За духовна люлка на това движение пък се приема, че е Бургас
Автор: Диана Славчева
За начало на вегетарианското движение у нас се смята 1904 г., когато в София се появява първата организирана група от вегетарианци. Въпреки това за духовна люлка на това движение се смята Бургас.
Членове на първата вегетарианска група у нас, създадена през 1904 г.
Всъщност семената на принципите да се яде само растителна храна са посяти от толстоистите, които през 1906 г. основават своя колония в странджанското село Алан кайряк (дн. Ясна поляна).
Това не пречи привържениците на растителноядството да обявяват за баща на родното вегетарианство... Неофит Рилски. Защото той, говорейки за това колко са полезни постите – не само за душата, но и за тялото, бил казал: „Не е истина, както мислят в света, че месото давало сила и кръв. Погледнете воловете, които ги имаме и продаваме; те се хранят само с трева, но са силни, имат и кръв и месо изобилно“.
Това поне твърди неговият ученик и послушник Димитър Маринов (впоследствие основател и първи директор на Етнографския музей в София) в спомените си от 1863 г. В тях той свидетелства, че монахът просветител наш никога не ял повече от две блюда, при това те винаги били постни.
Все пак, официално Българският вегетариански съюз се основава през 1914 г. Един от учредителите му е толстоистът Йордан Ковачев – юрист, поет и преводач, по-известен като българския Махатма Ганди.
В своя брой 2 от октомври 1929 г. сп. „Вегетариански преглед“ публикува словото, с което видната бургаска общественичка Жени Патева открива XI Вегетариански конгрес, свикан в морския град.
Седалището на организацията обаче до 1932 г. е в София. След това – неизвестно по какви причини, бива преместена от столицата в Казанлък. За неин председател по това време е избран популярния български драматург, педагог и писател Илия Енчев, родом от великотърновското село Горски Долен Тръмбеш.
Илия Енчев
Дописка в бр. 196 на в. „Казанлъшка искра“ отпреди 90 години уточнява, че органът на организацията – списание „Здрав живот“, също започва да се печата в Града на розите.
Изданието е наследник на започналото да излиза през 1919 г. списание „Вегетариански преглед“. Неговият първи брой се появява през 1931 г. и излиза два пъти месечно, на всеки 15 дни в тираж 2000-2500 бр. Втората световна война слага окончателен край на българската вегетарианска преса.
