. От брака си имал син Илия Киров Горидков. И той се прехранвал с поминъка на баща си. Родили му се двама сина Ангел и Бочо.
Спорът между Поликрайще и Драганово за Бончо Бочев
В годините, когато Бончо Бочев и „Бодра смяна“ са на върха на славата си, се развихря непримирима вражда между Поликрайще и Драганово заради него. Както в древна Елада седем селища (Йос, Колофон, Саламин, Хиос, Смирна, Атина и Спарта) са си опорвали честта да бъдат родно място на Омир, така и между двете населени места бушуват страстите и срещнат ли се поликрайщчанин и драгановчанин, започват да се карат за Бончо.
Каква е историята. Майката на Бончо е от Драганово, а баща му – от Поликрайще. На 1 декември 1899 г. тя си тръгнала с каруцата и родила Бончо в нея. Къде точно, не се знае. Дали това е било, когато току-що е напускала Поликрайще или когато е влизала в Драганово, днес никой не може да каже. Може да е станало и близо до или в Мургазлий (днес Янтра), което е почти на средата на пътя между тях, но от Янтра мълчат и не се включват в битката.
Понеже било зима и студ, Бончо е записан в общината в Драганово. На това се основава тяхната претенция. Така пише и в официалните му биографии, но това, че днес задължително децата се раждат в болниците в градовете не означава, че са оттам.
Самият Бончо сочи Поликрайще като свое родно място, той е тук учител, тук прави своя хор, тук разкарва кобилата с натоварената с дървен материал каруца, тук се евакуира при бомбандировките, тук идва с хора си не един път, а нито един в Драганово. По време на тържествения концерт на 6 февруари 1968 г. в София по повод на 20-годишнината от основаването на хора, лично се обръща към ложата, в която е делегацията от Поликрайще и заявява: „Тази песен е поздрав за моите най-скъпи гости от родното ми село.” С това на спора е сложена точка.
Бележка на редакцията: Текстът е основан на извадки от: „Илюстрована история на Поликраще“, Том I „През превратностите на времето“, с автори Трифонка Романова Попниколова, проф. д-р Георги Николов Георгиев, Никола Георгиев Попниколов и д-р Марияна Николова Георгиева, ииздадена през 2017 г.; от „История на родовете Горидкови и Млеченков от с. Поликраище, област Велико Търново“, Манол Млеченков, 2008; от Теттуатски дефтер ML.VRD.TMT.d 12691, Османски архив, Истанбул (документи) Превод от османо-турски на български Алджан Мустафа и „Детски хор в основното училище“, Бончо Бочев – В: Музикално възпитание, бр. 4, 5 и 6, 1938.
