Климент Охридски е първият „епископ на българския език”. Велики са и делата на Наум, Горазд, Сава и Ангеларий
Автор: Яна Славянска
На 24 май, когато славим паметта и делото на Кирил и Методий, много рядко се сещаме да споменем и техните ученици, които също са дали не малко за развитието на нашата просвета и култура. Най-големи, разбира се, са заслугите на Климент, Наум, Горазд, Сава и Ангеларий, които заедно със светите братя са почитани от Българската православна църква като свети Седмочисленици.
Към тази великолепна седморка трябва да добавим и Методиевия ученик Константин Преславски, който обаче не е канонизиран за светец и затова не е включен от църквата в компанията на тези светли просветители. Въпреки че почитаме паметта им на 27 юли, редно е и на 24 май да кажем по една добра дума и за тях.
Климент Охридски неслучайно е споменаван първи, изброявайки плеядата от Кирило-Методиеви последователи. Той се смята за първия „епископ на българския език” – в смисъл, че той първи проповядва на него. Бидейки седем години учител, Климент обучава около 3500 ученика, като голяма част от тях след това стават свещеници и продължават да просвещават народа.
Освен проповедник и учител, той е и плодовит писател. Неговото богато книжовно наследство включва поучителни и похвални слова и преводи, като едни от най-известните му произведения са „Похвално слово за Кирил” и пространни жития на двамата братя, Поучение за Цветница, Поучение за неделния ден, Похвално слово за св. Димитър и др. Предполага се, че той е участвал и в съставянето на Синайския требник, а към края на живота си превел и Цветния триод.
Въпреки че е роден в Югозападна Македония и днес македонците се опитват да го изкарат македонец, Климент е българин по произход. За това свидетелства охридският архиепископ Димитрий Хоматиан, който е грък и автор на т. нар. „Охридска легенда”, както е известно написаното от него „Кратко житие на Климент Охридски”. В него той отбелязва: „Този наш отец и светилник на България бил по род от европейските мизи, които народът обикновено знае като българи”. Пространното му животоописание пък е написано от Теофилакт Охридски, който пък го нарича „най-учен мъж” и именно той посочва, че Климент е първият епископ, проповядвал на български език. Това става в далечната 893 г.
През същата година неговият пост на ръководител на школата и книжовния център в Кутмичевица (област, която днес е около границите на Република Македония с Гърция и Южна Албания) се заема от друг един ученик на Кирил и Методий – Наум, поставил вече основите на Преславската книжовна школа.
С помощта на цар Симеон Климент основава в Охрид манастира „Св. Пантелеймон” и още един храм, който по-късно става седалище на архиескопията.
Умира през 916 г. и е погребан в притвора на построената от него манастирска църква, която пък е вдигната върху основите на стара голяма раннохристиянска базилика.
През годините комплексът, изграден от Климент, многократно е разрушаван и наново изграждан. През ХV в. турците събарят манастира и построяват на негово място джамията „Султан Мохамед" (Имарет джамия), а костите на светеца са преместени в църквата „Света Богородица Перивлепта“, която след това започва да носи неговото име. Според стари предания преди това мощите му са пренесени в една друга църква, строена през 1378 г., известна днес като „Свети Климент мали”.
След време джамията е съборена, а в края на 2000 г. започва възстановяването на църквата от манастирския комплекс. През 2002 г. мощите на св. Климент са тържествено пренесени във възобновения храм „Св. Пантелеймон" на хълма Плаошник в Охрид, която оттогава вече се нарича "Св. Климент и Пантелеймон".
В саркофаг от мрамор, положен там върху старата гробна конструкция, се намира ковчежето с мощите на Кирило-Методиевия ученик. В южната страна на гроба са поставени икони на църковните патрони свети Климент и свети Пантелеймон. А от другата страна в ниша е изложена дървена скулптура на свети Климент, датирана от ХІІІ в., която е открита в църквата „Света Богородица Перивлепта“.
Няма как да не споменем, че името на светеца остава в нашата многовековна история най-вече като създател на Охридската книжовна школа – безспорно първия славянски университет.
За създателя на другия просветителски център от онези години – Наум, се знае малко. Предполага се, че също е българин от Мизия. Впрочем, по повод това, че в житиетата и Климент, и Наум са сочени с произход от Мизия и като синове на благородни родители, видният наш историк Божидар Димитров изказва мнение, че става въпрос за български аристократичен произход, т. е., че са „синове на боили”.
