Иван Божков, с. Враня стена, Радомирско, пред печатна медия:
“Никога няма да забравя нощта на 9 март 1985 година.
Ще я помнят и всички, които пътуваха в бързия влак Бургас – София.
С мой приятел бяхме в Сливен и се качихме в седмо купе на вагона за майки с деца. Той остана в коридора, а аз бях заспал вътре. Разбуди ме страшен гръм, паднах на пода, а върху мен се посипаха стъкла и всякакви други предмети.
Не можех да разбера какво става, токът угасна, а моят приятел се мъчеше да се измъкне от затрупалите го врати, прозорци и части от купетата. Чувах писъци, а когато успях да сляза на перона, видях окървавени хора. Едва тогава забелязах, че дрехите ми са разкъсани, а ръцете и лицето - изподрани от счупени стъкла.
Загубих и 30 процента от слуха си, получих хронично главоболие. Разбрах, че по-късно са починали и някои от ранените хора.
По време на процеса срещу турските терористи научих, че целта им е била да взривят бомбата в тунела "Гълъбец" до гара Буново. Само закъснението на влака с около минута и половина предотврати много по-голяма трагедия.
Сега зная и други подробности. Един от убийците - Елин Маджаров, е продавал сладолед на гара Бургас. Качва се във влака и поставя бомбата в трето купе на вагона за майки с деца. После слиза в Сливен и оставя взривно устройство в сладкарницата на хотел "Сливен", до същата маса, където преди часове седяхме с моя приятел, чакайки влака.“
Потресаващи са думите на Янка Тончева, майка на убития при атентата 12-годишен Георги Цветков: „В същия ден, в пет следобед, дойдоха двама следователи и започнаха да ни разпитват как са облечени децата.
Накрая ни попитаха дали имаме нещо за пиене, да сме вземели по някоя глътка, така, за успокоение. „Дошли сме каза да ви водим в моргата.“ И тогава започнаха едни писъци,…знаете…само от едната страна като го погледнеш, само тогава приличаше на себе си. Другото дете, казват, съвсем не можело да се познае…“
По време на процеса пред атентаторите застават, подкрепени от придружители, осакатени хора, други загубили слуха и говора си, които отговарят на въпросите само с бележки. Ето казаното от един от тях: „След експлозията паднах в коридора. Посипаха ме стъкла, отломки от тавана, вагонът пламна. До мен в купето стенеше някаква жена, молеше за помощ, после замлъкна. Запълзях на колене, стигнах издънената стена и се изтърколих край линията.“
