„Да каже нявга народът“ разбулва мистерии около смъртта и любовта на Христо Ботев


„Да каже нявга народът“ разбулва мистерии около смъртта и любовта на Христо Ботев
12 Април 2021, Понеделник


Романът е достойно четиво за средношколците, за подготовка за олимпиади и литературни конкурси, както и за студенти хуманитаристи

Автор: Десант

Знаем  ли всичко за нашите национални герои, за тези, пред чиито ликове благоговеем и чиито имена ни изпълват със святост и респект, които са недостижими идеали, особено в днешното противоречиво време на девалвирали ценности? Какво научихме за Ботев, 145 години след неговата трагична гибел? Сякаш само на 2 юни  масово ние, българите се сещаме за него – да качим портрета му или стих в социалните мрежи.

Книгата на Бойко Беленски „Да каже нявга народът“ излиза в момент, когато „геополитическите полюси“ в света се разместват под въздействието на медицинска и политическа пандемия, когато много общочовешки ценности са подложени на съмнение.

Когато класическите национални доктрини и идеали вече са изчерпани, демодирани и останали в историята, а заедно с тях сякаш възвишени черти от човешкия характер потъват в забвение.

Книгата „Да каже нявга народът…“ е оказва своеобразен поклон към Ботев, и още един щрих към съхранението на националната ни памет като древна нация.

Написана от журналист и доктор по история, дългогодишен изследовател и вдъхновен родолюбец, тя е изключително въздействащо четиво.

В новия роман за Ботев, след век и половина научни спорове , градски легенди и различни исторически  тези и тълкувания, Беленски отговоря категорично на въпроси, които нямат еднозначни отговори и обвиват в митология личността на един от най-достойните синове на България.

От вражески куршум или от изстрел на близък съратник загива Ботев? В челото ли е прострелян или в тялото? Къде е заровена отрязаната от неговите другари- поборници глава, така, че да бъде грижливо скрита от неверниците, за да не я поругаят.

Само от пламенна любов ли се жени гениалният млад поет и революционер за Венета - племенницата на владиката Панарет Рашев, след първото й несполучливо венчило за търновския сарафин, или за да се сроди с имотна жена, за да финансира комитетските дела?

Сърдечно приятелство и въодушевление или остра вражда, и съревноваване  съпътстват отношенията му с Любен Каравелов - един от лидерите на поборници, войводи и хъшове  в емиграция? Купен ли е ръководителят на комитета от сръбското правителство?

Бойко Беленски живо и пластично ни представя един много релефен и земен образ на гениалния поет и войвода, светиня за поколения българи. В романа Ботев не е икона, но в никакъв случай не е демитологизиран. Писателят подхожда отговорно към почти „каноничния“ българин, обезсмъртен  в националната памет чрез  своя талант и саможертва

Младият и образован калоферец е представен като страстна натура, на която нищо човешко не й е чуждо, с полярен характер, с огнен темперамент. Но буйната младост и кипналата кръв на младия поет и публицист е  съчетана с преждевременната мъдрост, и съзряване под влиянието на исторически събития, които разтърсват Балканите и Европа в края на XIX век. Роден бунтар, с остър език и огнен темперамент, който не търпи насилие, диктат и началство, който не прави компромис и воюва за убежденията си със сърце, душа, кръв, и дори сълзи.

Прочитайки романа, читателят ще научи неподозирани факти и ще получи доста правдива представа за онези бурни времена, за трескавия кипеж в подготовката на национално- освободителните борби във Влашко, за последните години на Христо Ботев в емиграция, когато окончателно се формират мирогледа, идеалите му и най- високия връх в ценностната му скала - мечтата по освободеното Отечество. В романа оживяват „триизмерни“ и образите на Левски, на руският нихилист и революционер Сергей Нечаев, на Любен Каравелов, на избраницата на сърцето му Венета, на Садък паша, Никола Обретенов, войводите Панайот Хитов,  Филип Тотю и др…

Битието на хъшовете в емиграция Беленски пресъздава релефно и плътно, с цялата полярност  на падения и възходи - материални,  и етични, всички пререкания, възторзи и подлости, които съпътстват революционните завери и копнежа по мечтаното освобождение на Отечеството.

Като древногръцка драма звучат последните страници от романа, където Беленски в детайли пресъздава трагичните сражения на Милин камък и под връх Вола, където Ботев е убит и намира безсмъртието си. Бунтовният ентусиазъм и опиянение от святата кауза се редуват  с  тежките разочарования, и горестни мисли у четниците, прозрели, че ще падат курбан за имагинерна кауза.

С дълбок психологизъм е разкрита и душевната драма, която върви часове преди смъртта на напетия войвода и финалното прозрение, „че това е краят и че единственото, което му остава е честта, достойнството доблестно да посрещне смъртта и да не се посрами“. Кървавите боеве на четата срещу черкезите и редовната турска войска във Врачанския Балкан са възвеличени и сравнени с героизма на 300-та спартанци в битката при Термопилите.

Любопитна подробност от технологията на книгопечатането е, че изображението на корицата на книгата е първия триизмерен образ на Ботев нарисуван от режисьора Георги Врабчев.

Тя е  въздействащо и патриотично  четиво, което заема достойно място в съвременната ни литература и може да вдъхновява и възпитава младите поколения. За разлика от  книжките - еднодневки или булевардни четива, издадени с една цел – да гонят бързи печалби, и наводнили родния пазар, романът „Да каже нявга народът“ е творчески литературен продукт, с непреходно значение, който всеки мислещ  българин е добре да добави към селекцията  в домашната си библиотека. Книгата е достойно четиво за фонда на музеи, библиотеки и читалища не само у нас, но и за българските общности в чужбина.

Написването на романа отнема 10 месеца на Беленски, като той е завършен на 2 юни м.г. , а излиза от печат от издателство „Атеа“ съвсем  наскоро. Авторът на 30 книги вече има опит в сътворяването на исторически романи – за Стефан Стамболов и Г. С. Раковски. За историческата проза споделя, че е ползвал богатата библиотека на проф. Петър Велчев, секретар на Литературния институт към БАН. „Той разполага с уникална библиотека с богат фактологичен материал, въпрос на организация и на талант е самото с писането“, споделя Беленски. Той не крие, че е имал доста притеснения, за да изгради художествените образи на светините Ботев и Раковски: „Започнах с голям страх, тъй като никой не е посмял да ги интерпретира в художествено отношение в нашата литература! Докато Раковски безлико умира от туберкулоза, Ботев има величава смърт, към която сам се е стремял…“

Романът е достойно четиво  за средношколците, за подготовка за олимпиади и литературни конкурси, както и за студенти хуманитаристи. С  помощта на този роман, подрастващите не само, ще запълнят празнините от знания за Ботев и онова бурно и величаво време на национално-освободителни борби, но и биха намерили  основа за вдъхновение. Той е порив към каузи и идеали в съвременния свят на нови предизвикателства.


В категории: Добри Вести , Възраждане , Личности

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки