Под някогашната игуменарна е запазено помещението, в което той се укривал
18 Февруари 2016, Четвъртък
На 4,5 км югоизточно от Асеновград по пътя за Кърджали, в близост до с. Мулдава се намира манастирът „Св. Петка“, където често е отсядал Васил Левски.
И до днес под някогашната игуменарна е запазено неговото скривалище. Затова всяка година, ако не на 19 февруари, то в неделята преди датата, на която се почита годишнината от обесването на Апостола на свободата, в обителта се извършва панихида.
Смята се, че манастирът е изграден през Второто българско царство, по времето на цар Иван Александър. Изборът на мястото му не е случаен. Край него бликат водите на свещен извор, който впоследствие е преустроен в аязмо-параклис „Св. св. Козма и Дамян“. Долът, започващ от него, продължава на север до друго свято място с 40 извора, където някога съществувало старо езическо светилище. В най-високата част на близкия връх Свети Илия, извисяващ се в близост до манастирския комплекс, е имало още едно светилище, където сега е издигнат параклис.
Първото писмено споменаване на манастира е в османски документ – т.нар. Станимашко синурнаме от 1519-1538 г. В него е назован „Айо Парашкева“ (т.е. св. Петка). Той споделя съдбата на повечето свети обители, разорявани и опустошавани по време на османската експанзия на Балканския полуостров. Мулдавският манастир става жертва на турския религиозен фанатизъм по време на големите потурчвания в Чепинско през 1666 г. Според летописеца поп Методий Драгинов, османците накарали потурчените българи „за кашмре“ да разсипят 218 черкви и 32 манастира между Асеновград и Самоковските бани.
Впоследствие светата обител е възстановена със средства на сливенски хайдути. По-късно обаче отново пострадва от вандалщината на чирпанските потурнаци и от кърджалийските набези. По време на Руско-турската освободителна война бягащите турски орди ограбват всичко ценно от него.
През вековете манастирът няколко пъти е опожаряван, като между 1833 и 1836 г. с помощта на цялото околно население започва неговото широкомащабно обновяване. От средновековната му сграда до днес са запазени части от субструкцията на жилищните крила, върху които са издигнати днешните монашески килии. А в западния корпус е съхранена изцяло интересна куполна магерница от XVI-XVII век.
През 1883 г. манастирът е посетен от големия чешки художник Иван Мърквичка. По време на престоя му тук внезапно почива синът му Карее. Малкото момче, което тогава било само на 1 година, е погребано в двора на светата обител.
До първите години на XIX век тук се пази изключително богата сбирка от стари български ръкописи. Част от тях обаче е унищожена по нареждане на пловдивския владика Иларион Кръкалята. Избухнал през 2010 г. пожар пък изпепелява десетки ценни книги, сред които Кондиката на светата обител и богослужебникът, Летописната книга от 1858 г., както и безценни учебници за килийните училища от 1858 и 1864 г. А през 2013 г. нагли апаши задигнаха около 300 лева събрани дарения и 3 свещника.
За съжаление, в момента светата обител тъне в разруха. Огнените езици превръщат през 2010 г. голяма част от манастира в руини. Църквата, която тогава остава незасегната от пожара, през последните пет години започва да се руши следствие разместване на земните пластове. Специални скоби опасват носещите колони на камбанарията, за да я предпазят от срутване. Стенописите на двата входа на храма вече са почти напълно унищожени.
А някога Мулдавският манастир е бил една от най-здравите опори на българщината в гърчеещия се Станимашки район и едно от най-важните духовни средища в Южна България през епохата на Възраждането. В момента се провежда дарителска кампания за набиране на средства за възстановяване на светинята.
А що се отнася до Васил Левски, можем да добавим, че някогашният йеродякон Игнатий често е намирал подслон в нашите православни обители. Негови скривалища се пазят и до днес, освен в Мулдавския, и в Троянския, Гложенския и Етрополския манастир.
