Срядата след Великден се нарича Светла или още Празна. Църквата почита свети Йоан Богослов, един от любимите ученици на Исус Христос, който пръв познал Спасителя и повярвал във възкресението му.
В този ден се извършват два обичая за измолване на дъжд, изобилие, предотвратяване от градушка, бродници и неприятни заболявания.
Често през тази седмица стопанките наново боядисвали яйца, които раздавали за душите на починалите с цел да ги предпазят от превъплъщаване.
Рупците в Странджа извършват обичая Мара Лишанка, а в Дупнишко играят Ладино хоро. При него девойките се залавят в кръг, а две от тях държат забрадка над веригата. На три пъти те разсичат хорото и всяка мома се провира през арката от кърпи. Пее се песен, адресирана към последната мома в редицата и в нея предсказват за какъв момък ще се омъжи тя - за коняр, за пастир и т.н.
Обичаят Мара Лишанка се извършва с цел да се предпазят момите да не ги залюби дракон и да раждат деца булките. Той се изпълнява от моми и ергени и е със силно изразена брачна символика. Така се нарича обредната кукла, която символично бива „грабена“ от ергените, подобно на отвличането на мома за невеста.
С обредни песни момите отиват на мегдана, разделят в две редици, хванати за ръце. Момите от двете редици започват песен диалог с девойката, която държи куклата: „Маро и Лишанко,/ говедар те люби./ Ще дойдеш ли да го вземеш?/Скоро ли ще дойдеш?“. А Мара Лишанка им отговаря: „Ще дойда.“
Така диалогът продължава, като момите си подават куклата по ред.
След хороводните песни и припевки, близки до тези на ладуването, момите и ергените обикалят нивите и накрая шествието спира при реката, където пускат обредната кукла във водата - своеобразно жертвоприношение за предизвикване на плодородие, а левентите се хвърлят да я спасяват.
