Византийските принцеси в Преслав и Търново


Византийските принцеси в Преслав и Търново
Цар Константин Тих Асен и царица Ирина Ласкарина Асенина – стенопис от Боянската църква
09 Септември 2017, Събота


Сядайки на българския престол, те започват да управляват в интерес на България

Автор: Милен Николов, директор РИМ - Бургас

На днешния ден - 9 септември, през 924 г. пред стените на Константинопол цар Симеон I Велики и император Роман І Лакапин, сключват примирие, а не траен мир, за какъвто настоява византийската страна. Паметната дата от историята на България е повод да разкажем за византийските принцеси, царували в нашите столици Велики Преслав и Тъново. Една от които е Мария Лакапина - внучката на император Роман. 

Тя е и първата византийка, коронована за българска царица. След смъртта на цар Симеон Велики престолът заема неговият син от втория му брак – Петър. По това време в Преславския двор има две групировки.

Едната била за мир с Византия, а другата настоявала за продължаване на агресивната Симеонова политика спрямо империята. Надделяла първата групировка и така бракът между Петър и Мария бил уговорен, като Византия признала на българския владетел титлата цар, а на българския архиепископ – титлата патриарх.

Бракосъчетанието се състояло много тържествено на 8 октомври 927 г. в църквата „Св. Богородица край Извора” в Константинопол. То е извършено от византийския патриарх Стефан. Празненствата продължили повече от три дни. В чест на мира, който траял повече от 35 години, царица Мария била наречена Ирина (думата е гръцка и буквално означава „мир”).

През Второто българско царство голяма част от българските царици са византийски принцеси. Но първата чужденка на престола на възобновеното ни царство не е византийка. Тя е неизвестна по име дъщеря на императора на Латинската империя Пиер дьо Куртене – внук на френския крал Луи VІ и първи братовчед на Филип ІІ Август.

Майката на тази принцеса е Йоланта Фландърска – сестра на константинополските императори Балдуин І и Анри І. През 1213 г. България и Латинската империя сключили мирен договор след дългогодишната война между двете държави, започната още при управлението на цар Калоян.

Мирът бил скрепен именно с брака между неизвестната по име принцеса и племенница на император Анри (който бил вече женен за дъщерята на Калоян) и българския цар Борил.

През 1218 г. цар Иван ІІ Асен прогонил чичо си Борил от престола. По това време той вече бил женен за първата си съпруга Ана. Впоследствие обаче тя изглежда била принудена да се замонаши, а царят се оженил повторно за Ана-Мария – унгарска принцеса, дъщеря на крал Андрей. Но тя починала през 1237 г. и Иван ІІ Асен се оженил отново – този път за византийската епирска принцеса Ирина, по-малка дъщеря на император Теодор Комнин Дука Ангел, който бил победен на бойното поле при Клокотница и прекарал доста време в български плен заедно със семейството си. Според хрониста Георги Акрополит българският владетел обичал третата си жена „не по-малко, отколкото Антоний обичал Клеопатра”.

Една от най-трагичните фигури на Българското Средновековие е безспорно тази на цар Константин Тих Асен (1257-1277 г.). Този владетел претърпява големи поражения както на бойното поле, така и в дипломацията.

Към края на управлението си той остава сакат вследствие на падане от кон по време на лов, а живота си завършва като е посечен от въстаника Ивайло. Но освен това той е единственият български цар през цялата ни средновековна история, който е женен не за една, а за две византийски принцеси. Първата жена на Константин Тих, чието име е неизвестно, през 1257 г. е изпратена като заложница в Никея.

Втората му съпруга е именно никейска принцеса – Ирина Ласкарина Асенина, дъщеря на императрица Елена Асенина (дъщеря на Иван ІІ Асен) и на никейския император Теодор ІІ Ласкарис.

През 1268 г. Ирина починала и затова Константин Тих се жени за трети път – сега за Мария Палеологина Кантакузина, племенница на император Михаил VІІІ Палеолог, дъщеря на сестра му Евдокия.

Това е един от най-ярките женски образи в Българското Средновековие.
Според хрониста Георги Пахимер царица Мария била една от най-хитрите и коварни жени по това време, а самият император Михаил VІІІ се страхувал не от Константин Тих, а от жена му.

Причината за подобно противостоене между чичо и племенница е известна. Когато е сключен бракът между Мария и Константин Тих, Михаил VІІІ обещава като зестра да върне Месамбрия и Анхиало на България. Но това си остава само обещание, вследствие на което напрежението срещу новата владетелка нараства. Затова царица Мария открито започнала да съветва мъжа си да обяви война на империята и с бой да отвоюва градовете си. Така тя загърбила своите родови и национални пристрастия към Византия и се изявила като действително българска царица. Това била жена с много силен характер.

Когато Константин Тих се наранил от падането, тя де факто иззела неговата власт и започнала да управлява едва ли не еднолично. Царицата изобщо не се двоумяла да използва всякакви оръжия срещу враговете си. Един от тях бил мощният аристократ деспот Яков Светослав, който дори се величаел като „цар на българите”. За да го елиминира, Мария първо приспала бдителността му като го осиновила, а впоследствие го отровила.

След смъртта на Константин Тих, Михаил VІІІ решил да се справи по най-безболезнения начин с България. За целта оженил набързо Иван ІІІ Асен – сина на Мицо Асен (зет на Иван ІІ Асен), за дъщеря си Ирина и пратил делегация в Търново, агитирайки българите да ги приемат за владетели. Но той отново не оценил добре качествата на племенницата си.

Царица Мария се намирала пред две опасности – Ивайло и Михаил VІІІ. Но и Ивайло бил заплашен от византийския император и затова, ръководени от общи интереси, те намерили блестящ изход от положението – селският вожд и българската царица сключили брак.

Единственото условие било синът на Мария и Константин Тих – Михаил Асен, да бъде престолонаследник. Така Ивайло се легитимирал като български владетел, Мария запазила положението си и това на сина си, а Михаил VІІІ останал излъган. Едва през 1279 г., когато Ивайло претърпял поражение от татарите, византийска войска успяла да навлезе в България и да наложи Иван Асен ІІІ и Ирина на българския престол – за съвсем кратко време впрочем.

През 1292 г. цар Георги Тертер загубил доброто разположение на татарите, които тогава диктували съдбините на балканските държави, и загубил престола си. Български цар станал Смилец – един от големите български аристократи, чиято ориентация била провизантийска. Неговата съпруга била също от византийското императорско семейство – тя била племенница на Михаил VІІІ и братовчедка на новия император Андроник ІІ Палеолог.

Много бързо кризата в България от средата до края на ХІІІ в. била преодоляна от един от най-успешните, но и непознати за широкия кръг читатели български владетели – цар Тодор Светослав Тертер, синът на Георги Тертер. През 1300 г. той се завърнал от татарски плен и след няколко ловки дипломатически хода успял да издейства позицията си не на васал, а на съюзник на татарите. Същевременно той се разправил с вътрешната опозиция – един от враговете му изглежда бил самият търновски патриарх, който бил убит по заповед на царя. Византия с голямо безпокойство следяла засилването на България, но ходовете й били неуспешни.

Самият Тодор Светослав не се поколебал и започнал отвоюването на българските земи по Черноморието. Той успял да спечели битката при Скафида през 1304 г. и да възвърне земите до Ахтопол в пределите на държавата. Византия не могла да се защити, напротив – само след няколко години признала правата на българите спрямо Черноморието.

За сметка на това българският цар изпратил кораби с жито на гладуващото население на Константинопол и наложил на Византия поредния политически брак – през 1307 г. той се оженил за Теодора Палеолог, дъщеря на съимператора Константин ІХ и внучка на Андроник ІІ. Това била последната византийска принцеса, която станала българска царица. Важно е да отбележим, че тя сключила втори брак с Михаил ІІІ Шишман Асен, който приел българския престол след смъртта на Георги ІІ Тертер – сина на Тодор Светослав и самата Теодора.

Последната византийска принцеса, приета в българското царско семейство, била дъщерята на император Андроник ІІІ Палеолог – Мария-Ирина. Бракът между нея и първородния син и престолонаследник на цар Иван Александър – Михаил Асен, бил уговорен след голямата победа на българите при Русокастро през 1331 г. Той бил сключен през 1338 или 1339 г.

Но принцеса Мария-Ирина не станала българска царица – съпругът й Михаил Асен загинал в битка с турците през 1355 г., преди още да наследи българския трон. За разлика от царица Мария, жената на Константин Тих, тя обаче запазила близки връзки с баща си и дори съществуват данни, че му донасяла важни сведения от българския царски двор. За такова събитие се споменава през 1341 г. в едно писмо на Григорий Акиндин.

Според него Андроник ІІІ получил известие от дъщеря си с предупреждението, че българите мобилизират войската си. Така че тази вече българска принцеса останала все пак вярна на родовото си и национално чувство, поне в първите години на брака си. Имаме данни, че след смъртта на съпруга си Мария-Ирина Палеолог Асен се оттеглила в един от месамбрийските манастири. Днес притежаваме рисунка на нейния гроб в Несебър, направена през 1829-1830 г.



Оловен печат на цар Петър и царица Мария-Ирина Гробът на принцеса Мария Палеолог в Несебър – рисунка на Сейже и Дезарно, 1829-1830 г. Ирина Комнина Дука-Ангел, българска царица, третата жена на цар Иван ІІ Асен. Стенопис от църквата „Св. Архангели” в Костур

В категории: История , Добри Вести , Средновековие

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки