Някои от майтапите, пуснати за деня на шегата, едно време са се приемали твърде сериозно
Автор: Борис Цветанов
В края на март 1930 г. в кафене „Славянска беседа“ засядат, както обикновено, журналистът Христо Бръзицов, писателят Елин Пелин, художникът Александър Божинов и колоритният професор Александър Балабанов. Разговорът на четиримата се върти около това кого да вземат на мезе на Първи април.
Божинов предлага да изпързалят цар Борис ІІІ. Романът му с принцеса Джована е публична тайна. Карикатуристът е стар приятел с величеството, гостувал му е много пъти и свойски го нарича Сашка и Божика.
Балабанов обаче е завладян от щура идея: да се върже тенекия на държавен глава е лесно, я да опитаме да си направим майтап с цяла държава.
И разправя как в края на ХІХ в. много популярна из кръчмите в България била мълвата, че Наполеон Бонапарт е българин!
Баща му тръгнал из Европа и щом като е българин, отишъл на гурбет, значи е бил градинар. Стигнал до Италия.
Където седне, където стане все търсил хубава земя. Така научил най-напред двете думи: „бона“ – хубава и „парт“ – земя.
Тук пристигнал: бона парт? Там пристигнал: бона парт? И така, като се установил в Корсика вече се бил сдобил с прякор Бонапарт. Като се заселил, викнал и жена си. И както всеки българин, като се позамогнал – той в кръчмата, жената – на полето.
И нали е била нашенка, както кажи-речи всяка българска селянка от онова време – родила детето си на нивата.
А Бонапарт – в кръчмата.
Съобщи ли му благата вест, той викнал по едно за всички и ревнал гороломно на чист български: На поле он се роди! Корсиканците сметнали, че казва името на детето... и така то взело да се нарича Наполеон.
Елин Пелин предложил да отпечатат статия: Ленин, син на български евреин.
Това лесно се разгадава – опънал се Христо Бръзицов и бидейки главен редактор на едно от най-популярните издания по туй време – „Кръгосвет“, предложил навръх Първи април под главата на вестника да напишат: Махатма Ганди – българин.
Тутакси било нахвърляно и съдържанието на новината.
Легендарният индиец бил роден в Стара Загора в многолюдно семейство от рода на видния деец на БЗНС Димитър Драгиев.
Родителите му били заклани по време на опожаряването на града от турците през Освободителната война. Деветгодишен с роднини тръгнал по света – Африка, Азия... и на 13 години попаднал в Индия...
Това, което се случило на Първи април, надминало всякакви очаквания. Наложило се дори газетата да завърти допълнителен тираж.
Още на другия ден редакцията била затрупана с десетки писма, както и „авторитетни“ статии от учени, историци и видни общественици.
Сериозни научни дейци в обстойни свои текстове доказвали, че Махатма Ганди по всичко си личало, че е българин и че ако това било в Америка, щяло да бъде световна сензация...
Известен лингвист дори разшифровал пълното име на „тихия революционер“, което е Махандис Карамчанд Ганди. То било разтълкувано като българското Михаил (Махандас), а Карамчанд – нещо като прякор – Черния (от „кара“). Открил и че
Ганди всъщност си е нашенското Ганчо.
Виден деец на БЗНС пък изпратил статия, че отдавна се „догаждал“, ама едва сега разбрал какво говори удивителната прилика между Димитър Драгиев и Махатма Ганди. Пък и бил чувал за изчезнало след Освобождението момче от рода му...
„Хванахме се за главата – разказва след години Христо Бръзицов. – Редакцията се затрупваше от писма и статии. Нищо не отпечатвахме, разбира се, а това изнервяше авторите, звъняха ни, настояваха „откритията“ им да видят бял свят“.
За да се отърве, Бръзицов написал фейлетон, в който откровено си признал, че това е било майтап. Но ефект нямало. Нещо повече – в „Ню Йорк Таймс“ статията за българина Ганди била
препечатана като суперсензация.
После на въдицата се хванал и известният с обективността си лондонски „Таймс“. Последвали нейни преводи в Италия и Гърция. Изобщо „Гандиадата“ обиколила планетата...
Малко известно е, че друга първоаприлска лъжа, родена в българско кафене – този път „България“ през 1943 г., още се тиражира по света и у нас. Това е майтапът, че Хитлер поискал от цар Борис войски за Източния фронт. Тази дяволия е съчинена от германския кореспондент на „Дас Райх“ в София Фон Зас, председател на дружеството на чуждестранните журналисти.
По пладне на 1 април той влиза в кафене „България“, където в един ъгъл си има запазена маса Ирина Константинова – емигрантка от Русия, работила за българските тайни служби, наричана Банка Тайни и Подвижната радиостанция. Кой каквото иска да знае – пита нея. И тя му го казва срещу пари.
Този път Фон Зас изстрелва: „Сега аз съм продавач, искаш ли да купиш една тайна“? Зас знае слабостта на българите към първоаприлски майтапи. И дамата се хваща на въдицата. „Вашият цар в момента е в Берлин. Фюрерът иска от него няколко дивизии за Източния фронт“ – нашепва й той и прибира получените за това пари в джоба си.
Царят наистина е на среща с фюрера, но по съвсем други въпроси. Когато се връща, цяла София говори само едно: Фюрерът иска българска войска на Източния фронт, но царят му се опънал. Слухът нараства лавинообразно с часове.
Негово Величество се хванал за главата и наредил на секретаря си Станислав да се връща в Берлин, където да накове журналиста, който не разбира от майтапи. След часове той се среща с Рибентроп, а германският външен министър взема присърце молбата на цар Борис и отзовава мъжката клюкарка от страната ни. Оттогава Фон Зас никога повече не напуска Германия.
1.
Върло анти-българска статия от румънския националистичен сайт RGNPRESS:
Noaptea mintii! Autoritatile bulgare vor sa arunce in strada singura institutie de cultura si educatie a celor peste 160.000 de romani din Bulgaria. Guvernul de la Bucuresti doarme?
Нощта на разума! [тоест: българите били луди!]
Българските власти искат да хвърлят на улица [отнемат седалището на] единствения дом на култура и на образование на "над 160 000-те" етнически румънци в България! Букурещкото [тоест: румънското] правителство спи ли?
Бележки:
1. Хората във Видинска област с румънски роден език наистина са с българско етническо самоопределение (поне 90% от тях). Те се наричат себе си българи и власи същевременно като не виждат никакво противоречие между румънския им роден език и българското им етническо самоопределение. Има 5-10% които са с румънско етническо самоопределение.
Те вярват в тезата че са езиково румънизирани българи.
2. Официална Румъния не се интересува от онези власи, тя само ги използва за да сърди България и да я почерни пред други държави (обикновено западни): "България не зачита правата на румънско национално малцинство!", "България даже не признава съществуването на национални малцинства на нейна територия!" и т.н., и т.н.
Румъния също претендира че румъно-езичните цигани в България били етнически румънци (те са по-многобройни и имат много по-голяма раждаемост от власите), въпреки че в Румъния никой (нито обикновени румънци, нито румънски "историци" или "етнолози"/"етнографи", нито румънски политици) не търди че румъно-езичните цигани били етнически румънци. Всички ги смятаме за цигани, независимо дали са с цигански, румънски, унгарски или турски роден език понеже изглеждат различно от румънците.
Някои от тези румъно-езични цигани в България наистина имат румънско етническо самоопределение, като подчертават че те не говорят цигански като роден език, а румънски (+ български като официалния език на страната където живеят). Те даже не харесват циганите с роден език цигански ("истинските цигани").
Други се смятат себе си за особен народ (рударски), а третата група се само-българизират доброволно, понеже живеят в България и са християни, като българите.
Целта на Румъния е дестабилизирането на България чрез спазването на румънски език като роден език, така от страна на власите, както (и особено) от страна на румъно-езичните цигани като румънските власти се надяват в бъдеще да могат да се възползват от много по-слабата България отново да й крадат Южна Добруджа.
За тях Южна Добруджа е особено важна като част от "митичната" Велика Румъния, "съвершената" и "идеална" Румъния. Освен това, кралица Мария на Велика Румъния много е обичала гр. Балчик от Южна Добруджа и е завещала сърцето й да остане за веки веков там.
Единственото изключение прави Приднестровието което не е бил в състав на Велика Румъния обаче понастоящем е в прицел на много от "историците" в Румъния и на почти всички "историци" в Молдова (последните, независимо дали са с молдовско или румънско етническо самоопределение). Другите райони където има румънци (Тимочка Краина в Сърбия, сръбската част на под-област Банат (съставна част от област Войводина, редом до Бачка и Срем), Видинско в Бг., Северна Мармарощина/Северен Марамуреш в Украйна, западната "Кришана" в Унгария, тоест цялата унгарска територия от р. Тиса до румънската граница, с градове като Сегед и Дебрецен) не представляват интерес за румънските историци или политици или за официална Румъния (интерес в смисъл на териториален апетит).
Под "официална Румъния" разбирам (например) учебниците по "история", всички одобрени от рум. Министерство на Образованието на Румъния (официално/държавно учреждение) където пише че България, Съветски Съюз (днес наследена от Украйна) и Унгария са откраднали "изконни румънски територии" през трагичната за Велика Румъния 1940 година. Или книгите по "история", издадени от Издателството на Румънската "Академия", или от други издателства, обаче с автори които са "историци"-членове на Рум. "Академия".
Това следва да им се казва на представителите на етническите румънци в България (които не са родени в Южна Добруджа, тоест в областите Добрич+Силистра): Румъния няма никакъв интерес към власите в област Видин, или гр. Козлодуй, нито към румъно-езичните цигани. Ако утре Румъния успэ да краде отново Южна Добруджа тя отново ще "забрави" от румънците във Видинско или останалата Бг. Подобно нещо се е случило след 1913 г. когато онези румънци бяха изоставени на произвола на съдбата, като Румъния беше рада че беше успяла да открадне Южна Добруджа от Бг. и да се сдобие с "район-буфер", със "стратегическа граница" срещу българските претенции към Северна Добруджа.
3. В България (както и в Франция, Гърция) няма национални малцинства. Точка по въпроса.
4. Защо в независимата държава Молдова гагаузите отдавна имат собствена автономна област докато румънските власти отказват да дадат статус на автономия на унгарците в Секейска земя (където те са болшинството от населението) въпреки че те са я изисквали често пъти?
Защо българите в Молдова нямат собствена автономна област е друг, обаче сроден въпрос. Вероятно имаше анти-българска пропаганда от страна на Румъния при властите на Молдова за те да откажат българските искания.
Гагаузите нямат собствената си държава, докато българите имат (България), така че гагаузите не са толкова опасни, за разлика от българите. Кой да помогне на гагаузите в Молдова? Русия ли? Докато на евентуално автономна Тараклия България ще може да окаже военна помощ ако в бъдеще Молдова ще иска да се присъедини към Румъния и да престане да съществува като независима страна и румънските власти в новата, по-голяма "обединена" Румъния ще искат да отнемат статуса за автономия на Тараклия.
В статията пише и за румънците във Варненско и Южна Добруджа които били около 10 000 на брой според председателя на румънците във Видинско: Иво Филипов Георгиев.
Твърди се че, до 1877 г., там не са живяли българи, а само турци, татари "и румънци" (тоест не само Южна Добруджа, а и Варненско били изконни румънски земи понеже се знае много добре че турците и татарите са дошли там много по-късно, докато румънците "живеят" там уж от римско време)
"A treia grupa este constituita de zona Eminska Planina, la nordul regiunii muntoase care limiteaza platoul Deliorman. In aceasta regiune, ocupata pana in 1877 numai de turci, tatari si romani, bulgarii au venit ulterior. Elementul roman a persistat cu dificultate in localitatile Ciflic, Celebichioi, Arnautlar, Sipka, Novoselo, Sidir, Vlahlar etc. Acesti romani sunt total izolati de cei dunareni”, numarul lor fiind estimat la aproximativ 10.000 de persoane."
