Западните покрайнини са тежък социално-икономически и хуманитарен проблем


Западните покрайнини са тежък социално-икономически и хуманитарен проблем
Колаж: voinaimir.info
17 Март 2018, Събота


Нашите сънародници там настояват правата на българското малцинство в Сърбия да се вземат предвид и да са част от преговорния процес за членството на западната ни съседка в ЕС

Автор: Десант

Гражданският комитет "Западни покрайнини" разпространи Меморандум, с който се призовава проблемите с положението и правата на българското малцинство в Сърбия да се вземат предвид и по категоричен начин да се поставят като част от преговорния процес за членството на западната ни съседка в ЕС, с цел да се създадат нормални условия за живот и развитие на това население.

Ето какви са мотивите на нашите сънародници:

"Съобразно постановленията на Ньойския договор, подписан от България по време на Парижката конференция от  1919 г., под управлението на Държавата на сърби хървати и словенци, по-късно преименувана на Югославия, а днес - Сърбия попада значително българско население.

Днес българите в Република Сърбия живеят предимно в общините Босилеград, Димитровград (Цариброд) и части от общините Пирот, Бабушница и Сурдулица на територията на Република Сърбия. Те са подложени на системна политика на асимилация (сърбизация), съгласно държавната великосръбска идеология от началото на миналия век. Вследствие на това, българското население е намаляло над четири пъти и е изправено пред национална, икономическа и демографска катастрофа.

След разпадането и на последното югославско формирование - Държaвна общност Сърбия и Черна гора през 2006 г., тази територия се намира в правен вакум с неизяснено правоприемство, поради което Република Сърбия не полага грижи за този район, който се превърна в тежък социално-икономически и хуманитарен проблем.

Общините Босилеград и Цариброд са икономически най-изостанали в Сърбия, без съвременна пътна мрежа и без икономически излаз към България, без който е невъзможно в този район да заработи нормална пазарна икономика. Само за последните пет десетилетия българите в Република Сърбия са намалели от 62 000 на 18 500(преброяване 2010 г.). Средната възраст на населението е над 50 години, а смъртността е четири пъти по-висока от раждаемостта.

Цялостната подготовка за членството на Сърбия в Европейския съюз и постигане трайно омиротворяване и стабилизиране на Западните Балкани, освен всички други проблеми, изисква да бъде решен и проблема с правоприемството, статута и икономическото възстановяване на Западните Български покрайнини, което на фона на демонстрираните добри политически отношения между България и Сърбия трябва да бъде не само безпроблемно, но и да се осъществи с ускорени темпове. Регионалното сътрудничество, създаване на еврорегиони на границата между двете държави, съвместни инфраструктурни проекти и програми за трансгранично сътрудничество между двете държави са безусловно необходими за да се преодолее катастрофалното социално-икономическо и демографско състояние на българското малцинство в Западните покрайнини и да стабилизират положението.

Всички други народи и малцинства в бивша Югославия, след много страдания и жертви, успяха да отвоюват свободата и гражданските си права чрез наложен комплекс от политически и правни мерки с подкрепата и мониторинга на свободния демократичен свят. Такъв комплекс от мерки в защита на Българското малцинство в Сърбия никой не бе възприет от Международната общност, Европейския съюз, включително и българските правителства преди и след политическите промени в България от 1989 г.

Поради загърбването на тези проблеми, днес българското малцинство в Република Сърбия е обречено на демографско изчезване и с това обективно  трайно обременява българо-сръбските отношения поставяйки пред двете страни и света една хуманна криза.

Досега не се осъществиха очакванията, че със започването на преговорният процес за членството на Сърбия в ЕС, Сърбия ще изпълни европейските критерии за спазването на правата на човека и на правата на малцинствата, което да доведе до съществена промяна на положението на българското малцинство в Сърбия.

На този етап няма никакво развитие в тази насока. Сръбската държавна администрация, въпреки официалните декларации,  продължава да прилага на място класически асимилационни похвати, с които на българите в Сърбия се подменя българското национално самосъзнание в сръбско:

- В предучилищните заведения, основните училища и гимназиите не се изучава съобразно нормалните образователни стандарти майчин български език, а там където учениците искат да учат на майчин език български език, нямат учебници;

- Няма свободни медии на български език;

- Етническата територия на българите в Западните български покрайнини  е разделена на пет общини, три от които са мнозинство сръбско население;

- Не се прилагат законите регламентиращи служебната употреба на български език и писмо, на топонимите и етнонимите и българските лични имена в гражданските регистри не се записват съгласно българският правопис и правоговор;

- Унищожени са паметниците от времето на българската национална история и изградени други на базата на исторически фалшификати и с антибългарски послания;

- Представителите на гражданските и политическите организации на българите, които се занимават със защитата на правата на българското малцинство, се  подлагат на натиск и се преследват;
- Сръбската православна църква провежда дейността си на сръбски език, а църковните регистри са недостъпни поради което българите не могат да докажат произхода си;

- Българското население в Босилеград е отдалечено от сръбските медицински центрове за специализирана медицинска помощ, което в условия на лоши пътища и при зимни условия често пъти е фатално за болните;

- След обособяването на близките Косово и Македония като независими държави, както и поради изолацията от България, Босилеград попадна в пълна икономическа изолация, без достъп до пазари и без работеща икономика. През последните 27г. Сърбия не инвестира в района населен с българи и не допуска външни инвеститори които да предложат нови работни места;

- Местната власт в общините Босилеград и Цариброд се контролира от сръбските националистически партии. Българските малцинствени партии, които единствено разпознават местните проблеми са в медийна изолация и са подложени и преследвания като „сепаратистки“;

- Програмите за развитие на гражданското общество, демокрацията, медиите и Програмите по линията на трансграничното сътрудничество между България и Сърбия прескочиха общините с българско население и отидоха във вътрешността на Сърбия, с което се осуетява политиката за създаване на нормални условия за икономическо развитие и просперитет на населението около границата;

- През 2013 г. 15 сдружения и политически партии на българите подписаха „Платформа за защита на правата на българите в Р Сърбия“, с която отправиха искания до Р Сърбия и Р България, но сръбските държавни институции и медиите не дадоха никаква гласност на това. 
  
