Национален конкурс „Сграда на годината“ е най-популярното и престижно събитиe в сферата на инвестиционните проекти, строителството и архитектурата в България. Целта му е да отличава най-добрите постижения при реализация на съвременни сградни проекти през съответната година, както и свързаните с реализацията им инвеститор, архитект и строител.
В тазгодишното му издание сгради от Бургас взеха три първи награди. Две от тях донесоха проекти, в които инвеститор е местната власт.
Първо място в категория „Проекти, свързани с развитието на градовете“ спечели новият Културно-исторически комплекс край Рибарското селище.
Специална награда в категория „Социална инфраструктура и сгради със специално предназначение“ пък завоюва Музеят за съвременно изкуство и библиотека в Бургас.
Първа награда в категория „Социална инфраструктура и сгради със специално предназначение - сгради здравеопазване“ бе дадена на новата МБАЛ „Сърце и мозък“, която построи в морския град частен инвеститор.
Национален конкурс „Сграда на годината” се организира от ГРАДЪТ Медиа Груп, под патронажа на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Събитието се осъществява с подкрепата на индустрията и браншовите организации в областта на инвестициите, проектирането и строителството в България.
Тутракан
Интересно че Тутракан се казва на румънски Turtucaia/Туртукая, тоест съгласната "-n"/"-н" е напълно изчезнала (на турски също няма "-н" Turtukaya/Туртукая).
Аз не знам дали турското име е заимствано от румънски език или обратно обаче изглежда че българското име (или бг. облик на името) е най-старото понеже има тази съгласна "-н".
Например в румънски език има диалекти в които до скоро (може би чак до днес днешен, не знам точно) имаше съгласна нь (в български език тя съществува в думи като "нюх"), например в банатски говор или диалект се казва "ursony, ursoanye"/"урсонь, урсоанье" докато в литературен румънски тези думи звучат "ursoi/ursoaie"/"урсой, урсоайе" с "й" (изписан "i"; превод на думите: голяма [мъжка] мечка; голяма женска мечка).
Латинската дума "cuneus"/кунеус (=гвоздей) е станала "cui"/куй на литературен румънски а "cuny"/кунь на банатски като обликът "кунь" е по-стар, по-архаичен в сравнение с литературния/стандартния "куй".
В литературен румънски тази съгласна n'/ny/нь е изчезнала (не знам точно кога, но струва ми се че, когато се появяват първите писани текстове на румънски език (16. век), във Влашко (тоест: и в гр. Олтеница) тя вече беше изчезнала (доколкото си спомням). Само в текстовете от област Банат те присъстват.
В област Влашко на Румъния (тоест: в южна Румъния), в гр. Oltenita/Олтеница (отсрещния дунавски град на гр. Тутракан) се говори литературен румънски, тоест тамошният говор е горе-долу идентичен с литературен/стандартен румънски. Разбира се, че и 1-2 км на юг, в гр. Тутракан се говори (от малкото стари румънци които още живеят там) стандартен румънски.
Тоест там сегашни произношения от рода на "Turtucania"/"Туртуканя" не са възможни. Може би в далечното минало (тоест: преди 16. век, преди да е имало написани текстове на румънски) и тамошният диалект на румънски език да е съдържал "нь" обаче тази съгласна отдавна е изчезнала.
Тоест може би българското име да е заимствано от "старото румънско" *"Turtucania"/"Туртуканя" преди от него да изчезне тази съгласна (този фонем) "нь" и преди името да започне да се произесе "Туртукая" (Въпреки че тогава името би следвало да звучи Тутраканя на български, а не просто Тутракан.)
Това е само теоретично. Много по-вероятно обаче е че румънците са заимствали името от българите и не са могли да го произнесат с "нй", така че от Тутраканя (румънско приспособление) те са направили първо Тутракая и после Туртукая.
Съществува и възможността че първоначално българското име е било Тутракань и после то е станало Тутракан (подобно на старобълг. "конь, день) въпреки че най-вероятно "Тутракан" няма старобългарски (тоест славянски) произход.
Както и да е, независимо дали първоначалното име на този град на български е било "Тутракан" или "Тутракань", румънското приспособление вероятно е било съществително от женски род Тутракая (понеже невъзможността на румънците да изговорят "ТутракаНЯ"), после Туртакая или Тутрукая, а най-накрая Туртукая.
А после турците заимствали тази дума от румънски език.
Обаче, възможно е и румънското име да е било заимствано от турски, а не обратно. Тоест турското име да е било пряко заимствано от български език, а румънското име едва след това да е било заимствано от турски език. Тоест възможно е че румънското име се е появило късно и е трето хронологически, като най-старият облик (запазен в настоящо време) е българският (Тутракан), след това турския и едва след това румънския.