Това са без съмнение румъно-езични цигани.
„Има една етнографска група в България, която употребява влахо-български диалект. Това са няколко хиляди души, които живеят във Варненска и Добричка област - така наречените копанари. За тях не може да се каже категорично какви са по произход, но със сигурност може да се каже, че самосъзнанието им е българско. При тях се забелязва изоставяне на влахо-българския диалект и преминаване към българския език като майчин. Например, в Аксаково старото поколение от т.нар. копанари говори добре и използва в ежедневието си този диалект, средното поколение го разбира, но не го употребява, а младото говори и разбира само и единствено български език. Те са с християнски имена, с християнско вероизповедание, с традиционна българска култура и нищо не ги отличава от останалите българи. На практика след 20-30 години тази етнографска група ще бъде напълно неотличима от всички останали“, заявява пред Дарик Костадинов.
Третата национална катастрофа
18.10.2010
https://kostadin.eu/2010/10/18/%D1%82%D1%80%D0%B5%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D1%84%D0%B0/
star.dobrichcity.com/index.php/content/view/1050/2/
https://web.archive.org/web/20130325005757/http://star.dobrichcity.com/index.php/content/view/1050/2/
стар.добричцитй.цом/индеь.пхп/цонтент/виеъ/1050/2/
"Подобен процес е протекъл, само че малко по-рано и затова е вече приключил, в Кайнарджа. Тази община допреди 30 години беше една от най-чисто българските общини в Добруджа. Сега обаче българите вече са малцинство, а общинският център няма и 1000 души. Най-голямата село, надхвърлящо 1500 души, е Голеш. В него има само 19 българи, другите са турски цигани, които се самопределят като турци. Селото е буквално пренаселено, децата извират отвсякъде, училището и детската градина не могат да поемат демографския взрив тук. От 1500 жители повече от 700 са под 18 години. Тук точката на българския упадък е сложена. От общия брой ученици в общината българчетата са 10 процента. Така е и в една друга община - Летница. От 500 деца там 425 не са българчета, а циганчета. Те пък се самопределят като власи, защото са румъноговорящи копанари. Въобще ситуацията е доволно любопитна. Циганите очевидно не искат (или поне една част от тях) да бъдат цигани, но не се самоопределят като българи, а като турци, власи, румънци, дори и рудари (нов "етнос" измислен от румъноезични цигани във Варненско)."
Власите-рудари искат признание на румънско малцинство
Емисари искат да превърнат рударите в румънско малцинство
18.06.2012
https://www.actualno.com/society/emisari-iskat-da-prevyrnat-rudarite-v-rumynsko-malcinstvo-news_390520.html
www.standartnews.com/balgariya-regioni/emisari_iskat_da_prevarnat_rudarite_v_rumansko_malcinstvo-153916.html
Нашествието на румънските емисари у нас
www.desant.net/show-news/24872/
Страница от листовка, която тайно се разпространява сред копанарската общност у нас от румънски емисари
24 Юни 2012, Неделя
Автор: Стефан Цонев
Напоследък румънските специални служби определено са засилили вниманието си към копанарите или,
както те се наричат още, рудари. Представителите на тази етнографска група изповядват източноправославна религия и са приели изцяло българския културен и семеен модел, като активно участват в политическия и икономическия живот на страната ни. Българската общественост по погрешка или неинформираност причислява тази общност към циганския етнос, но това е лишено от всякакво основание.
При копанарите, за разлика от другите етнически групи, криминогенността е на ниско ниво, а нивото на образованост е твърде високо. Те изпитват огромно неудобство, че хората не правят разлика между тях и циганите и това много ги тревожи, защото те се чувстват българи.
Вече десетина години емисари от съседна Румъния обикалят Северна България и полагат героични усилия да прикоткат живеещите там копанари да се самоопределят като румънци и респективно да бъдат признати като румънско национално малцинство! То не бяха различни инициативи за примамването им със съблазнителни „благинки“, то не бяха милиони евра, които Департаментът на външните румънци изхарчи покрай миналогодишното преброяване у нас. Но въпреки тези усилия едва 917 лица от българските копанари се писаха румънци.