Уважаеми представители на обществеността, на държавните власти на Балканските страни, на Европейския съюз, призоваваме проблемите с положението и правата на българското малцинство в Западните български покрайнини намиращи се в Р Сърбия да се вземат предвид и по категоричен начин да се поставят като част от преговорния процес за членството на Сърбия в ЕС, с цел да се създадат нормални условия за живот и развитие на това население.

Недопустимо е, противно на всички общоприети международни документи за правата на човека и правата на малцинствата, противно на всички основополагащи европейски принципи и ценности и противно на разпоредбите на Конституцията и законите на Р Сърбия, българското малцинство да бъде подложено на политика, която го обрича на асимилация, емиграция и сигурна демографска смърт.

Изчезването на българското малцинство, освен че трайно ще обремени бъдещите българо-сръбски отношения, ще нанесе тежък удар върху основополагащите принципи и ценности, върху които почива Европейския съюз и отношенията между европейските държави.

Решаването на проблемите и създаването на предпоставки за опазване и нормално развитие на това малцинство, ще бъде позитивен пример и за другите спорни проблеми в процеса на трайно омиротворяване на Западните Балкани.


В категории: История , Новини , Свят

3
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
3
Емил
26.03.2018 01:08:24
0
0
Безспорно, западните покрайни са едно от малките места на балканите, останили с чиста и непокътната природа. Не бих могъл да бъда по съгласен с публикуваната статия, тя е на изключително високо и професионално ниво и е изходен пункт за бъдеща политическа съпротива срещу великосръбската машина.
2
Емил
26.03.2018 01:08:21
0
0
Безспорно, западните покрайни са едно от малките места на балканите, останили с чиста и непокътната природа. Не бих могъл да бъда по съгласен с публикуваната статия, тя е на изключително високо и професионално ниво и е изходен пункт за бъдеща политическа съпротива срещу великосръбската машина.
1
Приятел на България
17.03.2018 14:21:45
3
0
1. Сътрудничество с другите подложени на асимилация и лишени от права национални малцинства (албанците от Прешевска долина, румънците от Тимошки район) и т.н.
2. Щом има автономна сръбска област в Босня и Херцеговина (Република Сръбска) защо да няма и автономна област на българите, албанците и т.н. в Сърбия?
3. Използване на териториалния спор между Словения и Хърватия като прецедент за присъединяване на Западните Покрайнини към България. Иначе вето към членството на Сърбия в ЕС.
Други национално-полезни неща за българските малцинства:
1. В Молдова българите да получат териториално-етническа автономия, по образец на вече съществуваща (от дълги години, по-точно от 1994 г.) Гагаузия, а тази автономна област на българите да има право за незвисимост при евентуалното (и много вероятно) "обединение" на Молдова с Румъния (тоест поглъщане на Молдова от Румъния). Тази бъдеща независима българска държава да бъде след това обект на размяна на територии между по-голямата вече Руъмния и България, Румъния да отстъпи на България територия в Северна Добруджа, където тараклийските и другите молдовски българи да се преместят и която да бъде равна по площ на бившата независима Тараклия.
2. Пропаганда в Сърбия за връщане на сърбизираните българи от Пиротско (поне те) към своите български корени.
3. Пропаганда в Турция за връщане на тамошните помаци към българщината.
4. Пропаганда в НАТО срещу Турция, направена заедно с Гърция:
- защо Турция има право да купи оръжия от врага на НАТО, Русия без никакво наказание (например изключване от НАТО)? Турците вече са направили това, правят и атомна централа с руска технология.
- защо на Турция й се позволява да продължи да окупира част от независимата държава Кипър (членка на НАТО и ЕС)?
- защо на Турция й се позволява да нахлува в независимата държава Сирия?
- защо турците провокират непрекъснато гръцката военна авиация, уж съюзническа?
- защо на Ердоган му се позволява постоянно да изкаже териториални претенции към много други държави без наказание (например пълно прекратяване на преговорите за членството на Турция в ЕС)? Засегнати са не само балкански държави, а и Грузия и Армения, може би и Азербаиджан (при по-старите му изказвания)
и т.н.
Относно сайта justitiarul.ro :
Откъде знам че това е сайт на румънски разузнавач или агент на румънска тайна служба?
Преди време имаше на този сайт статия, посветена на фамозния румънски Анти-корупционен Директорат (ДНА). В нея пишеше че Делян Пэвски бил собственик на Канал 3, българска телевизия, бил турчин (доколкото знам той е помак) и други интересни неща. Понастоящем обаче тази статия я няма повече на сайта. Изтрита е. Опитвах се дори и чрез Internet Archive - Wayback Machine (http://archive.org/web/) да я намеря но не можах. Тези подробни информации за българската политика само агент на чужди тайни служби може да ги има (в случая румънските).
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки