Вероломството срещу българите през 1913 г.


Вероломството срещу българите през 1913 г.
Край казармите на 27-ми Чепински полк, успял да превземе Струмишко
26 Април 2018, Четвъртък


Страната ни е изоставена от всички. Великите сили, подписали Лондонския договор, не се ангажират със спазването му


Автор: доц. Йордан Василев, д-р по история

Балканската война е завършена.На 17 май е подписан Лондонският мирен договор, съгласно който Турция отстъпва на съюзниците териториите западно от линията Мидия-Енос, но те трябва да се споразумеят за тяхното разпределение.

Докато България е водела тежки битки с турските армии в Одринска Тракия, Сърбия и Гърция без особени усилия са се настанили в Македония, като са заели и безспорната ни зона, определена с Българо-сръбския договор от 29 февруари 1912 г. 

Опитите да се зачетат нашите права срещат решителен отпор от страна на Сърбия и Гърция.

Още на 5 май те са сключили споразумение за установяване на обща граница между тях, а на 19 май – договор за военен съюз срещу България. На 27 май сръбската Скупщина  (народно събрание) приема документ за обявяване на война на България, но без да фиксира дата за това.

Балканският съюз е разтурен. За защита на своите интереси България се обръща към Великите сили. Според Българо-сръбския договор при възникване на спор за завзетите от Турция територии се предвижда арбитраж от руския император.

На 8 юни българският посланик в Петербург подава молба в императорската канцелария за упражняване на арбитража. Вместо отговор, императорът със семейството си заминава на почивка в Царско село, която ще продължи около месец и през това време няма да се занимава с държавни дела.

Тогава нашият посланик моли да бъде приет от канцлера и на осъществилата се среща го пита може ли България да разчита на Русия за неутралитета на Румъния и Турция при евентуален военен конфликт с бившите съюзници. Канцлерът обещава да изпрати нота до Турция да не преминава границата Мидия-Енос и да упражни въздействие върху Румъния да се задоволи само със Силистра.

За съжаление срокът на подписания през 1902 г. Руско-български договор за военно сътрудничество е изтекъл през 1907 г., тъй като е бил с 5-годишна давност. А според него при всеки опит на Румъния да завземе български територии ще срещне подобаващ отговор от страна на Русия. Сега руското правителство обещава  да окаже съдействие само по дипломатически път.

Що се отнася до Турция, тя има по-сериозни намерения. Канцлерът заявява, че ще й бъде изпратено сериозно предупреждение да не преминава демаркационната линия при Мидия-Енос, защото в противен случай руски войски ще навлязат в нейните владения в Мала Азия.

Според канцлера това е достатъчно да накара Турция да мирува, а Румъния да се задоволи само със Силистра, за което има решение на посланическата конференция на Великите сили от 26 април 1913  г.

Българските дипломатически мисии в Лондон, Париж, Берлин, Виена и Рим също търсят подкрепа за българската кауза. Франция, Германия и Италия проявяват неангажираност с мотива, че нямат интереси на Балканите. Австро-Унгария се обявява за защита на българските права и дори намеква, че при евентуален военен конфликт ще притисне Сърбия със заплаха за военна офанзива.

Големи надежди се възлагат на Англия. Българска делегация се среща със секретаря на външното министерство сър Едуард Грей, който е съставил условията на Лондонския договор и под негово ръководство са се провели заседанията за преговори и  подписване. На въпроса дали Англия ще гарантира неговото спазване, той отговаря, че това е нейно задължение.

В тази обстановка България съсредоточава цялата си войска по границите със Сърбия и Гърция. На частите е заповядано да бъдат в постоянна пълна бойна готовност. На 13 юни българското правителство праща ноти до сръбското и гръцкото за започване на преговори по уреждане на териториалните спорове. Отговор не се получава.

Изгубил вече всякакво търпение, на 16 юни Фердинанд дава устно нареждане на оперативния главнокомандващ българските войски ген. Михаил Савов да проведе бойни акции срещу сръбските и гръцките с цел да принуди правителствата на вече бившите съюзници към отстъпчивост по териториалните спорове.

Предприемат се нападения в някои участъци и български военни части навлизат в завзети от сръбски и гръцки. Офанзивата се прекратява на 18 юни. Сърбия и Гърция обаче смятат, че това е повод за обявяване на война на България, а към тях се присъединява и Черна гора.

На 20 юни започва Междусъюзническата война. Ако тя беше останала само такава, България щеше да е победител в нея. Доказателство за това е величавата победа на българската войска над обединената сръбско-гръцка-черногорска армия при село Калиманци.

Край реките Брегалница и Каменица се разгаря ожесточена 7-дневна битка, в която българите нанасят съкрушително поражение на врага.

Другата голяма победа е над гръцката армия в Кресненското дефиле. След 5-дневни сражения тя е почти изцяло унищожена, а остатъците й панически бягат в Солун. Въпрос на 2-3 дена е било и той да бъде превзет.

На 28 юни обаче Румъния ни напада с две колони – от Северна Добруджа и през Лом, без да срещне никаква съпротива, защото там няма български военни части.

На 30 юни същото прави и Турция, която с голяма армия навлиза в Одринска Тракия. Тя „воюва“ с местното българско население, което граби, насилва и убива.

Срещу България се откриват 4 фронта, на два от които нямаме войска. По поръчение на правителството българските посланици в столиците на Великите сили се опитват да получат тяхното съдействие за предотвратяване на разгрома на страната. Навсякъде обаче срещат незаинтересованост към нашите съдбини.

Българските сили стигат само да се удържа статуквото по границите със Сърбия и Гърция. И при това положение обаче някои наши войскови подразделения проявяват учудваща храброст и воля за победа. Забележителен в това отношение е подвигът на Чепинския полк, който след обявяване края на военните действия продължава да воюва и превзема Струмишко. Затова този район остава в пределите на България и според Букурещкия договор от 28 юли.

А иначе България е изоставена от всички. Великите сили, които са подписали Лондонския договор, се деангажират. Австро-Унгария се отказва от обещанието си  да притисне сърбите откъм запад. Единствено Русия се намесва, за да спре настъплението на турците.

Когато нейните войски безпрепятствено достигат до Странджа планина, при Малко Търново са посрещнати от руския консул в Бургас, който им носи послание от канцлера, че флотилията ще направи десант в техния тил и това ги възпира. За съжаление това се оказва недостатъчно за спасяването на страната ни от национална катастрофа.


Напредването на гръцките войски при Кресна, които след 5-дневно сражение са напълно разбити от българите Качването във влак на ранени български войници Подписите под Лондонския мирен договор от 17 май 1913 г.

В категории: История , Добри Вести , Войни за освобождение

4
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
4
ОХРИДСКИ
03.09.2018 19:51:17
3
0
Братя БЪЛГАРАРИ.ВРЕМЕТО НА НАШАТА РАЗПЛАТА С ВРАГОВЕТЕ НА ОТЕЧЕСТВО ИДВА. НИЕ ЩЕ СИ ВЗЕМЕМ ТОВА ,КОЕТИ ПО ПРАВО НИ ПРИНАДЛЕЖИ-ЗЕМИТЕ ДО НИШ НА ЗАПАД ,ЗЕМИТЕ ПО ЛИНИЯТА МИДИЯ -РОДОСТО С ДАРДАНЕЛИТЕ НА ЮГОИЗТОК ,ЗЕМИТЕ ОТ АЛИАКМОН И ГРАМОС НА ЮГ ДО ОХРИД И КОСОВО НА СЕВЕР . БЪЛГАРИЯ НАД ВСИЧКО .
3
mal1
05.08.2018 07:12:48
2
0
Винаги сме имали тъпи управници.Започваме с победи и свършваме с поражения.
2
Генади Савов
26.04.2018 17:03:57
3
0
Доц.Й.Василев е описал с много точни данни,кас сме били платонически подкрепени с думи от Русия и Англия срещу Турция и Румъния преди междусъюзнич.война.Грешката на цар Фердинанд е била,че в Одринска Тракия е оставил опълченци от оня край-въоръжени с пушки и полк-два редовна войска в гр.Одрин срещу над 200 000 турска армия,която стояла в пълен състав на Чаталджа.Турците почти без бой влязли в Одринско.Румънците с понтонен мост до гр.Оряхово на Дунава и по р.Огоста след кратка престрелка до Бойчиновци и с.Владимирово с български отряд-румънците влязли в гр.Фердинанд и до с.Враждебна до гр.София.Заповедта на цар Фердинанд била-дане се стреля по румънците.Неслучайно малките военни български части в градовете Оряхово и Варна неоказали съпротива на румънците,които идвали с ок.500 000 армия.Не са били смели румънците на чужда земя срещу храбрия български народ и неговата силна армия-преди румънското нашествие-българите от добричко и варненско искали пушки от правителството в София,защото по границата се разполагала румънска войска-правителството заявило-несъпротива.Ето,защо сме загубили междусъюзническата война-1913 година.Книга-Междусъюзнич.Война-1913 год.С.1960 година.
1
MUNCHO
26.04.2018 14:49:32
7
0
ETO TAZI 4AST OT NASHATA ISTORIJA TRJABVA MNOGO DOBRE DA ZAPOMNIM VSI4KI!OSOBENO,KOGATO VLIZAME V RAZNI VOENNI I POLITI4ESKI SAJUZI!
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки