Държавата демонстрира пълно безхаберие към безценното ни културно-историческо наследство
Автор: Диана Славчева
Тъжна и отчайваща гледка представлява днес мястото, където преди 12 години бяха открити мощи на св. Йоан Кръстител на остров Свети Иван край Созопол. Руините на островния манастир „Св. Йоан Предтеча“ са скрити сред гора от изсъхнали магарешки тръни и бурени.
Поставените указателни табели са избелели, изкривени и паднали на места, а обектите, за които разказват, буквално са невидими сред избуялата по тях растителност.
А интересът към светинята от страна на туристите е голям. Капитаните на корабчетата и лодките, които возят летовници до острова, споделят, че всеки ден имат курсове до там и се червят от коментарите на посетителите, останали разочаровани от видяното.
Че мястото е посещавано личи по утъпканата пътека, водеща до старините. Ясно е, че тя се ползва непрекъснато, тъй като стръкче тревичка няма по нея.
Проблемът е, че останките от манастира все още нямат акт за собственост - ще рече, че са ничии и никой не носи отговорност за състоянието им. Нито държавата, нито общината, нито някоя културна институция.
Останките от манастира преди 7 години
Руините на светата обител днес...
Отделно ситуацията се усложнява от природозащитния статут на късчето земя в морето край Созопол, на което гнездят около 700 двойки гларуси. С министерско постановление достъпът до него е забранен през размножителния период на птиците - от април до юли.
И за да е пълна разрухата, тази година Министерството на културата е отказало да финансира разкопките на острова. Поисканите от ръководителя на проучванията там проф. Казимир Попконстантинов 35 630 лв. са вкарани в допълнителен списък за финансиране, „в случай че бъдат осигурени допълнителни средства“ по програмата на културното ведомство за теренни археологически проучвания и теренна консервация за 2022 г.
Мястото, където през юни 2010 г. проф. Попконстантинов намери реликвария с мощите на св. Йоан Кръстител
А дано, ама надали - както се казва в такива случаи.
Престъпно е един такъв безценен от гледна точна на културно-историческото ни и християнско наследство да бъде оставен на произвола на съдбата. Дори няма смисъл да си чешем езиците какво биха направили в други държави с подобно съкровище. Всеки, който е ходил в чужбина, знае отговорът.
Очевидно държавата е абдикирала от всякаква грижа за българските реликви. Питаме се - изобщо имаме ли държава?!
