Преди 167 години: Поляци, унгарци и италианци участвали като доброволци във Видинското въстание


Преди 167 години: Поляци, унгарци и италианци участвали като доброволци във Видинското въстание
29 Май 2017, Понеделник


На 29 май 1850 г. избухва въстанието в Ломско, Видинско и Белоградчишко за премахване на едрото османско феодално земевладение и извоюване на автономия. Чужди революционери се притичат на помощ на поробените българи. Сред тях е и Лайош Кошут

Автор: Доц. Йордан Василев, д-р по история

През 1849 г. във Видин идват 1000 полски, унгарски и италиански революционери. Сред тях е й Лайош Кошут. Те разказват на българите за борбата си срещу австрийското потисничесто и това засилва тяхното желание да се освободят от турско робство.

Кметовете на градове и села от Видинския край се събират в Раковишкия манастир и решават да се вдигне въстание. Те знаят, че ще има много желаещи да се включат в него, но нямат оръжие. Затова техни представители отиват в Белград да търсят помощ.

Обещават им 10 000 пушки и 200 хиляди патрона, както и че ще изпратят офицери, които да ги обучават в стрелба. Споразумяват се оръжието да бъде доставено в края на май, но едва в последнте дни на юни пристигат само 200 пушки и 2000 патрона.

Въпреки че няма добра подготовка, въстанието е обявено. Българите грабват коси, вили, брадви и тояги и тръгват на бунт срещу тиранията. В селата от Видин и Лом до Белоградчик заптиета са пленени, някои са убити, а други са затворени, като им взимат оръжието и се въоръжават с него.

В с. Арчар българите намират малък склад с оръжие и боеприпаси, от който взимат 50 пушки, 12 пистолета и 800 патрона, както и едно буре с барут. С тях 2000 души, под водачеството на капитан Кръстю, нападат Лом, като по пътя им  се присъединяват още 800 души.

Градът няма крепостна стена, но в него се намира казарма с 1200 войници и две оръдия. Под прикритието на нощта въстаниците се придвижват до казармата, а на развиделяване я нападат. Унищожават постовете, но ги спира дебелата дъбова врата, обкована с желязо. Отсичат две дървета и с тях започват да я блъскат като с тарани.

Турските войници вече са се разбудили и ги обстрелват от прозорците на казармата.

Един от първите паднали е кап. Кръстю. Командването се поема от Иван Кунин. Той нарежда да трупат дървета и клони около казармата, за да ги запалят и тя да изгори. Забравили са обаче за двете оръдия.

Турците откриват стрелба с тях и много от въстаниците са убити, а другите се оттеглят.
В почти същото време 4500 души начело с Петко Маринов обсаждат Видин. Той разчита на уговорката с търговеца Милен Дянков, който му е обещал, че ще въоръжи 200 души, които да превземат крепостта отвътре и да отворят вратите.

Поради неизвестни причини това обаче не става. В същото време към Видин наближава 5-хилядна башибозушка орда, организирана и предвождана от Селим бей. Петко Маринов снема обсадата и повежда въстаниците срещу башибозуците.

Срещат се в тополовата гора на 6 км от Видин. Турците са наточили ятаганите си да колят разбунтувалата се рая, а въстаниците са грабнали коси, вили, мотики и брадви да извоюват свободата си. Завързва се ожесточена битка.

Много жертви падат и от двете страни. В разгара на битката се включва отрядът на Марко Тунин от само 100 души, но се нахвърлят с такъв устрем срещу турците, че те ги мислят за най-малко хиляда и с викове „Вай, Аллах“ се втурват в бягство.

Въпреки победата, Петко Маринов разбира, че втора обсада на Видин е безсмислена и се отправя към Белоградчик. Той също е силно укрепена крепост и в нея има 2500 низами и 10 оръдия.

Там се среща с Никола Пуйо, който е събрал 3500 разбунтували се селяни, но имат само 40 пушки и 500 патрона. А от стените на крепостта турците стрелят непрекъснато и всеки, приближил се до обхвата на техните пушки, рискува живота си. Петко Маринов, който носи взетото буре с барут, предлага план.

Въстаниците си правят лъкове и стрели, към които привързват малки торбички с барут. Нощно време се приближават до стените и ги изстрелват запалени. Освен това отбиват реката и прекъсват водоснабдяването на града.

Обсадата продължава цели 10 дни. И тогава се приближава 12-хилядна редовна турска войска с 20 оръдия и 5 000 башибозуци, които удавят въстанието в кръв.


В категории: Добри Вести , Възраждане , Епопея на забравените

1
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
1
Генади Савов
29.05.2017 19:51:24
1
0
Петър Кузманов пише в книгата си-Кнез Иван Кулин-1971 година.-Пунктовете край Лом били заети от въстанници-българи ок.29 май-1 юни-1850 година,но от Сърбия не дошло нужното оръжие,а малко пушки,няколко сръбски офицери в униформи и обещания-сръбска и руска войска да навлязат във Видинска област-във Влашко имало руска и турска войска от 1848 година-Влашкото княжество било под временно съвместно руско-турско управление-Страшимир Димитров-Въстанието от 1850 година в България-1972 година.Фехим бей от Лом събрал турските бейове и решили да нападнат българите край с.Динково-Хасанова махала-Ломско.Турски съгледвачи донесли,че въстанниците имали коси,тояги,вили и малко пушки-сред тях нямало сръбска войска-сръбските офицери избягали в Сърбия тайно.Многобройната турска конница над 100 души-башибозук по В.Т.Хиндалов-Видинското Въстание-1850 година-1925 год.сломила с пушечен огън около 800-те въстанници,пръв паднал прострелян капитан Кръстьо при Хасанова махала с ок.150 убити българи или 60 човека по Г.ГДимитров-Княжество България том.2-1895 год.Тъй завършило въстанието в Ломска нахия.
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки