Чешкият художник Мърквичка бил и изкусен виртуоз на сонета


Чешкият художник Мърквичка бил и изкусен виртуоз на сонета
Иван (Ян) Мърквичка
23 Април 2019, Вторник


На 23 април отбелязваме годишнината от рождението на автора на “Ръченица”

Автор: Камен Колев

Голям художник, родоначалник на българската живопис, основател на Художествената академия, зограф на храма „Александър Невски”, автор на герба на Княжество България – многостранният чех Иван (Ян) Мърквичка продължава да ни изумява с талантите си и днес. На 23 април т.г. се навършват 163 години от рождението на чешкия виртуоз, за когото малко известен факт е, че е и автор на сонети.

През 1930 г. в Придворната печатница в София той отпечатва на чешки език свои поетични творби. В стихосбирката „Прашинки от неведомото” майсторът на четката, а както се убеждаваме – и на словото, рисува с думи живота, щастието, жените, България. Култът към идеалната плавна и изящна линия, видим в картините му, се забелязва с просто око и в поезията му.

Мърквичка е роден в село Видим при Дуба, Чехия, на 23 април 1856 г. Като художник той започва да се налага в началото на 70-те години на ХІХ в. в пражката Академия за изобразителни изкуства. Там негови учители са професорите Емануел Ром и Антонин Лхота. По-късно следва в Мюнхенската кралска академия при Ото Зайц.

Със завръщането си в Прага в края на 1870 г. той става учител по рисуване в престижна пражка гимназия и работи като асистент на известния чешки график проф. Хусник. Преди да дойде в България Мърквичка рисува портрети в духа на мюнхенската академична живопис.

В Пловдив той пристига едва 25-годишен по покана на правителството на Източна Румелия. Времената на първото десетилетие след Освобождението са интересни – за тях Иван Вазов казва: „Нямаше нищо, трябваше всичко“. Градът под тепетата по това време е културен и социален център. Кипи подготовката и на Съединението...

През есента на 1881 г. Мърквичка става учител по рисуване в пловдивската гимназия „Александър І”. Той е първият, който започва да обучава в тънкостите на рисувателните техники и момичета – нещо, което по думите му било непознато в тези времена дори в държава като Германия!

Преподавателският му метод е чисто академичен – децата рисуват от натура и по гипсови модели, но в автобиографията си чехът изтъква: „Не беше възможно да се намери човек да позира".

Проблемът е в предразсъдъците и суеверието за вещаещо гибел „зазиждане" – не само на хора, но и на животни. „Вървях ли по улицата, често се спирах скрит някой да не ме види и рисувах интересен сюжет. Случи ми се да рисувам магаре: щом неговият стопанин ме видя, веднага го отведе, да не го урочасам", разказва още художникът.

Пет години по-късно той прави първата си самостоятелна изложба, а после още две, заедно с колегата си от гимназията Антон Митов. Именно в Пловдив Мърквичка създава и първите си композиции с маслени бои: „Пловдивски пазар" (1883), „Сакаджии" 1887), „Пловдивски пазар" (1888). Рисува и различни портрети. В екип с археолога Вацлав Добруски, който също е от чешки произход, става съавтор и на герба на Княжество България, използван неофициално между 1881-1927 г.

Междувременно името му Ян е побългарено и местните започват да го наричат Иван.
Четири години след Съединението той се мести в София, където рисува основно в селския битов жанр. Тогава създава и двата варианта на легендарното си платно „Ръченица“ (през 1894 и 1906 г.) и двата варианта на също толкова известната си „Задушница" (от 1895 и 1899 г.).

Единият вариант на „Ръченица” е изложен в Националната художествена галерия, но другият е в неизвестност през последните 80 години. Появява се сензационно на търг на аукционна къща „Аполон и Меркурий” и е откупен от бизнесмен за 75 000 евро. Преди това картината принадлежи на известен българин, заминал с указ на цар Борис ІІІ да открие търговско представителство в Швейцария през 1942-1943 г.

