Българският бит е неповторим, казва дърворезбарят Петър Кънчев, наследил майсторството от своите предци
Автор: Веселина Николова
В подножието на Стара планина, съвсем близо до географския център на България – Узана, разположен по поречието на река Янтра, се намира красивият град Габрово. Известен е още като столицата на хумора и сатирата и едва ли има българин, който не може да разкаже поне една шега за пословично известните с пестеливостта си габровци.
Славата на този край обаче не е само в анекдотите. Той е прочут и със своите майстори занаятчии, които предават уменията си от поколение на поколение, чак до наши дни. Изделията на местните грънчари, дърворезбари, зографи, гайтанджии, килимари се търсят и днес. Ако искате пък да ги видите как творят на живо, идеалното място за целта е архитектурно-етнограф-ският музей „Етър“.
Намира се на 8 километра от старопланинския град и е първият по рода си комплекс у нас. Открит е през 1964 г. Идеята за създаването му е на Лазар Донков, който искал се създаде действащ музей на открито, „за да може миналото да стане видимо, лесно за възприемане и разбиране, да може да се съхрани това огромно национално богатство“.
За тези, които не са имали удоволствието да го посетят, ето и малко подробности. В него са разположени общо 50 обекта – технически съоръжения на вода (мелници, тепавици), къщи със занаятчийски работилници, обекти с обществено значение.
Целта на експозицията е да разкрие архитектурата, бита и стопанското минало на Габрово и Габровския край през Възраждането, през втората половина на ХVІІІ в. и началото на ХІХ в. Това е време, когато в града се развиват над 26 занаята, чиито изделия намират пазар в Букурещ, Виена, Марсилия, Анадола.
Тук днешните посетителите могат да наблюдават как се работи по старинна технология с оригинални инструменти (някои от които на възраст повече от 100 г.), да разговарят с майсторите и, разбира се, да отнесат със себе си ръчно изработен предмет от метал, кожа, глина, дърво, вълна, козина и др.
Един от занаятчиите, които изнасят изключително красива, интересна и оригинална продукция по тематични изложения и празници, не само в различни райони на страната, но и в чужбина, е Петър Кънчев.
Преди повече от 15 години той се завръща от гурбет и с припечелените в чужбина пари отваря магазин, вкойто продава основно изделията на местни дърворезбари. Запленен от красотата им, след време и сам започва да се учи да дялка и стругова. Бързо напредва и, макар да е самоук, нещата му са харесвани и търсени.
И понеже му се отваря много работа, си взима помощник, на когото предава тънкостите при финото дървообработване. Докато го обучава, разбира, че двамата няма да се справят, затова назначава още едно момче, после още едно... Днес във фирмата му работят 15 души. Всичките до един са толкова прецизни, че непросветен човек трудно би различил произведенията, излезли от ръцете на майстора от тези, изработени от неговите ученици. Като изключително търсените моливници например, изрисувани ръчно с пейзажи от различни кътчета на България.
Петър казва, че напоследък много негови колеги са започнали да хитруват и, вместо рисунки, предлагат на пазара сувенири с лепенки. Хем по-бързо, хем по-евтино. Но за сметка на това пък правят компромис с качеството.
Работим с екологично чисти материали, затова интересът на клиентите към нашите изделия никога не спада, споделя габровецът и с удоволствие обяснява различията при отделните дървесини. Най-употребяваното дърво за изработване на съдове за храна, например, е букът. Като цяло в стругарския пък занаят се работи само с твърди материали от явор или череша. Орехът, казва той, е най-красивото дърво и се ползва с предимство пред другите видове.
Негова запазена марка са каручките за цветя, солниците с подставка под формата на шейна, лъжици, щипки и вилици за барбекю, часовници и много други.
„Дървените съдове са се ползвали в древността, после металът, глината и стъклото са изместили дървото. Колкото е странно да е, все повече съвременни хора предпочитат да имат в дома си дървени прибори като лъжици и вилици, харесва им да държат солта в традиционната за Габрово кръгла солничка с капаче. Напоследък много се търсят и качетата за съхраняване на сирене, в които свежестта му се запазва много по-дълго време, отколкото в пластмасовите или тенекиени кутии”, обяснява предпочитанията на клиентите си габровецът.
Той споделя, че най-хубавите дъски за хляб се правят от цепеница, която никога не се пука. „Без работа не сме оставали. Даже напротив, чудим се как да захраним пазара, защото интерес към изделията ни има, но изработката на всяко едно иска време и прицезност. Държа нещата, които излизат с моето име, да са направени ръчно. Така всеки един предмет бива уникат, единствен по рода си, защото когато ръката оформя дървото, тя винаги трепка, движенията й не са едни и същи като на машината, която за кратко време бълва хиляди еднакви модели. Ръката винаги прави някоя извивка в повече или в по-малко. Това е гаранция и за оригиналност“, разказва още габровецът.
Кънчев има доста верни последователи. Сред тях са не само неговите подчинени и възпитаници, а и семейството му – съпругата му и двете им дъщери. Казва, че децата са още малки, но се надява и те да са сред младите хора у нас, които ще обикнат българските занаяти и ще продължат неговото дело – да го съхранят и популяризират.
Градът на Рачо Ковача
Много са легендите, разказващи за първите заселници на Габрово. Най-известната сред тях е, че градът е основан от Рачо Ковача преди около 250 години. Той бил странстващ майстор-ковач, който се установил под едно габърово дърво.
Габрово възниква през средните векове като стратегическо селище в близост до старопланинските проходи. Само на 2 км източно от града се намира крепостта "Градище“. По откритите златни и медни монети от времето на византийските императори Константин I Велики (306-337 г. н.е.) и Флавий Юстин II (565-578 г. н.е.) археолозите датират крепостта като късноантична и ранносредновековна (от 4 до 6 век).
Тя е разрушавана и възстановявана многократно. Счита се, че престава да съществува след падането на България под турско владичество.
През 2012 г. е направено почистване на разкопките в м. Градище, а през 2013 г. се предвижда тяхното продължаване.
През 1985 и 1989 г. при археологически разкопки е проучен многослоен некропол в центъра на Габрово, съществувал в периода XIII-XIX в., както и останките от църквата „Св. Петка“. Смята се, че е построена след престоя на мощите на св. Петка Българска в селището, при пренасянето им от Епиват във Велико Търново през 1298 г. Така е потвърдено съществуването на селище на габровска територия още по времето на Втората българска държава.
В годините на османското владичество Габрово е голям занаятчийски и търговски център. През XIX век тук се практикувани 26 занаята — ковачество (налбантство), ножарство, чакракчийство, грънчарство, гайтанджийство, кожарство, бубарство и много още.
В Габрово е роден Иван Калпазанов, известен с това, че заедно с Васил Крагьозов, в съдружие с Петко Цокев, основават през 1882 г. първата фабрика за текстил в Габрово и в новоосвободеното Княжество България. Така градът се превръща в българския Манчестър. Тук се раждат и заселват много изявени предприемчиви личности, които развиват бързо индустрията и образованието.
В края на XII век тук процъфтяват занаятите и търговията, както и производствата, свързани с обслужването и опазването на проходите през Балкана — ковачество, оръжейничество и др.
