Учени откриха много полезни съединения в ядливите цветя. Едно от тях е синята теменужка. Според резултатите от изследванията в нея се съдържат много протеини, както и значителни количества минерали – цинк, манган, фосфор, желязо, калий и калций. Освен това са открити и много каротиноиди, които представляват отлични антиоксиданти, а също и витамин С.
Използването на теменужки в кулинарията датира още от времето на римляните. Те ги добавяли във виното, което наричали „есенна напитка“.
Днес от това цвете има около петстотин сорта. От тях подходящи за използване в храната са горската теменужка (viola odorata), трицветната теменужка и полската теменуга (viola arvensis) с жълти и кремавобели листенца. Останалите видове са неподходящи за консумация, а някои от тях дори са отровни.
Благодарение на сладникавия си вкус ядливите теменужки се използват за приготвяне на десерти по целия свят, придавайки им нежен вкус. Те служат едновременно и за украса, и като вкусен елемент от сладкишите.
Пикантният им вкус умело се използва от готвачите в различни блюда и напитки. С тях се украсяват салати и гарнитури от зеленчуци.
Захаросаните горски теменужки са изискан десерт, който е известен в Европа от столетия. Традицията за приготвянето им (violettes de Toulouse) се заражда във френския град Тулуза, признат за „столица на теменужките. Там всяка година в първата половина на февруари, когато започва цъфтежът им, се провежда Фестивал на теменужката, на който се предлагат не само живи цветя, но и продукти от тях като сладкиши, ликьори и парфюми.
Най-известната почитателка на захаросаните теменужки е австрийската императрица Елизабет Баварска, по-известна като Сиси.
Цветовете се намазват с помощта на мека четка с яйчения белтък и се овалват в захарта. Особено внимание се обръща на сърцевината на цвета, където са тичинките, тъй като ако не е захаросан добре, впоследствие листенцата те ще се откъснат под влиянието на собствената си тежест.
Пак поради тази причина, за да не увиснат листенцата, трябва да се наредят с „лицето“ надолу върху пергаментова или домакинска хартия.
Така подготвените цветенца се слагат в ава и се поставят за 2-3 часа във фурна, загрята до 60 градуса. на стайна температура изсушаването им ще продължи не по-малко от 24 часа.
Захаросаните теменужки се съхраняват в стъклен буркат, като на стайна температура може да престоят 3 месеца, а в хладилник – над половин година.
Освен да се хапват като лакомство, те може да се сервират с чай или с тях да се украсят торти, сладкиши и други сладкарски изделия.
Също така може да се пуснат в шампанско, където под въздействието на газираните мехурчета те ще се разтворят, а напитката ще добие наситен цвят и теменужен аромат.
От горските теменужки може да се приготви и оцет, който е подходящ за употреба като салатен дресинг или подправка към месо и пушени меса. Той е и предкрасно средство против главоболие, като само една супена лъжица от него, разтворена в чаша вода, гарантира край на мигренозното страдание.
Приготвя се като една шепа цветове се измиват и се подсушават. После се слагат в стъклен съд и се заливат с 150 мл 9-процентов оцет. Капачката се затваря и течността се разклаща добре. Шишето или бурканът се държат 10-14 дни на топло място. След това оцетът се прецежда и е готов за употреба.
Но гастрономическата ценност на тези цветя, не са единствените им достойнства. Те намират широко приложение и в народната медицина. Отварата от теменужки притежава противовъзпалителни свойства и служи като отхрачващо средство при бронхити, пневмония и лечение на ангини. Теменужките са полезни за храносмилателната система, тъй като са отлично жлъчегонно средство.
Настойката от цветовете и коренището от растението са полезни при цистит, камъни в бъбреците и други заболявания на отделителната система.
