„Да каже нявга народът“ разбулва мистерии около смъртта и любовта на Христо Ботев


„Да каже нявга народът“ разбулва мистерии около смъртта и любовта на Христо Ботев
12 Април 2021, Понеделник


Романът е достойно четиво за средношколците, за подготовка за олимпиади и литературни конкурси, както и за студенти хуманитаристи

Автор: Десант

Знаем  ли всичко за нашите национални герои, за тези, пред чиито ликове благоговеем и чиито имена ни изпълват със святост и респект, които са недостижими идеали, особено в днешното противоречиво време на девалвирали ценности? Какво научихме за Ботев, 145 години след неговата трагична гибел? Сякаш само на 2 юни  масово ние, българите се сещаме за него – да качим портрета му или стих в социалните мрежи.

Книгата на Бойко Беленски „Да каже нявга народът“ излиза в момент, когато „геополитическите полюси“ в света се разместват под въздействието на медицинска и политическа пандемия, когато много общочовешки ценности са подложени на съмнение.

Когато класическите национални доктрини и идеали вече са изчерпани, демодирани и останали в историята, а заедно с тях сякаш възвишени черти от човешкия характер потъват в забвение.

Книгата „Да каже нявга народът…“ е оказва своеобразен поклон към Ботев, и още един щрих към съхранението на националната ни памет като древна нация.

Написана от журналист и доктор по история, дългогодишен изследовател и вдъхновен родолюбец, тя е изключително въздействащо четиво.

В новия роман за Ботев, след век и половина научни спорове , градски легенди и различни исторически  тези и тълкувания, Беленски отговоря категорично на въпроси, които нямат еднозначни отговори и обвиват в митология личността на един от най-достойните синове на България.

От вражески куршум или от изстрел на близък съратник загива Ботев? В челото ли е прострелян или в тялото? Къде е заровена отрязаната от неговите другари- поборници глава, така, че да бъде грижливо скрита от неверниците, за да не я поругаят.

Само от пламенна любов ли се жени гениалният млад поет и революционер за Венета - племенницата на владиката Панарет Рашев, след първото й несполучливо венчило за търновския сарафин, или за да се сроди с имотна жена, за да финансира комитетските дела?

Сърдечно приятелство и въодушевление или остра вражда, и съревноваване  съпътстват отношенията му с Любен Каравелов - един от лидерите на поборници, войводи и хъшове  в емиграция? Купен ли е ръководителят на комитета от сръбското правителство?

Бойко Беленски живо и пластично ни представя един много релефен и земен образ на гениалния поет и войвода, светиня за поколения българи. В романа Ботев не е икона, но в никакъв случай не е демитологизиран. Писателят подхожда отговорно към почти „каноничния“ българин, обезсмъртен  в националната памет чрез  своя талант и саможертва

Младият и образован калоферец е представен като страстна натура, на която нищо човешко не й е чуждо, с полярен характер, с огнен темперамент. Но буйната младост и кипналата кръв на младия поет и публицист е  съчетана с преждевременната мъдрост, и съзряване под влиянието на исторически събития, които разтърсват Балканите и Европа в края на XIX век. Роден бунтар, с остър език и огнен темперамент, който не търпи насилие, диктат и началство, който не прави компромис и воюва за убежденията си със сърце, душа, кръв, и дори сълзи.

Прочитайки романа, читателят ще научи неподозирани факти и ще получи доста правдива представа за онези бурни времена, за трескавия кипеж в подготовката на национално- освободителните борби във Влашко, за последните години на Христо Ботев в емиграция, когато окончателно се формират мирогледа, идеалите му и най- високия връх в ценностната му скала - мечтата по освободеното Отечество. В романа оживяват „триизмерни“ и образите на Левски, на руският нихилист и революционер Сергей Нечаев, на Любен Каравелов, на избраницата на сърцето му Венета, на Садък паша, Никола Обретенов, войводите Панайот Хитов,  Филип Тотю и др…

Битието на хъшовете в емиграция Беленски пресъздава релефно и плътно, с цялата полярност  на падения и възходи - материални,  и етични, всички пререкания, възторзи и подлости, които съпътстват революционните завери и копнежа по мечтаното освобождение на Отечеството.

