Какво принуди Стефан Кирев (Нено Сенегалеца) и Пенчо Чолпанов (Лъжлив Съби) да хванат гората
Автор: Дарина Колева
Вполите на Средна гора, само на четири-пет километра от Павел баня, се намира село Турия. Освен че е родното място на писателя Димитър Христов Чарбаджийски – Чудомир, че има красива природа, интересни старини и римските мостове, селището се прочу в днешно време и с още нещо. С новите партизани.
Кои са те, що за хора са?
Решихме да ги открием, за да разберем. Което се оказа трудна работа. Навлизаме в горите около Турия, караме по черен път и се оглеждаме. Изненадващо автомобилът, с който се придвижваме, е принудително спрян с оглушително джапане с ловна пушка.
Докато се чудим какво става, двама едри мъже на средна възраст се приближават към нас и страховито питат: „Кои сте вие, какво дирите тук? Дошли сте в щаба на Първи частен партизански отряд, излязъл да протестира против правителството, против олигарсите, против ерепетата. Ако сте добри люде, добро ще намерите, ако идвате с лошо, ходете си!“
Дошли сме с добро, затова оставаме...
Първи частен партизански отряд се ражда спонтанно през февруари 2013 г., като резултат от високите сметки за тока, неправдите, сиромашията и естествената необходимост да се протестира. По причина „къси финанси - далечна столица“ щабът на отряда е разположен на една поляна, пред кичест габър със 700-годишна история. Хората в селото се гордеят с дървото, но им е мъчно, че то е непознато и неценено у нас.
Четниците в началото наброяват 12 души. Днес дружината е оредяла, за да поддържат огъня са останали само двамина - командирът Стефан Кирев, с партизанското име Нено Сенегалеца, и неговият заместник Пенчо Чолпанов, по прякор Лъжлив Съби.
„Смени се правителството, прибраха се по домовете момчетата, ама ние сме от стара коза ярета – лесно се не лъжем. Затова сме още тук, че и на тези нещо не им вярваме“, реди Нено Сенегалеца.
Докато двамата стягат партизанския обяд, обсъждат последните политически новости. Депутатите пак си вдигнали заплатите, гневи се Лъжлив Съби, а командирът му опонира - е, айде, увеличили - те и пенсиите увеличиха.
Лъжлив Съби не е съгласен - че с колко, с пет лева само ги вдигнаха. Пет, ама кутия цигари са това, контрира го Нено Сенегалеца, а заместник-командирът на отряда се умисля - зер ще стигнат ли новите заплати на народните ни избраници за нови коли или за екскурзии в чужбина?
Питаме мъжете къде им е байрактарят на четата. Нямаме в момента, всичките ни последователи са си у дома, но стига само да свирнем и ще съберем не отряд, ами няколко бригади.
„Една година след протестите срещу ГЕРБ имаме ново правителство, ама животът тече по старому – народът пак си е тъй беден, отвсякъде го крадат юнашки, гората редее, че я секат незаконно, реката пресъхва, богатият по-богат става, а цървулите на командира са си същите - пробити отдолу“, гневят се новите партизани.
Направиха си някои просто частна държава, проронва замислено Пенчо Чолпанов.
Бе не ги ли виждаш, те политиците са сами, опитва се да даде по-ведра нотка на разговора командирът.
Сами, ама с пари, проронва заместникът му. И сред нас се възцарява толкова тежка тишина, че можеш да оглушееш от нея...
Когато думите не стигат,
да чуе мъката ти Балкана, пък, дай Боже и държавата, на помощ идва джапането. Стара е пушката на Нено Сенегалеца, кримка, на над 100 години, някога може и да е трепала хора, днес плаши чакали, вълци и гарги, че и душманите на народа.
Те сега по модерному ги наричат олигарси, мафия, монополи, ама са си едни и същи изедниците - всеки, който граби народа, за него милост не трябва да има. Каквото е дал, такова трябва да му се върне, обяснява виждането си за справедливостта и закона Стефан Кирев.
А пък заместникът му Пенчо Чолпанов добавя, че ако още действаха Крумовите закони, днес само с глави щяхме да се поздравяваме.
Виж го туй дърво, погледни го - сочи към кичестия габър командирът на партизаните. Туй дърво е традиция, то е история. Старо. И единствено. Чужденците като го видят, цъкат. А колцина българи знаят за него? И като го видят, сигурно ще има такива, дето ще смятат колко огрев за зимата ще изкарат от него, с горчилка разсъждава Стефан Кирев - Нено Сенегалеца.
Преди да хване Балкана, той бил шлосер. Ценели го много заради златните му ръце. В казанлъшката оръжейна „Арсенал“ все него търсели за прецизната работа. Шегите не са единственото, с което е прочут партизанинът.
Той е бивш национален състезател по колоездене на писта, многократен републикански шампион, печелил наши и международни турнири. Трети в света рекордьор на 1000 метра за 1964 г., постижение, което го изстрелва същата година на Олимпиадата в Токио.
В Турия се върнал като се пенсионирал. Стегнал бащината къща и един ден, както седял умислен и се маел какво да прави, насреща му – Петър Чолпанов. Той също не е човек случаен - внук на баба Пена Чопанката, племенник на Лъжлив Съби, все герои на Чудомир.
Двамата си паснали като лъжица с масло, както би казал писателят. А пък Стефан Кирев открил и второто си аз – Нено Сенегалеца (също Чудомиров герой, със зорко око към неправдата, чудно чувство за хумор, майстор на шегата). Стефан Кирев тръгнал да учи Пенчо да лъже. Тъй станало, че ученикът надминал учителя. Обаче има такива, които са надминали и двамата.
"Депутите, те лъжат много, в пъти повече от всеки един от нас. И ако Чудомир беше сега жив, бъдете сигурни, че той щеше да намери много свои „герои“ в парламента", мъдро заключава командирът.
„Какви бяха тия алчни очи, та се ненаядоха, к`во беше това нещо, бе майка му стара ...“ реди пък Пенчо Чолпанов.
Първи частен партизански отряд няма да се разпуща, нито ще слиза от Балкана. Докато хората не заживеят по-добре, докато политиците не станат истински държавници и докато правдата не възтържествува. Може пък и скоро да е, дай Боже, пожелават си го новите партизани.