И в този смисъл, разсъждава ученият, появата на Климент, Наум и Ангеларий в кръга на учениците във Великоморавия едва ли е случайно. „Те са били изпратени там от Борис I, за да изучат добре новата азбука - българският цар добре е разбирал, че Кирил и Методий могат и да бъдат елиминирани от враговете си, както и става. Странното освобождаване от затвора, довеждането им до българската граница (когато другите 200 ученици са продадени в робство) също намира своето логично обяснение - те са освободени като поданици на българската държава навярно по лично искане на цар Борис I пред немския крал - негов съюзник по това време” – изтъква директорът на Националния исторически музей.
Заемайки мястото на Климент в Кутмичевица, Наум учителства там седем години и умира през 910 г., като лично Климент организира достойното му погребение. За него се знае, че също се е занимавал с изграждането на православни храмове, като се е грижил за строителството на голям манастир и църква „Св. Архангели” край Охридското езеро, който днес носи неговото име. Знае се, че е починал в него, живеейки като монах, но мощите му и до днес остават неоткрити.
В негова чест е наречена планината Свети Наум на остров Ливинстън в Западна Антарктика, където понастоящем е разположена българската антарктическа база „Св. Климент Охридски“.
Сред учениците на Кирил и Методий, попаднали в списъка на седмочислениците, е и свети Горазд. Той е моравец по рождение и е назначен от Методий – първи епископ славянин в столицата на Великоморавия – Микулчице, за негов заместник.
През 885-886 г. настъпва криза в Моравската църква, при което Горазд влиза в спор с латинското духовенство, предвождано от епископа на Нитрава (дн. Нитра, Западна Словакия), който бил анатемосан преди това от Методий. С одобрението на папата нитренсксият епископ изгонил Горазд от епархията, заедно с още 200 свещеника и заел мястото на архиепископа.
Горазд намерил сърдечен прием в България, където се отдал на проповеди в югозападните й части. Руският пътешественик Виктор Григорович свидетелства, че видял храм и манастир на св. Горазд близко до град Берат в Албания, където, според неговите думи мощите на светеца почиват неоткрити.
Предполага се, че по тези места е възможно да е пребивавал и св. Сава. В едно от житията на св. Климент Охридски той е споменат като един от „избраните и корифеите" сред Кирило-Методиевите ученици. В Бориловия Синодик той е споменат сред останалите сподвижници на първоучителите, които са „просветили българския народ" и „много се потрудили за славянската книга". Като книжовник Сава съставя първия канон в памет на учителя си Кирил Философ. Занимавал се е също и с преводи и съставяне на псалтири.
Според една хипотеза, съдейки по името му, което е по-характерно за западнохристиянския свят, вероятно друг един от Седмочислениците – Ангеларий, е родом от Великоморавия или Панония. Пристигайки в България, той е настанен в дома на болярина Чеслав, но скоро след това умира.
Любопитното е, че съществува версия, според която мощите му са в албанския град Берад, където култът към светите Седмочисленици е много силен и те се смятат за закрилници на населеното място. Дори битува легенда, съгласно която светите Ангеларий и Горазд са го спасили някога от наводнение. При едно свое посещение там, Божидар Димитров открива мощите на двамата просветители в тамошната катедрална църква „Успение Богородично", което потвърждава споменатото вече свидетелство на Виктор Григорович.
Най-яркото доказателство за това е поставената над мощите им икона, изографисана от местния майстор Онуфрий през 1547 г. „На нея - разказва той – светите Седмочисленици са изобразени нетрадиционно. Петимата - Кирил, Методий, Климент, Наум и Сава, са нарисувани прави, горе в небесата. Под тях е изобразен средновековен Берат с църквата, в чийто двор лежат Ангеларий и Горазд. А това ще рече, че там са служили, там са починали и там са погребани”.
Очевидно историческата наука има още какво да проучва по този въпрос.
Нека споменем и един от по-младите ученици на Методий – Константин Преславски, който идва в Плиска като презвитер и работи под ръководството на Наум. През 894 г. става епископ на Преслав. Той остава в аналите с първите стихотворения в старобългарската литература – „Азбучна молитва” и „Проглас към евангелието”. Неговото име днес е увековечено като патрон на Шуменския университет.
Кирил получава името си при подстригването си, когато приема „великата монашеска схима“ 50 дена преди смъртта си в Рим. През целия си живот иначе той се е наричал Константин или Константин Философ.
Методий също е монашеското име на другия преподобен брат, като мирското му име е неизвестно. Съгласно някои предположения се е казвал Михаил.