Като древногръцка драма звучат последните страници от романа, където Беленски в детайли пресъздава трагичните сражения на Милин камък и под връх Вола, където Ботев е убит и намира безсмъртието си. Бунтовният ентусиазъм и опиянение от святата кауза се редуват  с  тежките разочарования, и горестни мисли у четниците, прозрели, че ще падат курбан за имагинерна кауза.

С дълбок психологизъм е разкрита и душевната драма, която върви часове преди смъртта на напетия войвода и финалното прозрение, „че това е краят и че единственото, което му остава е честта, достойнството доблестно да посрещне смъртта и да не се посрами“. Кървавите боеве на четата срещу черкезите и редовната турска войска във Врачанския Балкан са възвеличени и сравнени с героизма на 300-та спартанци в битката при Термопилите.

Любопитна подробност от технологията на книгопечатането е, че изображението на корицата на книгата е първия триизмерен образ на Ботев нарисуван от режисьора Георги Врабчев.

Тя е  въздействащо и патриотично  четиво, което заема достойно място в съвременната ни литература и може да вдъхновява и възпитава младите поколения. За разлика от  книжките - еднодневки или булевардни четива, издадени с една цел – да гонят бързи печалби, и наводнили родния пазар, романът „Да каже нявга народът“ е творчески литературен продукт, с непреходно значение, който всеки мислещ  българин е добре да добави към селекцията  в домашната си библиотека. Книгата е достойно четиво за фонда на музеи, библиотеки и читалища не само у нас, но и за българските общности в чужбина.

Написването на романа отнема 10 месеца на Беленски, като той е завършен на 2 юни м.г. , а излиза от печат от издателство „Атеа“ съвсем  наскоро. Авторът на 30 книги вече има опит в сътворяването на исторически романи – за Стефан Стамболов и Г. С. Раковски. За историческата проза споделя, че е ползвал богатата библиотека на проф. Петър Велчев, секретар на Литературния институт към БАН. „Той разполага с уникална библиотека с богат фактологичен материал, въпрос на организация и на талант е самото с писането“, споделя Беленски. Той не крие, че е имал доста притеснения, за да изгради художествените образи на светините Ботев и Раковски: „Започнах с голям страх, тъй като никой не е посмял да ги интерпретира в художествено отношение в нашата литература! Докато Раковски безлико умира от туберкулоза, Ботев има величава смърт, към която сам се е стремял…“

Романът е достойно четиво  за средношколците, за подготовка за олимпиади и литературни конкурси, както и за студенти хуманитаристи. С  помощта на този роман, подрастващите не само, ще запълнят празнините от знания за Ботев и онова бурно и величаво време на национално-освободителни борби, но и биха намерили  основа за вдъхновение. Той е порив към каузи и идеали в съвременния свят на нови предизвикателства.


В категории: Добри Вести , Възраждане , Личности

2
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
2
Бели руси и украинци
29.12.2021 06:20:33
0
0
Украинците сами смятат белоруски език за единствения приемственик и на старо-източно-славянски език (общо-източно-славянски език; на руски наименован "Древнерусский язык), и на по-късния му облик рутенски език (на руски: Западнорусский язык).
Защо:
"белоруски език" се казва на укр. "білоРУСЬКА мова"
"Староруски език" (тоест староизточнославянският/общоизточнославянския) се казва на укр. "давньоРУСЬКА мова" (тоест някак си "давно-руски език")
"Рутенски език" се казва на укр. "староукраїнська мова" (или "РУСЬКА мова")
"руски език" се казва на укр. "російська мова"
"русински език" се казва на укр. "русинська мова"
Тоест, номенклатурно/терминологично на украински език думата "руська" присъства само в "білоРУСЬКА, давньоРУСЬКА и РУСЬКА мова", тоест за украинците белорусите са единствените които са запазили прилагателното "руська" в името на езика им (като са добавили "бело-" напред). Всичките други: руснаците, русините и самите украинци нямат име на език и народ които да има пряка връзка с общоизточнославяните и общоизточнославянски език.
Това важи и за полската номенклатура с едно изключение: вместо "староукраїнська мова" (употребена от украинците), те използват "jezyk ruski", а вместо "давньоРУСЬКА мова" имат "jezyk staroruski".
Като се има предвид wiki-редовете по-долу:

"Згідно з теорією професора К. М. Тищенка, у лексичному плані найближчою до української є білоруська мова (84 % спільної лексики), потім польська (70 % спільної лексики), словацька (68 % спільної лексики) та російська мова (62 % спільної лексики)[48]. Для прикладу, за своїм лексичним складом англійська мова відрізняється від голландської на 37 %, а шведська від норвезької на 16 %."