Въпросният господин повече не се връща у нас, но през 1959 г. наша правителствена делегация заминава за Швейцария. Ръководителят й се среща с емигранта и го убеждава да му продаде картини на Мърквичка и други художници срещу златни наполеони. Така вторият вариант на „Ръченица“ се завръща у нас.

Друг любопитен факт около тази картина е, че на нея е изобразен ирландският журналист Джеймс Баучер. Танцът, запечатан на живописното платно, е изигран в една кръчма в кипрото селце Бистрица край София.

Мърквичка и Баучер се срещат случайно – файтонджията на кореспондента на „Таймс“ е родом от селото и често го води там. Това, че Баучер рипа ръченица в шопска носия, затвърждава прозвището му „ирландецът с българското сърце“.

За сензационна цена се продава на търг и „Оплаквачката”, за която се предполага, че е рисувана като ескиз към „Задушница”. На аукциона цената на картината скача от 19 900 евро на 32 000 евро.

През 1896 г. Мърквичка, с Константин Величков и Антон Митов основават Държавното рисувално училище в София. Той, Митов и д-р Иван Шишманов изработват законопроекта за създаването на учебното заведение. Чехът става пръв негов директор, като в школото преподава и сънародникът му Ярослав Вешин. 

Заедно с други български общественици Мърквичка основава и първото сдружение на българските художници – Дружество за поддържане на изкуството в България (преименувано през 1893 г. в Дружество на художниците в България). А съвместно с Антон Митов пък редактира първото българско списание за изобразително изкуство – „Изкуство” (1895-1899).

Не можем да не споменем и важната роля, която чешкият художник играе при изографисването на храм-паметника „Александър Невски”. По това време се разгаря голям спор кой ще рисува стенописите и иконите. Групата на проф. Антон Митов и на проф. Иван Мърквичка защитава позицията в изографисването да вземат участие повече българи. Другото лоби настоява то да бъде извършено само от руски художници.

Печелят хората на двамата професори и току-що завършилите Рисувално училище 14 млади творци се включват активно в работата. Самият Мърквичка е автор на стенописните композиции „Изкушението на Христос на планината", „Христос между книжниците и фарисеите в храма" и др. По-късно той рисува голям живописен исторически цикъл „Страдания за свободата на България“ (известен и като „Под игото“), включващ творбите „В кърджалийско време“, „Преследваният въстаник“, „Мъченици“, „Бащина глава“, „Ноктюрно на ужаса“ и „Хайдути“.

Пак той оставя и първия образ на Паисий в българската живопис. Заедно с Антон Митов и Й. Обербауер чешкият живописец илюстрира романите на Иван Вазов „Под игото" (неговото второ и трето издание) и „Нова земя“. Прави илюстрации и към стихотворението на Вазов „Боръ", към спомените на Х. Ковачев за Левски, към народните приказки „Педя човек – лакът брада“ и „Мечи син“.

Под влиянието на импресионизма в Париж през 1900 г. Мърквичка създава цяла серия красиви платна с портрети и пейзажи.

И още една негова заслуга за развитието на изкуството у нас – той е организатор и участник в първата колективна експозиция в България, наредена в Павилиона на изящните изкуства към Първото българско земеделско-промишлено изложение, предшественик на Пловдивския панаир. На форума Мърквичка се представя с макет на скулптурата „България – покровителка на земеделието и занаятите", както и с 15 картини, сред които и „Улица в Пловдив". Негово дело е и официалният плакат на изложението.

След повече от четири десетилетия, посветени на българската култура и духовност, проф. Иван Мърквичка се завръща в родината си. Там той живее в Прага до смъртта си на 16 май 1938 г. Дотогава обаче всяка година се връща за по 3-4 месеца в България и рисува композиции из българския живот. Тъкмо в този период започва да се подписва с български букви.

Преди 15 г. Министерство на културата реши да откупи гробното място на проф. Мърквичка в пражкото гробище „Малвазинки“ в пражкия квартал „Смихов“, като грижата за него пое Българският културен институт в Прага.


Легендарната „Ръченица“ Не по-малко известната „Задушница“

В категории: Новини , История , Възраждане

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки