Всъщност правилният въпрос е защо Цариградският патриарх Вартоломей І бе удостоен с орден "Стара планина" и какво е направил той за България
Автор: Александра Михайлова
По време на двудневното си посещение у нас титулуващият се „Вселенски патриарх” Вартоломей І предизвика такива скандали, че дори възроди протестните бдения, познати от времето на синия отец Христофор Събев, известен с прозвището Фори Светулката.
Миряни се събраха пред хотела на Вартоломей и по християнски обичай – с църковни песнопения – му дадоха да разбере, че отпътуването му от България ще е по-голям празник от пристигането му.
Тази визита на турския гражданин Вартоломей І (турското правителство признава предстоятеля на Цариградската партриаршия за църковен глава на гръкоправославната общност в страната, но изисква да е гражданин на Турция, където той няма право да се титулува Вселенски патриарх) всъщност се осъществи по идея на председателя на БАН акад. Стефан Воденичаров, който според мнозина е планирал посещението на духовника като пиар акция, след която да бъде обявено номинирането му за кандидат-президент. На практика официалната и необходима покана от страна на Светия синод на БПЦ е била издействана от акад. Воденичаров, след като Вартоломей І вече е бил поканен да посети България и се е съгласил.
Ето и краткият коментар на политолога Огнян Минчев за случилото се: „Фалстарт на една странна кандидатура за президент. Да докараш Вартоломей в София, за да отрече патриаршеското достойнство на БПЦ и да отвори всички стари рани на отношенията между България и Фенер - за да се кандидатираш за президент е скандално. Надявам се с това да приключи и самата кандидатура”.
Всъщност за скандалното поведение на цариградския духовник у нас беше написано достатъчно много. Първо, Вартоломей I скандализира миряните в храма „Св. Александър Невски“ с речта си след литургията, отслужена съвместно с българския патриарх Неофит.
Гостът говори цели 45 минути, 30 от които отдели на периода, в който будните ни предци отхвърлят гръцкото църковно иго и обявяват независимост.
Вартоломей буквално нахока БПЦ за това, че се е отделила от патриаршията-майка. БПЦ бе обвинена, че като държи на своята националност, дава лош пример на други вярващи народи, които се борят за независимост.
Продължение на показната не-дипломатичност, проявявана от Вартоломей, бе словото му в Гербовата зала, след удостояването му с орден „Стара планина”. Тогава патриархът огласи претенции за връщане на икони и църковна утвар на два храма в Северна Гърция и до такава степен прекали с претенциите си, че представителите на висшия църковен клир отказаха да застанат до него за традиционната обща снимка след награждаването.
Пряко следствие от това поведение на Вартоломей І бе и отказът на премиера Бойко Борисов да го приеме, въпреки уговорената предварително среща.
Така възникна и въпросът кой е предложил Вартоломей І за орден „Стара планина” и заслужено ли е това отличие? Според президента Плевнелиев процедурата е спазена, а предложението идва от БАН и е внесено от МВнР, както изисква законът.
Вселенският патриарх Вартоломей получи орден "Стара планина" I степен във връзка с негови действия и подкрепа за Българската православна църква в миналото. Когато се връчва висше държавно отличие, това е дипломатически знак на уважение и е поглед назад – какво определеният човек е направил за България, как е помогнал на страната ни.
Определено бяхме изненадани от изказването на Вселенския патриарх, но няма как да очакваме какво ще каже и какво ще изрази като претенция в неговата реч, коментира ден по-късно президентът Росен Плевнелиев.
Още в края на първия ден от визитата си Вартоломей І отмени пресконференцията си за български журналисти, а на втория посети Троянската света обител, където се поклони пред гроба на патриарх Максим.
Между другото, малцина знаят, че през юни 2007 г. Върховният касационен съд на Турция, на който е подсъден Истанбул, се произнася по жалбата на отлъчения свещеник-българин Константин Костов и забранява на Константинополския патриарх да се нарича „Вселенски“ в Турция. Според мотивите това нарушавало равнопоставеността на религиите в републиката.