може да се стигне до извода че украински език е само диалект на белоруския.
Горе-долу украински и белоруски по речников състав са като български и "македонски" (северномакедонски). А и по другите критерии: фонетичния инвентар, граматиката.
Защо не може да се каже че белоруски език бил украински диалект само обратното важи? Защото белоруски език е единствения запазил "-руська" в името си (изразен и на украински, и на полски, и на белоруски).
Също така и немците са наричали Беларус "Weissruthenien" (тоест "Бяла Украйна", "Белоукрайна") като под съществителното "Ruthenen" те имаха предвид украинците, а не руснаците като "Weissrussland" (тоест Бяла Русия) е по-ново име, а "Belarus" е най-новото и единствения политически коректен. "Weiss" = "бял" на немски.

Відмінності від інших слов'янських мов

https://uk.wikipedia.org/wiki/%D0%A3%D0%BA%D1%80%D0%B0%D1%97%D0%BD%D1%81%D1%8C%D0%BA%D0%B0_%D0%BC%D0%BE%D0%B2%D0%B0#%D0%92%D1%96%D0%B4%D0%BC%D1%96%D0%BD%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%96_%D0%B2%D1%96%D0%B4_%D1%96%D0%BD%D1%88%D0%B8%D1%85_%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2'%D1%8F%D0%BD%D1%81%D1%8C%D0%BA%D0%B8%D1%85_%D0%BC%D0%BE%D0%B2

"Згідно з теорією професора К. М. Тищенка, у лексичному плані найближчою до української є білоруська мова (84 % спільної лексики), потім польська (70 % спільної лексики), словацька (68 % спільної лексики) та російська мова (62 % спільної лексики)[48]. Для прикладу, за своїм лексичним складом англійська мова відрізняється від голландської на 37 %, а шведська від норвезької на 16 %."

Давньоруська мова

https://uk.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D1%8C%D0%BE%D1%80%D1%83%D1%81%D1%8C%D0%BA%D0%B0_%D0%BC%D0%BE%D0%B2%D0%B0

Jezyk staroruski

https://pl.wikipedia.org/wiki/J%C4%99zyk_staroruski

Староруски език

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D1%80%D1%83%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA

"Някои учени го наричат и общоизточнославянски език."

Древнерусский язык

https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BD%D0%B5%D1%80%D1%83%D1%81%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_%D1%8F%D0%B7%D1%8B%D0%BA

Old East Slavic

https://en.wikipedia.org/wiki/Old_East_Slavic

"Old East Slavic (traditionally also: Old Russian,[3] Belarusian: старажытнаруская мова; Russian: древнерусский язык; Ukrainian: давньоруська мова) was a language used during the 10th–15th centuries by East Slavs[4] in Kievan Rus' and its successor states, from which the Belarusian, Russian, Rusyn, and Ukrainian languages later evolved."
[...]
Some scholars replaced the anachronistic “Russian” with an adjective for Rus', using the name Rus'ian, Rusian (with one "s"), or Rus' language (Ukrainian: давньоруська мова, romanized: davn’orus’ka mova),[7][3][6] although these are less commonly used forms.

Староукраїнська мова

https://uk.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D1%83%D0%BA%D1%80%D0%B0%D1%97%D0%BD%D1%81%D1%8C%D0%BA%D0%B0_%D0%BC%D0%BE%D0%B2%D0%B0

"Староукраінська мова — українська мова XIV—XVIII ст. Тогочасна назва — руська мова (мова Русі). Спадкоємниця давньоруської (давньоукраїнської) мови. Побутувала на українських теренах Литви, Польщі, Молдови та Війська Запорозького (сучасні Україна, Білорусь, Польща, Молдова)."

Руська мова

https://uk.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D1%83%D1%81%D1%8C%D0%BA%D0%B0_%D0%BC%D0%BE%D0%B2%D0%B0

Jezyk ruski

https://pl.wikipedia.org/wiki/J%C4%99zyk_ruski

Рутенски език

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D1%83%D1%82%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA

"Рутенският език, известен също като старобеларуски, староукраински или западноруски, е бил източнославянски език с историческо значение. Той се е говорел след 1569 г. в източните славянски територии на Полско-литовската държава."