Румънски националисти си искат Южна Добруджа
Здравко Китов
https://web.archive.org/web/20070729054720/http://www.sedmica.hit.bg/romania.html
2.
Понастоящем Румъния иска част от българска акватория.
Litigiu romano-bulgar pentru un perimetru strategic de 17 kilometri patrati, in dreptul Cadrilaterului
30 Aprilie 2017
http://stiri.tvr.ro/litigiu-romano-bulgar-pentru-un-perimetru-strategic-de-17-kilometri-patrati--in-dreptul-cadrilaterului_817130.html#view
(превод:) Румънско-български спор за СТРАТЕГИЧЕСКИ периметър (тоест акватория) от 17 км2 които се намират пред/отсреща "Кадрилатер-а"
(Cadrilater/Кадрилатер = Четириъгълник, румънско погрешно название на Южна Добруджа, първоначално означаващо територия между четирите османски укрепени градове: Силистра, Русе, Шумен и Варна, територия от която Румъния успя да открадне само част, в това число и гр. Силистра; когато става дума за обикновена геометрийна фигура се използва patrulater/патрулатер, като и двете означават "четириъгълник")
Marti, 02 Mai 2017
Pe langa problema minoritatii romane, litigiu romano-bulgar pentru un perimetru strategic de 17 kilometri patrati, in dreptul Cadrilaterului
http://www.rgnpress.ro/rgn_17/categorii/analize-interviuri/24643-2017-05-02-09-30-07.html?jjj=1515595901725&jjj=1535599611166
връзката е изтрита обаче може да се върне чрез сайтове на интернет архивиране:
https://web.archive.org/web/20190602081214/http://www.rgnpress.ro/rgn_17/categorii/analize-interviuri/24643-2017-05-02-09-30-07.html
Доколкото ми е известно, през 1940 г., когато Румъния беше принудена да ви върне Южна Добруджа, българските власти са направили редица малки отстъпки в полза на Румъния, например свободно пътуване на румънски граждани от новата (за 1940 г., иначе старата, преди 1913 г. съществувала) бг-румънска граница до Тутракан, нещо касаещо морския фар в Шабла и Калиакра и т.н.
Срещу тези (малки) отстъпки от страна на България от 1940 г. сега можете да изисквате от Румъния да отстъпи от намерението си да открадне част от българската акватория (като и отстъпките от 1940 г. бяха направени в дух на приятелството). Има слух (не знам дали отговаря на истината) по интернет според който, чрез придобиването на тази малка част от бг. акватория, Румъния ще граничи пряко с Турция по водния път на Черноморието.
Както и да е, ако България беше в състояние да направи отстъпки на Румъния през 1940 г., защо Р. да не може да се отървава от този си морален дълг спрямо Бг. в настоящо време?
Цитат от текста на Крайовска спогодба за отстъпка:
"Domnule Presedinte,
Am onoarea a Va comunica cele ce urmeaza:
Tinand seama de dorinta Guvernului Roman, Guvernul Bulgar este hotarit sa acorde inlesniri deosebite persoanelor ce calatoresc in automobile de turism pe soseaua Turtucaia (Toutrakan) - Silistra, in privinta trecerii si a formalitatilor vamale.
Comisiunea mixta, prevazuta la articolul VI al Tratatului incheiat la Craiova intre Romania si Bulgaria, va fi insarcinata cu elaborarea unui regulament cu privire la inlesnirile de mai sus, precum si la durata lor.
Va rog sa primiti, Domnule Presedinte, incredintarea inaltei mele consideratiuni."
По-подобрно за тази тема в книгата: "Tratatul între România şi Bulgaria, semnat la Craiova la 7 septembrie 1940 : Trecut şi prezent", автор: Aurel Preda-Mătăsaru (ISBN 9735888017, 9789735888015)
и
https://lege5.ro/Gratuit/g42dknrx/tratatul-intre-romania-si-bulgaria-semnat-la-craiova-la-7-septembrie-1940-precum-si-anexele-sale&d=2017-04-28/3