Западнорусский язык

https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%97%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%B4%D0%BD%D0%BE%D1%80%D1%83%D1%81%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_%D1%8F%D0%B7%D1%8B%D0%BA

Западнорусский язык [...]белор. старабеларуская мова, укр. староукраїнська мова, польск. jezyk ruski) — восточнославянский язык, имевший распространение в Западной Руси и Молдавском княжестве.
[...]
Западнорусский письменный язык — один из официальных[9][10][11] письменно-литературных языков Великого княжества Литовского с XIV века по 1696 год[12][13][14], а также восточнославянских воеводств Королевства Польского (после 1569 г.) и Молдавского княжества, как язык делопроизводства и литературы. Развился на базе письменности Древней Руси. В его основу легли западные (старобелорусский и староукраинский) диалекты восточных славян, а также элементы церковнославянского (преимущественно украинско-белорусского извода) и польского языков[6][15][5]. К концу XVII века на территории ВКЛ как язык делопроизводства был полностью вытеснен польским языком[6].
[...]
Литературный язык Великого княжества Литовского сложился в актовой письменности государства на основе преимущественно белорусских говоров около Вильно и центральных районов современной Белоруссии[30] (согласно Я. Станкевичу — на южно-полоцких говорах, которые одновременно были восточными говорами центрального диалекта[31]). На ранних этапах формирования языка присутствовало влияние южноволынских и северноволынских (или южнобелорусских) говоров ВКЛ.
В актовых записях Великого княжества Литовского XIV−XV веков преобладают диалектные черты украинского типа, но уже к концу XV века они сменяются белорусскими[6]. При короле Сигизмунде Августе южный тип языка исчезает полностью в делопроизводстве ВКЛ. В это время язык литовской канцелярии выступает уже как язык наиболее близкий к белорусским говорам около Вильно. В этом языке растворился и полоцкий тип актового языка, который раньше выступал в виде самостоятельной формы.

Білоруська мова

https://uk.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%96%D0%BB%D0%BE%D1%80%D1%83%D1%81%D1%8C%D0%BA%D0%B0_%D0%BC%D0%BE%D0%B2%D0%B0

Jezyk białoruski

https://pl.wikipedia.org/wiki/J%C4%99zyk_bia%C5%82oruski

Російська мова

https://uk.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%BE%D1%81%D1%96%D0%B9%D1%81%D1%8C%D0%BA%D0%B0_%D0%BC%D0%BE%D0%B2%D0%B0

Jezyk rosyjski

https://pl.wikipedia.org/wiki/J%C4%99zyk_rosyjski

Русинська мова

https://uk.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D1%83%D1%81%D0%B8%D0%BD%D1%81%D1%8C%D0%BA%D0%B0_%D0%BC%D0%BE%D0%B2%D0%B0

Jezyk rusinski

https://pl.wikipedia.org/wiki/J%C4%99zyk_rusi%C5%84ski

Weißruthenien

veraltete Bezeichnung für das Gebiet des heutigen Weißrussland

Belarus

"Belarus [...] (belarussisch Беларусь bzw. traditionell russisch Белоруссия Belorussija; amtliche Vollform: Рэспубліка Беларусь (belarussisch) bzw. Республика Беларусь (russisch), deutsche Transkription Respublika Belarus [...ʲ], deutsch Republik Belarus), im deutschen Sprachraum auch Weißrussland, ist ein osteuropäischer Binnenstaat mit der Hauptstadt Minsk."

https://de.wikipedia.org/wiki/Belarus

Ruthenien

https://de.wikipedia.org/wiki/Ruthenien

In der Habsburger- und insbesondere der Osterreichisch-Ungarischen Monarchie bezeichnete man 1772–1918 die ostslawischen (ukrainischsprachigen) Reichsangehorigen amtlich als Ruthenen. Davon abgeleitet:
die Sprachbezeichnung ruthenisch fur ukrainisch
gelegentlich die Bezeichnung Ruthenen auch fur die ukrainischsprachige Bevolkerung im Russischen Reich

Ruthenen

https://de.wikipedia.org/wiki/Ruthenen#20._und_21._Jahrhundert

Spatestens mit dem Ende des Habsburgerreichs definierten sich dessen ostslawische Untertanen zumeist als Ukrainer.
Die ostslawische Mischbevölkerung der Nordkarpaten, verteilt auf die Slowakei, Polen und die Ukraine, zweifellos ein Teil der Ruthenen nach fruheren Definitionen, wird heute zumeist als Russinen bezeichnet.

Най-ранното име за норвежки и шведски език е "датски", тоест "датски" се появява първо в историческите източници и се отнася и за бъдещите шведски и норвежки езици/народи, за всички скандинавци (и за жителите на Исландия и о. Ферое) . Тоест "датски" изпълнява за скандинавските езици същата роля като "руски" за източните славянски езици/народи.

Old Norse

https://en.wikipedia.org/wiki/Old_Norse

The 12th-century Icelandic Gray Goose Laws state that Swedes, Norwegians, Icelanders, and Danes spoke the same language, donsk tunga ("Danish tongue"; speakers of Old East Norse would have said dansk tunga). [...] Today Old Norse has developed into the modern North Germanic languages Icelandic, Faroese, Norwegian, Danish, and Swedish, of which Norwegian, Danish and Swedish retain considerable mutual intelligibility while Icelandic remains the closest to Old Norse.
[...]
Most of the innovations that appeared in Old Norse spread evenly through the Old Norse area. As a result, the dialects were very similar and considered to be the same language, a language that they sometimes called the Danish tongue (Donsk tunga), sometimes Norse language (Norront mal), as evidenced in the following two quotes from Heimskringla by Snorri Sturluson:

The Danish tongue and Scandinavian identity

https://www.academia.edu/1659454/The_Danish_tongue_and_Scandinavian_identity

https://www.researchgate.net/publication/267777544_The_Danish_tongue_and_Scandinavian_identity

Vikings, Scandinavians, Norðmen: What's in a name?

https://www.oeaw.ac.at/imafo/read/vikings-scandinavians-nordmen-whats-in-a-name

Both Dani and Nordmanni probably derived from terms that could be used in Scandinavia with a more general meaning: later texts in Old Norse used the term donsk tunga, the ‘Danish language’, as a way of referring to the broader Norse world.
1
SUSAN BENSON
10.11.2021 16:02:10
0
0
Здравейте дами и господа, Нуждаете се от финансова помощ? Аз съм Сюзън Бенсън. Аз съм кредитор, а също и финансов консултант.

Имате ли нужда от бизнес заем, личен заем, ипотечен заем или заем, за да завършите вашия проект? Ако отговорът ви е да, ще ви препоръчам да се свържете с моята фирма. Ние предоставяме всички видове кредитни услуги, включително дългосрочни и краткосрочни заеми. За повече информация, пишете ни по имейл: (sunshinefinancialgroupinc@gmail.com) или ми пишете директно на WhatsApp чрез: +447903159998 и получете отговор веднага.

Ние сме компания за цялостно финансово обслужване и се ангажираме да ви помогнем да изпълните всичките си стремежи. Ние сме специализирани в предоставянето на структурирани финансови решения на физически лица и компании по най-ефективния и бърз начин.

Ето няколко причини, поради които трябва да се свържете с нас за заем;
* Удобство - Можете да кандидатствате за заем по всяко време и навсякъде.
* Гъвкава сума - Вие решавате колко искате да заемете.
* Бързо директно финансиране - Получете заема си в рамките на 24 часа след одобрение.
* Гъвкава лихва - Достъпна лихва от 3%.
* Високи проценти на одобрение - имате 99,9% шанс да получите заема
* Гъвкаво погасяване - Вие трябва да изберете датата на погасяване, седмично, месечно или годишно за период от 1 до 30 години.
* Просто онлайн приложение.
* Персонализирано ръководство и опит.
* Без скрити такси

Не пропускайте възможност поради липса на финанси. Свържете се с моята компания сега, ние можем да ви помогнем със заем, защото сме помогнали на множество лица и организации, които са изправени пред финансови затруднения по целия свят.

За повече информация относно нашата оферта за заем, моля, изпратете ни вашата заявка за заем чрез
Имейл: sunshinefinancialgroupinc@gmail.com
WhatsApp/Telegram: +447903159998

Посредниците/консултантите/брокерите са добре дошли да доведат своите клиенти и са 100% защитени. С пълно доверие ще работим заедно в полза на всички участващи страни.
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки